Д. Анатомия на властта

Ако българите допуснат Делян Пеевски да им гради държава с главно Д, значи са слуги, не граждани. Още не е късно да се попречи на „строителя“ и отговорността да го направят пада върху двете политически сили, които го легитимираха и утвърдиха: „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП–ДБ) и ГЕРБ. На първите не им достигат сили, на вторите – смелост. Но ако ГЕРБ не се осмели, лидерът Бойко Борисов ще бъде тотално обезличен, също и политическите му заслуги. 

Как иска Борисов да слезе от сцената?

Досега ГЕРБ успяваше да погълне като боа партньорите си във властта. Не и Пеевски. Олигархолидерът на ДПС – Ново начало къса живо месо от всяка партия, която му падне, включително и от ГЕРБ. С просто око се вижда, че на лидера на ГЕРБ никак не му е лесно, принуден да изпълнява ежедневни поръчения от крепителя на управлението, и при всеки сгоден случай признава, че е в тази коалиция не по своя воля, а заради „стабилността“.

Само преди 7–8 месеца, след осмия поред избор, всички се чудехме как да направим правителство. Аз буквално дадох под наем на това управление партията. Не станах премиер. В ГЕРБ не сме свикнали лидерът ѝ да не е премиер. Трудно ни е, но за да има някаква стабилност, го направихме.

Почти четвърт век във властта прави Борисов най-дълголетния политик, при това в почти непрекъснат възход, и сега рискува силната зависимост от Пеевски да се превърне в епилог на кариерата му. Защото този финал наближава и при три премиерски мандата и поредица от спечелени избори няма его, което да понесе срама, че генералът се е превърнал в пешка.

От друга страна, предизвика ли предсрочни избори, може да пострада от компроматни атаки, затова вероятно ще изчака удобен момент за такъв вот. Председателят на партията, с чийто мандат правителството управлява, обаче не се яви да гласува на петия вот на недоверие – знаково отсъствие, макар че мнозинството се запази със 133 гласа.

Едни протести биха дали основание на Борисов да направи заявка за вот на доверие чрез предсрочни избори или с мотива, че след като ГЕРБ е изпълнил обещанието си да вкара България в еврозоната, гражданите отново трябва да имат думата. 

Докато реши как точно да се измъкне от мечешката прегръдка на Пеевски, Борисов ще трябва да изпълнява разпорежданията му и да търпи ироничните забележки на депутати от опозицията, като Ивайло Мирчев например:

Бойко Борисов се е превърнал в рекламен агент на ортака си Главното Д. Колеги от ГЕРБ, усетихте ли как от мандатоносител се превърнахте в компаньонка на Главното Д? Вие сте обикновени пионки на Главното Д, то превзема вашата партия. 

Протестните акции на ПП–ДБ

Като политическа акция петият вот на недоверие, внесен от ПП–ДБ с подкрепата на МЕЧ и Алианса за права и свободи (АПС), показа най-странното обединение на опозицията, която е про- и антиевропейска в този парламент. Заедно с вносителите гласуваха и евроскептиците с руски уклон от „Възраждане“ и „Величие“. Като инструмент за влияние обаче вотът се провали. Не бе предаван пряко по БНТ и БНР и остана невидим за гражданите, макар да е за „провала в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, задълбочаващ проблема със завладяната държава“.

Слабост на този и на предишните вотове на недоверие е тяхната констативност – всичко казано е добре известно. Истинската роля на опозицията е да разкрие слабите звена, също така да покаже компетентност и готовност да управлява, предлагайки решения и алтернативи. 

В деня на гласуване на вота обаче протестна акция на „Продължаваме промяната“ блокира служебния паркинг – „входовете, през които, без да слизат от колите на НСО, Борисов и Пеевски се озовават в пленарна зала и служебни входове на парламента“ (Лена Бориславова). В тениски с надписи „Свобода за Благо!“ депутати от ПП заедно с подалия оставка като съпредседател и като депутат Кирил Петков препречиха пътя заради задържаните техни кметове. Петков обясни и целта на протеста: 

Целта ни е да кажем, че през 2025 г. не може да имаме политически затворници в България. Не е нормално четирима души без осъдителна присъда да стоят вече втори месец в ареста с право по един час на ден на слънчева светлина и са хапани от дървеници сигурно по 20 пъти на вечер.

Политическите акции често са пакетирани като зрелище – за да продават емоции и да въздействат. А ПП са заложили на радикалния дизайн. Заради акцията се наложи Пеевски да стигне пеша до работното си място, обграден от гардове, и да избълва куп простащини към лидера на ПП Асен Василев. Но те започнаха преди това, когато Кирил Петков изкрещя: 

Ей, дебело прасе!

В екстатично състояние пред входа на парламента лидерът на ДПС крещеше как ще направи държава с главно Д.

