Както повечето страни от Западна Европа, САЩ празнуват Великден седмица по-рано от православния свят. Страстната седмица и празникът преминаха дотолкова християнски, колкото може да се очаква от един наистина вярващ президент и неговата администрация християни.
Група пастори в молитва за Доналд Тръмп в Овалния кабинет, март 2026 г.
На Велики понеделник (30 март) президентът отправи заплахи към Иран, че САЩ са готови да унищожат енергийната инфраструктура на държавата, включително места, където се съхранява петрол и където се произвежда чиста питейна вода.
На Велика сряда (1 април) Тръмп държа първата си официална реч към нацията по повод войната в Иран. Президентът обяви, че основни стратегически цели, като унищожението на ракети и дронове, са почти изпълнени, но предупреди, че войната ще продължи още 2–3 седмици.
Президентът на САЩ заяви, че ще изпрати Иран обратно в каменната епоха, ако исканията му не бъдат изпълнени.
Ако копирате и поставите в текстов документ постовете му от социалните мрежи от последната седмица, няма да получите нищо по-различно от речта му към нацията, написа BBC.
Президентът призова американците да гледат на войната като на инвестиция в бъдещето, но неяснотите остават – Израел все още атакува Иран, не се знае какво се е случило с плана за мир от 15 точки, който бе агресивно споменаван и също толкова бързо забравен.
Идете до Ормузкия проток и просто си го вземете, защитете го, ползвайте го за себе си. Най-трудното е свършено, следва да ви е лесно да го направите,
каза той в речта си. Духовната съветничка на президента – телевангелистката Пола Уайт-Кейн, сравни страданията на Тръмп с тези на Иисус Христос, което предизвика вълна от критики, включително в религиозните среди.
На Велики четвъртък САЩ бомбардираха най-големия мост в Иран.
В неделя президентът обяви, че американските въоръжени сили са спасили пилотите на сваления над Иран самолет F-15.
Спасиха сериозно ранения и много смел пилот от иранските планини, НЕВЕРОЯТНА демонстрация на смелост и талант от всички,
написа президентът в социалните мрежи. И още:
Отворете шибаният проток [Ормузкия– б.а.], луди копелета, или ще живеете в ада – САМО ГЛЕДАЙТЕ!... Слава на Аллах!
Вместо да участва в традиционните великденски ритуали, президентът прекара неделната сутрин в посещение на място, където ще му бъде издигнат паметник, след което отиде да поиграе голф в клуба си в Северна Вирджиния.
Може би най-запомнящият се момент, който веднага се превърна в част от кошерния ум на света и роди стотици мемета, бе излизането на Тръмп заедно с великденския заек, с когото президентът отправи нова порция заплахи към Иран (за незапознатите читатели, които биха разбрали цялата ситуация погрешно и абсурдно – заекът не каза нищо за Иран, говореше само президентът, но близостта на самия заек все пак предполага определена заедност, така да го кажем).

Тази сряда, 8 април, бе обявено примирие между Иран и САЩ. Това стана след заплахите на президента, че цяла цивилизация ще бъде унищожена (все пак празниците минаха), което предизвика критика от страна на самия папа.
Примирието включва отварянето на Ормузкия проток в замяна на спиране на бомбардировките за период от две седмици. Президентът заяви, че военните цели са изпълнени и преизпълнени.
Все още не е съвсем ясно какви цели са изпълнени и преизпълнени, но сме сигурни, че някой ще ни обясни и каквото и да е обяснението, за привържениците на президента и за администрацията победата ще е безпрекословна.
Ако и вие сте толкова уморени от света, колкото и всички останали, които са принудени да живеят в него (и упорито избягвате да признаете пред себе си, че сме леко виновни всичко да е точно такова, каквото е, от една страна, а от друга, сте също толкова ужасени колко много не зависи от нас, а от хора, които откриват истината за света, нещата и всичко останало от картинки в интернет и клипчета в социалните мрежи), останете с този бюлетин. В останалата му част ще си говорим за Великден – не защото в него няма политика, а тъкмо обратното.

Великден в Съединените щати включва стандартните ритуали, познати ни от филмите: сутрешна църковна служба; деца, тичащи из двора в търсене на пластмасови или шоколадови яйца; печена свинска шунка (ham) на трапезата. Почти всяка „типично американска“ традиция обаче е всъщност привнесена от имигранти или вдъхновена от коренното население, живяло по тези земи преди европейското нашествие.
Традицията за великденския заек – включително злощастния заек, оказал се до президента по време на речта му за Иран – идва от германските заселници в Пенсилвания, които пренасят от Европа легендата за Osterhase: заек, който носи цветни яйца за послушните деца. Така германски фолклорен символ се превръща в иконата на американския пролетен празник, която днес е глобализирана и позната навсякъде като универсален символ.


Вляво: Пристигането на великденския заек пред магазина „Хес“, 1968 г. Източник: Wikimedia Commons. Вдясно: Великденският заек с две жени от Вирджиния, 1960 г. Източник: Wikimedia Commons
Дълго преди европейците да акостират на бреговете на Америка, коренните американски народи празнуват пролетното равноденствие като време на обновление. За много племена в Югозапада, като хопите и зуните, пролетта е време за ритуални танци, с които се призовава дъжд и се благославят семената. Тези традиции ни напомнят, че идеята за прераждането на природата е вкоренена в Америка много преди появата на модерния християнски празник.

