Липсваше ли ви рубриката на Елена Телбис? Някои от нас може да сме имали и симптоми на абстиненция през последните седмици. Но вече можем да посрещнем астрономическото лято, дишайки спокойно – любимото ни Е.Т. отново е тук. И обобщава най-важното за изминалите седмици, така че този път – от радост от завръщането на Елена – ще си спестя обзора в началото.
Понеже тя успява да привлече към „Тоест“ млади читатели, продължавам с тазседмичната статия на Емилия Милчева „Младите, глупако!“. Българската политика не търси младите хора, не ги пита, не говори езика им, констатира Емилия. Същевременно виждаме, че в страни като Полша и Румъния, в които неотдавна имаше президентски избори, избирателите под 30-годишна възраст са сериозен електорален фактор. Какво да се направи, за да припознаят българските младежи един демократичен кандидат-президент като свой?
Преди да придобият право на глас обаче, младите прекарват доста години в училище. Донка Дойчева-Попова се срещна с учителя по английски Сотион Вело, познат още като мистър Соти. Двамата си говорят за вдъхновението и личния пример, за ученето на децата да имат ценностна система, дори тя да не съвпада с тази на учителя, за пътя към сбъдването на мечтите, за умората, зареждането и още много неща.
За изграждането на ценностна система допринасят и хубавите детски книги. Антония Апостолова ни припомня „Същността на слона“ от Тон Телехен. Слонът, който има обичая да се катери по дърветата и да пада от тях, защото се е разтанцувал, навява размисли за компулсивно-обсесивните разстройства, за вредните навици, но и за силата на избора и способността да се надскачаш. Дори да боли.
В България не само за младите не се мисли особено, все едно дали в качеството им на гласоподаватели, ученици или бебета, а и за възрастните и хората с увреждания. Затова отново и отново се изненадваме, когато научим за ужасите в поредния „дом“. Размечтах се обаче какво би могло да стане, ако група възрастни хора решат да вземат осигуряването на достойните си старини в свои ръце. Това не е универсално решение, но няма лошо да се появят алтернативни модели.
Докато сме на вълна „възраст“, се сещам, че брадите започват да растат на определени години, и минавам към продължението на статията на Атанас Шиников за дългите традиции на добре поддържаната брада в мюсюлманския свят. Авторът се връща към историческия фундамент на тази украса на мъжкото лице – там, където се крият доктринално-езиковите ѝ фоликули. След като я прочетем, вече няма да се учудваме на популярното мюсюлманско възклицание „Кълна се в брадата на Пророка!“.
Доналд Тръмп пък, който няма брада, естетизира други неща. Например косата си, военните паради и гигантските знамена. В третия брой на бюлетина си „Гласовете на Америка“ Йоанна Елми взема пример от българската реалност, за да констатира: когато властимащите изкарат знамената, бутафорните възстановки от стиропор и разпятията, значи държавата със сигурност отива на кино. Може да се абонирате за бюлетина на Йоанна, ако искате да го получавате на електронната си поща.
Всъщност все по-голяма част от света не върви на добре. В същото време България все по-уверено се запътва към еврозоната. В статията „Искаме си еврото“ Искрен Иванов обяснява защо, джанъм, ни е това и защо за нас то ще има не само икономически, а и политически ефекти. Приемането на евровалутата не просто ще допринесе България да придобие паричен суверенитет и по-значима роля в глобалната икономика, но и трайно да се позиционира като част от Европа.
Дойде време и за препоръките ми.
Дебатът може ли т.нар. демократична общност да излъчи избираем кандидат за президент чрез първични избори, тепърва ще се разгорещява. В рубриката „Големият въпрос“ на „Свободна Европа“ Иван Бедров разговаря с Татяна Ваксберг за предварителните избори през 1996 г., на които е избран Петър Стоянов, и впоследствие той става и президент. От този разговор научих много неща, които или не съм знаела, или съм забравила. Припомних си времената, когато политиката се правеше с ходене в градчета и села. И с чукане по вратите на хората. Впрочем на предварителните и неформално организирани избори за президент гласуват към 900 000 души – активност, невъобразима днес за една партия или коалиция и на редовен вот.
Представяте ли си песен да се сдобие с официален видеоклип близо 50 години след създаването ѝ? Точно това се случва с хита на Talking Heads от 1977 г. Psycho Killer. Клипът от 2025 г. със Сърша Ронан в главната роля представя интересен прочит на парчето. В него няма психари убийци – той е някак нежно-иронично-екзистенциален.
Това беше бюлетинът тази седмица. Ако харесвате „Тоест“, ще сме благодарни да ни подкрепите.