> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # За употребата на свободата: Нов европейски музей - URL: https://www.toest.bg/za-upotrebata-na-svobodata-nov-evropeyski-muzey/ - Published: 2023-11-17T09:48:02.000Z - Updated: 2023-11-17T09:48:02.000Z - Description: Богат на детайли и внушения разказ на Нева Мичева за най-новия музей в Барселона, който представя над 200 цензурирани и заклеймени творби. Трябва ли да действат забрани в изкуството и какво отношение имат те към реалния свят? - Author: Нева Мичева - Tags: музеи, Барселона, цензура, визуални изкуства В края на октомври в центъра на Барселона отвори врати изложбено пространство без аналог в света – [Музей на забраненото изкуство](https://www.museuartprohibit.org/en). На два етажа в елегантната стара къща, намираща се на крачка от преливащия от туристи булевард „Паседж де Грасия“, на първо време са подредени 42 творби от частната колекция на журналиста и предприемач Жузеп Мария (Тачо) Бенет. Колекцията датира от неотдавна, но вече наброява #### над 200 „цензурирани, забранени или заклеймени по политически, социални или религиозни причини“ работи. Всичко започва през 2018 г., когато международното изложение за съвременно изкуство *ARCO* в Мадрид сваля вече обявената инсталация [„Политически затворници в Испания“](https://youtu.be/g7NmKJtGYPA?si=Eu5tfsLrBrKdkl6A) на Сантяго Сиера – 24 черно-бели фотографии на хора, попаднали под ударите на испанските закони заради убежденията си (въпреки че лицата са пикселирани, сред тях лесно се разпознават и няколко [радетели на каталунската независимост](https://en.wikipedia.org/wiki/Trial%5Fof%5FCatalonia%5Findependence%5Fleaders)). Каталунецът Бенет купува произведението и започва да го показва из страната. После се разравя в интернет, научава за други атакувани по света творби и придобива и някои от тях – отначало без намерение да прави сбирка, а просто защото така „се чувства добър човек“. ### **Фокус върху зачеркнатото** „Политическите затворници“ на Сиера не влизат в първата подборка на барселонския „експериментален музей“, но импулсът зад съдържанието му в момента е сходен: реакция на реакцията, връщане на премахнатото, светлина зад дръпнатите завеси. Всеки от разяснителните текстове към 42-та експоната носи в горната си част вестникарско заглавие, свързано със съответната полемика („[Изкуството на затворниците от Гуантанамо](https://www.nytimes.com/2017/11/27/us/guantanamo-bay-art-exhibit.html) се сблъсква с цензурата на Пентагона“; „С викове „Не на обратните!“ тълпа нахлува в Музея за изящни изкуства, удря и заплашва [платно, изобразяващо феминизиран Сапата](https://openspace.sfmoma.org/2020/04/the-pin-up-revolutionary/)“ и пр.) Неизбежната донякъде статика в пространството, заето с *предмети* на изкуството, е успешно разчупена с видеоматериали – протести за и срещу артисти; свидетелства на автори, засегнати от нечий официален или неофициален, но агресивен контрол. По думите на директорката на музея Роса Родриго (с десетилетен опит от мадридския [„Кралица София“](https://www.museoreinasofia.es/en)), идеята е акцентът да пада върху произведения, „откъснати \[насила\] от диалога с обществото, който е основната цел на изкуството“. И действително – макар изкушението да се наблегне на вече състояли се скандали да е голямо, кураторите са оставили луфт за самостоятелни бъдещи преживявания: взаимодействието на посетителите с творбите е нееднакво; срещата между неравните таланти и идеи на авторите и специфичния багаж на гледащите ги предизвиква интересна игра на културни и лични граници. Най-старите експонати са 15 „[прищевки](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%BE%D1%81)“ на Гоя от ХVIII в. (плюс една гола жена на Климт и няколко еротични сцени на Пикасо за цвят), но повечето са от новото хилядолетие и на фона им дори уличните артисти Кийт Харинг (с една неозаглавена рисунка) и Банкси (с [„Веселото ченге“](https://banksyexplained.com/flying-copper-2003/)) стоят като признати класици. Първото произведение, разположено още на входа на музея, е сив таен агент от папиемаше, седнал срещу влизащите и шпиониращ ги през тъмните си очила. „Зрител на