Тоест разговаряме

Между правилата и усета – къде е съвременният български език? В третия епизод на „Тоест разговаряме“ с Павлина Върбанова обсъдихме нуждата от осъвременяване на езика, растящата дистанция между говоримия и книжовния български, „вечните“ въпроси: пълния и краткия член; дублетите; слятото, полуслятото и разделното писане; ползите и ограниченията на изкуствения интелект при редактиране и коригиране.

Правилата в езика са като другите правила в живота, посочи Павлина – спазването им прави общуването по-лесно и подредено. Будителството днес тя приема не като лозунг, а като стремеж към изява на добрия пример и всекидневна грижа за думите и общуването.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:

По време на нашия разговор на живо включихме и много въпроси от публиката, но за съжаление, ограниченото време не ни даде възможност да обхванем всички. Затова помолих Павлина да отговори тук на още един въпрос на зрител:

Защо мъчим учениците с толкова подробни правила по български език, които само редакторите трябва да знаят?

Лесният дежурен отговор на този въпрос е „Защото авторите на учебниците са едни лоши хора, които искат само да натъпчат куп излишни знания в главите на учениците“. По-трудният е дълъг, но ето го накратко. Съставянето на учебниците, които фактически определят обема от знания в съответната област, е сложен процес. В основата му стоят учебните програми за всеки клас по всеки учебен предмет, спускани от МОН (на теория има някакво обсъждане с по-широк кръг специалисти, вкл. и с учители, но на практика то е формално).

В програмата по български език за Х клас например е заложено овладяването на правоговорната, правописната, граматичната, пунктуационната и лексикалната норма, без да се уточнява какъв е обемът от правила за всяка от тези норми. Оттук нататък авторите на учебника трябва да преценят какво да включат. При това трябва да имат предвид, че всеки учебник се одобрява по множество критерии от МОН (също и за практическа приложимост от учителите), за да се използва в училище. Ако си спестят част от правилата, учебникът може да не бъде одобрен.

Признавам, че в резултат на това от учениците се изисква да владеят не една и две тънкости в правописа, граматиката и т.н. Получава се така, че стремейки се да научим децата едва ли не на всичко, ги научаваме на малко. А най-голямото ми опасение е, че при сегашното ръководство на МОН не се вижда никаква светлина в тунела. Грешка – в пещерата.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Павлина Върбанова е доктор по български език. Автор е на учебници и учебни помагала по български език и на образователната платформа „Как се пише?“, извоювала си доверието на много хора. От създаването на „Тоест“ е езикова редакторка и коректорка на медията, а от началото на 2024 г. води рубриката „Порция език“. Следи отблизо процесите в българския език и промените в неговата книжовна форма. Вярва, че правилата са създадени за хората, а не хората – за правилата.

Следващият епизод на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Йовко Ламбрев, ИТ експерт, съосновател на „Тоест“ и водещ на рубриката „Аз, киборгът“. Срещата ще се проведе на живо в YouTube Live на 22 ноември 2025 г., събота, от 16:00 ч.

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.