И на дъжда да устоя

И на дъжда да устоя,
и на вятъра да устоя,
и на снега, и на летните жеги.
Да имам здраво тяло,
за нищо да не ламтя,
изобщо да не се гневя
и винаги да съм усмихнат.
Три купички ориз на ден,
малко супа и зеленчуци.
Да гледам да не се тревожа,
да наблюдавам и да слушам,
да разбирам
и да не забравям.
Стига ми сламена колиба
под сянката на борова гора.
На изток боледува ли дете,
отивам да се грижа.
На запад ако има уморена майка,
да ѝ помогна.
На юг ако умира някой,
да му кажа да не се бои.
На север ако спорят,
да се опитам да ги помиря.
Когато е суша, да проливам сълзи.
А в дъждовно лято да съм угрижен.
Нека да ме мислят за глупак,
да не ме ласкаят,
нито да ме съдят.
Ето такъв човек искам да бъда.

Кенджи Миядзава

Кенджи Миядзава (1896–1933) е японски поет и писател, известен със своите фантастични разкази за деца. Задълбочените му духовни търсения бележат както начина му на живот, така и писането му. Приживе публикува малко, но след смъртта си се превръща в един от най-обичаните автори в Япония. Днес неговите стихотворения и разкази са част от класиката на модерната японска литература.

Елвира Цветанова е завършила специалност „Японистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и е специализирала в Университета Ибараки в Япония. В момента преподава японски език в Плевен и продължава обучението си в областта на литературата в магистърската програма „Комуникация: език, литература, медии“ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Версията на превода на стихотворението на Кенджи Миядзава е плод на задълбочено обсъждане и редактиране в рамките на професионален семинар към Къщата за литература и превод, София.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.