зрителите“ (1972) на валенсианските дисиденти [Екип „Хроника“](https://www.tate.org.uk/whats-on/tate-modern/world-goes-pop/artist-biography/equipo-cronica) е смешен и страшен като истинските арбитри на правилността – хем нелепи, хем опасни. ### **„Би трябвало жените да ги зашиват,** свят без майки“, се казва на едно място в „Машината Хамлет“. Скоро след тази реплика на сцената излизат „три голи жени: Маркс, Ленин и Мао“. Налудничаво е, но чета пиесата на Хайнер Мюлер точно преди да посетя музея, а вътре виждам: една съшита жена, една раздрана жена, един [гримиран Мао](https://www.myartbroker.com/artist-andy-warhol/10-facts/10-facts-about-andy-warhols-mao). Съшитата жена е *Evermust* („вечно длъжна“) на [Зоя Фалкова](https://www.instagram.com/zoya%5Fartworks/?hl=en) от Казахстан: по тертипа на *Everlast*, марка за боксово оборудване, Фалкова шие боксова круша с формите на женски торс в червено и черно. Първият отклик на този явен коментар върху домашното насилие е на първата феминистка изложба в Киргизстан през 2019-та. Деца се опитват да се гушнат в майчинската солидност на коженото тяло, мъже посягат да го ударят, а един големец директно го забранява: > Днес, 3 декември, министърът на културата А. Жаманкулов посети музея за изящни изкуства „Гапар Айтиев“, разгледа *феминалето* и назова работите, които следва да се отстранят, [пишат](https://kaktus.media/doc/402089%5Fpolnaia%5Fneprigodnost%5Fchinovnikov.%5Fzoia%5Ffalkova%5Fo%5Fsvoey%5Fbokserskoy%5Fgryshe%5Fi%5Fcenzyre.html) в местната преса. Малко след вернисажа директорката на музея е принудена да подаде оставка, а три седмици по-късно кураторката е пребита от двама мъже на улицата... Раздраната жена е в „С цветя за Мария“ на Чаро Коралес, която – дали с голите си крака, дали с дланта между тях, дали с факта, че художничката си е направила автопортрет в синия плащ на Богородица – дотолкова засяга чувствата на млад испанец, че той влиза в залата, където е изложена картината, и я разпорва. #### Изумително е колко ненавист към женското (от очертанията през сексуалността до всички атрибути на социалната роля) битува в съвремието и колко ясно си проличава тя в малтретирането на определени творби. Едно от най-въздействащите места в Музея на забраненото изкуство е и едно от най-тихите, пред [многократно цензурираната](https://www.artforum.com/news/aichi-triennale-will-reopen-exhibition-with-comfort-woman-statue-244850/) [„Статуя на мира“](https://en.wikipedia.org/wiki/Statue%5Fof%5FPeace) на Ким Сеокюн и Ким Юнсан. Два стола – на единия седи примерно девойче с миловидно лице, на другия си поканен да седнеш ти. Девойчето е обобщение на [сексуалните робини](https://en.wikipedia.org/wiki/Comfort%5Fwomen) на японската армия по време на Втората световна война. Частите му са символи: надигнатите петички (нестабилността), птичето на рамото (мирът и освобождението), свитите юмруци (нежеланието на оцелелите жертви – корейки, китайки, филипинки – да мълчат и да бъдат отпращани с [половинчати извинения](https://www.npr.org/sections/parallels/2017/05/30/529671510/not-all-south-koreans-satisfied-with-japans-apology-to-comfort-women))... ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/11/----------------.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/11/---------------6.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/11/Evermust.jpg) „С цветя за Мария“, Чаро Коралес; „Статуя на мира“, Ким Сеокюн и Ким Юнсан; Evermust, Зоя Фалкова © Жоел Кодина ### **Народът е малолетен, градът е болен** В шедьовъра на Елио Петри „Разследване на един гражданин извън всяко подозрение“ героят от заглавието на [филма](https://www.imdb.com/title/tt0065889/) е и полицай, и търсен от полицията убиец. Най-притеснителното му качество обаче е не жестокостта, а убедеността в правото да упражнява власт над плебса. > Употребата на свободата застрашава отвсякъде традиционния строй и установените власти – казва той в една своя реч пред колеги; – > употребата на свободата предразполага всеки гражданин да се превърне в съдник, което ни пречи да изпълняваме свободно свещените си функции. Ние пазим закона и го искаме непроменен, издялан във времето. Народът