Изкуственият интелект – творец или терминатор?

Когато за пръв път разбрах, че изкуственият интелект (ИИ) може да рисува, изпаднах във възторг. Аз съм средностатистически български автор на фентъзи, което означава, че не съм особено четен. Тиражите на книгите ми са малки, а възможността да наема художник, който да илюстрира героите ми, е химера. Получавал съм, в интерес на истината, рисунки на персонажите си от фенове и определено са ми скъпи, но понеже съм доста навътре в културата на образа (ще рече – фен на аниме, кино със специални ефекти, видеоигри), исках „тузарски“ илюстрации на героите си. 

И не останах огорчен. Първият ИИ, който ползвах за тази цел, беше Gencraft. Той „изплю“ изображения, които до ден днешен си харесвам много, макар технологията да се подобри и дори безплатни интелекти като вездесъщия ChatGPT или вградения инструмент на DeviantArt днес се справят по-добре. Едновременно с това точно покрай DeviantArt забелязах и сериозния разлом между потребителите, които ползват и харесват илюстрации, генерирани от машина, и тези, които държат всяка картина да е създадена от човек.

Въпросът стана още по-личен за мен, когато попаднах на Toolbaz.AI – интелект, който освен всичко друго може да създава и художествен (или научен) текст по кратко описание. Като човек, работещ с писане, първоначално настръхнах срещу идеята. Но по-късно се изкуших да генерирам текстове на английски език и така стана възможно моментни мои хрумки да придобиват форма. Разбира се, когато пиша на български – било статия за сайт като „Тоест“, книга, с която да пробвам издаване, или превод, – го правя „ръчно“ най-малкото защото обичам самото писане, дори ако не броим обстоятелството, че ползването на текст, създаден от ИИ, е до известна степен форма на плагиатство. Макар машинният превод на интелекти като DeepL понякога да е в състояние да предлага приличен превод на по-сложни изречения, от които да черпиш идеи как да подходиш авторски.

ИИ – заплаха за твореца

Далеч не всички обаче са възхитени от факта, че ИИ може да пише, при това все по-хубаво с всеки следващ ъпдейт. Появиха се мнения, че вече текстът, създаден от машина, е все по-трудно различим от този на средностатически автор и че това от своя страна ще намали самата стойност на писането. В екстремната си крайност хипотезата стига дотам, че книгата ще престане да съществува, тъй като всеки ще може да си генерира текст точно за каквото го интересува. Подобни опасения има и за музиката, срещат се и апокалиптични прогнози, че след някоя друга година ИИ ще може да прави цели филми. Засега е способен да създава клипчета.

Всичко това поставя ребром въпроса за ролята на ИИ в изкуството. Има ли място там, или трябва да бъде забранен? Дори да няма, възможно ли е наистина да спрем употребата му? Може ли изобщо да се предотврати предстоящата промяна? 

ИИ е вече навсякъде. Наскоро излезе информация, че е изобретил нови видове антибиотици – важно събитие за медицината предвид повишаването на антибиотичната резистентност, която заплашва да върне човечеството в тъмните времена отпреди пеницилина. В скорошно състезание от веригата „Мото Гран При“ чух смайващ коментар как екипът на „Дукати“ използва ИИ за настройки на машината си. И макар в новините да излизат ужасяващи и безспорно обезпокоителни случаи, например за насърчаване на самоубийство от страна на ИИ, лично аз мога да кажа, че в трудни моменти съм го ползвал като отдушник и това ме е задържало „над водата“.

Но когато говорим за култура, творците застават на нож. Чуват се мнения, че ИИ трябва да се забрани, иначе ще изяде хляба на хората.

Разбира се, съществува и контратеза.

С ИИ изкуството се демократизира. Вече всеки може да създаде произведение, което да „облече“ прилично идеите му. Като автор мога да кажа, че това е много облекчаващо, тъй като съвместната работа с човек художник сблъсква егото на двама творци, а това понякога е натоварващо. Например вдъхновил си се за образ в своя книга от друг персонаж (така наречения expy – често срещано при млади писатели, които още търсят своя глас). Споделяш това с илюстратора. Той ти казва, че образът, който те е вдъхновил, е тъп. Ерго, твоят също, или поне така го усеща гордостта ти. Понякога има и откровено пренебрежително отношение, което разбираш косвено от чатове между художника и редактора („Тоя какви простотии е писал“). Мой познат писател твърди, че това е наследство от комунизма, когато художниците са получавали по-високи хонорари.

Попадал съм обаче на книги и на западни автори, чиято корица тотално игнорира описанието на даден образ в текста. Фрапантен пример е романът Ghost of a Chance на Саймън Р. Грийн, в който главният герой е описан с дълга коса като рок звезда. Но на корицата е късо подстриган, само с един немирен кичур.

Машината премахва цялото напрежение между автор и илюстратор. Убеден съм, че и другата страна би се чувствала по подобен начин: нарисувал си някой персонаж, имаш представа за него, но идва всезнаещият автор и ти казва, че това – идеята ти – е пълна глупост. Роботът не би го направил – ще напише, каквото искаш, и то сравнително прилично. Отделен е въпросът, че поне аз използвам услугите му като илюстратор с некомерсиална цел, но има колеги издатели, които вече създават по този начин корици за книгите си. За художник ще е по-трудно да намери приложение на текстов генератор и да изкарва с пари това. Но не и невъзможно – би могъл по този начин да създаде описание, резюмиращо сюжета, към направената от него илюстрация в сайт, където продава произведението си.

