8 процента

В сърцето ми има стихотворение, в главата ми има бомби,
в енергоспестяващ режим съм,
изпитвам тежък криндж,
гледам театър в кавички,
в очите на актрисата има почуда,
когато ме вижда в публиката на поклона.

Лежа в хотелска стая в Шумен след расистко представление,
което ми проби дупка в стомаха.
В „Захарна фабрика“ бутат ромски квартали,
в Хасково правят расистки спектакли,
в Украйна и Газа убиват цивилни.

Две баби седят в кафенето до театъра, събота е.
Люта тъмница е, да те обеси някой, няма да те видят –
говори за вечерите в Шумен едната.
То стана модерно да вдигаш кръвно – казва другата.

В очите ми има стихотворение, в ушите ми има картечници,
под ръцете ми има клавиатура.

училището в руини
половината клас е умрял
15 септември в Газа

бащата и синът
оставят карамфили на майката
8 март в Украйна

Аз съм, общо взето, добре, мога да умра...
Не, няма нищо конкретно, просто имам такова усещане – 
казва ми един приятел.
Защитните ми механизми ги няма.
Трябва да се импрегнирам наново – казва ми една приятелка.

Сядам на пейка в Братислава, изведнъж се оказва, че
два часа съм чел новини и информация за Газа и палестинците,
за да пиша коментари във Фейсбук.
Влизам в списък с врагове антисемити,
Слагам си ангелски криле
от празни блистери от лекарства на словашка изложба.

Нормалността на човечеството ме плаши.

В сърцето ми има стихотворение, в белите ми дробове има изтребители,
във фонтана пред Карлскирхе във Виена има съп с момче и момиче,
момчето е сложило на ръцете си детски плавници,
момичето потапя във водата гребло,
в разговора ни има смях без бомби, в раницата ми има тефтер,
в който съм написал:

в цялата писана история на човечеството за около 3400 години
периодите на пълен мир са не повече от 268 години
8 процента мир 92 процента война
това е човечеството
8 процента мир 92 процента война
това е човекът
Украйна Русия Израел Ивицата Газа
всички човешки същества са равни
и тези управлявани от силни лидери
и тези управлявани от диктатори
и тези управлявани от ислямофоби расисти
и тези управлявани от терористи
човечеството е човек
8 процента мир 92 процента война
Джон Ленън пее за свят без войни
и светът отговаря с войни
Боб Марли пее за свят с равни човешки права независимо от расата
и един сатрап в бункер казва че няма украински народ
и решава да го заличи
и едно правителство се държи сякаш всички палестинци в Газа
са терористи
и светът отговаря че човекът сам решава
кой е човек и кой не е човек
8 процента мир 92 процента война

В трахеите ми има стихотворение, в гърлото ми има мини,
в ръката на възрастната жена в театралната зала в Смолян
има оранжева неразцъфнала роза,
жената ми връчва розата, аз ѝ разписвам книгата, търся си думите,
с думите е като с такситата – винаги са там, когато не ти трябват,
аз подарявам розата на Б.
На сутринта жълтата роза е разцъфнала като слънце в хотелската стая,
Б. разправя как вчера жената отишла до нея и ѝ казала, че
по-късно ще ѝ подаря роза,
и наистина съм ѝ подарил роза, и отивам на репетиции в театъра на спектакъл по поезията на Борис Христов,
БОМ, БОМ, БОМ,
думкат актьорите с палки по варели,
БИ, БИ, БИ,
отговаря съзнанието ми,
БОМ, БОМ,
БИ, БИ,
БОМ, БОМ, БОМ, БОМ,
усъвършенстват ритъма актьорите.
БИ, БИ, БИ, БИ,
отговаря умът ми.

В съзнанието ми има бомби, в корема ми има стихотворение.
Завалява.
Б. се стряска толкова силно от две от гръмотевиците, че буквално
подскача,
БОМ, БОМ, трещи небето, БУМ, БУМ, отговаря съзнанието ми,

от месеци някаква част от мен винаги е в Газа,
от месеци някаква част от мен винаги е в Украйна.

В гръбначния ми стълб има стихотворение, в корема ми има бомби,
в месеца ми имаше четири града.
Шумен, Братислава, Виена, Смолян.
Тъкмо се отпускам в един, втори, трети, четвърти град.
Тъкмо се разпилявам на един, втори, трети, четвърти площад.
Тъкмо потъвам в един, втори, трети, четвърти парк.
Тъкмо се вдълбавам в една, втора, трета, четвърта галерия.
Тъкмо си казвам, в сърцето ми има стихотворение,
така че ще напиша стихотворение.
Тъкмо си казвам, в главата ми има бомба, но сега ще заглуша бомбата.
Ще заглуша бомбата, за да напиша стихотворение.

БОМ, БОМ, трещи небето, БУМ, БУМ, отговаря съзнанието ми.
После, мокри, се прибираме в хотелската стая в Смолян,
Б. заспива над дисертация, аз нахвърлям бележки за стихотворение.

Не питай кога е време да се пречистим
времето е сега
Не питай кога е време да се смирим
времето е сега
Не питай кога е време
времето е сега
Не питай
време
Не
сега

Всичко зависи от нас Всичко зависи от нас Всичко зави

Б. спи
изгрява слънце
аз пиша
слънцето залязва
Бум Бум

Шшшт.
Тихо.
Стихотворението неуверено подава главичка от съзнанието ми
и плашливо пристъпва по аортата ми.

И БУМ в главата ми го на-БУМ обратно в сърцето.

Иван Димитров

Иван Димитров е автор на седем книги с проза, драматургия и поезия. Носител е на няколко награди за произведенията си – „София: Поетики“ (2013), наградата „Яна Язова“ за разказ и наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ. През 2012 г. пиесата му „Очите на другите“ e селектирана на фестивала HotInk at the LARK в Ню Йорк и през същата година е поставена в New Ohio Theatre. Последната му книга е сборникът „Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар“. Негови произведения са превеждани на английски, френски, унгарски, сръбски, румънски, руски, македонски и гръцки. В интернет може да бъде открит тук.

 Стихотворението „8 процента“ е написано специално за рубриката „Стихотворение на месеца“ на „Тоест“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.