Америка и Израел в открита война срещу Иран. Развитие, което доскоро беше немислимо или най-малкото разглеждано като изключително нежелана ескалация. До редакционното приключване на тази статия военнополитическите цели на атакуващите страни не са постигнати. Режимът в Техеран е жив, иранската армия не само функционира, а успешно нанася удари срещу западни бази в Близкия изток и срещу енергийни цели в държавите съюзници на американците в региона.
Водейки успешна (засега) асиметрична война срещу многократно по-силни противници, Иран успява да пренесе фронта върху световната икономика и чрез ефективното въвличане на трети страни в конфликта да предотврати бързата победа, за която мечтаеха Тръмп и Нетаняху.
Като държава в непосредствена геополитическа близост до конфликта България е твърде уязвима на проблемите, които войната вече породи, и които, изглежда, ще се задълбочават. Те са в три основни направления. Първо, военната заплаха, тоест риск от разширяване на конфликта до Балканите. Второ, негативните икономически ефекти – галопиращи цени на горивата и задаваща се световна рецесия. На трето място е проблемът с миграционния натиск.
Колко „далече“ е войната всъщност?
Ескалацията на военните действия между САЩ, Израел, Иран и арабските държави от региона постепенно превръща югоизточния фланг на НАТО, включително Балканите, в зона с повишен риск за сигурността. Близостта на България до зоната на военните действия и ролята на страната като логистичен коридор за операции на НАТО я поставят в потенциално уязвима позиция.
Първите сигнали за нарастващ риск бяха иранските атаки срещу югоизточната ни съседка Турция – членка на НАТО, и срещу британска военна база в Кипър – страна членка на ЕС. След поредица от прехванати балистични ракети през март турските власти алармираха за покачване на напрежението по южните си граници и обявиха, че НАТО ще засили отбранителното си присъствие в страната.
В центъра на мерките е авиобазата „Инджирлик“, където ще бъде разположена допълнителна система за противоракетна отбрана „Пейтриът“, предоставена от базата в Рамщайн, Германия. Според Анкара това е трети случай на ирански ракетни атаки за кратък период. Техеран обаче категорично отрича участие и твърди, че ударите са външна провокация от страна на Израел, което допълнително усложнява геополитическата картина. На този фон Турция подчертава, че си запазва правото да реагира при пряка заплаха, но засега се въздържа от активиране на член 5 от договора на НАТО.
Искрен Иванов
Тази динамика има пряко значение за България.
Минаващият през Балканите въздушен коридор между американските бази в Европа и целите в Близкия изток, както и морският коридор между Черно и Средиземно море стават основни за отбранителната архитектура на НАТО в условията на два активни военни конфликта до границите му. В анализи на европейски изследователски центрове се отбелязва, че инфраструктурата на Алианса в Югоизточна Европа – от бази в Гърция до съоръжения в Румъния – вече е поставена в състояние на повишена готовност поради заплахите от ответни удари срещу западни военни обекти.
Александър Малинов
Ескалацията около Иран беше като студен душ за българската отбрана и хвърли още светлина върху сериозните слабости във въоръжените ни сили, които дълго са били неглижирани от държавата. България изглежда неподготвена за съвременните измерения на войната – дронове, ракетни заплахи и високи технологии, а армията ни продължава да разчита на морално остаряла техника и на непълноценни системи за противовъздушна защита.
Забавената модернизация и липсата на ясна стратегическа визия допълнително задълбочават тези проблеми. Апелите за съюзническа помощ звучат по-скоро като признание за дефицити, отколкото като проява на координирана сигурност. Без спешна модернизация на въоръжените сили България ще става все по-зависима от близките си съюзници и на практика ще е лишена от възможността да води самостоятелна отбранителна политика на базата на националния си интерес.
Александър Нуцов
Войната е и на борсите
Израелско-американската война срещу Иран променя цените на петрола, както и икономическите очаквания по целия свят. Според анализатори възможността петролът да достигне до космическите 200 долара за барел вече не изглежда невероятна при продължително блокиране на Ормузкия проток, през който минава до една пета от световните петролни потоци. За сравнение, сегашният рекорд при цената на суровия петрол е 146 долара за барел, достигнат в пика на финансовата криза от 2008 г. Цените на природния газ също скочиха рязко след атаките срещу ключови енергийни обекти в Персийския залив, включително срещу големи газови съоръжения в Катар. Това доведе до увеличение на фючърсите в Европа с около 30–35%, а доставките на втечнен природен газ ще бъдат силно затруднени за дълъг период.
