Здравейте, и.ф. главни прокурори!
За този поздрав се вдъхнових от Полина Паунова. Според нея всички имаме точно толкова право да се назовем изпълняващи функцията главен прокурор, колкото и Борислав Сарафов, след като и Конституционният съд се произнесе, че той заема този пост нелегитимно.
И вие ли като мен въздъхнахте с предпазливо облекчение, че светът още си е на мястото, когато се събудихте в сряда? Тръмп не изпълни заканата си да изличи цяла цивилизация, никой не пусна атомна бомба. Засега. Още имаме някакъв шанс да остареем – както се казва във филма на Лина Кривошиева „Какво е да остарееш в България“, чиято премиера беше на 5 април: остаряването си е привилегия, до която не всички се домогват.

Разбира се, за всичко са виновни либералите, които прекалиха с равните права и политическата коректност и тласнаха махалото в обратната посока. Сега всички може да сме спокойни, че най-големият проблем на човечеството е решен – хора, родени с пениси, няма да пречат на жените в олимпийските спортове. Е, намираме се в нещо като трета световна война, свободното пътуване е все по-затруднено, нападението над Иран доведе до недостиг на горива в световен план и силно затрудни редица сектори, светът, какъвто го познавахме, се разпада… ама това са дреболии.
Изобщо, защо да се притесняваме за някакви си войни в навечерието на един от най-големите християнски празници – Великден? Ето, на Тръмп не му е проблем да заплашва празнично, в компанията на великденски заек. Независимо дали сте пропуснали тази история, или не, препоръчвам новия брой на бюлетина „Гласовете на Америка“ на Йоанна Елми, в който пише за бомбардировки, молитви, великденски традиции и политика, без да пропускаме заека.

В тези интересни времена човек все по-често си задава въпроса: какво ще стане, ако САЩ излязат от НАТО? Искрен Иванов не само пита, а и отговаря какво биха загубили от подобен ход и САЩ, и Европа, както и кой би спечелил. Добрата новина е, че това не е много лесно да стане, макар да е възможно. Лошата – че докато шантажира, че ще го направи, Тръмп склонява Европа към още и още компромиси.

Но ако си задаваме много въпроси за бъдещето, може да се поболеем от притеснение. Ако не си ги задаваме обаче и оставяме другите да вземат важните решения, самото бъдеще ще стане вредно за здравето ни. Като стана дума за здраве, гледахте ли разговора на Владислав Севов с журналистката Надежда Цекулова? След рубриката ѝ за женското здраве нямам търпение да чета нейните предстоящи статии за палиативните грижи за деца.
Впрочем какво пише в предизборните програми за женското здраве? И изобщо за жените? След като прегледах програмите на всички партии и коалиции, регистрирани за изборите, мога да ви кажа: почти нищо. Та се замислих, че жените се превръщат в нещо като новите гейове – защитата на правата им се възприема като токсична дори от смятащите се за демократични партии. От жените се иска да раждат деца и да си знаят мястото.

Докато четях политически програми, си припомних какви предизборни студиа и дебати имаше едно време. И те имаха значение – например Петър Стоянов загуби битката за втория си президентски мандат не на последно място защото се поддаде на активно мероприятие по време на дебат.
В тазседмичната си статия Емилия Милчева разсъждава защо вече няма лидерски дебати. Според нея това не е инцидент, а устойчив модел на политическо поведение – нещо, с което не мога да не се съглася. Вместо в политиката да има спорове по същество, тя е фиксирана в скандали, краткосрочни сметчици и договорки зад камерите – без публика и без въпроси. И смърди – като развалено яйце.

От яйцата пак стигнахме до Великден. Ако се чудите защо се пише „воскресе“, какво е „воистину“ и изобщо как да разбираме воскръсналите (по Великден) словеса, знаете кой най-добре може да намести тази религиозна лексика в главите ни – разбира се, Павлина Върбанова.

Вече минаха 10 дни, откакто е воскръснала и българската редакция на „Свободна Европа“, след като беше закрита поради липса на финансиране. Или може би е по-точно да кажа, че се е преродила, защото сега се подвизава на нов сайт и под името „Свободна точка“. Препоръката ми тази седмица е да ѝ ударите едно рамо (банковата сметка може да намерите най-долу на сайта), защото без „Свободна Европа“, пардон, „Свободна точка“, българската журналистика рязко ще осиротее.
Разбира се, препоръчвам да подкрепите и нас, понеже съществуваме само благодарение на вашите дарения.
И да, знам, че даренията от аудиторията идват от едни и същи джобове и че тези джобове не са бездънни. Но все пак предпочитам малкото независими медии да се подкрепяме, а да не се възприемаме като конкуренти.
С пожелание за светли празници, ако празнувате, а ако не – спокойни дни,
Светла Енчева, и.ф. главен прокурор