Братовчедски сделки в Европарламента

Какво правиш, когато знаеш, че братовчед ти е крадец? Гризе ли те съвестта да го разобличиш, или се опитваш да го прикриеш за доброто на семейството? Ами ако и ти си участвал в кражбите на братовчеда? Приблизително така се държат българските евродепутати в Брюксел по отношение на политическата ситуация в България. Изборът между даването на международна гласност на проблемите в страната и придържането към максимата What happens here, stays here (каквото се случва тук, си остава тук) по отношение на националната политика, е

труден и деликатен не само за българските евродепутати, а и за всички държави членки на ЕС.

Първият вариант се основава на очакването някой отвън да се намеси и да скръцне със зъби, макар и с риск да има наказания и ощетяващи България последствия. Вторият почива на поддържането на вътрешнополитическото статукво. Решаващ фактор е дали една партия е в правителството, или в опозиция и какво ще спечели на вътрешната сцена, ако причини буря в европейски води, но също и дали съответната политическа група в Европейския парламент (ЕП) има изгода да подкрепи и впише такива действия в общата си стратегия, или не ѝ е до това в момента.

Писмото на „Обнови Европа“ до Европейската комисия (ЕК) да спре част от плащанията за България предоставя възможност за наблюдаване на такава ситуация в лабораторни условия. На 23 септември Валери Хайер, председателка на групата на либералите в ЕП, отправи искане до европейските комисари Валдис Домбровскис (икономика), Рафаеле Фито (кохезия и реформи) и Пьотър Серафин (бюджет и борба с измамите) да замразят второто плащане за България по Плана за възстановяване и устойчивост. Сред мотивите, изложени от Хайер, са следните:

• използването на Антикорупционната комисия за политически цели, например задържането на кмета на Варна Благомир Коцев;
• възпрепятстването на разследвания на Европейската прокуратура;
• контролирането на службите за сигурност и съдебните органи от частни мрежи, свързани с Делян Пеевски;
• многобройните законодателни инициативи, които улесняват всички тези злоупотреби.

Кой стои зад искането на Хайер?

В „Обнови Европа“ членуват трима български евродепутати: Никола Минчев и Христо Петров от „Продължаваме промяната“ (ПП) и Илхан Кючук от Алианса за права и свободи (АПС). Двамата български представители от ПП бяха мобилизирали европейските си партньори още през лятото, дни след ареста на Коцев, с демонстрация в Брюксел, както и с писмо на председателката на Европейската либерална партия Свеня Хан с искане за спешна среща с еврокомисаря по правосъдие и върховенство на закона Майкъл Макграт.

Освен това либералите вече две поредни парламентарни сесии настояват безуспешно за внасяне на темата за върховенството на закона в България за обсъждане в пленарната зала, но не получават подкрепа от останалите големи политически групи.

Темата се замита под килима,

тъй като има други важни битки в момента, а и ситуацията в България по същество не е нова. Само през последните пет години е имало една специална резолюция, посветена изцяло на правовата държава и основните права в България през 2020 г., и два подробни доклада – от мисии на Комисията по бюджетен контрол през 2022 г. и на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи през 2023 г. Всичко това – без да броим ежегодните мониторингови доклади на Европейската комисия.

Констатациите се повтарят. Всяко поредно правителство получава сходни критики, свързани с върховенството на закона и съдебната реформа. И дори когато необходимите законодателни инициативи са предприети, заключението е, че прилагането им или е половинчато и няма осъдени, или е избирателно и някои са (неоснователно) преследвани, а други остават доживотно недосегаеми.

Можеше ли писмото на Хайер да получи по-голяма подкрепа?

Българските евродепутати от ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН представляват трите правителствени партии, които нямат интерес да подкрепят европейските критики срещу България. Същото поведение се наблюдаваше и по време на гласуването на резолюцията за правовата държава в България през 2020 г. Тогавашните правителствени партии ГЕРБ–СДС и ВМРО гласуваха против резолюцията, докато опозиционните БСП и ДСБ я подкрепиха, а ДПС се въздържа.

Ако проследим поведението на политическите групи в ЕП, към които тези български партии са принадлежали по време на онзи вот, ще получим усещане за дежавю: ЕНП и групата „Европейски консерватори и реформисти“, в която членуват ГЕРБ и ВМРО, бяха против, Групата на левицата подкрепи резолюцията, а „Обнови Европа“, където е ДПС, се въздържа.

Така европейските политически групи в ЕП затвърждават статуквото на национално ниво.

От една страна, защото държат на националните си партии и са солидарни с тях, от друга – ако са на власт в съответната страна, не искат да я изпускат, защото така са по-силни в европейски план – както в ЕП, така и в Европейския съвет и Съвета на ЕС, където се вземат големите решения. Това беше една от причините ЕНП дълго време да толерира Виктор Орбан и партията му „Фидес“ въпреки антиевропейските му позиции. Докато накрая чашата преля и членството на евродепутатите от „Фидес“ първо беше замразено през 2019 г., а после Орбан сам напусна ЕНП, за да избегне изключването си.

Паралелно с писмото на Хайер, Радан Кънев от „Демократична България“, член на ЕНП, предупреди своята група – най-силната в Европарламента – че ситуацията в България подкопава не само политическата система в страната, но и авторитета на ЕНП и Урсула фон дер Лайен заради липсата на реакция. Той сравни положението в България с това в Унгария и Грузия по степен на зависимост от проруски влияния и олигархични мрежи. Сънародниците му от ГЕРБ обаче, които членуват в същата група (Андрей Ковачев, Ева Майдел, Андрей Новаков, Емил Радев), както и от СДС (Илия Лазаров) явно не споделят същите позиции. В крайна сметка ЕНП запази мълчание и за ареста на варненския кмет, и за цялостната картина в България.

Да бъдеш опозиционна партия обаче, не означава, че винаги ще си солидарен с критиките към твоето правителство в ЕП.

Изследване на Рамона Коман от 2022 г. показва, че по отношение на правовата държава политическите групи в крайната десница се въздържат от изказвания или открито се дистанцират от темата. Това се корени в суверенистките им виждания за ненамеса на Брюксел в политиката на държавите членки.

Тримата евродепутати от „Възраждане“ – Петър Волгин, Рада Лайкова и Станислав Стоянов, които членуват в „Европа на суверенните нации“ – са пример за точно такова поведение. Всъщност Стоянов и Лайкова, подкрепени от други членове на своята група, внесоха предложение за резолюция за политическите репресии и основните права в България през март 2025 г. Но тя не беше в подкрепа на необходимостта от съдебни реформи, а срещу… въвеждането на еврото.

За разлика от ЕП, ЕК има повече инструменти за действие, а и носи пряка отговорност как се харчат парите на европейските данъкоплатци.

И наистина замрази част от второто плащане на България по Плана за възстановяване и устойчивост заради нереформираната Антикорупционна комисия. Екипът на Урсула фон дер Лайен се разграничи от писмото на Хайер и арестуването на Коцев и посочи неизпълнените ангажименти от българска страна като основание за замразеното плащане. Но този коментар прилича на спора за кокошката и яйцето. Не е ли задържането на кмета на Варна най-красноречивата илюстрация на проблема с въпросната Антикорупционна комисия и поредното доказателство, че докато основите гният отвътре, нито едно пребоядисване няма да спаси от рухване целия дом?

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.