Ако изобщо у някого са останали някакви съмнения, че президентът Румен Радев се вълнува от нещо различно освен от политическото си дълголетие, дори и ако цената е да пожертва бъдещото развитие на България, то тези съмнения трябва да са отпаднали напълно през последните десетина дни. Притоплянето на идеята за референдум за еврото само уточнява посоката на... самолета. Румен Радев недвусмислено възнамерява да е поредният, който се състезава на терена на националпопулизма.
Емилия Милчева споделя сходни размисли в коментара си по темата, озаглавен „Валутата на президента“. В него тя обобщава и важните детайли от втория мандат на Радев, който приключва догодина. На фона на доверието, с което той дебютира в политиката, намерението му да се възползва от страховете на хората, за да остане под някаква форма във властта, всъщност превръща самия него в страхливец.
Елена Телбис обаче не се страхува да нарича нещата с истинските им имена. Нито пък възнамерява да крие какъв ще е политическият ѝ дневен ред, ако вземе че стане президент. Не гласувайте за нея, моля ви! Не за друго, ама кой ще прави политическа сатира след това? А това ни е далеч по-нужно от някакъв си президент. Не на „Тоест“ – на всички ни!
Една от важните обществени теми напоследък е намерението на Министерството на образованието и науката, оглавявано от Красимир Вълчев, да въведе задължително преподаване на религия в училищата. По тази тема Донка Дойчева-Попова разговаря с проф. Мария Шнитер, която именно от позицията на преподаваща религия и ценности споделя виждания и идеи, които би следвало да отекнат с камбанен звън в главите на някои хора от МОН и Българската православна църква. Скептичен съм, че това ще стане, но интервюто е едно от задължителните ви четива за седмицата, месеца, изобщо.
На този фон, разбира се, възникват и други въпроси. Къде в приоритетите на сегашната власт стои обучението по т.нар. STEM дисциплини (абревиатурата се е наложила като термин и произлиза от английските наименования на думите наука, технологии, инженерство и математика), които се предполага да са все по-важни в бъдеще? Както и развиването на дигиталните умения в най-общ смисъл. Особено предизвикателство е комбинирането им с хуманитарните дисциплини, без които ще се отдалечим от представата си за мирен и справедлив свят.
Преди време в „Тоест“ разказахме за Елизабет Холмс и „Теранос“ – една от измамите на новия век, в която се обещаваше биотехнологична революция в кръвните медицински изследвания. В момента Холмс излежава ефективна 11-годишна присъда във федерален затвор в САЩ. В този контекст новината от седмицата, че нейният интимен партньор е успял да получи милиони долари финансиране за биотехнологичен стартъп, който с помощта на изкуствен интелект ще променя бъдещето на медицинските изследвания, е... наистина не знам какво е. Наивността, с която се подхлъзваме по модерно звучащите технологии, става все по-притеснителна.
Достъпната среда не се изчерпва с възможността да се придвижиш по тротоара. За дигиталната достъпност разказва материалът на Ивелина Гаджева и Константин Кирилов от „Екипът на София“. Европейският акт за достъпност влиза в сила след малко повече от месец и цели да защити правата на хората с увреждания да се възползват наравно с останалите от възможностите на интернет, електронното пазаруване и изобщо на мрежата като такава. В статията се обяснява как сайтовете, които ползваме ежедневно, може да се променят, за да са по-удобни за незрящи и за хора с други увреждания, а това всъщност ще ги направи по-удобни и за всички останали.
Всеизвестно е, че на хората с увреждания в България не им е лесно. И не само заради недостъпната градска или дигитална среда, качеството на медицинските грижи или административните пречки. За тях често недостъпна е дори личната им сексуалност. Това е и темата на материала на Светла Енчева тази седмица, озаглавен „Невидимата сексуалност на хората с увреждания в България“. Защото те не са пасивни обекти на грижа, пише тя, а личности с човешко достойнство.
Темата за човешките права продължава и Теодора Станимирова, която, взeмайки повод от стряскащите резултати от изследване на домашното насилие сред еднополови двойки, задава резонния въпрос защо се докарахме дотам те да нямат адекватна защита от закона. Сещате ли се защо? Защото обществото ни се остави да бъде насъскано срещу ЛГБТИ хората и да забрави, че те са... хора.
Статията на Надежда Цекулова в поредицата ни за женското здравеопазване също засяга темата за равноправието, защото, оказва се, макар вече да отминава първата четвърт на ХХI век, равното третиране на мъжете и жените в медицината все още е илюзия. Медицинските проучвания продължават да гравитират около мъжкото здраве. Данните, на чиято база се анализират заболявания, предписва се лечение, правят се лекарства и т.н., се събират от проучвания, в които преобладават мъже. В този ред на мисли заглавието на статията е съвсем на мястото си: „Пропаст в данните. Защо жените още не се побират в медицинската статистика?“
И преди да си пожелаем хубав уикенд, си позволявам да ви напомня, че съвременният свят, въпреки всички модерни технологии, така и не разполага с витален бизнес модел, който да върши работа на журналистиката, без да ѝ се налага да прави компромиси със свободата и независимостта си. Единственият начин да имаме свободни медии е те да могат да разчитат на подкрепата на своята публика.
Приятно четене!