Гласовете на Америка

Година и малко измина от избирането на президента Тръмп, който обеща край на войните, по-ниски цени на горивата, спад на цените и инфлацията, по-ниски лихвени проценти и енергийно независима Америка. Дори на симпатизантите му вече става трудно да поддържат тезите, че някои войни са оправдани, че временното затягане на коланите и стискането на зъби си заслужават в името на по-голямата дългосрочна цел за Велика Америка (нещо като „светлото бъдеще“ за уж-капиталисти, чиито възгледи са формирани от TikTok и YouTube), че цените всъщност наистина са се понижили от времето на президента Байдън (засега само яйцата са поевтинели, но малко ли е; като няма мир – яжте яйца) и така нататък.

Величията стигат дотам, че консервативната и най-гледана в страната телевизия Fox News трябваше да се извини, че е пускала стари записи с президента, който се появи с новата си шапка – част от мърча, достъпен за продажба в личния му сайт, на церемонията в памет на убитите в Кувейт американци. Появата с подобен аксесоар обичайно се смята за неуважително отношение към паметта на загиналите. Следва да уточним, че на грешно излъчените записи президентът е без шапка. Както посочва и AFP, през 2021 г. Тръмп атакува бившия президент Джо Байдън, защото си е гледал часовника по време на подобна церемония за загинали в Афганистан. Пийт Хегсет, тогава ководещ на шоуто „Фокс и приятели“, понастоящем министър на войната на САЩ, също остро разкритикува президента Байдън.

Някой беше казал, че „войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“, но в свят, в който всички виждат какви ли не конспиративни дистопии, само не и истината, случваща се току пред очите им, няма смисъл да се чудим кой какво е казал, по-добре да си го измислим. Но не за Иран, не за културните войни, в които само другата страна е грешна, и дори не за самолетите на летище „Васил Левски“ в София ще говорим в този бюлетин. За първото препоръчвам да изслушате Руслан Трад, за второто – да си припомните броя ни за културните войни, а за третото ви поздравявам с това меме на Мишел от Съпротивата, защото, ако не се посмеем, вероятно ще откачим.

А иначе, ще си говорим за пари. За много, много пари.

Два журналистически материала от последната седмица диктуват избора на тема: разследването на консорциума ProPublica, който разкрива финансовите връзки между приближените на Тръмп, част от неговата администрация, и индустриите, които уж трябва да регулират; и анализът на New York Times, че през 2024 г. почти една пета от финансовите дарения за политика са били направени от милиардери.

Разследването на ProPublica

Разследване на финансовите документи на над 1500 души, назначени от Тръмп, разкрива най-българската схема на света: подставени фирми и лица източват бюджета на страната през търгове, държавни поръчки и договори.

Резултатът е мрежа от финансови взаимовръзки и зависимости между високопоставени държавни служители и индустриите, над които те имат власт. В допълнение, още миналата година президентът Тръмп отслаби етичните норми и регулации, чиято цел беше да предотвратят различни конфликти на интереси.

Назначените от президента служители:

Вече няма нужда да се съобразяват с правилото, което им забраняваше в рамките на две години да работят по въпроси, свързани с предишни техни лобистки дейности или клиенти.
Няма нужда да се тревожат, че ще ги притесни някой от главните инспектори, които разследват измами, корупция и конфликти на интереси във всички клонове на федералното правителство. Президентът Тръмп ги уволни до един – всички 17.
Вече могат да бъдат спокойни, че Кабинетът по правителствена етика също няма да им се меси – президентът уволни директора му и в момента службата работи без ръководство.

Благодарение на това:

Висши служители на изпълнителната власт, като главната прокурорка Пам Бонди, извършват сделки с ценни книжа, сключени в подходящ момент, и понякога продават акции непосредствено преди пазарите да се сринат, когато президентът Тръмп обявява нови мита.
Двама високопоставени учени от Агенцията за опазване на околната среда, които преди това са заемали ръководни постове във водеща група в химическата промишленост, съдействат за занижаване на оценката на ведомството относно рисковете за здравето от формалдехида.
Лица, притежаващи стотици милиони долари в инвестиции в криптовалута, в момента заемат позиции, чрез които контролират или влияят върху регулирането на криптоиндустрията. Един от тях е Тод Бланш – бивш адвокат на президента Тръмп и настоящ втори по ранг служител в американското Министерство на правосъдието. Неговите документи показват, че е притежавал най-малко 150 000 долара в активи, свързани с криптовалути, докато е прекратявал разследвания срещу криптокомпании, дилъри и борси.

Както посочват и журналистите от ProPublica, конфликтите на интереси не са нищо ново в американската държавна машина. Една от най-логичните и най-широко подкрепяните от обществото мерки – законодателство, което да забрани на политиците да търгуват на стоковата борса, използвайки вътрешна информация, не е приета именно поради корупция и липса на политическа воля. Така се зараждат казуси като този на главната прокурорка Пам Бонди или на Нанси Пелоси – бившата говорителка на Камарата на представителите. Схемите на Пелоси на стоковата борса са толкова известни, че на нея е кръстена цяла инициатива, която позволява на обикновените граждани да следят инвестиционните ѝ сделки и евентуално да направят свой опит за печалба.

„Установих, че на никого не му дреме и ми е позволено“, казва президентът пред New York Times в отговор на въпрос за облагодетелстването на семейството му и приближените му след встъпването му в длъжност. Говорителката на Белия дом Анна Кели пък каза, че

президентът Тръмп е начело на една от най-прозрачните администрации в историята.

