Гласовете на Америка – брой 1

Преди повече от половин век почти забравеният днес американски поет отшелник Робинсън Джефърс описва своята „изчезваща република“ като затворник в „калъпа на своята вулгарност, втвърдяваща се в империя“. Стиховете на Джефърс дават името на този бюлетин, защото Америка има повече от един глас; повече от едногласието на собствените си митове за американската мечта, на героичната победителка над нацизма, на добрата страна в Студената война. Но повече и от монофонията, която представя антизападната пропаганда в България. 

През изминалите три месеца от встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп Европа и светът се справят със смяната в тона и с новия глас, с който говори Америка. Дори вътре в държавата хората не могат да асимилират склонността на новата администрация да тества границите. Вярата на света и на самите американци в системата от проверки и баланси и способността им да озаптят всеки самозабравил се политик все още е силна. 

Дали? 

И ако да – докога?

Отсяване на същественото 

През 2018 г. Стивън Банън, един от стратезите (де факто вече бивш) на Доналд Тръмп, се похвали с тактиката на „наводняване на зоната“ – засипването с информация на демократите и на медиите, които републиканците възприемат като опозиционни. 

Джеси Уотърс, един от водещите на вечерното шоу на консервативния канал FOX News, каза през февруари тази година:

Ние водим модерна информационна война срещу лявото, а те използват тактики от 90-те. Те организират мънички пресконференции, мънички протести. Крещят в нищото по MSNBC [телевизия с продемократически уклон]. Това се нарича командване и контрол отгоре надолу, top-down. Имаш опорките от вестника, слагаш ги в новините и те изчезват. Това, виждаме вдясно, е асиметрично – органична партизанска война. Някой казва нещо в социалните мрежи, [Илън] Мъск го ретуитва, [Джо] Роган го вкарва в подкаста си, Fox го излъчва и така милиони го виждат. Това е свободата на парите, говорим за излъчване на информация. Те [демократите] потискат информация. Ако гледате CBS News, там дори не говорят за скандалите с парите. Трансджендъри от Шри Ланка получават електрически автомобили и това струва милиони? [Твърдението е проверено и се смята за преувеличено, с умишлено премълчан контекст.] Те няма да ви кажат за това. Ние ще ви кажем. Защото е необичайно, закачливо, интересно и бързо става популярно. В това е разликата.

В първите 100 дни от мандата си Тръмп подписа 143 президентски указа – повече от всеки друг президент в историята на САЩ. Заглавията, често шокиращи, се променяха на всеки час, а спекулациите с катастрофалните последици на някои от заповедите – както и реалните последици от други – наводниха информационното пространство. Паниката и немощта на опозицията доведоха до силно емоционални реакции в различни посоки. Бомбастичното съдържание на указите и информационната стратегия на Белия дом и на консервативната медийна екосистема пък видяха решения там, където всъщност се създадоха повече проблеми. 

Бавната, съсредоточена и критична журналистика остава сред най-добрите антидоти срещу силно поляризираната и емоционална страна на социалните мрежи и срещу информационната война, която се води онлайн и през различни медийни източници. Това е и целта на този бюлетин. А за встъпителния брой едва ли има по-подходяща тема от 

резултатите от първите 100 дни управление на президента Тръмп 

За този период той е предприел общо 247 еднолични инициативи, свързани с устройството на държавата. Associated Press анализира 196 от тях: 78 са частично или изцяло блокирани, 72 са на изчакване за съдебно решение и 46 са в сила. Целият свят следи в актуално време ефективността на американското правораздаване през танца между президента, който тества границите на правомощията си, и съдебната система, чиято цел е да го удържи. 

Доналд Тръмп изпълнява обещанията си от предизборната кампания: той заложи на позиция срещу имиграцията, на депортации, намаляване на харчовете на федералното правителство, връщане на производството в САЩ и налагане на мита, както и на прекратяването на войните в Газа и Украйна. Освен това Тръмп се зарече да реформира университетите, да свали цените, да се бори срещу инфлацията и да въведе данъчна реформа. 

Южната граница, имигрантите, депортациите 

Наблюдава се драстичен спад в потока от нелегални мигранти по южната граница на САЩ. Това вероятно е най-добре спазеното обещание на настоящата администрация. Не така стоят нещата с „масовите депортации“, обещани от Тръмп – броят на депортирани нелегални мигранти остава по-нисък от броя им по времето на администрацията на Джо Байдън. Белият дом твърди, че 75% от депортираните имат криминални прояви в страната, но журналистически разследвания показват, че с провинения са едва 25% от 238-те мигранти, изпратени в мегазатвора в Ел Салвадор. Целите на Тръмп да депортира 15–20 млн. нелегални мигранти изглеждат недостижими – не само защото съдилищата, включително Върховният съд, блокират много от механизмите, които Тръмп се опитва да използва, а и защото това би унищожило икономиката на страната. В допълнение, задържането и тормозът на легално влизащи в страната хора разбираемо разбунват духовете както в САЩ, така и по света. 

