Гневни ли сте?

Какво очаква председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, призовавайки за окупация на парламента на 25 ноември, когато ще се обсъжда бюджетът за 2026-та? 

Да окупираме парламента идния вторник, когато се приема бюджетът и да не позволим на прасетата да го приемат. Защото после трудно ще е връщането назад.

Окупацията няма да попречи на ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало да гласуват бюджета. Освен ако в нея не се включат синдикати, бизнес – изобщо всички недоволни от този бюджет, и не щурмуват парламента. Тоест да се повтори 10 януари 1997 г. 

Но това няма да се случи и Асен Василев е наясно. А той готов ли е да поведе щурм? Едно е да поставиш фигура на розово прасе касичка пред Народното събрание, съвсем друго да предвождаш разгневени хора. 

Но подобни призиви не са прецедент и показват, че демократични партии адаптират методи, типични за радикалния популизъм, за да постигнат своите цели. Гневът вече не е монопол на екстремистите или националистите, а се превръща в инструмент за мобилизация и натиск.

10 януари няма да се повтори

В действителност Асен Василев не призовава към 10 януари, просто дава сигнал. Политически жест – комуникационен, не революционен, който вдига адреналина на симпатизанти и избиратели, но без реален риск да запали улицата.

Общественият гняв днес е „разреден“ – хората скандират „Свобода!“ и са недоволни, но не са в онзи стадий на екзистенциален страх и отчаяние от 1996–1997 г., когато икономическата катастрофа засегна почти всички. Да, храните поскъпват, бюджетът е силно популистки, но няма хиперинфлация, празни магазини, фалирали банки и масова безизходица. След 40 дни България ще е в еврозоната. Стандартът на живот все още изостава от средните нива за ЕС, но се е подобрил. 

Тоест няма маса от десетки хиляди хора, готови да протестират с риск от сблъсък с полицията или арест. През зимата на 1997 г. блокади и протести имаше в цяла България и всички, излезли на улицата, искаха едно: правителството на Жан Виденов и БСП да падне от власт.

За третото тримесечие на 2025 г. индексът на обществено напрежение, който измерва Центърът за анализ и кризисни комуникации заедно със Социологическа агенция „Мяра“, е 6,09 по скалата от 0 до 10. Тази стойност се формира от 21 показателя, сред които държавност и среда, където са всички показатели за политическата ситуация и външните катаклизми, благосъстояниe, публичност и др. Според социолозите 6,09 е в зоната „високо напрежение, трудно контролируем риск“ – или една стъпка дели обществото от „почти неуправляема ситуация“. 

При това в края на септември дори не беше внесен спорният бюджет за 2026 г. и все още имаше шанс мярката за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев да бъде променена в по-лека – от задържане под стража в домашен арест.

Разнопосочни недоволства

Въпреки че данните показват висок индекс на обществено напрежение, липсва колективен фокус. За сериозна окупация са необходими общ враг и общ мотив, а в момента има само разнопосочни недоволства. Едни са гневни заради несправедливото правосъдие и институциите бухалки. Няколко хиляди души в София, Варна и Пловдив се отзоваха на призива на ПП–ДБ за протести в защита на варненския кмет Благомир Коцев, който е 130 дни в ареста. Шествието под наслов „Свобода за политическите затворници“ стигна и до централата на ДПС на ул. „Врабча“. 

Тази седмица делото срещу Коцев взе нов обрат. Върховният касационен съд се произнесе по спора кой съд е компетентен да го гледа – Софийският градски или Окръжният във Варна, и го прати на местния съд.

Петимата обвиняеми са от Варна, както и 25 от 28 свидетели, твърди се, че престъпленията са извършени във Варна – значи процесът трябва да се разглежда там.

Включването на неизвестно лице, за което е налице единствено твърдение, че разполага с имунитет, което твърдение не може да бъде проверено по съответния процесуален ред, не е достатъчно, за да обуслови наличието на специална подсъдност [...].

Партиите не искат ескалация, затова и не се чуват отчетливи призиви за оставка. Дори симпатизантите на протестните формации са предпазливи към „революционни“ жестове, които могат да бъдат използвани срещу тях. А без политическа коалиция няма критична маса на улицата – правило, доказано от всички протести в най-новата история. 

Бизнесът е недоволен заради вдигането на осигуровките с 2 процентни пункта, което е над 10%, и заради данък дивидент, но настоява за преговори, не за барикади. Нито една работодателска организация няма да подкрепи окупация, за да си остави врата за преговори – макар че от години не е имало такъв разрив между управляващите и организациите на предприемачите заради разходите на държавата. Асоциацията на индустриалния капитал в България определи бюджета като „безнадеждно неадекватен“, а Българската работодателска асоциация иновативни технологии предупреди за ефект от забавяне на растежа и отлагане на инвестиции.

В БСП зрее недоволство заради „безгръбначното поведение на ръководството пред Борисов и Пеевски“. ИТН са раздразнени от растящото влияние на Пеевски. Синдикатите пък, в началото гневни заради минималната работна заплата, впоследствие се разбраха с управляващите – както винаги впрочем.

Но пък стотици софиянци са ядосани заради обявената от Столичната община „реформа“, която разширява синята и зелената зона и удвоява цените на платеното почасово паркиране. Кметът Васил Терзиев намери няколко аргумента, за да оправдае действията – корекции на цените не са правени повече от 10 години, мерките ще внесат повече ред, а получените приходи ще се реинвестират в районите. Липсват обаче разчети за прогнозните приходи, какви проекти са подготвени срещу тях, а и как ще се договаря с Центъра за градска мобилност каква част да отива за районните кметства, защото средствата постъпват най-напред в него.

Гневът не преминава в действие

За да стане гневът действие, са необходими ясна цел, усещане, че промяна на системата е възможна – значи има алтернатива, лидерство и готовност да се поеме колективен риск. В момента никоя от парламентарно представените партии не се осмелява да се заяви като алтернатива. Рисковете са прекалено големи – несигурността на пазара на горива, предстоящата смяна на валутата, натискът върху публичните разходи. Затова и предпочитат по-скоро да поддържат огъня, отколкото да вадят кестени от него.

А когато гневът не води до решаване на проблема или преодоляване на препятствието, постепенно се трансформира във фрустрация – усещане за безсилие, разочарование, вътрешно напрежение.

Така че буревестници още няма. Политиците се надвикват, но никой не води. 

Истинският въпрос не е „Гневни ли сте?“. Истинският въпрос е кой е способен да превърне гнева в действие, не в динамит.