е малолетен, градът е болен. На други се полага да лекуват и да образоват, а на нас – дългът да възпираме. Репресията е нашата ваксина! Репресията е култура! Неизбежно си спомням за този цинизъм в залите на барселонския музей, събрали истории, в които пулсира същата лудост: убийствената страст на индивиди и институции да властват над презрените *други* и необходимостта на другите да се опълчват. Темите кръжат около светски и религиозни диктатури; желанията за бунт и скъсване са срещу неизменчиви модели, от които се възползва само малка върхушка. #### Неслучайно разпятията са най-честият мотив. В Музея те са четири и не е за вярване колко различни са пътищата, които са извървели и по които отвеждат. [*Piss Christ*](https://www.theguardian.com/artanddesign/2012/sep/28/andres-serrano-piss-christ-new-york) (1987) на работещия с телесни течности американец [Андрес Серано](https://youtu.be/uHWl9V1oNPY?si=ofOffSpRsejPu%5FUr) е красив Христос на кръста в мътно червено и жълто, който, разбираме миг по-късно, е фотография на пластмасова фигурка, потопена в урината на автора. Финландецът Яни Лейнонен е разпнал на кръста [изпосталелия клоун Роналд Макдоналд](https://janileinonen.com/mcdonalds/2-14/) (кураторите съобразително са го „вързали“ с огромното голо тяло в „Макдоналдс“ от видеото на Йошуа Окон [„Картофки на свободата: натюрморт“](https://www.yoshuaokon.com/freedom-fries.html)), а британецът [Тери О’Нийл](https://www.instagram.com/terryoneillofficial/) –[ Ракел Уелч в оскъдно облекло](https://artcatto.com/artwork/raquel-welch-on-the-cross-2/). Най-понятен сякаш е Христосът на самоукия аржентинец Леон Ферари от [„Западната и християнска цивилизация“](https://www.wikiart.org/en/leon-ferrari/western-christian-civilization-1965), прикован върху американски изтребител (творбата е класическа критика на милитаризма от времето на нашествието във Виетнам). „Амин“ на Абел Аскона е надпис от 242 просфори, „заети“ от съответния брой реални комкания. Надписът гласи *PEDERASTIA* (значението на испанската дума съответства на българското „педофилия“ – „сексуално влечение/злоупотреба спрямо деца“) и предизвиква брутален отпор от Католическата църква, какъвто [чудовищните ѝ издевателства](https://en.wikipedia.org/wiki/Catholic%5FChurch%5Fsexual%5Fabuse%5Fcases) над стотици хиляди деца никога не е имал. Аскона е съден многократно (вж. триметровото му произведение, наречено „[Кулата“](https://abelazcona.art/lacolumna-1) и състоящо се от документи по делата, водени срещу него) и му се налага да емигрира от родната си Испания в Португалия. Там емигрант е и Ай Уейуей, представен в музея с „Филипо Строци от лего“ – когато през 2015 г. в „Лего“ научават, че китайският артист се кани с поредната си огромна поръчка да прави политическа инсталация, [отказват](https://www.gardinermuseum.on.ca/ai-weiwei-makes-bold-statements-lego/) да му продадат нужните „тухлички“ и се налага той да ги събере от лего запасите на своите почитатели и с покупка на китайски имитации на датските конструктори. (Детайл от последната минута: току-що четири изложби на Ай Уейуей в различни градове [бяха отменени](https://www.bbc.com/news/entertainment-arts-67424486) заради негов туит.) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/11/----------.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/11/Not-Dressed-to-Conquer.jpg) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/11/---------------------.jpg) „Амин“, Абел Аскона; Not Dressed for Conquering, Инес Дуяк; „Филипо Строци от лего“, Ай Уейуей © Жоел Кодина Цензурата понякога е самоналожена, а понякога предизвиква толкова силен обратен ефект, че чак можем да си я пожелаем. Инсталацията [„Червено-синьо мълчание“](https://news.artnet.com/art-world/violent-threats-force-removal-of-prayer-rug-work-234763)на Зулиха Буабдела е „комплимент към силните жени в арабския свят“ и представлява 30 мюсюлмански молитвени килимчета с по чифт лъскави женски обувки върху всяко. Буабдела сама я оттегля малко след [нападението](https://en.wikipedia.org/wiki/Charlie%5FHebdo%5Fshooting) в редакцията на „Шарли Ебдо“... Късометражката на [Наталия ЛЛ](https://nataliall.com/en/the-70s/) от 70-те [„Консуматорско изкуство“](https://youtu.be/OdAwhFM5KtA?si=tNxKyDx-yWzeC86L) показва симпатична млада жена, която съблазнително облизва наденички, банани, пръстите си. През 2019 г. видеото е изложено, а после и махнато от Националната художествена галерия в Полша, което вдига цунами в [социалните мрежи](https://www.dw.com/en/polish-protesters-go-bananas-over-art-censorship/a-48540199), бързо залети от селфита на хора, ядящи банани... От музея няма как да отсъства нашият [национален приятел](https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/15255) – чехът Давид Черни, и неговата [„Акула“](https://davidcerny.cz/399/shark/) е един от най-смущаващите експонати – жесток реприз на прочутата [акула във формалдехид](https://www.dailyartmagazine.com/story-damien-hirst-shark/) на Деймиън Хърст. Тук в центъра на огромен „аквариум“ обаче плува не животно, а владетел: скулптура на Саддам Хюсеин във финалните му мигове – разрошен, оголен, завързан, беззащитен. Впрочем именно „Животното и владетелят“ (по [Дерида](https://goodreads.com/book/show/6588801-the-beast-and-the-sovereign-volume-i)) е надсловът на [изложбата](https://www.macba.cat/en/exhibitions-activities/exhibitions/beast-and-sovereign) в барселонския *MACBA*, от която преди няколко години спешно е изключена *Not Dressed for Conquering/Haute Couture 04 Transport* на австрийката Инес Дуяк – скулптурна група от папиемаше, в която радостен вълк обладава боливийска синдикалистка, която на свой ред обладава бившия крал на Испания Хуан Карлос I, повръщащ зелена растителност върху германски каски. Докато вилнеенето над [безкрайно компрометирания монарх](https://www.theguardian.com/world/2023/apr/18/spain-self-exiled-former-king-juan-carlos-return-for-sailing-regatta) ми е някак разбираемо, това над смелата Домитила Чунгара, изтезавана за възгледите си и починала от рак, ме обърква и се налага да търся информация извън музея (едно от големите му предимства – дава хляб за размисъл и отваря апетит за още). > Превратното тълкуване и вулгарният редукционизъм са все по-обичайни форми на цензура в Европа, започва Дуяк един свой [прелюбопитен текст](https://www.internationaleonline.org/research/alter%5Finstitutionality/43%5Fthe%5Fnoise%5Fof%5Fsilence%5For%5Fpor%5Fque%5Fno%5Fte%5Fcallas%5Fwhy%5Fdont%5Fyou%5Fshut%5Fup/) по въпроса, в който обяснява, че творбата ѝ се занимава с късата памет на неолиберализма и с връзките между европейския нацизъм и Латинска Америка, между модата и колониализма. ### **Съдници в мрака** Един от най-разпространените кошмари е да се видиш насън гол, изтъпанен пред хора, които те гледат и преценяват – все едно дали случайни минувачи, роднини, или изпитни комисии. Любопитното в един музей, обусловен от активната намеса в чуждите работи, е, че докато съди съдещите (избира определени творби и ги излага напук на опита да бъдат потулени, което вече е *позиция*), те заставя да реагираш колкото на експонатите, толкова и на евентуалната си негативност към някои от тях. Хвърля те гол пред собствения ти вътрешен трибунал, който те обсипва с коварни въпроси. #### Какво е редно и нередно в изкуството и съвпада ли то с редното и нередното извън него? Ако някое произведение ме отблъсква до степен да си мисля, че съществуването му е излишно, лош човек ли съм? Който вижда в еротичното [„Портфолио Х“](https://www.sothebys.com/en/buy/auction/2022/oo-may-l22780-photographs/x-portfolio) на Мейпълторп повече насилие, отколкото поезия, дребен невежа ли е на фона на историческата фигура на автора? Защо е проблем да отхвърлиш като неадекватен плаката с тореадор, рисуван за тенис шампионата „Ролан Гарос“ от [Микел Барсело](https://www.miquelbarcelo.org/)? Ако определена група не иска да те чува и вижда, ще рече ли непременно, че си прав или имаш нещо смислено за (по)казване? Ако си прав, ще рече ли, че ще съумееш да се изразиш? Действително ли артистът трябва да е активист, както казва Зулиха Буабдела? Музеят на забраненото изкуство в Барселона дава възможност за тези и други въпроси, за някои отговори (има образователна програма за по-младите), както и за много обсъждания насън и наяве, на глас и наум.