Здравейте, и.ф. главни прокурори!

За този поздрав се вдъхнових от Полина Паунова. Според нея всички имаме точно толкова право да се назовем изпълняващи функцията главен прокурор, колкото и Борислав Сарафов, след като и Конституционният съд се произнесе, че той заема този пост нелегитимно.

И вие ли като мен въздъхнахте с предпазливо облекчение, че светът още си е на мястото, когато се събудихте в сряда? Тръмп не изпълни заканата си да изличи цяла цивилизация, никой не пусна атомна бомба. Засега. Още имаме някакъв шанс да остареем – както се казва във филма на Лина Кривошиева „Какво е да остарееш в България“, чиято премиера беше на 5 април: остаряването си е привилегия, до която не всички се домогват.

„Какво е да остарееш в България“ – прожекции и срещи с публиката
Каним ви да гледаме заедно новия документален филм на „Тоест“ и да се съберем около тема, която засяга всички ни, но за която рядко говорим. Чрез историите на няколко жени филмът изследва какво означава да остарееш – и как обществото ни се отнася към възрастните хора.

Разбира се, за всичко са виновни либералите, които прекалиха с равните права и политическата коректност и тласнаха махалото в обратната посока. Сега всички може да сме спокойни, че най-големият проблем на човечеството е решен – хора, родени с пениси, няма да пречат на жените в олимпийските спортове. Е, намираме се в нещо като трета световна война, свободното пътуване е все по-затруднено, нападението над Иран доведе до недостиг на горива в световен план и силно затрудни редица сектори, светът, какъвто го познавахме, се разпада… ама това са дреболии.

Изобщо, защо да се притесняваме за някакви си войни в навечерието на един от най-големите християнски празници – Великден? Ето, на Тръмп не му е проблем да заплашва празнично, в компанията на великденски заек. Независимо дали сте пропуснали тази история, или не, препоръчвам новия брой на бюлетина „Гласовете на Америка“ на Йоанна Елми, в който пише за бомбардировки, молитви, великденски традиции и политика, без да пропускаме заека.

Гласовете на Америка – брой 14
Белият дом редува молитви и бомбардировки, а Великден в САЩ се оказва едновременно ритуал и реторика. Някак погълнати от великденския заек, Ормузкия проток и „инвестицията във война“ седим и се чудим кой и какво точно празнува. Новият брой на бюлетина за САЩ на Йоанна Елми е тук.

В тези интересни времена човек все по-често си задава въпроса: какво ще стане, ако САЩ излязат от НАТО? Искрен Иванов не само пита, а и отговаря какво биха загубили от подобен ход и САЩ, и Европа, както и кой би спечелил. Добрата новина е, че това не е много лесно да стане, макар да е възможно. Лошата – че докато шантажира, че ще го направи, Тръмп склонява Европа към още и още компромиси.

Ами ако САЩ излязат от НАТО?
Живеем в свят, в който съюзите не са даденост. И това донякъде е добре, защото бяхме склонни да ги приемаме за вечни, а е полезно да си припомняме защо съществуват и какво точно изчезва, когато ги няма. Но ако САЩ се оттеглят от НАТО, в какво ще се превърне Европа и на каква цена? От Искрен Иванов.

Но ако си задаваме много въпроси за бъдещето, може да се поболеем от притеснение. Ако не си ги задаваме обаче и оставяме другите да вземат важните решения, самото бъдеще ще стане вредно за здравето ни. Като стана дума за здраве, гледахте ли разговора на Владислав Севов с журналистката Надежда Цекулова? След рубриката ѝ за женското здраве нямам търпение да чета нейните предстоящи статии за палиативните грижи за деца.

Впрочем какво пише в предизборните програми за женското здраве? И изобщо за жените? След като прегледах програмите на всички партии и коалиции, регистрирани за изборите, мога да ви кажа: почти нищо. Та се замислих, че жените се превръщат в нещо като новите гейове – защитата на правата им се възприема като токсична дори от смятащите се за демократични партии. От жените се иска да раждат деца и да си знаят мястото.

Анахронизъм: Жените в предизборните програми през 2026 г.
В предизборните програми на партиите и коалициите жените почти липсват, освен като майки и демографски ресурс. Теми като равенство, насилие и труд остават встрани или се появяват бегло. Прегледът на тези програми показва системно изместване на разговора за правата на жените. От Светла Енчева.

Докато четях политически програми, си припомних какви предизборни студиа и дебати имаше едно време. И те имаха значение – например Петър Стоянов загуби битката за втория си президентски мандат не на последно място защото се поддаде на активно мероприятие по време на дебат.

В тазседмичната си статия Емилия Милчева разсъждава защо вече няма лидерски дебати. Според нея това не е инцидент, а устойчив модел на политическо поведение – нещо, с което не мога да не се съглася. Вместо в политиката да има спорове по същество, тя е фиксирана в скандали, краткосрочни сметчици и договорки зад камерите – без публика и без въпроси. И смърди – като развалено яйце.

Защо няма лидерски дебати?
Политиката у нас се води извън кадър, без риск и без сблъсък на идеи – там, където избирателят не участва и няма какво да сравнява. Това някак отговаря на въпроса в заглавието. И все пак... Коментар на Емилия Милчева.

От яйцата пак стигнахме до Великден. Ако се чудите защо се пише „воскресе“, какво е „воистину“ и изобщо как да разбираме воскръсналите (по Великден) словеса, знаете кой най-добре може да намести тази религиозна лексика в главите ни – разбира се, Павлина Върбанова.

Как да разбираме воскръсналите (по Великден) словеса
По Великден и някои думи възкръсват, макар само за около седмица. Думи с празнично и архаично звучене, но невинаги с ясно за нас значение. Преди да боядисаме яйцата, Павлина Върбанова ни приканва да разберем какво точно казваме, когато изричаме великденските кодови думи и поздрави.

Вече минаха 10 дни, откакто е воскръснала и българската редакция на „Свободна Европа“, след като беше закрита поради липса на финансиране. Или може би е по-точно да кажа, че се е преродила, защото сега се подвизава на нов сайт и под името „Свободна точка“. Препоръката ми тази седмица е да ѝ ударите едно рамо (банковата сметка може да намерите най-долу на сайта), защото без „Свободна Европа“, пардон, „Свободна точка“, българската журналистика рязко ще осиротее.

Разбира се, препоръчвам да подкрепите и нас, понеже съществуваме само благодарение на вашите дарения.

И да, знам, че даренията от аудиторията идват от едни и същи джобове и че тези джобове не са бездънни. Но все пак предпочитам малкото независими медии да се подкрепяме, а да не се възприемаме като конкуренти.

С пожелание за светли празници, ако празнувате, а ако не – спокойни дни,

Светла Енчева, и.ф. главен прокурор