Бели пълномощни за черни дни

Преди трийсетина години застрахователна агентка разяснявала на моя роднина ползите от застраховката „Живот“. „Ако настъпи застрахователното събитие…“, започнала агентката. Роднината ми я прекъснала насред изречението с въпроса кое е „застрахователното събитие“. „Ами ако умрете“, бил отговорът. Възмутена, роднината ми станала и си тръгнала: „Ще ми казва тя на мене, че ще умра!“

Ако и вие като тази ми роднина не искате да ви се напомня, че сте смъртни и може да ви сполети тежко увреждане на здравето, тук е мястото да престанете да четете. Защото ще става дума за смърт, тежки болести и прочее неприятни сценарии.

Ако обаче за вас е важно да знаете как да се погрижите за най-близките си хора, в случай че се споминете или излезете от строя, и как да направите така, че волята ви да бъде изпълнена, тази статия е за вас.

„Да, човекът е смъртен, но това не е най-страшното. Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен, това е неприятното!“, казва героят от „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков. Може да се поспори дали внезапната смърт е по-неприятно нещо от продължаващите с години палиативни грижи, особено на фона на данните, че ¼ от хората вероятно ще развият деменция. Възможни са и други неочаквани сценарии.

Ето два примера как всичко може да се обърка

Мой познат почина. Той беше изразил волята си как да се постъпи с тленните му останки, но не я беше оформил с необходимите юридически атрибути. Човекът, който имаше право да реши дали да се съобрази с последната му воля, беше майка му. А тя не приемаше факта, че синът ѝ е гей. Дори след смъртта му. Затова не само не изпълни желанието му какво да се направи с тялото, ами не допусна партньора и приятелите му, които го обичаха такъв, какъвто е, да се простят с него.

В подобно положение може да се окаже човек не само ако е мъртъв гей, а и ако е хетеросексуален и жив. И то не само в България. Мой скъп приятел от друга европейска страна тъкмо се беше събрал отново с дългогодишната си приятелка и ми пишеше колко е щастлив… а след няколко месеца научих, че лежи в болница в много тежко състояние, след мозъчна операция. Право на достъп до него има само майка му, която отказва всякаква информация на партньорката и на приятелите му. Така че не мога да ви кажа дали този човек, на чийто блестящ ум съм се възхищавала близо 20 години, днес изобщо знае кой е.

Въпроси, на които да си отговорим

Идеята на тази статия не е да ви плаша, а да дам предложения как човек може да защити себе си и близките си, ако различни ситуации станат реалност. Като начало можем да се опитаме да си отговорим на следните въпроси:

В случай на смърт:

• Какво искам да стане с тленните ми останки?
• Кой и как искам да ме наследи?

В случай на неспособност да се грижа за себе си:

• Кой да има право да получава медицинска информация за мен?
• На кого имам доверие да решава дали лечението ми да се продължи, или прекрати, дали да ме оперират, интубират и пр.?
• Кой да има достъп до парите ми?
• Кой да може да се разпорежда с договора ми с телекомуникационната компания, с битовите ми сметки, да подава декларации от мое име и т.н.?

В България много хора не се женят: някои – защото са в хомосексуални връзки и нямат право, но повечето просто не вярват в институцията на брака. Родителите на близо две трети (61,9%) от родените през 2024 г. деца не са женени. Ако единият партньор почине, а семейното жилище е на негово име, другият може да бъде изгонен от законните наследници на половинката си.

Ако живеете в брак, ситуацията е една идея по-лека – в общия случай поне няма да имате грижа за наследството си. Съпругът или съпругата ви има правото да получава информация за вас в болницата и да взема решения в критични ситуации. Ако не сте в брак, решенията се вземат от най-близките ви роднини. И в двата случая обаче никой не получава автоматичен достъп до финансите ви, договорите ви за телефон, ток, вода и прочее, ако сте на легло и не сте в състояние да се разпореждате с тях.

