„Ако историята е твърде сложна, няма да има масов ефект; ако е твърде проста, няма да е вярна“, заключава Зорница Христова, докато ни разказва за една китайска и две български книги, в които темите за историята, забравата и травмата са централни.
Защо отделният човек, не масата, е важен в моменти на тежки обществени кризи – с избора си, с всекидневните си жестове на съпротива – ни убеждава Стефан Иванов с прочита си на Себастиан Хафнер.
След като се завърнахме от пътешествието из Малайзия с Петя Кокудева, Антония Апостолова ни запознава с първата малайска книга, преведена на български. Цветна, луда, вдъхновяваща човешка въртележка от истории, които ще ни се сторят учудващо близки.
Този път Зорница Христова ни представя една книга, но каква само! За първи път имаме възможност да четем на български един от най-големите съвременни английски поети – Филип Ларкин, с последната му стихосбирка. И в чудесния превод на Кристин Димитрова и Георги Пашов.
За един нидерландски роман с женско име за заглавие и трагична развръзка, роман, вдъхновен от Толстоевата Анна, Гьотевия Вертер и Ибсеновите „Призраци“, роман, който Кафка би харесал, ни разказва Стефан Иванов.
Истории, които превръщат психическите разстройства в метафори на човешката ни крехкост и уязвимост, на самотата ни, на вътрешните ни разпади. В рецензията на Антония Апостолова отекват гласът и позицията и на самата авторка Виолета Златарева.
Три литературни текста, в които виртуозният език се протяга към невидимото и неуловимото в биографиите и телата. Увлекателен разказ на Зорница Христова за новоизлезлите книги на Музил, Улф и Ни Гриъфа.