> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Закъсняващата дигитална трансформация на индустрията у нас
- URL: https://www.toest.bg/zakusnyavashata-digitalna-transformatsiya-na-industriyata-u-nas/
- Published: 2018-09-29T06:50:47.000Z
- Updated: 2023-01-19T07:14:14.000Z
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: бизнес, общество, Аз, киборгът, България, икономика, индустрия, мнение, технологии, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

През седмицата [станаха известни резултатите](https://www.dnevnik.bg/biznes/2018/09/21/3315091%5Fbulgarskiiat%5Fbiznes%5Fse%5Fstremi%5Fkum%5Fcifrovizaciiata%5Fno/) от проучването на „Сименс България“ и Германо-българската индустриално-търговска камара сред мениджърите на 76 компании от 30 различни индустрии у нас за тяхната нагласа към дигиталната трансформация, наричана още и „цифров преход“. В резюме изводите от допитването са, че бизнесът у нас е скептичен за реалните ползи от внедряване на дигитални технологии и свързва очакванията си към тях предимно с оптималното използване на ресурсите. Повечето мениджъри планират да инвестират не повече от 2–3% от оборота си и мнозинството запитани признават, че са едва в начална или междинна фаза на внедряване на дигитални технологии. Едва 25% считат, че са в напреднал етап. Данните са не просто тъжни, а стряскащи, защото ясно показват пълното неразбиране на темата от индустриалците ни.

#### Дигиталната трансформация е считана за отличителния белег на четвъртата индустриална революция.

Идеята на този цифров преход е да използва автоматизацията и цифровизацията на производството, емблематични за третата революция (от 70-те години на XX век насам), като база, на която да се надграждат производствата, така че системите, машините и поточните линии в една фабрика да работят в синхрон, като общ автономен организъм. Очевидната цел е повишена ефективност, която ще следва от по-висока производителност, по-малко брак, по-автоматизирани и непрекъсваеми производства с минимално присъствие и дори пълно отсъствие на човека. Тези нива на ефективност просто няма как да бъдат постигнати с ръчни операции и производства с човешки труд.

[![Industry 4.0](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2018/09/industry40.001-e1538125380449.png)](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2018/09/industry40.001.png)

Четирите индустриални революции до момента

Това е възможно само и единствено чрез дигитална трансформация, която включва внедряване на цифрови технологии, като [интернет на нещата](https://bg.wikipedia.org/wiki/Интернет%5Fна%5Fнещата) (от англ. IoT, *Internet of things*), машинно зрение, изкуствен интелект, машинно (само)обучение, добавена реалност, невротехнологии и др. И макар много от тези неща да звучат като извадени от научната фантастика, те не само са реалност, но и с бързи темпове трупат зрялост и разнообразни сфери на приложение.

Бизнесът е традиционно консервативен към внедряването на нови технологии, но трябва да осъзнае, че критериите за новост вече са много различни. Ако в предходни десетилетия е било възможно да се избира от кратък списък с установени и проверени от времето технологии, днес вече конкурентно предимство е разпознаването и бързото внедряване на далеч по-сурови такива.

#### И ако в миналото изчакването една технология да узрее (често и да поевтинее) се е отплащало със спестяване на средства, днес цената може да бъде изхвърляне от бизнеса.

Според един [анализ на стратегическата консултантска компания Innosight](https://www.innosight.com/insight/creative-destruction/), която ежегодно следи т.нар. явление „съзидателно разрушение“ (от англ. [*creative destruction*](https://en.wikipedia.org/wiki/Creative%5Fdestruction)) сред компаниите, през последните 60 години средната продължителност на живот на фирмите се е свила от 61 на 18 години, с прогноза да достигне 12 години до 2027-ма. Цели 75% от компаниите, които са били в списъка [S&P 500](https://bg.wikipedia.org/wiki/S%26P%5F500) през 2012 г., няма да са в него през 2027 г. Тоест 3/4 от най-големите компании в света изчезват, променят се или изпадат от класацията за едва 15-годишен период. При това прогнозата е направена при днешния темп на „съзидателно разрушение“.

Идните десет години обаче ще бъдат далеч „по-съзидателноразрушителни“, прогнозират от Innosight. И виновни за това ще бъдат именно технологиите от палитрата на цифровия преход: интернет на нещата, който ще свързва всичко (не само хора и компютри); блокчейн, който евентуално ще промени начина, по който обменяме стойност (а може би и смисъл); софтуерът, който е все по-самодостатъчен да движи света (изкуствен интелект, добавена реалност, машинно самообучение) – част от тези и други технологии ще намерят приложения, които драматично ще променят всяка индустрия във всеки регион.

> *You’ve got to watch them / [Be quick or be dead](https://en.wikipedia.org/wiki/Be%5FQuick%5For%5FBe%5FDead)…*

> *Iron Maiden*

За жалост, и този проблем е свързан с образованието. За да бъдем в крак с времето и да имаме достатъчно квалифицирани българи, които да разбират, използват, внедряват и създават такива технологии, няма да е достатъчно да обучаваме в професионални академии начинаещи програмисти, които университетите не са успели да предложат на бизнеса. Технологиите се усложняват и изискват много по-широка интелектуална (а в бъдеще и хуманитарна) база от стандартните умения за кодене.

Уви, дисциплините по статистика или развитие на съвременни умения за анализ и работа с данни в българските университети гравитират предимно около икономическата статистика и най-често се изчерпват с нея. А това е крайно недостатъчно. Ще бъдат необходими много специалисти за работа с данни – аналитици, статистици, инженери, биоинформатици.

#### Защото бизнесът на бъдещето ще е изцяло зависим от данните. Във всяка сфера.

Изоставането ни откъм кадри с умения за работа с данни ще доведе директно до изоставане във всяка друга посока на индустрията и услугите. Производствата, базирани на нискоквалифициран труд, са обречени на автоматизация, защото иначе ще бъдат неконкурентни. Няма да е възможно в бъдеще да привличаме инвеститори със „стабилност“ и евтин труд. Патриотизъм и родолюбие днес означава не да дебнем дали „Под игото“ или Паисий Хилендарски няма да изпаднат от учебната програма, а дали ще научим следващите поколения на [„меки умения“](http://jobtiger.tv/hr-industriya/meki-umeniya-kakva-e-polzata-ot-tyah-kak-da-gi-otkrivame-i-razvivame), като критично мислене, умения за анализ на факти и данни, приспособимост към динамиката на промените и навици за непрекъснато учене.

Нещата не изглеждат по-добре, имайки предвид факта, че значителен дял от българската индустрия още изостава дори с третата индустриална революция – с автоматизацията и дигитализацията (моля, не я бъркайте с дигиталната трансформация). Все още считаме за приятно изключение безхартиения вътрешнофирмен документооборот, онлайн обученията на персонала или роботизацията, а те са критично нужни, за да започнем изобщо да мислим за Индустрия 4.0.

Конформизмът на българския бизнес относно съвременните дигитални технологии ще му струва скъпо. Много повече, отколкото ако инвестира в тях навреме, тоест възможно най-рано. При спадащия финансов праг на достъпност на технологиите днес, да не се възползваш е непростимо.

*Заглавна снимка: [Jason Blackeye](https://unsplash.com/photos/zAITDJYV09w?utm%5Fsource=unsplash&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcontent=creditCopyText)*

[*Всичко от рубриката „Аз, киборгът“*](https://www.toest.bg/tag/i-cyborg/)