Съществуват различни начини да подсигурите себе си и близките си

Човек може да остави например имуществото си на най-близките си хора (в случаите, когато няма автоматично да ви наследят – било изобщо, било както вие искате) по два начина – със завещание и дарение (във втория случай е желателно да си запазите т.нар. вещно право на ползване). При дарение обаче получателят плаща данък, а при завещание плаща само ако не ви е близък роднина. За разлика от дарението обаче, завещанието по-лесно може да се оспори – още повече че някои ваши роднини имат запазени части от наследството ви. Затова е добре човек да се погрижи завещанието му да е юридически изпипано, за да се сведат до минимум рисковете някой да го оспори.

Всички останали въпроси, зададени по-горе, може да се уредят с пълномощни. Може да предоставите достъп до парите си и с банкова карта, но той ще важи само докато изтече срокът на валидност на картата.

Тук не засягам сериозната тема за родителските права. Ако те са неуредени (например единият родител не фигурира в акта за раждане на детето, нито го е осиновил), проблемът може да се реши само по съдебен път. Съдът обаче може и да откаже да ги присъди. А ако родителите са еднополова двойка, понастоящем в България няма начин този, който не е биологичен родител и не е осиновител, да получи права върху детето, каквото и участие да е вземал в отглеждането му. Не е разрешено и двама души от един пол да осиновят дете.

Доверие, доверие, доверие

Когато даваме пълномощно на някого да се разпорежда с парите ни или да взема съдбовни решения за живота и смъртта ни, желателно е да го познаваме достатъчно добре. Винаги има доза риск – случва се някой, на когото сме вярвали безусловно, да не оправдае доверието ни. А и връзки се разпадат, бракове се разтрогват.

Съществува вариант да оттеглим пълномощното си, но той не е безпроблемен. На първо място, упълномощеното лице трябва да разбере за оттеглянето. Ако междувременно обаче то е прехвърлило апартамента ни на свое име и е избягало с парите ни, ще е трудна задача да го намерим, за да го уведомим. Изобщо, лесно е да се ожените и може да е много трудно да се разведете. Така е и с пълномощните.

Възможно е и да направите пълномощно, което е за определен срок и/или само за конкретни неща – например някой да има право да получава информация за вас в болницата, но да няма достъп до банковите ви сметки. Или да може да сключи една имотна сделка от ваше име, но не и да придобие семейния ви дом. На теория може да предоставите пълномощно и при определени условия – примерно, тежка болест. Но после упълномощените ще трябва да доказват здравословното ви състояние, а това е трудна задача, понякога невъзможна – особено ако става въпрос за деменция.

Колко генерално е генералното пълномощно?

Да допуснем, че в живота ви има човек, на когото основателно имате пълно доверие, че няма да злоупотреби, а ще се погрижи за вас и ще се съобрази с волята ви, ако например се разболеете тежко, не можете да плащате сметки и т.н. Може би и вие като мен сте чували словосъчетанието „генерално пълномощно“ и ще решите, че е добра идея да снабдите въпросния човек с него.

Да си призная, до неотдавна си представях въпросното генерално пълномощно като нещо съвсем просто и кратко: Аз, долуподписаната еди-коя си, упълномощавам лицето еди-кое си да ме представлява навсякъде и във всичко. Заверявам при нотариус – и готово.

Да, ама не. В пълномощното всичко трябва да бъде описано възможно най-подробно. Затова е добре човек да изреди всички места, където би имало нужда от пълномощно, и да уточни какво точно може да прави упълномощеното лице във всяка една ситуация. Например в болница – да получава информация, да взема решения за продължаване, прекратяване или вида на лечението ви, да има достъп до медицинската ви документация и т.н.

Добра идея е да се консултирате с юрист

Опитът на позната дългогодишна адвокатка например я е научил, че много институции и фирми държат да видят собственото си име в пълномощното. Затова е желателно в него да изредите конкретни телекомуникационни компании, водоснабдителни, топло- и електроразпределителни дружества, общински администрации и изобщо каквото се сетите (с риска, че все може да забравите нещо). Ако междувременно някоя компания смени името си, може само да се надявате, че служителите ѝ няма да се заядат.