Продължава и казусът с връщането на Килмар Абрего Гарсия, изпратен по погрешка в затвор за терористи. Аргументът на администрацията на Тръмп е, че неговата депортация е в правомощията на президента да управлява външната политика. Експерти съдии и Върховният съд на САЩ обаче подчертават нуждата от справедлив процес, какъвто Гарсия и други депортирани не получават, и изтъкват възможни нарушения на закона от страна на администрацията на Тръмп. 

Намаляване на харчовете на федералното правителство 

Още в първите дни на мандата си Доналд Тръмп назначи милиардера Илън Мъск в Департамента за правителствена ефективност (DOGE) заедно с друг американски предприемач – Вивек Рамасвами, който напусна броени дни по-късно. Според собствените им заявки в последвалите седмици и месеци DOGE са орязали около 160 млрд. долара федерални разходи. 

Това число бе променено няколко пъти и остава далеч дори от ревизираните цели, които първоначално бяха много по-високи. Мъск обеща, че новият орган, чийто неясен статут също бе разискван от експерти и от съдебните органи, ще спести 2 трлн. долара, което бе свалено до 1 трлн., а накрая до 150 млрд. до края на следващата фискална година. Разследвания показаха, че от обявените спестени 160 млрд. едва 61,5 мрлд. са с разбивка по пера и само за 32,5 млрд. има подробни разписки, сметки и документи. Междувременно независим анализ показва, че DOGE всъщност струва 135 млрд. долара на данъкоплатците. 

В допълнение, департаментът получава достъп до личните данни на всички американци. Критици посочват, че това представлява не само етичен конфликт, но и конфликт на интереси с оглед на бизнесите на Илън Мъск, в които има търговия с данни и информация. В много случаи съкратените и уволнените правителствени служители (или поне част от тях) биват върнати на работа дни по-късно. Това повдига редица въпроси относно ефективността и метода на работа на Мъск и подчинените му, които нямат опит в държавното управление. Агенцията на Мъск не се радва на широка обществена подкрепа дори сред републиканците, а самият той заяви, че ще се отдръпне от държавна дейност, за да се фокусира върху бизнеса си. 

Митата 

Проследяването на митата, наложени от президента Тръмп, се оказва сложна задача. Още при встъпването си в длъжност на 20 януари той заяви, че ще наложи мита от 25% на вносни стоки от Канада и Мексико. На 26 януари Тръмп обяви в социалните мрежи, че ще наложи мита и на Колумбия, като след медиен сблъсък между държавните глави мерките бяха отменени. Митата за Канада и Мексико влязоха в сила на 1 февруари заедно с мито от 10% за стоки от Китай, а на 2 февруари Тръмп за пръв път използва аргумента за краткотрайните жертви, които американците ще трябва да направят в името на новия държавен ред (но добави, че може и да не трябва да правят жертви). На следващия ден Тръмп сложи митата на пауза. На 4 февруари влязоха в сила митата за Китай. Хронологията продължава в подобен ритъм до 9 април, когато Тръмп наложи мита от 104% на китайски стоки заедно с мита за други държави и де факто ескалира търговската война… След което в същия ден отмени митата за всички, освен за Китай. 

Тази част от текста бързо омръзва. Същината е, че мита в сила в момента има, но към 29 април Тръмп подписа два указа, които отменят някои от митата за автомобилните производители и променят системата на събиране на мита върху определени стоки, като алуминий и стомана. На 12 май Китай и САЩ обявиха, че отменят значителна част от реципрочните си мита. Ефектът от политиките през последните няколко месеца ще започне да се усеща в САЩ съвсем скоро, тъй като доставките по веригата отнемат около месец и половина път по море до големите пристанища на западния бряг и след това още две седмици до месец към източния. 

Според експертите митата ще генерират значителни приходи – към 5,2 трлн. долара за период от 10 години, като тези приходи биха могли да се използват за изплащане на държавния дълг и за насърчаване на частните инвестиции. Тъй като митата тежат на търговците и купувачите обаче, специалистите са единодушни, че „всички домакинства ще пострадат“. Разбира се, ако митата изобщо се задържат. 

Специалистите са единодушни и че това със сигурност ще попречи на осезаемото сваляне на цените и борбата с инфлацията, за което ще пишем в следващия текст заедно с темите за войните в Газа и Украйна, данъчните и университетските реформи. А дотогава ви оставям с част от историята на САЩ, с което ще завършвам всеки материал от поредицата – просто за да се успокояваме, че нищо никога не е начало или край, а просто безкрайно и понякога изтощително повторение. 

Гласът на миналото

Законът за митата от 1930 г., познат като Smoot–Hawley Tariff Act, е подписан от американския президент Хърбърт Хувър на 17 юни. Той налага мита на над 20 000 вида стоки в опит да защити американския пазар от вносните продукти малко след началото на Голямата депресия, която започва през октомври 1929 г. Хувър подписва закона въпреки съветите на множество старши икономисти и под партийно влияние. Вместо да подкрепят американската икономика, митата задълбочават депресията, защото търговските партньори на САЩ отговарят със собствени мита, което води до спад в износа на САЩ и в световната търговия. Днес законът се смята за учебникарски пример за протекционистка политика. 

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Можете директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика: