Греъм Рийд: Правата на ЛГБТ хората са барометър за бъдещето на човешките права

Греъм Рийд е независимият експерт на ООН по защита от насилие и дискриминация въз основа на сексуална ориентация и джендърна идентичност. Той е назначен на тази длъжност от Съвета по правата на човека на ООН в края на 2023 г. Рийд е южноафрикански учен, който притежава десетилетия опит в изследвания, преподаване и застъпничество по въпросите на джендъра, сексуалността, правата на ЛГБТ* хората и ХИВ. Преди да поеме поста си в ООН, ръководи Програмата за правата на ЛГБТ в Human Rights Watch и преподава в „Йейл“ и Колумбийския университет. С Греъм Рийд разговаряхме за мандата на независимия експерт, глобалната реакция срещу понятието „джендър“, използването на правата на ЛГБТ хората в геополитическите конфликти. Потърсихме и отговор на въпроса защо отношението към сексуалните и половите малцинства е показател за състоянието на човешките права като цяло.

Много българи не са запознати с длъжността на независимия експерт на ООН по сексуалната ориентация и джендърната идентичност. Може ли да обясните какъв е мандатът на длъжността, която заемате, и какво е мястото ѝ в системата за защита на правата на човека на ООН?

Длъжността има както практическо, така и представително измерение.

В практическо отношение всяка година трябва да изпълнявам конкретни задачи. Първо, подготвям два тематични доклада – един за Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк и един за Съвета по правата на човека в Женева. Те обхващат теми, пряко свързани с мандата, например ограничения на свободата на изразяване, на мирното събрание и сдружаване, пречки пред участието в избори или – в последния ми доклад – принудително разселване. Тези теми засягат широки групи от населението, но всяка включва и специфично измерение, свързано с ЛГБТ хората.

Второ, провеждам официални посещения в различни страни – обичайно по две на година, но поради ограничения във финансирането напоследък – само по едно. Те изискват покана от приемащата държава и се избират така, че да има потенциал за реално въздействие: да се признаят постигнатите успехи, но и да се препоръчат конкретни стъпки за борба с насилието и дискриминацията. Досега съм посетил Албания, Полша и Колумбия.

Трето, осъществявам директна комуникация с държавите при наличие на спешни или системни проблеми. Ако ситуацията е животозастрашаваща, мога да изпратя спешно обръщение с искане за незабавни действия. За по-обхватни или по-малко спешни случаи изпращам писма с описания на нарушения. Често коментирам и законопроекти или действащи закони и политики, за да посоча техните недостатъци от гледна точка на правата на човека.

Освен да използвам тези формални инструменти, мога да правя и технически или академични визити, които позволяват срещи с представители на държавата и други заинтересовани страни.

Представителното измерение е не по-маловажно. Създаването на мандата, който заемам, срещна силна съпротива – не само в Съвета по правата на човека, но и в Генералната асамблея. Някои държави отричат, че сексуалната ориентация и джендърната идентичност са част от рамката на правата на човека. Те ги представят като въпрос на култура, морал или традиция. Настояването тези теми да се разглеждат в рамките на системата за правата на човека на ООН утвърждава, че това са универсални права, а не въпрос на избор.

В Централна и Източна Европа често се твърди, че правата на ЛГБТ хората са „западни ценности“ – в противоречие с „традиционните ценности“. Как отговаряте на това и какво казва по въпроса международното законодателство в областта на правата на човека?

Това е обичайна политическа тактика, която не е ограничена до този регион. Често върви ръка за ръка с ограничителни закони, насочени към публичното изразяване на идентичност и оправдавани с враждебна реторика, която представя ЛГБТ хората като заплаха – особено за децата, семейството или дори за самата нация.

Законите против „гей пропагандата“ в Русия са показателен пример. Те бяха използвани вътрешнополитически за консолидиране на консервативна подкрепа за президента Путин и международно – за позициониране на Русия като защитничка на „традиционните ценности“. По-късно този наратив отчасти беше използван за оправдаване на геополитически действия, включително на пълномащабната инвазия в Украйна.

Подобна реторика изгражда фалшивото противостояние между „традиционни ценности“, представяни като общностни, и правата на човека – уж индивидуалистични и „западни“. В действителност човешките права са универсални. Когато правата на ЛГБТ хората се превръщат в символично бойно поле, те често са първа цел на по-широка атака срещу демокрацията и правата на човека.

В България Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, беше отхвърлена и една от причините за това беше употребата на термина „джендър“. Защо тази дума предизвиква толкова силни реакции?

Конвенцията дефинира пола [gender– б.р.] като социален конструкт и това определение е ключово за разбирането на неравенствата. Антиджендър движенията обаче налагат опростената идея, че „мъжете са мъже, жените са жени“, пренебрегвайки факта, че концепциите за мъжественост и женственост се различават според културите и историческите моменти.

Подозрението към думата „джендър“ често е свързано и с политически кампании срещу правата на транс хората, които понякога се представят погрешно като в конфликт с правата на жените. Така един технически и аналитичен термин се превръща в културна разделителна линия и мобилизираща точка за антиджендър движенията.

