Да убиеш политик. Между конституционната свобода и престъплението

Политическите убийства не би следвало да се разглеждат като различни от останалите тежки престъпления, тъй като правото на живот, както казва Джон Лок, стои над всички останали естествени права. Но когато подобно престъпление бъде извършено в страна, за която се смята, че притежава най-развитата демокрация, е редно да се запитаме дали естествените права и производните от тях свободи не се използват от престъпниците, за да рушат сигурността в обществото. 

От друга страна, САЩ имат богата история на политически убийства, като сред тях се открояват атентатите срещу четирима американски президенти: Ейбрахам Линкълн, Джеймс Гарфийлд, Джон Маккинли и Джон Кенеди. Не по-малко потресаващи са посегателствата срещу живота на сенаторите Робърт Кенеди и Хюи Лонг. Впрочем тъкмо от консервативния месиански проект на Лонг Доналд Тръмп заимства идеите си. 

Като изключим ранните покушения в американската история, които обикновено се свързват с наследените от Британия „джентълменски“ привички за разчистване на сметките, и актовете на отмъщение, предприети от страна на индианските племена, всички политически убийства в САЩ си приличат по две неща. Първо, жертвите са политици, чиито идеи и политически проекти разделят американското общество така, както политическият плурализъм на демокрациите не може да го направи. Второ, извършителят на убийството умело използва свободите, които предоставя американската демокрация, за да планира и приведе в действие стратегията си. 

В този анализ ще се опитаме да отговорим на въпроса къде лежи вината за политическите убийства в САЩ и защо случилото се с Чарли Кърк не прави изключение от печалната традиция в американската история.

Между личната мотивация и дебата за Втората поправка

Когато човек е мотивиран да извърши убийство – освен ако не става въпрос за лице с психични отклонения, – той възприема отнемането на човешкия живот като свое право да упражнява власт върху живота на останалите хора. Това е основният мотив, който стои зад желанието на повечето престъпници да убиват. Затова от хората, вярващи в конспиративни теории, излизат „най-добрите“ убийци.

Вярата в абстрактни идеи, лишени от всякакви доказателства, може да радикализира дори и най-образования човек, превръщайки го в престъпник.

Палачите на политическия елит в САЩ обикновено са мотивирани или от крайна омраза към идеите на въпросния политик, или става въпрос за строго специфични причини, които американското правителство е предпочело да засекрети. Може би някой ден ще разберем кой стои зад убийството на Джон Кенеди, но дотогава е добре да се въздържаме от едностранни тълкувания, които биха могли да превърнат дори и най-жестоките убийци в мъченици.

Любопитното в мотивацията на извършителите на такива престъпления е, че те обикновено използват американската демокрация като трамплин да убиват – да закупиш оръжие в САЩ е изключително лесно и тази практика не се е променяла още от създаването на държавата. Втората поправка в Конституцията на САЩ защитава правото на американските граждани да притежават и свободно да носят оръжие, а конституционалистите легитимират това право с презумпцията, че благодарение на него американците са формирали своя отбранителен капацитет в годините, когато не са имали армия. Привържениците на Втората поправка ще ви кажат, че Гражданската война, независимостта от Британия и овладяването на Дивия запад са резултат от тази свобода и че без нея Америка днес нямаше да съществува.

Критиците, от друга страна, постоянно обръщат внимание на факта, че историческите реалности, в които живее американското общество, вече са други, и затова Втората поправка по-скоро вреди и радикализира определени групи от обществото, отколкото гарантира неговата сигурност. Но да отмениш Втората поправка не е лесно начинание, тъй като тя е част от Закона за правата – първите десет поправки от американската Конституция, които имат свещен характер за конституционната традиция на страната, както и американският федерализъм. Нещо повече, последните решения на Върховния съд от 2010 г. (делото McDonald v. City of Chicago) и 2022 г. (New York State Rifle & Pistol Association, Inc. v. Bruen) по-скоро защитават и разширяват обхвата на Втората поправка, отколкото го ограничават.

Краят на мандата на Джо Байдън беляза първата решителна крачка в дебата за Втората поправка, като през 2024 г. с делото United States v. Rahimi Върховният съд даде на федералното правителство правомощието да разоръжава лица, които представляват опасност за обществената сигурност, и отмени абсолютния характер на поправката.

Този на пръв поглед разумен ход на най-висшата съдебна инстанция в САЩ създаде повече проблеми, отколкото разреши, тъй като немалко щати, в които републиканците традиционно доминират в общественото мнение, бойкотираха решението, макар да бяха длъжни да се съобразят с него.

Противопоставянето беше пряк резултат от призивите на крайнолевите движения в САЩ, като Black Lives Matters (BLM), полицията да бъде лишена от бюджет и разпусната като неефективен правоприлагащ орган, а гражданите да вземат нещата в свои ръце – идеи, придобили особена популярност в американското общество след убийството на Джордж Флойд. Така Америка влезе в една спирала на насилието, в която личната мотивация да извършиш престъпление на практика беше легитимирана от правата и свободите, дадени на гражданите от законите на страната. Това е и основната причина, поради която американското общество стана жертва на сериозно разделение – то отслаби САЩ и диктатурите по света се възползваха от него.

Казусът „Чарли Кърк“ и неизбежната поляризация

Преди всичко е редно да отбележим, че убийството на Чарли Кърк е проява на тероризъм, тъй като следва точно параметрите на това определение. Подобно на повечето консервативни лобисти в САЩ, гласът на Кърк се чуваше ясно и директно. До този момент няма никаква информация да е бил разследван за престъпление или да е извършвал такова. Кърк не е и със статус на военен служител или представител на службите. Междувременно се появи слух, че висши военни обмислят кампания за набиране на нови попълнения за армията със слоган в подкрепа на опазването на завета на Чарли Кърк. Пентагонът официално отрече тази информация. 

В духа на американската правна традиция това позиционира Кърк като цивилен, който е станал жертва на предварително организирано убийство. Точно тук трябва да бъдем особено внимателни, тъй като цивилният статус на лобистите в САЩ ги поставя редом до всички останали граждани, независимо от позицията, която заемат в обществото. Консерватор, поддръжник на Втората поправка, привърженик на Доналд Тръмп – всичко това не е причина Чарли Кърк да умре. Още по-малко пък е причината определени групи в американското общество да празнуват неговата смърт, както САЩ празнуваха, след като ликвидираха терориста Осама бин Ладен.

Вторият основен момент в този казус е, че атентаторът Тайлър Джеймс Робинсън може да послужи като перфектния профил за лице, извършващо политически убийства. Пътят към неговата радикализация е класически и отговаря на методологията, която ФБР използва при разглеждането на случаите си. С една малка разлика – радикализацията на заподозрения е настъпила в мирно време и на свобода, с неограничен достъп до интернет, а не в затвора. 

Нужно е да обърнем внимание на този важен детайл, тъй като от 11 септември насам поколения изследователи на тероризма ни убеждаваха, че от затворите излизат най-добрите терористи, а образованието и програмите за дерадикализация са най-сигурният начин да се сложи край на политически мотивираното насилие. Хипотезата е все още актуална и приложима за терористите, които взривяваха сгради и убиваха цивилни в името на религиозните си убеждения, но не може да ни даде обяснение за другата форма на тероризъм, която набира популярност в САЩ и много скоро ще се появи и в Европа. Част от това обяснение може би се крие в т.нар. онлайн радикализация, за каквато имаше информация и по линия на Тайлър Робинсън – атентатора на Кърк. 

Убийството на Чарли Кърк не трябва да се обгражда в конспиративен ореол. Не съществуват никакви доказателства, че Кърк е сътрудничил на американските или на чужди разузнавателна служби. Тази фалшива новина обиколи някои ирански медии, които публикуваха подвеждаща информация от недостоверен източник, че израелските разузнавателни служби носят отговорност за случилото се. По същото време, когато Иран разпространява „информацията“ кой е организирал убийството на Кърк, редица руски и китайски интернет тролове публикуват още конспиративни твърдения, че оръжието, с което е извършено престъплението, е използвано от Мосад. Всичко това на фона на информацията от ФБР, че произходът на пушката, с която беше застрелян Чарли Кърк, е толкова стар, че не може да бъде проследена в архивите. Е, всеки оръжеен търговец в САЩ ще ви каже, че стари оръжия може да купите единствено и само от т.нар. американски оръжейни брокери, които не пазят архиви, тъй като по-голямата част от оръжията са внесени незаконно в страната. 

Кой е убиецът и коя е жертвата?

