> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Защо жените живеят по-дълго? Науката, навиците и естрогенът
- URL: https://www.toest.bg/zashto-zhenite-zhiveyat-po-dulgo-naukata-navitsite-i-estrogenut/
- Published: 2025-06-12T15:02:44.000Z
- Updated: 2025-09-27T09:52:05.000Z
- Description: В новия текст от поредицата си за женското здраве Надежда Цекулова минава през любопитните данни за средната продължителност на живота на мъжете и жените. Какво ни казват тези данни? Защо става така, че жените живеят по-дълго?
- Author: Надежда Цекулова
- Tags: общество, жени, Анатомия на пола: Жена, женско здраве, продължителност на живота

*Мъжете умират първи. С тази си формулировка се беше загнездило в ума ми още като дете житейското знание, че мъжете имат по-малка средна продължителност на живота от жените. Някак знаех, дори не помнех кога са ми разказали за първи път, че единият ми дядо е получил първия си инфаркт още на 37 години. Имах приятели, на които им бяха останали само баби, но не помня да съм имала такива само с дядовци. С порастването закономерно изпратих първо собствените си дядовци и дойде ред на мъжете (уж в разцвета на силите си) на приятелки и познати жени. Макар модерната медицина в развитите държави да успява да намали разликите, те все още не са заличени никъде по света.*

*Заравяйки се в опитите на науката да обясни този феномен, човек преформулира представите си за „силен“ пол.*

---

Смъртността при мъжете е по-висока, отколкото при жените, но жените се представят по-зле по отношение на физическа сила, увреждания и други здравни резултати. Учените наричат това [„Парадокс на здравето и оцеляването при мъжете и жените“](https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK242444/). Парадоксът вероятно се дължи на множество причини, които включват биологични, поведенчески и социални различия между половете. Въпреки десетилетията изследвания все още не може да се каже с точност каква е тежестта на тези фактори за половите различия в здравето и смъртността.

### Status quo

Според данните, публикувани в рамките на проекта [*Our World in Data*](https://ourworldindata.org/why-do-women-live-longer-than-men), през 2021 г. средната продължителност на живота в световен мащаб е била 73,8 години за жените и 68,4 години за мъжете, което представлява разлика от 5,4 години в полза на жените. Тази разлика обаче варира значително между различните държави. Например в Русия, Беларус и Украйна жените живеят с повече от 10 години по-дълго от мъжете, докато в Нигерия разликата е под 2 години. Драстичните разминавания са ясен знак, че става дума не само за биология. И все пак

### „Винаги имаме едно наум“

… когато се ражда момче, сподели веднъж един анестезиолог. 

През 2018 г. малък екип антрополози от Дания и Германия търси исторически доказателства за биологичните корени на женското дълголетие. В [статията](https://www.pnas.org/doi/full/10.1073/pnas.1701535115), публикувана в *Proceedings of the National Academy of Sciences*, групата описва своето проучване, което включва анализ на данни за оцеляване от няколко периода в историята, когато групи от хора са били подложени на изключителен натиск. Изследователите се фокусирали върху период на търговия с роби в Тринидад; друг, през който роби, освободени в Америка, са се опитвали да оцелеят; епидемия от морбили в Исландия; и глад в Украйна, Швеция и Ирландия. Във всички тези случаи с изключение на Тринидад, съобщават изследователите, жените са живели по-дълго от мъжете. Тринидад е изключение вероятно защото търговците на роби са ценели мъжете повече и са полагали по-големи усилия, за да ги поддържат живи. 

#### Жените живеят по-дълго от мъжете (в години)

В света (2021)

+5,4

България (НСИ, 2023)

+7,4

Русия/Беларус/Украйна

+10

Нигерия

<2

Особено забележителни са данните за глада. Например в периода, познат като Ирландския картофен глад или Големия глад от средата на XIX в., мъжете са имали средна очаквана продължителност на живота само около 18 години, докато за жените тя е била около 22\. Изследователите отбелязват също, че разликите в очакваната продължителност на живота се дължали най-вече на детската смъртност. Данните от други периоди на гладуване на големи популации са приблизително сходни, което според изследователите е косвено доказателство, че разликите в продължителността на живота имат биологични корени. Съмнително е, отбелязват те, че поведенческите разлики при кърмачетата биха могли да повлияят на смъртността, оставяйки биологичния източник като единствената разумна възможност.

[Скорошно проучване](https://www.thelancet.com/journals/langlo/article/PIIS2214-109X%2823%2900376-5/fulltext), публикувано в престижното списание *The Lancet*, потвърждава, че половите различия в смъртността могат да разкрият важни биологични, генетични и социокултурни фактори, допринасящи за здравето и заболяванията и на двата пола. При децата под 5 години смъртността е по-висока при момчетата. При тях има по-голяма вероятност да се родят преждевременно, а тежестта на вродените малформации и респираторните заболявания е по-голяма. Например смъртността при кърмачета, засегнати от някои респираторни заболявания, в развитите държави е с близо 50% повече при момчетата, отколкото при момичетата. 

Някои от най-цитираните изследвания в сферата [обясняват](https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/0277953683902344) по-високата смъртност при бебетата момчета с биологичната им уязвимост още от ембрионалния етап. Мъжките ембриони се развиват по-бързо, но и по-рисково – те са по-податливи на усложнения при имплантация, хормонални дисбаланси и кислороден стрес. Освен това липсата на втора Х-хромозома (с каквато разполагат бебетата момичета) означава, че [нямат „резервен“ генетичен механизъм](https://www.nationalgeographic.bg/a/uceni-ustanovixa-zashho-zenite-ziveyat-po-dlgo-ot-mzete) в случай на увредени гени, което ги прави по-уязвими на вродени аномалии и имунни дефицити. [Изследвания показват също](https://www.lshtm.ac.uk/newsevents/news/2013/preterm%5Fbirth%5Frisk.html), че момчетата са по-застрашени от белодробна незрялост при преждевременно раждане, по-често са недоносени и страдат от тежки форми на неонатален дистрес. В комбинация с повишената чувствителност към инфекции, тази генетично и физиологично предопределена „крехкост“ обяснява защо и сега в много държави още от първите дни на живота смъртността при момчетата е по-висока, отколкото при момичетата. 

В държавите с развита медицина и равнопоставен достъп до грижи за момичетата и момчетата обаче 

### значимостта на биологичния фактор намалява

Доказателства по темата събира същият екип антрополози, изследвал устойчивостта на мъжете и жените при кризи. Авторите [анализират](https://www.pnas.org/doi/full/10.1073/pnas.2010588118) подробни демографски данни и установяват, че причините за по-голямата продължителност на живота при жените се променят с времето. До средата на XX в. основният фактор за разликата е свързан с по-високата смъртност на новородени момчета. След това обаче и особено след 1950 г. ключова роля започват да играят разликите в смъртността сред хората на възраст над 60 години. Изследователите отбелязват, че макар в активна възраст – между 15 и 40 години – смъртността при мъжете в някои държави да надвишава тази при жените в пъти, все пак това влияе върху общата средна продължителност на живота с под 25%, на места дори с под 10%. Авторите подчертават, че именно смъртността сред възрастните хора над 60 години е основният фактор за сегашната разлика в продължителността на живота между половете. 

Точно в активна възраст обаче се проявяват 

### разликите в начина на живот, които предопределят по-дългия живот на жените

В този период мъжете много [по-често](https://iris.who.int/bitstream/handle/10665/324835/9789241565707-eng.pdf) (2 до 4 пъти) загиват при инциденти (катастрофи, насилие) или самоубийства и формират начин на живот, предразполагащ към развитие на хронични заболявания в по-късен етап. Множество изследвания, проведени през последните две десетилетия в различни държави, потвърждават, че жените от своя страна по-често търсят медицинска помощ за състояния, засягащи и двата пола, което влияе значително върху продължителността на живота им. Нещо повече, [оказва се](https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0277953699003901), че жените са по-склонни да следват предписаното им лечение (когато то е [финансово достъпно](https://www.zdrave.net/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/CDC--%D0%96%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0/n26188) за тях).

За показателно може да се приеме изследване на склонността към използване на превантивни здравни услуги, [публикувано](https://www.liebertpub.com/doi/10.1089/jwh.2011.2876) през 2012 г. в американското списание *Journal of Women’s Health.* То установява, че жените в САЩ по-често ходят на профилактични прегледи, дори когато се вземат предвид фактори като възраст, доход, здравно осигуряване и самооценка на здравето. Анализът се позовава и на данни от ежегодното допитване относно здравето, проведено през 2009 г., в което 12% от жените и над два пъти повече – 25%, от мъжете, споделят, че не са посещавали лекар през последните 12 месеца. В анализа са включени измерване на кръвното налягане, изследване на холестерола, стоматологичен преглед, противогрипна ваксинация и колоноскопия. Жените по-често се възползват от всички прегледи с изключение на колоноскопията, където разликата не е статистически значима. Например около 92% от жените срещу 82% от мъжете измерват кръвното си налягане; 42% от жените посещават зъболекар срещу 38% от мъжете; противогрипна ваксина си слагат над 41% от жените спрямо под 35% от мъжете и т.н. Авторите посочват, че жените по-често влизат в контакт със здравната система поради гинекологични грижи, бременност и майчинство, както и поради по-високата честота на хронични заболявания и по-голямата загриженост за здравето на семейството.

#### Поведенчески фактори (САЩ, Journal of Women’s Health)

Не са посещавали лекар 12 месеца

25%

12%

Измерване на кръвното налягане

82%

92%

Посещение при зъболекар

38%

42%

Противогрипна ваксинация

<35%

\>41%

 Мъже 

 Жени 

Не на последно място учените отбелязват склонността на жените да се свързват, да създават общности, да търсят и дават подкрепа като фактори, които могат да влияят положително върху продължителността на живота им. През цялото това време ключов физиологичен фактор за женската устойчивост и податливост към по-жизнеутвърждаващо поведение е 

### естрогенът

Според редица изследвания естрогенът играе съществена роля за по-голямата средна продължителност на живота при жените, като осигурява широка физиологична защита в няколко ключови системи на организма. Установено е например, че той има [кардиопротективен ефект](https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJM199906103402306) – повишава нивата на „добрия“ *HDL* холестерол, понижава „лошия“ *LDL*, подпомага разширението на кръвоносните съдове и потиска възпалителни процеси, с което намалява риска от сърдечносъдови заболявания преди менопаузата. Освен това естрогенът активира антиоксидантни гени и спомага за поддържането на клетъчната регенерация, като така ограничава уврежданията от свободни радикали – процес, свързан с общото стареене на организма.

Хормонът има и имуномодулиращ ефект – стимулира балансирана имунна реакция, която намалява възпаленията и подобрява устойчивостта на организма на хронични заболявания. Тези ефекти влияят върху повишената устойчивост в репродуктивна възраст на множество заболявания при мнозинството жени, при които женските хормони естроген и прогестерон са в норма и поддържат необходимия баланс. В същото време обаче и обуславят защо [нарушаването на този баланс](https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC8744660/) може да има сериозни последици за здравето – ефектите на естрогена са контекстно зависими: в някои случаи той има противовъзпалително действие (например в черния дроб), а в други има стимулативен ефект (примерно при автоимунни заболявания) и води до повишен риск от заболявания на развитието, психични болести и други, включително рак. Загубата на естроген с възрастта пък е съществен фактор за здравни рискове в процеса на стареене при жените.

### Жените в България (и техните мъже)

Голяма част от процесите, описани дотук, се отнасят за всички жени по света, макар че балансът между биологични, социални и поведенчески фактори е различен при всяка жена. Според [последния отчет на НСИ](https://www.nsi.bg/file/28703/LifeExpectancy%5F2022-2024%5FUPP4IKD.pdf) очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната е 75,6 години, като спрямо предходния период (2021–2023 г.) се увеличава с 2,1 години. Средната продължителност на живота при мъжете е 71,9 години, докато при жените е със 7,4 години по-висока – 79,3\. Според НСИ тази разлика е значително по-голяма от европейските тенденции и говори за системни социални и поведенчески различия, които не се преодоляват дори когато общите условия за живот се подобряват. Разбивката с данни за [Умирания по причини, по пол и възраст](https://www.nsi.bg/statistical-data/236/769) показва, че след навършване на 10 г. момчетата, а впоследствие мъжете в активна възраст (до 65 г.) умират до 6,5 пъти по-често от злополуки, катастрофи, насилие или други [външни фактори](https://medpedia.framar.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/%D0%BC%D0%BA%D0%B1-v01-y98-1/%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82). 

---

[*„Анатомия на пола: Жена“*](https://www.toest.bg/tag/anatomiia-na-pola-zhena/) *разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.*