Често подчертавате значението на юридическото признаване на джендъра. Какви са последиците, когато това признаване получава отказ или прилагането му е прекалено трудно?

Без документи за самоличност, които отразяват реалната джендърна идентичност, транс хората срещат постоянни и конкретни препятствия – например при откриване на банкова сметка, записване в училище, достъп до здравни услуги, пътуване. Несъответствието между документите и идентичността може и многократно да „разкрива“ човека, увеличавайки риска от дискриминация или насилие.

Юридическото признаване на пола е ключово за пълноценно участие в обществото. В много държави процесът – ако изобщо съществува – е скъп, недостъпен или изисква инвазивни медицински и сложни правни процедури. В България в момента признаването на практика е невъзможно, което е сериозна пречка за равенството.

Мандатът ви обхваща ли интерсекс хората, тоест онези, чийто пол не може да се определи еднозначно поради биологически характеристики, а не поради идентичността им? 

Не. Това решение беше взето и по препоръка на някои интерсекс активисти, които настояха за отделен фокус. Стратегически то проработи – наскоро в Съвета по правата на човека беше приета резолюция за правата на интерсекс хората без нито един глас „против“, а Африканската комисия по правата на човека и народите също прие подобна резолюция. Едва ли това би било възможно, ако темата бе обединена с ЛГБТ въпросите.

Речта на омразата в онлайн пространството е сериозен проблем. Как може да се ограничи тя, без да се засяга свободата на изразяване?

Компаниите, които управляват социалните мрежи, трябва да инвестират повече в равномерно наблюдение на съдържанието на различни езици и в различни региони. В момента защитата е неравномерна, което оставя някои общности по-уязвими.

Онлайн тормозът често води до реални последствия офлайн. Парадоксът е, че платформите са жизненоважни за ЛГБТ хората, особено в репресивни контексти, защото дават възможност за общуване и международна солидарност. Но същите тези платформи може да се използват за наблюдение и преследване – както от държавни, така и от недържавни субекти.

Защо приобщаващото образование е важно и какви са добрите практики в тази област?

Тормозът в училище е широко разпространен и често е насочен към ЛГБТ ученици. Последиците могат да бъдат дълготрайни – по-слаби академични резултати, ранно отпадане, икономическа маргинализация. Създаването на по-безопасна училищна среда намалява вредите и подобрява перспективите за бъдещето.

Необходимо е въвеждане на цялостно сексуално образование и обучение за разнообразието, за да могат всички ученици да разберат многообразието на човешкия опит и да се подготвят да живеят като информирани и отговорни граждани.

Как държавите да се справят с пресечните форми на дискриминация?

Опитът ми в Южна Африка е показателен. Постигнатото в областта на правата на ЛГБТ хората бе част от по-широкото движение против апартейда, което се противопоставяше на всички форми на дискриминация. Този подход – да се виждат връзките между различните борби – укрепва движението за правата на човека като цяло.

Държавите, които най-много уважават правата, обикновено защитават широк кръг уязвими групи – от етнически малцинства до хора с увреждания, сексуални и джендърни малцинства.

В България има както напредък, така и засилена съпротива по ЛГБТ въпросите. Какъв съвет бихте дал?

Бих започнал с изслушване представителите на местното гражданско общество. Те най-добре знаят какви са приоритетите и подходящите стратегии. Промяната често е постепенна – постигането на краткосрочни цели в комбинация с дългосрочна визия за равенство е най-успешният подход.

Какво Ви дава надежда?

Лесно е човек да бъде песимист, особено с оглед на нарастващото влияние на антиджендър движението, което вече е по-добре финансирано, по-добре стратегически организирано и по-активно навлиза в нови сфери. Но е важно да се гледа в дългосрочен план.

Когато бях на 20 години, не можех да си представя постиженията, които виждаме днес – бързия темп на декриминализация, растящия брой държави, позволяващи юридическо признаване на джендър идентичността, и разширяването на правното признаване на еднополовите връзки от 2001 г., когато Нидерландия стана първата държава, включила в законодателството си еднополовите бракове.

Вдъхновяват ме активистите, които работят в изключително трудни условия, както и неочаквани победи – като бързата вълна на декриминализация в Източния Карибски басейн, водена от местни лидери.

Все пак сегашният отпор е част от по-широка ерозия на демократичните норми и правата на човека. Атаките срещу ЛГБТ хората рядко са изолирани; те често предхождат по-мащабни ограничения. Затова казвам, че правата на ЛГБТ хората са барометър за състоянието на човешките права като цяло: защитата им означава защита на обществото, в което всички искаме да живеем.

* В интервюто се използва абревиатурата ЛГБТ, а не ЛГБТИ, защото мандатът на независимия експерт на ООН по защита от насилие и дискриминация въз основа на сексуалната ориентация и джендърната идентичност не включва интерсекс хората.

Мненията на автора и интервюирания, изразени в този текст, са лични и не отразяват позициите на ООН или на нейните държави членки.