На децата се подаряват и великденски кошници, пълни с лакомства, играчки и други празнични подаръци. Традицията може да бъде проследена до няколко места – евангелистите и лутераните, които правят великденски дарения за бедните, както и имигрантите от Източна Европа, в частност поляците, подготвящи кошници за благославяне, които и до днес се носят в църквата. Сега великденската кошница е до голяма степен комерсиална част от празника, като материалите за нея могат да бъдат набавени от повечето магазини, а самата кошница може да бъде ръчно приготвена, или направо купена.



Вляво: Група деца с великденски кошници и голямо великденско яйце, Кларксвил, Джорджия, 1950 г. Източник: Wikimedia Commons. В средата: Деца виждат предварително великденската си кошница. Вашингтон, окръг Колумбия, 5 април, 1939 г. Източник: Wikimedia Commons. Вдясно: Редник първи клас от морската пехота на САЩ Джордж Фон Томан подарява великденска кошница и плюшена играчка по време на празника във военен лагер във Фуджи, Япония. Събитието е организирано за деца от три близки сиропиталища. Децата участват в традиционното боядисване на яйца, в търсенето на яйца и в други игри. 2013 г. Източник: Wikimedia Commons
Ловът, или търсенето на яйца, част от детството на всяко американче, пък е наследник на предхристиянски ритуали за отбелязване на пролетта. Ранните християни избират яйцето за символ на Христовото възкресение и то става ключова част от християнските ритуали след IV век. Според някои исторически източници реформаторът Мартин Лутер е първият, организирал подобни игри за децата и жените през XVI век.
Ритуалът става популярен в Европа, откъдето се пренася и в САЩ. Рекордът за най-голям лов на великденски яйца се държи от Уинтър Хейвън, Флорида, където на 1 април 2007 г. са разпръснати 501 000 яйца, търсени от почти 10 000 деца и техните родители.


Вляво: Момче държи голямата награда от състезанието по търкаляне на великденски яйца, което се организира от Белия дом от 1878 г. насам. Търкалянето на яйца е стара британска и северноирландска традиция, която символизира отместването на камъка от Христовата гробница. Снимката е от 1923 г. Източник: Wikimedia Commons. Вдясно: Гравюра от 1889 г., публикувана от американския издател и печатар Даниел Лотроп. Авторът е неизвестен. Източник: Wikimedia Commons
Все по-голяма популярност, особено в южните щати, набират и познатите в Мексико яйца (cascarón), издълбани и напълнени с конфети или с малки играчки. Тези яйца са много разпространени и по време на Фиестата в Сан Антонио, Тексас, отвъд пределите на великденските празници.
Специфичният хляб (hot cross bun), сервиран на много великденски трапези, се консумира в повечето бивши британски колонии, не само в САЩ. Яде се и пасха – сладък обреден хляб, характерен за Русия, Словакия и Украйна; тези общности имат огромна диаспора в САЩ. Тъй като православният Великден се празнува по-късно, често съответните общности и техните наследници, например американците с гръцко потекло, организират свои празници, на които канят и неправославните.
Агнешкото присъства на американската трапеза, особено в православните и еврейските общности. Агнецът е символ на жертвата на Божия Син и носи древно значение. Но днес шунката е далеч по-популярна. Това се дължи на няколко фактора: липсата на агнешко месо в началото на века, особено преди масовото ползване на хладилници, когато животните се колели наесен и се правела шунка. Освен това свинете се отглеждат много по-лесно и месото е по-евтино.
В допълнение, дългите великденски служби, за които често отива половин ден, затрудняват домакините; шунката изисква много по-малко време за приготвяне, а може и да бъде готвена бавно, което позволява на семейството да се върне у дома при готов обяд.
Накрая, но не на последно място, е маркетингът – към средата на XX в. великденската шунка е част от американската попкултура. Различните рекламни агенции ползват масово шунката като символ на осъществената американска мечта, която (шунката, не мечтата, макар че вероятно и двете) може да нахрани цялото семейство.



Вляво: Характерна за средата на миналия век реклама на великденска шунка, направена като комикс. Източник: Pinterest. В средата: Реклама на великденска шунка с рецепта от 40-те години на миналия век. Източник: eBay. Вдясно: Реклама на пушена великденска шунка в две разновидности
В полските общности в Чикаго и Бъфало например семействата все още носят кошнички за благославяне (Święconka), в които задължително присъства агне, само че от масло – символ на мир и смирение. Италианските имигранти пък носят аромата на цитрусовия хляб Pane di Pasqua, в който се слагат и цели боядисани яйца.


Вляво: Типична полска церемония по благославянето на кошниците, Полша, 2007 г. Източник: Wikimedia Commons. Вдясно: Благославяне на кошниците пред църквата в Бъфало, Ню Йорк. Полската общност в деня преди Великден, април 1943 г. Източник: Wikimedia Commons
Тези традиции продължават и днес – във време, в което не е съвсем сигурно дали част от американците съзнават, че държавата им често върви именно срещу ценностите, за които твърди, че проповядва и защитава. Но все пак това далеч не е първият път, в който религията се използва като оправдание на неоправдаемото.
От този великденско-американски бюлетин може да си вземем две неща: да се молим мирът да е траен и продължителен, докато светът е в ръцете на хора, които си играят с него като с великденско яйце; и да си припомняме, че всяка традиция е пъзел от множеството истории, които е събрала в себе си. И които е разказала отново, сиреч възродила.
Честито Възкресение, възраждане, обновление. Нека светлината винаги се връща – в равноденствието, в душите, в държавите. Все пак дори и в такива времена човечеството успява да достигне звездите. Това трябва да значи нещо.
Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!
Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:
Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни