> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Журналистика под прицел
- URL: https://www.toest.bg/zhurnalistika-pod-pritsel/
- Published: 2018-06-01T08:00:45.000Z
- Updated: 2023-01-10T18:02:24.000Z
- Author: Александър Детев
- Tags: общество, граждански права, медии, Русия, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

В сряда стана ясно, че [руският журналист Аркадий Бабченко е жив и здрав](https://www.dnevnik.bg/sviat/2018/05/30/3187318%5Fzastrelianiiat%5Fjurnalist%5Fbabchenko%5Fe%5Fjiv%5Fporuchiteliat/?ref=home%5Fmain%5Fnews), но покушение срещу него е било подготвяно. Според отговорните органи в Киев, зад поръчката стоят руските спецслужби. Състоянието на медиите в Русия и дефицитът на свобода са обект на критика от неправителствени организации и международни наблюдатели от години. Независимата и критична журналистика е основен фундамент на демокрацията и механизъм за борба срещу корупцията. Упражняването ѝ в Русия в днешно време изглежда невъзможно. А случаят с Бабченко демонстрира, че създаването на опозиционна журналистика извън пределите на страната също не елиминира риска за неприкосновеността и живота на авторите.

Ако планът на поръчителите беше сработил, Бабченко щеше да се превърне в поредния убит критик на политиката на Кремъл. **По данни на [Комитета за защита на журналисти](https://cpj.org/data/killed/europe/russia/?status=Killed&motiveConfirmed%5B%5D=Confirmed&motiveUnconfirmed%5B%5D=Unconfirmed&type%5B%5D=Journalist&cc%5Ffips%5B%5D=RS&start%5Fyear=1998&end%5Fyear=2018&group%5Fby=location), през последните 20 години 50 руски журналисти са загубили живота си.** При 33 от убийствата е потвърден мотивът, а повечето от журналистите са в откровен конфликт с управлението на Владимир Путин и „Единна Русия“. Четири от жертвите са представители на опозиционния вестник *Новая газета*, известен с разследващите си материали по теми, свързани с държавни и обществени злоупотреби и корупция.

Припомняме ви имената и историята на някои от руските журналисти и активисти, изгубили живота си в последните години:

**Анна Политковская** е застреляна на 7 октомври 2006 г. в асансьора на сградата, в която живееше в Москва. Тя е едно от най-популярните лица на *Новая газета*, автор на множество материали, критикуващи войната в Чечня и убийствата на цивилни. През 2004 г. издава книгата „Русия на Путин“, в която остро критикува политиката, водена от президента. Петима са осъдени за убийството ѝ, но поръчителят остава неразкрит и до днес.

**Юрий Щекочихин** е журналист в *Новая газета*. Разследвал взривяването на четири жилищни сгради в Русия през 1999 г., които водят до избухването на войната в Чечня. Като депутат се опитва да инициира разследване на атентатите, след като се появява информация, че те са оркестрирани от руската Федерална служба за сигурност. Разследва и аферата „Три кита“, свързана с пране на пари от високопоставени руски държавни служители. Щекочихин умира неочаквано през 2003 г., а медицинските документи и аутопсията му са класифицирани от руските власти.

**Наталия Естемирова** е журналистка и правозащитничка. Подобно на Политковская работи активно за осветляване на нарушаването на човешки права в Чечня. Отвлечена е през 2009 г., а впоследствие е намерена убита. [По информация на *BBC*](http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/8152351.stm), преди да бъде отвлечена, Естемирова е работила върху материал, разкриващ чувствителна информация за нарушаването на човешки права в Чечня.

**Михаил Бекетов** разследва построяването на магистрала между Москва и Санкт Петербург и планираната сеч на гора в покрайнините на Москва по време на строежа. Обвинява кмета на Москва Владимир Стрелченко в престъпна дейност. След като колата му е запалена, а кучето му убито, на 13 ноември 2008 г. Бекетов е нападнат, получава множество увреждания, губи десния си крак и четири от пръстите си. Две години по-късно друг журналист, работещ по темата – **Олег Кашин**, също е нападнат и пребит пред дома си. Бекетов умира от сърдечен арест през 2013 г.

