Добрият градски бюджет – не само числа, а и цели

Свикнали сме всяка предизборна кампания да ни залива с обещания – повече зелени площи, по-чист въздух, нови места в детските градини. Всичко звучи като рецепта за по-добър живот. Но щом мандатът започне, реалността обикновено е по-различна от очакваното – животът на гражданите не се променя с обещаната скорост, а големите визии често потъват в дребните ежедневни проблеми на управлението.

Къде се губи нишката и защо толкова често обещанията от кампанията остават само списък с красиви послания и идеи? Като изключим случаите на умишлен саботаж, било от страна на политици, институции или мрежи от икономически и задкулисни интереси, има и една проста причина – дори най-амбициозната програма, колкото и вдъхновяваща да изглежда, сама по себе си не върши много. Ако зад нея няма ясни цели и подреден бюджет, тя остава просто една хартия в архива. За да се избегне това, управлението трябва да направи трудния, но необходим преход – от намерения към конкретни задачи, за които има осигурени ресурси и срокове, а после и отчет какво от обещаното е постигнато. Именно тук идва силата на доброто целеполагане и отговорното бюджетиране: те превръщат идеите в реални резултати, които хората могат да усетят в ежедневието си.

Общинският бюджет: как идеите често (не) стават реалност

Когато говорим за бюджета на един град, повечето хора го асоциират със сухи и сложни таблици, но всъщност в него се решава как живеем всеки ден. Дали ще има нова детска градина в нашия квартал, дали автобусът ще идва по-често, или дали най-после ще се ремонтира улицата пред блока ни – всички тези примери зависят пряко от дейностите, които общината бюджетира, и от изпълнението на заложения план.

Общинският бюджет е инструмент, който показва не само какви са намеренията на управлението, но и доколко те ще се превърнат в реални резултати. В София именно тук често възникват трудностите. През последните години столичният бюджет е изправен пред някои хронични предизвикателства – забавени проекти, които се прехвърлят от година на година; силна финансова зависимост от държавните трансфери; усещането, че гражданите рядко виждат навреме изпълнението на обещаното. Съществуват множество стратегически документи за рамката за дългосрочно развитие на града, но те често не намират реално отражение в бюджета, което пречи визията да се превърне в изпълнение и готов резултат.

Ако искаме това да се промени, е нужно бюджетът да се трансформира от формално упражнение в реален инструмент за промяна. Това означава целите от стратегическите документи да се пренасят в конкретни бюджетни решения, а изпълнението им да се следи и отчита публично. Само тогава идеите ще имат шанс да излязат от хартията и да се превърнат в резултати, които хората могат да усетят в ежедневието си.

Бюджет на сметките или бюджет на целите?

Бюджетът на Столичната община (СО) нараства с всяка година и неизменно става тема на оживени обществени и политически дебати. Дискусиите обикновено се концентрират върху това колко средства да се отделят за бюджетните пера и какви суми да се заложат за конкретни обекти в капиталовата програма. От гледна точка на широката общественост обаче размерът на средствата – дали една програма струва 1, или 2 милиона лева – има второстепенно значение. За гражданите ключовият въпрос е как тези пари ще се отразят на ежедневието им: ще има ли нова детска градина, ще се подобри ли градският транспорт, ще се поддържат ли зелените площи в техния квартал. Именно тази връзка между разходите и реалния ефект е показателна за качеството на целеполагането и е индикатор доколко бюджетът служи като инструмент за подобряване на градската среда.

Ако средствата се разпределят според ясни цели, работи се последователно за реализирането им и изпълнението се проследява и отчита, резултатът се усеща пряко – по-кратко време за пътуване, по-чист въздух, повече места за децата ни. Ако обаче липсва добро целеполагане, проектите се бавят, средствата се размиват, а обещанията остават само на хартия. Именно тук се крие разликата между „бюджет на сметките“ и „бюджет на целите“ – първият просто инертно покрива текущите разходи, а вторият показва посока и изгражда доверие у гражданите, защото свързва ресурсите с конкретни резултати.

План за действие

Сега нека обърнем внимание на възможния план за действие, чрез който общинският бюджет би могъл да се основе на добрите практики в целеполагането и управлението на публични ресурси.

Стъпка 1. Голямата картина

Как искаме да изглежда София след пет години? А след още десет? Именно оттук следва да започва целеполагането, свързано с бюджета на общината. Първата стъпка е да се поставят стратегическите цели в дългосрочен план, които следва да са амбициозни, иновативни и съобразени с европейските стандарти за устойчиво и модерно градско развитие.

СО предприе важни стъпки в посока очертаването на дългосрочната стратегия за развитие на града чрез документи като „Визия за София“ (2019 г.) и Плана за интегрирано развитие на Столична община за периода 2021–2027 г., които поставиха основата за стратегическо планиране и интегриране на различни секторни политики. За да има обаче реален ефект от тях, тези документи следва да се превърнат в управленски инструмент, който определя приоритетите на бюджетното планиране и гарантира последователност между дългосрочните цели и реалното разпределение на ресурсите.

Не трябва да забравяме и че „голямата картина“ никога не е статична – тя следва да се променя, когато и София се променя. Затова и тези документи не бива да се възприемат като еднократни усилия, а като жива рамка, която да се актуализира периодично спрямо реалното развитие на града, динамиката на икономическите процеси и технологичния напредък.

Стъпка 2. Поставяне на конкретни и измерими цели

Визията следва да се превърне в план с конкретни цели, а именно – какво искаме да постигнем, кога ще го направим и по какъв начин ще измерим успеха при изпълнението на поставената цел. В бюджета на София за 2025 г. добър пример в това отношение е заложеното изграждане на 26 нови детски градини и 11 училища – конкретна, измерима и значима цел, която отговаря на реална обществена нужда. В същия документ обаче има цели като „повече средства за текущ ремонт“ или „качествена поддръжка на зелените площи“, които остават твърде общи и не показват как ще се измери напредъкът. Подобни приоритети могат да се формулират по-конкретно – например чрез посочване на брой ремонтирани улици или процент увеличени зелени площи. Това би спомогнало да избегнем абстрактното и да превърнем целта в конкретен ангажимент, който да се планира в бюджета и след това да се отчете пред гражданите.

Стъпка 3. Избор на приоритети

Общината винаги има повече желания, отколкото пари. Затова доброто целеполагане помага да се каже кое е най-важно в настоящия момент, защото ресурсите никога не стигат за всичко.

Някои проблеми изискват незабавни действия – например ремонти на опасни сгради или на ключови булеварди. Те дават сравнително бързи резултати и са важни за поддържане на общественото доверие.
Средносрочните приоритети включват подобрения, които изискват цялостно планиране и координация – като модернизацията на кварталната инфраструктура или обособяването на нови зелени коридори. С такива инициативи не се решават спешни проблеми, но се променя качеството на живот и устойчивостта на града в рамките на три до пет години.
Стратегическите приоритети имат по-дългосрочна перспектива и изискват последователност, която преминава през няколко бюджетни периода и дори през няколко управленски екипа. Такъв тип приоритети са дигитализацията на общинските услуги, разширяването на метрото, инвестициите в енергийна ефективност и зелени иновации.

В крайна сметка е важно да осъзнаем, че приоритетите не са просто един списък със задачи – когато се приоритизира правилно и ефективно, това дава възможност да се действа не реактивно, а далновидно, с ясно разбиране за посоката и ефекта от всяко решение.

Стъпка 4. Участието на гражданите в процеса

Дори и най-добре подготвеният бюджет няма как да е успешен, ако остане само в рамките на администрацията. За да има реална стойност, процесът трябва да включва и жителите на града. Участието на гражданите дава на бюджета легитимност, осигурява по-добра информираност за местните нужди и създава доверие, че парите се харчат прозрачно и справедливо. През последната година инициативата „Решава София“ стана формална част от бюджета и изпълнява именно тази функция – дава възможност на гражданите да предложат своите идеи и да гласуват за тази, която искат да се осъществи.

Гражданският бюджет несъмнено е важен инструмент за общинските финанси на София, защото дава възможност на хората да участват пряко в определянето на приоритетите за развитието на града. Въпреки това инициативата все още се нуждае от съществени подобрения, особено по отношение на проследимостта и отчетността при изпълнението на одобрените проекти. В същото време сумата за гражданските проекти остава сравнително ниска – през 2025 г. възлиза на около 0,08% от общия бюджет на СО. В сравнение с европейските практики този дял е значително по-нисък. В Полша например държавното законодателство задължава всички големи градове да отделят не по-малко от 0,5% от общинския си бюджет за граждански инициативи, което осигурява по-видим ефект и реално участие на местните общности в процеса на вземане на решения.

Стъпка 5. Проследяване и отчитане на резултатите

Прозрачността е условие за доверие, а именно то е ключът към успешния бюджет. Когато гражданите знаят какво е свършено, какво се бави и защо, те могат да оценят реалния напредък. Редовното отчитане на резултатите не е само формалност или задължение по закон, а начин да се покаже, че от всяка похарчена сума има конкретен ефект.

В София частична стъпка в тази посока вече е направена – СО публикува информация за извършените месечни плащания, както и тримесечен отчет за усвояването на заложения бюджет в инвестиционната програма. Въпреки това липсват както цялостна система, която да позволява на гражданите в реално време да проследяват напредъка на проектите, така и визуални индикатори за степента на изпълнение. Въвеждането на публично достъпна платформа за прогреса по всяка заложена цел и всеки планиран обект би повишило значително гражданския интерес и участие в общинската дейност. По този начин бюджетът престава да бъде само документ с числа и се превръща в инструмент за обща отговорност и диалог между администрацията и гражданите.

От целеполагане към резултати: уроците за София

Доколко може да определим дали един бюджет е ефективен или успешен, не зависи от размера на средствата в него. Единственият истински измерител на стойността на общинския бюджет е доколко той успява да промени живота на хората, за които е предназначен.

За София уроците са ясни: необходимо е не просто да се генерират нови средства в бюджета, а и да се въведе различна култура на управление на ресурсите, в която целите са измерими, решенията са обосновани, а гражданите са активни участници, а не пасивни наблюдатели. Доброто бюджетиране и целеполагане се крие не в сложните формули и големите числа, а в способността да се гледа отвъд рамките на текущата календарна година и настоящия мандат. Само тогава бюджетът може да бъде не просто инструмент за разпределяне на средства, а реален механизъм за промяна и развитие.

В настоящата ни съвместна поредица с „Екипът на София“ обсъждаме планирането, озеленяването, архитектурата, инфраструктурата, мобилността и още много други градски теми, описваме добрите примери и търсим възможните решения за подобряването на качеството на живот в нашите градове.