Казаното дотук означава три неща. Първо, че убийството на Чарли Кърк е придружено с огромна вълна от дезинформация. Нейната таргет група са американските консерватори и особено християнските деноминации, които са известни с традиционната си и последователна подкрепа за Израел. Тези слухове продължават да се разпространяват, разбира се, с много по-малък интензитет. Но ако общественото мнение продължи да попива подобни тези, е възможно Америка да осъмне с антисемитски лозунги в близко бъдеще. Всичко зависи от медиите в САЩ и от начина, по който те ще се преборят с наративите, идващи от Иран, Русия и Китай. Фактът, че стратегическите съперници на САЩ насочиха своята реторика срещу Израел, означава, че целят разтрогване на единството между Вашингтон и Тел Авив – цел, която вече беше постигната в Европа. Още по-лошото е, че атентаторите от крайнодесния спектър постигат същия ефект с лозунгите си в подкрепа на Израел и на традиционните ценности в САЩ. Това също генерира расова и етническа омраза, която поляризира още повече и без това разделеното американско общество.

Второ, Чарли Кърк няма да е последният политик, срещу когото ще бъде направен опит за убийство, а подобни актове на насилие ще се използват от съперниците на САЩ по света, за да дестабилизират политическия живот в страната. И тук е важно да отбележим още нещо: еднакво уязвими са както консервативните, така и либералните политици. Всички помним вероломното нападение от това лято срещу Мелиса Хортман – бившата председателка на Камарата на представителите в щата Минесота, при което тя и съпругът ѝ бяха убити. По-рано през деня същият извършител, преоблечен като полицай, отива до дома на сенатора демократ Джон Хофман, прострелва го 9 пъти, съпругата му Ивет – 8 пъти и прави опит да стреля и по дъщеря им. Семейство Хофман оцелява като по чудо. Извършителят на покушенията над двете семейства е частният охранител Ванс Болтър, който е американски гражданин с ултраконсервативни убеждения. 

Такива актове на политическо насилие по нищо не се различават от случилото се с Чарли Кърк и дори е изненадващо, че за тях се вдигна много по-малко шум.

Политическите убийства доказват, че общественото мнение в САЩ е толкова разделено, че самото общество започва да се разпада на различни субкултури, някои от които се опитват да прилагат самоосъзнати форми на политическа власт със силата на оръжието, или казано по-просто – да раздават улично правосъдие. А това сериозно подронва устоите на американската демокрация.

Класическият либерализъм на Джон Лок ни учи, че Бог е дал на хората естествени права, които никой не може да им отнеме. Но по време на втория мандат на Обама демократите не успяха да овладеят разрушителните инстинкти, които дремеха в по-младото поколение избиратели, и така се появи нова вълна на ляво мислене, систематично подкрепяна и финансирана от Китай.

Отговорът дойде от крайнодесните политически фракции, чиито конспиративни идеи черпеха вдъхновение и парична подкрепа от идеолозите на руското неоевразийство в лицето на Александър Дугин и неговите последователи. Така Москва и Пекин получиха достъп до политическия и обществен дебат в Америка, както и до възможността да го манипулират. В тези условия много западни политици решиха удобно да си затворят очите, заблуждавайки се, че държат нещата под контрол и че новите им лобисти няма да се изплъзнат от ръцете им. 

Логичният извод е, че зад убийството на поредната американска политическа фигура стоят фактори и движещи сили, които далеч надхвърлят мотивацията на един гражданин да вземе оръжието и да убие човек. Разделението в американското общество е част от жизнения цикъл на историята, в който тоталитарните режими и автокрациите се опитват да унищожат демокрациите и свободомислещите хора, като манипулират техните идеи и ги превръщат в патологии. А разликата между свободата на идеите и патологиите е много проста: конфликтите, които произтичат от различията ни, са норма; насилието, което произтича от манипулираните различия, е патология. 

Американската демокрация обаче не може да бъде унищожена с помощта на ядрена бомба, флот или оръжия. Просто защото на този етап САЩ все още са най-силната страна в света. Ликвидирането на свободата в нея минава през разделението на хората, подронването на доверието в американската демокрация и унищожаването на системата от съюзи, които Вашингтон изгражда след края на Втората световна война. Ако този план успее, демокрацията рухне и хората започнат да раздават правосъдие по улиците, едва ли някой ще помни как и защо Чарли Кърк е загубил живота си. И нека не се успокояваме, че тези процеси ще подминат България. Страната ни е толкова интегрирана в глобализацията, че събитията ще ни застигнат много скоро, но ще бъдат строго пречупени през призмата на националната ни специфика. Остава въпросът дали сме толкова разделени и объркани, че да допуснем някой да раздава улично правосъдие. Можем само да се надяваме, че не.