Повишаването на цените на петрола и газа не е временен ефект: повредената инфраструктура в Близкия изток може да остане извън строя с години, а продължителният конфликт засилва риска от дългосрочен енергиен и икономически шок. Комбинирането на скоковете при газа и петрола създава силен инфлационен натиск върху цената на електрическата енергия, върху производството и цялостната икономика на Европа. Нарастващите енергийни разходи допринасят за силния инфлационен натиск, който вече се усеща в потребителските цени, а веригите на доставки в глобалната икономика са под напрежение без прецедент в XXI век.
Александър Малинов
По‑високите транспортни разходи и нестабилните суровинни пазари повишават цените на торове, стомана и други основни материали в земеделието и производството, което ще прави икономическото възстановяване по‑трудно дори ако се сбъднат най-оптимистичните сценарии и войната приключи скоро. Българската икономика остава силно уязвима на тези глобални шокове, особено на развиващата се в момента световна инфлация и рязкото поскъпване на горивата. Високата зависимост от внос на енергия и нефтопродукти означава, че ценовите пикове на международните пазари бързо се пренасят върху домакинствата и бизнеса в България.
Данните на НСИ показват, че инфлацията у нас за 2025 г. е 5%. Външни конфликти и геополитическа нестабилност могат допълнително да ускорят натиска върху цените. Вторичните ефекти върху услуги, транспорт и хранителни продукти ще затруднят бюджета на домакинствата и растежа на икономиката.
Нова миграционна криза?
Според Върховния комисариат на ООН за бежанците около 3,2 млн. души от Иран вече са се разселили в страната от началото на нападенията на Израел и САЩ. Въпреки че засега няма вълна от бежанци, съседите на Иран са в нервно очакване на миграционен натиск заради очакванията войната да продължи.
Европейският съюз започва да гледа на конфликта не само като на геополитически риск, но и като на потенциален тест за новите си миграционни правила. Опасенията са, че при по-сериозна ескалация системата за убежище може бързо да се окаже под натиск, особено ако се повторят сценарии, подобни на сирийската криза. Въпреки че към момента броят на иранските молби за убежище в ЕС остава сравнително нисък, анализаторите подчертават, че това може да се промени рязко.
Причината е в мащаба на Иран. При население от около 90 млн. души дори частична дестабилизация би могла да доведе до огромни миграционни потоци. Картината се усложнява допълнително от вътрешните проблеми на страната – икономическа криза, политическо напрежение и дългосрочни фактори, като климатични промени и недостиг на вода, които вече водят до вътрешна миграция. Хипотетично разселване на около 10% от населението извън Иран би се превърнало в една от най-големите бежански вълни в съвременната история. Засега подобен сценарий до голяма степен зависи от ролята на Турция като транзитен коридор към Европа.
България има болезнени спомени от последните две бежански вълни, предизвикани от войните в Сирия и Украйна. И в двата случая популистки политически сили съзнателно засилваха общественото напрежение, превръщайки темата за миграцията в инструмент за набиране на политически рейтинг. Слабостите в държавното управление на кризите и радикализацията в обществото проличаха особено ясно на няколко пъти, включително около бунта в бежанския център в Харманли през 2016 г. и при нападението срещу украински граждани във Варна през 2025 г.
Светла Енчева
Опасенията са, че нов миграционен натиск вследствие на войната в Иран би могъл да претовари и без това крехката система за прием на бежанци у нас. Българският и европейският опит показват, че подобни кризи бързо се превръщат в политическо оръжие, използвано от радикални елементи. В условията на нарастващо напрежение е вероятно отново да се активизират онези политически актьори, които вече имат доказана склонност да експлоатират страха в обществото, да радикализират политическия език и да използват насилието като средство за политическо влияние.
Догонване на реалността
Сериозната неподготвеност на българската политика спрямо очертаните рискове личи най-ясно от отсъствието на темата за войната в Иран в предизборната кампания за предстоящите парламентарни избори. Липсва не само стратегическо мислене за ефектите от конфликта, но дори и базова позиция за ролята на България в бързо променящия се световен ред, белязан от ескалиращи конфликти и нарастваща несигурност.
За да има шанс страната да се справи с тези кризи, ще бъде необходимо ясно формулиране на национални приоритети, укрепване на институционалния капацитет и по-активно участие в рамките на съюзите, към които България принадлежи. Въпреки настоящата липса на визия натискът на събитията може да се окаже катализатор за по-зрял политически дебат и по-дългосрочно мислене. Такъв процес може би започва с плахи стъпки, след като служебният премиера Гюров открито се противопостави на включването на България в „Борда за мир“ на Доналд Тръмп и беше част от правителствената делегация, посетила Киев в края на март.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни