Какво по-гадно от септември? Новините. Думите не са мои, а на Е.Т., която ни изненада с ново видео още преди края на лятната ваканция на „Тоест“. С това ми спести чуденето дали да споделя прозренията ѝ в началото, или в края на бюлетина – просто ще направя и двете. В началото – епизодът изненада, в края – редовният.
Освен че са гадни, новините стават и все по-абсурдни. След Путин, който опакова желанието си Украйна да се предаде без бой като стремеж към мир, Тръмп се опитва да достигне още по-голямо майсторство в осъществяването на принципа от „1984“ на Оруел „Войната е мир“. След като си поиска Нобелова награда за мир, той преименува Министерството на отбраната на САЩ на Министерство на войната и не престана да праща военни части в американските градове, които не му харесват. Само през последните дни Израел бомбардира жилищен район в катарската столица Доха, защото там имало висши функционери на „Хамас“, а Полша свали с изтребители руски дронове, навлезли във въздушното ѝ пространство. Такива са чудесата на днешния мир.
На тази „миролюбива“ вълна оставаме с бюлетина на Йоанна Елми „Гласовете на Америка“. Седмият му брой е посветен на убийството на неоконсервативния активист Чарли Кърк, застрелян точно по време на разговор със студенти за масовите престрелки в САЩ. Задават се мрачни времена както за САЩ, така и за света, не без страх заключава Йоанна.
В България ситуацията все повече заприличва на виц, макар да не ни е смешно. Да вземем историята с шефа на полицията в Русе, при която нищо от първоначалната официална информация не се потвърди. Не отивал, а се прибирал. Не на фитнес, а от кръчма (пардон, от ресторант). Но дано пострадалият се възстанови (прави ли ви впечатление впрочем липсата на информация за състоянието му?), фактите излязат наяве и всички виновни понесат отговорността си.
Случаят в Русе е един от ярките примери за провалите на МВР, които според Емилия Милчева са жокерът на новия политически сезон, защото имат потенциала да раздрусат властта. Истинската опасност за стабилността на управляващите идва не от предстоящия вот на недоверие, а от улицата, смята Емилия. Виждаме знаци за това в серията малки бунтове във все повече градове. На фона на нарастващ институционален разпад МВР се превръща в декор, изобразяващ, че на държавата всъщност хич не ѝ пука за правата на гражданите ѝ.
Тази седмица беше 9 септември, та се сетих за стихотворението „Добрият празник“ на Цветан Ангелов. В него лирическият герой – момченце, се радва, че Девети септември му купил палтенце и сандалки, дал му геврече, че и знаменце за парада. А през 2025 г. на живеещите в източната част на София 9 септември им даде топла вода, тоест „Топлофикация“ им я пусна след повече от седмица профилактика. Но софиянци да не се оплакват, че смърдели – по различни оценки в България между четвърт и половин милион души нямат достъп (постоянен или никакъв) до питейна вода.
Като стана дума за Девети септември, много младежи днес вярват, че по времето на социализма хората са живели по-добре, отколкото днес, и са били по-щастливи. Нашите автори Теодора Станимирова и Стелиян Ботев също са млади, но не мислят така. Независимо един от друг те предложиха теми, свързани със социалистическите концлагери. Теодора е събрала спомени на оцелели, в които се разказва за смърт, глад и унижения. Стелиян търси отговор на въпроса как архитектурата може да бъде своеобразен език на паметта за травматичното ни минало.
Септември неизбежно се свързва с началото на учебната година. Донка Дойчева-Попова и Пейо Попов проведоха вдъхновяващ разговор за математиката, хората и радостта с неконвенционалния преподавател по физика Лъчезар Симеонов, чиято школа посещават от ученици до пенсионери. Освен да прочетете разговора с него, може и да го чуете в неподправения му блясък.
Донка впрочем ще е първата от пишещите за „Тоест“, които вие, нашите читатели, вече в качеството си на зрители, ще имате възможността да видите в новата ни рубрика „Тоест разговаряме“. В нея телевизионният журналист и съосновател на „Тоест“ Владислав Севов ще ни среща веднъж месечно с някои от авторите в сайта. Разговорът, който ще се проведе тази събота, 13 септември, от 16 ч., ще се излъчва пряко. Ще можете да го гледате в канала ни в Youtube, както и във Facebook.
Разговорите са предпоставка за формиране на общност. Книгите – също. В рубриката „Тези хора“ Ина Иванова ни среща с преводачката от нидерландски Мария Енчева, която заедно с Йордан Жечев създава независимата книжарница „Махала“, и около това място се завихря общност. Как го постигат? Ами като предлагат само книги, които лично харесват.
Навечерието на новата учебна година е подходящ повод да си спомним, че в България има деца, с чиито семейства образователната система няма как да се оправдае – по простата причина, че те нямат родители, които да се грижат за тях. В първата си от поредица статии Евгения Тонева ни разказва за реформата на домовете за деца – между обещанията и реалността. Приключването на процеса на деинституционализация на домовете се обявява с фанфари, но за стотици деца на практика нищо не се променя.
Както ви обещах в началото, завършвам прегледа на новото в „Тоест“ с още един епизод на „Т.Е. от Е.Т“, в който Елена Телбис говори за гадни неща по начин, който ни кара да се засмеем.
Дойде време и за препоръката ми. Ако и вие като мен харесвате Педро Алмодовар, вероятно ще ви се услади и сериалът „Гняв“ (Rage на английски, Furia на испански) по HBO MAX. Макар да не са режисирани от известния испански режисьор, разказаните в него преплитащи се истории на няколко жени определено носят алмодоварски дух. Не само заради участието на звездата от „Всичко за майка ми“ Сесилия Рот, а и заради начина, по който са едновременно смешно-тъжни, брутални и абсурдни. За себе си кръстих сериала „Жени отвъд ръба на нервната криза“.
За финал препоръчвам да ни ударите едно рамо, ако ви харесва да ни четете, защото съществуваме благодарение на подкрепата от читателите ни.