А Д-то бе разчетено като монограм. 

Един човек не може да направи държава, но един човек с контрол върху правителство, медии и съдебна система може да създаде автокрация. Основите ѝ вече се наливат в България, но не Пеевски ще седне в премиерското кресло, независимо от амбициите му. Разгащеният му език и поведение на „нацепен батка“ може да вдигне адреналина на собствения му електорат, но в същото време показва деградацията на политическия език и култура. Когато един олигарх се държи като мутра, това не е случайност, това е послание – че грубата сила и безнаказаността са върховният закон.

Кой е с г-н Радев?

Към лагера на опозицията неформално се е присъединил още един политик, който няма партия, но има рейтинг. С такъв капитал разполагаше и Борисов преди създаването на ГЕРБ. Дали одобрението на президента Румен Радев е достатъчно да зариби поне 200–300 000 избиратели, които да захранят с гласове партиен проект? Тестът са избори. А за да се стигне до тях, както предупреди и самият Радев, са необходими протести. 

Дотогава обаче управляващото мнозинство ще е окастрило доста от правомощията на президента – процес, започнал още с конституционните промени на сглобката (ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС), част от които Конституционният съд запази. Държавният глава вече не може да избира служебното правителство, освен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя и подуправителите на БНБ, омбудсмана и неговия заместник, шефа на Сметната палата и неговите заместници.

Сега, заради отказа на президента да подпише указа за назначаване на временно изпълняващия функцията председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Деньо Денев за постоянно на поста, управляващото мнозинство ще отнеме законодателно правото му да одобрява назначенията на шефове на службите. Впрочем те бяха сменени още при първия служебен кабинет на президента през 2021 г. с негови кадри. 

Тази седмица на извънредно заседание на парламентарната Комисия по вътрешен ред и обществена сигурност депутатите приеха промени в трите закона за спецслужбите – за контраразузнаването, за разузнаването и за специалните разузнавателни средства. Така ще бъде предложено да се отнемат правомощията на президента да назначава шефове на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО).

Законодателни промени заради една персона никога не са водили до нищо добро. Схватката за службите, особено за ДАНС, винаги е била ожесточена заради информационните масиви и възможността да се използват за всякакви цели. Понякога и за националната сигурност. 

Парадоксалното е, че през 2013 г. законовата възможност назначението на шефа на ДАНС да става с президентски указ бе премахната, за да бъде избран Делян Пеевски за шеф на ДАНС, който беше принуден да се оттегли след протестите #ДАНСwithme. А след година падна и кабинетът, който го предложи. През 2015 г., благодарение на ГЕРБ, президентското одобрение бе възстановено, за да бъде предложено отново да отпадне сега. 

Управляващото мнозинство в лицето на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ е на път да остави администрацията на президента и без транспорт от Националната служба за охрана (НСО), която е подчинена на президента. Промените, приети на първо четене, бяха предложени от депутата на Пеевски и бивш вътрешен министър Калин Стоянов:

Не съм съгласен тези достойни служители – военизирани, с ранг, с чин, да отварят вратите на множеството хора, незнайно колко, от администрацията на президента или да им пренасят бурканите и зимнината от родните места до София, примерно. [...] Не става въпрос за противопоставяне, а за един пропуск, който години наред дава възможност на множество лица да се възползват от привилегии, предвидени за друг кръг от хора. Не виждам какъв е проблемът те да се приравнят на всички останали.

Без право на служебен кабинет и без право да подписва указите за шефовете на службите, на президента ще му останат назначенията на посланици и на членове в няколко ключови регулатора. Партиите систематично ограничават инструментите на държавния глава, който след една година няма да се нарича Румен Радев. Дори детайли като транспорта от НСО се превръщат в политически знак: администрацията на президента е третиранa като второстепенна, лишавана от ресурси и авторитет.

Това не е просто технически дебат, а съзнателно маргинализиране на институцията.

Най-важният извод обаче е, че системата на „взаимни спирачки“ между властите, фундамент на демокрацията, се разпада. Президентът остава със сведени до минимум функции, докато парламентът и управляващата коалиция концентрират все повече контрол върху изпълнителната власт, службите и дори върху символичните механизми на държавността.

Вместо разделение на властите България върви към сгъстяване на властта в един център, което отваря вратата не към стабилност, а към автократичен модел на управление.

Опитите промените да се покажат като принципни позиции само потвърждават, че политическите сили са в схватка за контрола на информацията. Отнемането на екстра като луксозния транспорт, който е за сметка на данъкоплатците, е за назидание.

Като кафкианския „К.“, анонимен и с незавършена история, България също заслужава да бъде обозначена с една-единствена буква – „Д“. Без ясна същност, просто опит за съществуване.