Юридическата помощ е важна и за оформянето на структурата на завещанието, както и за използването на определени ключови фрази, за които неспециалист трудно ще се сети сам. Добре е например в прав текст да кажете, че лекарската тайна не важи пред упълномощеното лице. Ако пък искате да ви кремират след смъртта ви, желателно е да подчертаете, че давате изричното си съгласие за това.

Ако пълномощното е безсрочно, то важи и ако си смените личната карта и/или адреса, вписани в него. Не е изключено обаче някой да се заяде, че данните не отговарят.

Банките са отделен случай – повечето изискват специални пълномощни

За да избегна непрекъснатото повтаряне на упълномощител и упълномощено лице, ви представям двама души с полово неспецифични имена – Тони упълномощава Краси. Ако Тони състави генералното пълномощно по всички правила, спомене в него банката си и го завери нотариално, по всяка вероятност банката няма автоматично да го признае. Различните банки си имат свои критерии за пълномощното, но при всички случаи е желателно да разполагат с него предварително, а не то да им се представи чак когато има нужда от това.

По-долу обобщавам личния опит на няколко души с три различни банки. Тъй като става дума за конкретни случаи, информацията за правилата на тези финансови институции може и да не е изчерпателна.

Пощенска банка изисква Тони и Краси да се явят заедно в неин клон. Тя има свои вътрешни пълномощни, които се вкарват в системата ѝ и не са нотариално заверени. Възможно е Тони да представи и нотариално пълномощно. В такъв случай плаща такса от 5 лв. за достъп до базата данни на нотариусите, а Краси трябва да носи пълномощното със себе си, ако се наложи да го използва.

Тони и Краси трябва да отидат заедно и в Обединена българска банка, която също има свои вътрешни пълномощни. Те съдържат дълъг списък, в който Тони трябва да отбележи за какво упълномощава Краси и за какво – не. Ако Тони обаче иска да даде на Краси достъп до депозитите или инвестиционните си фондове, пълномощното трябва да се завери нотариално.

Първа инвестиционна банка разполага с различни модели пълномощни, от които Тони да избере подходящото, да го попълни и да го завери нотариално. И Краси може да занесе пълномощното в банката, но ще трябва да плати такса, а ако го направи Тони, е безплатно. Не се изисква и двамата да отидат заедно в клона, но ако Краси не е клиент на банката, ще трябва да представи копие от личната си карта.

Ако Тони разполага с банков сейф обаче, пълномощното за достъп на Краси до него може да се издава по съвсем различен ред от обичайните пълномощни на съответната банка.

Защо банките си имат собствени правила и не може просто да им представите нотариално заверено генерално пълномощно, колкото и подробно да е то – не знам. И не ми се вижда редно да сте заявили волята си по юридически коректен начин, а определени частни фирми да решат, че това не е достатъчно. Но все пак банките са подобрили практиките си в сравнение с 2019 г. – поне тези, за които имам информация, не изискват ново пълномощно всяка година. А служителите им казват, че преиздаване не се налага, ако си смените личната карта.

С едно наум за бъдещето

„Ние безгрижно тичаме право към пропастта, изпречили нещо пред себе си, за да не я виждаме“, пише Блез Паскал в своите „Мисли“. Каква по-точна метафора на живота? Ако човек непрекъснато мисли, че е смъртен и какви неприятни неща очакват него и скъпите му хора, всекидневието ще се превърне в кошмар. Отказът да си дадем сметка за тези перспективи обаче може да доведе до куп проблеми.

Все пак има начини екзистенциалният ужас от смъртта, болестите и злополуките да бъде поне в известна степен опитомен. Един от тях е да се опитаме да направим каквото зависи от нас, за да се погрижим за себе си и близките си, докато е време. С ясното съзнание, че не можем всичко да предвидим. Не знаем дори дали слънцето ще изгрее утре. Но междувременно можем поуспокоени да продължим да се радваме на живота.