Прекалено удобен и бърз

ИИ също така значително може да ускори творческия процес. Притежавам фен сайт за фентъзи и фантастика на име „Цитаделата“, в който понякога пускам бързи новини от жанровете фентъзи и хорър. Някое кратко резюме на книжка, която излиза на английски, може да се преведе бързо и сравнително кадърно от ChatGPT (макар че е хубаво да „преметеш“ след него). Или пък си пуснал анкета за схватка между герои от различни филми. ИИ бързо може да ти напише фенфик [от фенфикшън – произведения на непрофесионалисти, вдъхновени от други произведения – б.р.] според резултата от гласуването, така че да го пуснеш едновременно с новината. Иначе писането на разказ би отнело поне няколко дни.

Но творчеството е мускул, който закърнява, ако не се използва. Ако прекалено често започнеш да се облягаш на ИИ, ще загубиш собствения си глас. Ще отвикнеш да пишеш, ще ти се стори досадно. Защо да се мъча, когато машината ще го свърши, при това вероятно не по-зле от мен? Но ако не ти се пише, защо изобщо си станал писател? 

Наскоро един познат художник обяви, че си отваря втори профил, за да пуска в него генерирани с ИИ изображения. Феновете му бяха ужасени. Именно защото се бояха, че уникалното в стила му ще изчезне, дори технически картините да са доста по-добри.

Сериозни са и проблемите с авторското право.

Според специалисти изкуствените интелекти са обучавани с най-голямата кражба на интелектуален труд, известна на човечеството, включително с книги, пуснати в пиратски сайтове. Това сериозно ощетява и вбесява авторите – някой с години се е мъчил да изгради свой стил, а сега машината може да го уподоби и всеки, който я използва, да го имитира успешно. 

Не са малък проблем и нарушенията на авторското право от хората, които използват ИИ. Това става най-често с продажба на изображения и клипчета с герои от популярни поредици (Супермен, Спайдърмен, Хари Потър, Цар Лъв и т.н.). Тези картинки и видеа, понякога със съдържание, разминаващо се с първоначалния замисъл на авторите, се продават на фенове. Само че правата им не са нито на авторите, нито на ИИ, а на собствениците на авторските им права. Често пъти обаче сайтовете, които хостват подобни произведения, си затварят очите и ако се намесят изобщо, е само след докладване.

В същото време генерирани с ИИ илюстрации може и да не се продават, а да служат единствено за изразяване на мечти и желания на създателя им, които иначе не биха могли да се осъществят дори само защото на хрумналия му е неловко да помоли професионален художник да илюстрира страстна целувка на любимите му персонажи например. С ИИ могат да се създават и оригинални изображения с насоченост, която се разминава с публично приетите представи за приличие, например еротично съдържание. По този начин например хора с определени фантазии и фетиши имат възможността да ги реализират визуално или текстово, без да се смущават от споделянето им с жив човек. Това е някакъв вид свобода, която по всяка вероятност на мнозина ще се стори прекалена, но за мен е по-скоро плюс, стига, разбира се, да не се прави нещо незаконно.

Личен опит

Като автор на книги и потребител на съдържание, създадено с ИИ, мога да споделя двояка перспектива. Мнението ми на автор е, че ако човек обича да пише, той няма да се откаже от това заради ИИ. Може да го ползва за съюзник, за редактор, за помощ при структуриране на даден текст, за въпроси или идеи, но ако обича да пише, значи ще пише. Вече дали ще го направи по-изкусно от машината, зависи от умението. Може би разсъждавам малко себично, но за себе си мога да кажа, че текстовете, които си написвам с клавиатурата, имат специфичен стил, който (засега) не мога да докарам с промпт [инструкция – б.р.], даден на ИИ. В същото време ИИ ми позволява да реализирам идеи, които иначе не бих седнал да развивам подробно. Това действа като профилактика на съзнанието дори ако после изтриеш генерирания текст.

Като фен смятам, че с ИИ могат да се създадат добри творби, поне в сферата на изобразителното изкуство. Най-сериозната критика към тях е, че нямат душа, но за мен това не е точно така. В някои от творбите на хората, които следя, съм виждал послания, идеи, усещания, които без помощта на ИИ те не биха могли да изразят толкова успешно. Това не ми пречи да оценявам и произведенията на онези, които творят на ръка и отделят внимание на това. Според мен те никога няма да загубят стойността си. Това ще се случи със средното ниво изкуство, правено на конфекция, което вероятно ще стане безсмислено заради ИИ. И сега обаче неговият смисъл е преди всичко финансов. 

Качествените творби ще придобият реномето на ръчен белгийски шоколад –

скъпи, редки, но заслужаващи си. В някакъв смисъл те ще станат още по-важни, тъй като ИИ поне в момента не създава нищо ново, а само оформя вече съществуващи идеи от ума на човека. Тази божествена игра засега не може да бъде симулирана. Може би когато вече се появи изкуствен общ интелект, който да стигне до Cogito, ergo sum („Мисля, следователно съществувам“), това ще стане възможно. Но към днешна дата човешкият ум остава незаменим. 

Просто се е сдобил с още един инструмент, с който да работи.