Адвокатът **Станислав Маркелов** също се занимава със случаите в Чечня, популярен е и със защитата на журналисти, критични към властта. Той е прострелян и убит в центъра на Москва през 2009 г. Журналистката от *Новая газета* **Анастасия Бабурова** се опитва да му помогне, но също е фатално простреляна.

Ситуацията с медиите в Русия е показателна. Показателен е и фактът, че Бабченко прекарва последната година от живота си извън пределите на страната. Защото в държави с откровен дефицит на свободно изразяване, с авторитарно управление и потискане на независимата журналистика, начинът за публикуване и разпространяване на материали, критикуващи политическия и икономическия елит (които на подобни места работят в симбиоза), е чрез създаването на подобно критично съдържание отвъд границите ѝ. Такъв е примерът и с Китай, Турция, Беларус и Венесуела, които отдавна не толерират инакомислието, а разследващите и антиправителствените журналисти са или в затвора, или в някоя друга държава, в която свободното упражняване на професията се счита за гарантирано. Точно тези държави гаранти обаче също имат свои проблеми и един от основните е свързан с отношението към журналистите на определени места и легитимирането на агресията спрямо тях от страна на политици.

> Свободата на пресата не просто е важна за демокрацията, тя е демокрацията.  
>  
> Уотър Кронкайт, американски журналист

В последно време обаче и в т.нар. *свободен свят* ролята на медиите бива подценявана, а сред обществото все по-често се изгражда образът на журналистите като врагове. Пример за това е американският президент Доналд Тръмп. За по-малко от три години, откакто обяви кандидатурата си за президент, милиардерът успя да настрои своите избиратели срещу най-реномираните медии зад океана, в това число *New York Times* и *Washington Post*, и водещи телевизии като *CNN* и *NBC*, заклеймявайки ги като създатели на фалшиви новини и стигайки дотам [да заплаши *NBC* с отнемане на лиценза](http://www.segabg.com/article.php?id=876256) и [да обяви медиите за „врагове на американския народ“](https://www.mediapool.bg/tramp-obyavi-vodeshti-medii-za-vragove-na-amerikanskiya-narod-news260332.html).

Подобни тенденции забелязваме и в страните от Вишеградската четворка, в които в последните години се наложи управление, често граничещо с авторитаризъм. Реториката на лидери на тези страни често бива описвана като популистка. Една от причините е, че те си служат с добре познати похвати на пропагандата, сред които е създаването на дихотомни двойки и обрисуване на злодеи, включително неправителствени организации и критични към властта медии.

Освен това концентрацията на политическа власт води и до засилващо се медийно влияние на властимащите, заглушаване на опозиционните издания и превръщане на обществените медии в говорители на властта. Обвързването на политическия и икономически елит пък неизбежно води до закупуването на големите издания от близки до властта бизнесмени, които ги използват като средства за влияние над политиците и обратно. Такива бяха и [част от изводите на международната конференция „Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“](https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2018/05/16/3179824%5Fjurnalisticheski%5Forganizacii%5Fborisov%5Fima%5Fkljuchova/), която се състоя в София този месец.

По тези причини е добре да си припомняме ситуацията в страни, където отдавна журналистиката е изгубила своята критична функция, а журналистите – ролята си на т.нар. *watchdogs*, или кучета пазачи, които наблюдават, разследват и разгласяват злоупотребите на политическия и икономическия елит. Агресията и посегателствата спрямо журналисти, за съжаление, не са новост. Но само общественият натиск, осъзнаването на ролята на свободната преса и един качествен и конструктивен дебат за финансирането на медиите може да предотврати дистопичния сценарий, в който качествената журналистика ще се превърне в занимание, което е твърде рисковано и недоходоносно, за да бъде упражнявано изобщо.