Новият бюджет на ЕС – общ портфейл или всекиму според заслугите?

В свят, който се променя със скоростта на светлината, дългосрочното планиране е като нощен преход по слабо осветен маршрут: имаш обща представа за посоката, но трябва да внимаваш къде стъпваш, и почти не виждаш какво те очаква в далечината. Планирането на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) 2028–2034 на Европейския съюз изисква същата бдителност и далновидност. От една страна, трябва да се отделят достатъчно средства за проблемни области, за които отсега се знае, че се нуждаят от инвестиции. От друга, трябва да се осигури достатъчно голямо поле за промяна на скоростта и посоката на движение в зависимост от новите предизвикателства, които все още не виждаме по пътя.

Задачата се усложнява допълнително от броя на замесените действащи лица в процеса на вземане на решения. Първоначалното предложение се изготвя от Европейската комисия (ЕК) и трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от всички страни членки, представени в Съвета. Преговорите продължават около две години, а ако не се постигне съгласие, процесът започва отначало.

Новата бюджетна сага започна през юли 2025 г.,

когато Комисията представи за първи път своето предложение за МФР 2028–2034. Урсула фон дер Лайен пледира за гъвкава и опростена структура: 2 трилиона евро за срок от 7 години, разпределени в 4 (вместо 7, както досега) т.нар. функции:

1. икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие, просперитет и сигурност на селските райони и морското дело;
2. конкурентоспособност, просперитет и сигурност;
3. глобална Европа;
4. администрация.

Данни: Европейски парламент

Съществената разлика в сравнение с предишната финансова рамка 2021–2027 е, че средствата по функция 1 ще се управляват от всяка държава членка в рамките на т.нар. Национални и регионални партньорски планове. Почти половината от 7-годишния бюджет – 44%, са заложени в тези планове. Комисията нарича това опростяване: вместо досегашния „пачуърк“ от 52 програми ще има 16 и всяка държава ще изработи в сътрудничество с ЕК своя национален план.

Страните ще имат достъп до същия размер средства както преди, но изплащането им ще е обвързано с изпълняването на цели и реформи и със спазването на върховенството на закона. В речта си в пленарната зала на 12 ноември Урсула фон дер Лайен подчерта, че така ще пребори една от основните слабости на сегашния бюджет – непълното усвояване на средствата. Според изчисления на ЕК до края на 2027 г. почти една четвърт от настоящия бюджет – около 340 млрд. евро, няма да е достигнала до бенефициерите.

За Европейския парламент обаче това не е опростяване, а ренационализация.

Според противниците на новата бюджетна структура прехвърлянето на тези самостоятелни фондове в един общ пакет, управляван самостоятелно от всяка столица, нарушава принципите на единодействие и солидарност на Съюза. То омаловажава ролята на регионите и поставя в риск европейското земеделие и регионалната политика, тъй като за тях няма заделени отделни бюджетни пера, както е в настоящата финансова рамка.

И това е само една от няколкото сериозни критики, отправени от евродепутатите към бюджетното предложение на ЕК. Дни преди обсъждането му в пленарната зала през ноември групите на Европейската народна партия (ЕНП), социалистите и демократите, „Обнови Европа“ и зелените се обединиха в обща ултимативна позиция, че обсъждането по МФР не може да започне, ако ЕК не поправи първоначалното си предложение.

Фон дер Лайен привидно склони на компромис, като заложи минимум 10% от неразпределените средства от функция 1 да отидат за селските райони. Тя обеща и частично възстановяване на значимостта на регионите и засилване на ролята на Европарламента в бюджетните решения.

ЕНП, от която е и Лайен, приветства предложените промени като стъпка в правилната посока, но другите политически групи определиха поправките като козметични и недостатъчни.

Опасностите от прекалената централизация

В страни с корумпирани или клонящи към авторитарност правителства, като някои от настоящите в Централна и Източна Европа, прехвърлянето на почти половината бюджет към националните планове крие опасности от злоупотреби и невъзможност да се достигне до средства, ако не си близък до властта. Това и досега беше отчасти така, тъй като немалка част от програмите на ЕС минаваха през националните министерства, но новото предложение ще даде още повече власт на столиците.

За този риск предупреди председателката на „Обнови Европа“ Валери Айер по време на пленарния дебат за МФР. Тя посочи Унгария като пример за корумпирана държава, а България – като държава, в която политически опоненти могат да се озоват зад решетките без съд и присъда, намеквайки за арестите на Благомир Коцев и Николай Барбутов.

„Обнови Европа“ ще бъде безкомпромисна! Нито един цент от нашия бюджет не трябва да се дава на корумпираните и на автократите, които стават все повече и повече, злепоставят нашите ценности, но никога не се оплакват, когато трябва да усвоят чековете на Комисията,

каза още Айер. 

ЕК смята, че ще избегне злоупотребите, като въведе изисквания за извършени реформи, преди да отпусне финансиране. Така субсидиите ще са основани не на предварително изчислени разходи, а на постигнати резултати, както е в момента с Механизмa за възстановяване и устойчивост на ЕС. За България вече са задържани 215 млн. евро от второто плащане по този план заради неизпълнени ангажименти в борбата с корупцията. Ако ЕК започне да прилага този подход и за следващата МФР, средствата от функция 1 за земеделие и регионално развитие в бъдеще също може да се окажат под въпрос за нас.

Новият подход на ЕК, особено по отношение на парите за земеделие, притеснява не само България. По инициатива на Италия още пет държави (Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Португалия) се присъединиха към страната ни. Те отправиха искане на заседанието на Съвета по селско стопанство и рибарство на 17 ноември за запазване на Общата земеделска политика като самостоятелна политика със стабилен бюджет, както е в момента. Много от евродепутатите от различни политически групи са на същото мнение, тъй като неведнъж са виждали отблизо гнева на европейските земеделци, окупиращи периодично Брюксел с трактори през изминалите години.

Сянката на Драги

Докато земеделието и кохезионните фондове се считаха за традиционни приоритети на ЕС в миналото, сега на преден план изпъква втората функция в новата МФР – „конкурентоспособност, просперитет и сигурност“, за която са отделени 21% от общия бюджет. Фон дер Лайен се опира на доклада на Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка и бивш министър-председател на Италия. Той беше натоварен със специалната мисия да го изготви с конкретни съвети как Съюзът да се върне на световната сцена. Според Драги, ако ЕС не стане по-производителен и конкурентоспособен, не само бъдещето му, но и смисълът на съществуването му ще бъдат поставени под въпрос.

Вземайки присърце заключенията на Драги, ЕК предложи създаването на нов фонд за конкурентоспособност, който да финансира декарбонизацията, дигиталния преход, биотехнологиите и биоикономиката, здравето и отбраната. Към тази втора функция ще спадат и „Хоризонт Европа“ за научноизследователска дейност, Механизмът за свързване на Европа за транспорт, енергия и телекомуникации, „Еразъм +“ и „ЕС – Агора“.

Макар че заложените цели са амбициозни, редица заинтересовани страни вече отбелязаха, че отделените средства не са достатъчни. Според Лигата на европейските изследователски университети има опасност много от ресурсите на новия фонд да отидат за разработването на стратегически технологии, а не за чисто научни изследвания. В дългосрочен план това би подкопало научната автономност на Европа. Европейската мрежа на регионите за научни изследвания и иновации пък смята, че средствата ще облагодетелстват големите играчи и няма да стигнат до по-дребните регионални или независими научни инициативи.

ЕС като глобален играч

Външнополитическата роля на ЕС е взета под внимание и в третата функция – „Глобална Европа“, на която се полагат 10% от общия седемгодишен бюджет. Тя включва:

• подкрепа за страните кандидатки;
• възстановяване на Украйна;
• партньорства с трети страни;
• специален резервен капацитет от 15 млрд. евро за реагиране при възникващи кризи и непредвидени нужди.

Предишните седем инструмента сега са обединени в един фонд, разделен на пет географски области. Въпросът, който възниква, е как може да се определят геополитическите интереси на ЕС по географски признак. Особено като се има предвид, че всяка от европейските държави има различни стратегически интереси извън Европа в зависимост от историческото си минало и търговските си партньорства.

Не само размерът има значение

Бюджетът на ЕС представлява само около 1% от общия брутен вътрешен продукт на Съюза. Това е нищожна част в сравнение с парите, идващи от националните бюджети, които финансират около две трети от общата му каса. Останалите 99% идват от т.нар. собствени ресурси: мита, вноски от ДДС и глоби.

Данни: Европейски парламент

Всяка страна има своите национални интереси, но структурата и начинът на функциониране на Съюза са тези, които трябва да споят 27-те в едно цяло и да ги поведат напред в един ритъм. Бюджетът е един от основните инструменти в тази спойка.

Колкото и колосални да изглеждат сумите в трилиони за обикновения гражданин, важната дискусия в момента не е единствено за размера и структурата на МФР, а за цялостната философия на Съюза. Ще функционират ли 27-те държави на основата на общи солидарни политики в различни области, които да създават единство и да спояват „сглобката“, или финансовата рамка ще се превърне в механичен сбор от 27 национални плана, в който последните никога няма да станат първи и пропастта ще расте с всеки изминал ден?

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.