В университета имах чудесна преподавателка по конституционно право, която казваше, че „прозрачността“ е едно от най-умните изобретения на политическия елит: корупцията и нарушенията са прозрачни, налични в огромни, неразбираеми бази данни, а схемите не могат да бъдат разбрани от обикновения избирател, за когото е много по-лесно да повярва в далеч по-прости неща. На никого не му дреме, позволено е, прозрачно е – по-добре едва ли може да се каже.

Политическите дарения на милиардерите

300 милиардери и техни близки са дарили над 3 млрд. долара – 19% от всички дарения – за различни федерални избори през 2024 г. Преди само пет избирателни цикъла и преди решението на Върховния съд от 2010 г., което премахва повечето ограничения за политическите дарения, сумата, похарчена от милиардери за демокрация, е едва 0,3%.

Дареното от един милиардер се равнява на дареното от 100 000 „обикновени“ донори. В този процент обаче не са включени парите, дарени от свръхбогатите по други канали, например на т.нар. dark money groups (букв. „тъмни пари“) – различни бизнес и неправителствени организации и асоциации, които не са задължени от закона да разкриват кой им е дал парите, за да направят те самите дарение. Анализът на New York Times не включва и медиите например, които създават идеологически и политически екосистеми.

Ако надпреварата е особено оспорвана, парите имат огромно значение. Така е при много от изборите в демокрация, която е „втвърдена“, тоест в която обществото е толкова дълбоко разделено по партийна линия и по линия на идентичността, че изборните нагласи са почти неподвижни, а резултатите от изборите – предвидимо близки. Платената реклама по телевизията, таргетираната реклама в социалните мрежи, анкетирането и агитирането струват пари, а парите печелят избори. Влиянието на парите не се ограничава само до надпреварата пред урните – средствата текат и към кандидати за общински съветници, училищни настоятелства и съдилища.

Подобна тенденция не е прецедент в историята на САЩ, като в миналото и двете партии са жънали ползи от нея. През 2024 г. обаче се наблюдава рязко покачване на даренията за републиканците. Голяма част от парите идват от технологичния сектор, който подкрепи заявките на президента Тръмп за ниски данъци и дерегулация. Над десет милиардери получиха постове в администрацията на президента.

Пример за всичко изброено е Джеф Яс – съосновател на търговската фирма Susquehanna International Group, дарил над 100 млн. долара в различни изборни надпревари през 2024 г. и 55 млн. долара за федерални кампании през 2026 г. Влиянието му е очевидно в щата Пенсилвания, където надпреварата за главен прокурор през 2024 г. беше между републиканеца Дейв Съндей и демократа Юджийн Депаскуале. Яс подкрепи републиканския кандидат, осигурявайки близо 90% от 14-те млн. долара, отишли за кампанията му.

Съндей печели с 51% от гласовете и в момента е начело на службата, разследваща TikTok – социалната мрежа, в която Джеф Яс е основен инвеститор. И далеч не става въпрос за „ти на мене, аз на тебе“: щатските постове често са трамплин за губернаторско място, а Яс има амбиции за много по-всеобхватни политики, особено в сферата на финансирането на държавните училища. Идеята му е да има „избор“ и „парите да следват ученика“, което неизменно ще доведе до закриване на държавни училища. Политическите съветници на Яс казват пред New York Times, че играят дългосрочна игра.

И последната свежа великоамериканска новина от последните дни: организацията Open the Books отчита исторически рекорд в разходите на САЩ за септември 2025 г., когато федералните агенции са похарчили безпрецедентните 93,4 млрд. долара за грантове и договори. Този септемврийски бум е традиционен и има за цел остатъкът от бюджета да се изразходва преди края на фискалната година, за да се избегнат съкращения през следващата.

Типичен пример са разходите за мебели, които в Министерството на отбраната скачат средно с 564% спрямо останалите месеци. През 2025 г. ведомството е платило 225,6 млн. долара за обзавеждане, включително за луксозни столове Herman Miller на стойност 1844 долара за брой и за декоративни поставки за плодове, струващи 12 000 долара.

Освен към офис оборудване, бюджетът за отбрана е бил насочен и към необичайни хранителни продукти и външни контрагенти. През септември Пентагонът е похарчил 2 млн. долара за кралски раци от Аляска – рекорд, достиган няколко пъти по време на мандатите на Доналд Тръмп, и безпрецедентните над 7,4 млн. долара за опашки от омари в рамките на годината. Паралелно с това покупките от чужди правителства и компании също достигат връх от 6,6 млрд. долара, като основни бенефициери са Обединеното кралство, Швейцария и Канада.

Основният призив на Open the Books е Конгресът да преразгледа произволно определения едногодишен срок за усвояване на бюджетите и да позволи прехвърлянето на средства към следващата година. Според организацията това е единственият начин да се сложи край на безразсъдното септемврийско прахосничество за луксозни стоки и да се предприемат реални стъпки за овладяване на огромния държавен дефицит. Разбира се, това следваше и да е сред основните цели на консерваторите.

Накрая обаче ще се окаже, че политиката и демокрацията отдавна не са идеали. В XXI век са просто добра инвестиция. В раци, омари и мебели. А за този, който няма, остават яйцата, както вече казахме.

Гласът на миналото

Карикатурата Bosses of the Senate („Господарите на сената“), публикувана в списание Puck на 23 януари 1889 г., илюстрира огромното влияние на монополистите над Сената на САЩ по време на Позлатената епоха (Gilded Age). Изобразени са могъщи бизнесмени, които се извисяват над сенаторите – символ на корпоративното влияние в политиката. Придружаващият надпис гласи: „Това е Сенатът на монополистите, от монополистите и за монополистите“, подчертавайки корупцията и провала на правната система да държи богатите елити отговорни.

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Към настройките

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:

Нов потребител