С настървено старание –
сякаш се отдължавам –
непрестанно попълвам ведомостта
с малките изпитания.
Спешното на „Токуда“, ступорът
пред разританите в антрето чехли,
нелепото падане на заледения
тротоар, леденият игнор
на всевластните анонимни сенки,
безсилният, всепомитащ плач
на детето ми всеки ден,
всяка нощ… Малките изпитания –
малки дяволи, зъбят се, хилят се,
надзъртат отвсякъде, пъплят, хриптят,
блъскат, събарят, разплискват
кофи с неврастения, чернилки и страх,
придърпват сърцето в петите ми,
хороводят го лудо, бясно припламват
и изгарят по нещичко всеки ден,
всяка нощ…
Няма мир под маслините.
Няма мир по земята.
Няма мир в мен.
Няма мир никъде.
Никога. Напоследък.
Мирела Иванова
Мирела Иванова (р. 1962, София) е авторка на девет поетични книги, най-известните сред които са „Самотна игра“, „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“, „Еклектики“ , „Любовите ни“, „Седем“, на сборниците с разкази „Бавно“ и „Всички разкази са за теб“, както и на два тома с публицистични текстове. Носителка е на национални и международни награди за поезия, сред които Наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа, Националната награда „Христо Г. Данов“, наградите за поезия „Николай Кънчев“ и „Перото“, Голямата награда „Орфей“ за изключителен принос в поезията и др. Стиховете и разказите на Мирела Иванова са превеждани и публикувани на множество езици в представителни антологии на българската и европейската поезия и проза. Има две издадени поетични книги в Германия: „Самотна игра“ и „Сдобряване със студа“ в превод на Норберт Рандов и Габи Тиман. „Седем. Стихотворения с биографии“ излиза в Полша, преведена от Магдалена Питлак. Мирела Иванова е драматург в Народния театър „Иван Вазов“, на чиито камерни сцени с успех се играят пиесите ѝ „О, ти, която и да си…“ и „Бележките под линия“.
Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни