> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# За свободата и пристраст(е)ните медии
- URL: https://www.toest.bg/za-svobodata-i-pristrast-e-nite-medii/
- Published: 2024-05-10T08:54:47.000Z
- Updated: 2024-05-10T11:21:12.000Z
- Description: Може ли да има независима журналистика, ако е тежко зависима от част от рекламодателите си? А ако сред тях е и държавата? Тези и други въпроси поставя Емилия Милчева в текста си за свободата на медиите и пристраст(е)ността им към едни или други „пороци“.
- Author: Емилия Милчева
- Tags: политика, хазарт, медии, реклама

Миналия юни знамето на британските либерални традиции „Гардиън“, медия на повече от 200 години, наложи пълна забрана на рекламите на хазарт. „Реклама на хазарт, поднесена в комбинация със спортна журналистика, може да има пагубни последици“, [коментира](https://www.theguardian.com/football/2023/aug/23/all-bets-are-off-why-the-guardians-ban-on-gambling-ads-is-worth-supporting) известният спортен журналист на вестника Барни Рони, който обясни защо изданието казва „не“ на лесните пари. 

В най-гъсто населената провинция на Канада – Онтарио, действат правила, които забраняват рекламите за онлайн хазарт, включващи спортисти и известни личности, а наскоро организаторите на кампанията [*Ban Ads for Gambling*](https://www.banadsforgambling.ca/) поискаха федералното правителство да забрани всякакви реклами на хазарт. В редица европейски страни също затягат режима за реклами на хазарта и особено на онлайн залаганията.

### Фар на истината

Какъв му е проблемът на „Гардиън“, вероятно си мислят медийни собственици в България. От 1936 г. британският ежедневник е притежаван от „Скот Тръст“ – фонд, чиято цел е да осигури „постоянна финансова и редакторска независимост на „Гардиън“, избира главния редактор и контролира бизнес стратегията му. Но съвсем не е лесно да си еталон на качествена журналистика, защото – наред с принципите и задълженията – печеленето на обществено доверие включва и отговорност и грижа за общественото здраве. А това означава медиите да имат ясна за аудиторията редакционна политика, почтени журналисти и явни собственици, също и прозрачно финансиране. 

В един [свой текст](https://hermesbg.org/bg/nova-biblioteka/book-31/1038-IN-MEMORIAM.html) отпреди 13 години журналистът Самуел Леви, заместник главен редактор на някогашния вестник „Демокрация“, обяснява така ролята на журналиста. 

> Един френски публицист – Серж Алами – беше нарекъл журналистите в страната си „кучета пазачи“. Самата комбинация в исторически план (в английския ѝ смисъл) има чисто позитивно значение – „пазач на нормите и морала“. Без съмнение, точно такава функция би следвало и да има журналистът. Но думата има и друг, пейоративен смисъл – „охранител, пазач“ – и е възможно да се мисли, че тяхната основна задача сега се свежда да отклоняване на вниманието от безумието на управниците (каквато е и сега същностната роля на четвъртата власт) и превръщането им в слуги на господстващите във властта.

Някой беше нарекъл журналистиката „фар на истината“. Значи, че професионалната почтеност не трябва да бъде компрометирана. Доверието на обществото е най-ценният актив за журналистите и ако бъде загубен, медията е просто канал за пропагандно и/или развлекателно съдържание. 

Но и в случаите на прозрачно финансиране би следвало да има хигиена, независимо от това, че най-големите телевизии и други медии, получаващи реклама от легалните хазартни оператори, са частни търговски дружества. Какво означава обаче фактът, че между 30 и 50% от техните приходи идват от реклами на хазарт (всъщност на бонуси и залагания, тъй като по закон пряката реклама на хазарт е забранена)? 

### Хигиена на рекламата

Означава, че българските управляващи безотговорно са допуснали тази зависимост, без да въведат законови ограничения, както е в други европейски държави. Например: 

- да бъде обозначена ясно и разбираемо като реклама на хазарт – защото често границите са размити;
- да не се представя по начин, който да предизвиква интереса на непълнолетни;
- да не се излъчва или появява близо до съдържание, насочено към деца и младежи;
- да предупреждава, че има риск от зависимост;
- оператори, които не спазват правилата за реклама, да бъдат санкционирани със значителни глоби и дори със загуба на лиценза за хазарт;
- също така да бъдат задължени медиите да включат съдържание, което да показва вредните последици от пристрастяването към хазарт.

В Съединените щати например до 2013 г. [проблемите с хазарта](https://www.apa.org/monitor/2023/07/how-gambling-affects-the-brain) са дефинирани като разстройство на контрола на импулсите, но впоследствие в петото издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (*DSM-5*)са класифицирани като разстройство на пристрастяване. 

Българският проблем обаче е, че дори да има законово задължение, в него или ще има вратичка, или регулаторите, задължени да контролират, ще манкират, или пък санкциите ще бъдат символични. А и какво толкова, ще възразят някои, да не би чипс и храни от категорията „джънк“ да не вредят на здравето, но рекламите им не съобщават съдържанието на трансмазнини! Вредят, но и много по-често в медиите се говори за вредата от тях, а и те не пристрастяват така, както хазартната зависимост, която може да доведе до промени във функцията и структурата на мозъка. Може например [да повлияе](https://www.algamus.org/blog/effects-of-gambling-on-the-brain#:~:text=Long%2Dterm%20gambling%20addiction%20can,%2C%20affecting%20decision%2Dmaking%20abilities.) на фронталния кортекс, засягайки способността за вземане на решения, или да активира системата за възнаграждение на мозъка, като задейства освобождаването на допамин, и така човек да изпитва приятно вълнение и удоволствие. 

Ето че хазартът се оказва най-добрият способ за ощастливяване на българската нация, която всички класации показват като особено нещастна.

### „Имало щастливи българи“

В разгара на „епидемията“ с търкането на лотарийни билети от обезумели и отчаяни да спечелят нещо хора по супермаркети, пейки и автобусни спирки, медиите не показваха такива картинки. Вместо това излъчваха (рекламни) репортажи с „щастливци“ с огромни чекове в ръце и изписани върху тях суми, чийто живот е тръгнал по мед и масло с печалбата от лотарията. Това е неразделна част от съществуването на хазартния бизнес – да се покажат печелившите, иначе няма как да се създаде доверие. (И при социализма във вестник „Спорт тото“ пускаха снимки на спечелилите кола, апартамент или парична награда.)

Забележителното в ерата на Божковите лотарии беше, че телевизиите показваха усмихнати, доволни семейства, цели фамилии даже, които обясняваха какво ще направят с парите, паднали им от „игрите на щастието“. Така едно развлечение, една игра, каквато всъщност е хазартът, се превръща в ценност, идеал за щастлив живот и приоритет как да бъде живян. А след като спряха лотариите, започна агресивната реклама с известни личности на бонуси и залагания, продуцирана от следващите хазартни босове. Тя извира от медии, магистрали, метро, билбордове.

Трудно може да се открие в този период медийно съдържание, което да показва истории на разбити човешки съдби, хора, които съсипват собствения си живот и на близките си, тежкото лечение от зависимост като хазарта. 

### Грижа за обществото? Едва ли

Законодателното решение, взето от 49-тия парламент в последните му дни, прекъсна финансирането на медиите с пари от хазарт и предизвика вълна от недоволство в най-големите [телевизии](https://nova.bg/news/view/2024/04/29/453891/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%83%D0%B4%D0%BA%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3-%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF-%D0%B2%D1%8F%D1%80%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%87%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D1%81-%D1%85%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%B4%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%88%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5/) и [работодателски организации](https://krib.bg/позиция-на-криб-рекламата-на-хазартни/). 

Предложението на ГЕРБ и ДПС беше подкрепено с абсолютно мнозинство от всички останали парламентарни групи, в т.ч. и от ПП–ДБ. Внасянето и приемането му на две четения протекоха за седмица, но никой не се заблуждава в добрите намерения на вносителите. Лотарийната индустрия на Васил Божков се разрасна с помощта на ДПС и ГЕРБ, а с нея и неконтролируемата реклама на хазарт в медиите и извън тях. През 2013 и 2014 г. [промени](https://boulevardbulgaria.bg/articles/kak-se-otvoriha-vratichkite-v-zakona-za-hazarta) в Закона за хазарта, внесени и обработени в движение от депутати от ДПС, БСП и ГЕРБ, позволиха на компаниите на Божков да избегнат плащане на стотици милиони на бюджета. 

Има някаква възможност забраната да не се задейства предвид ветото, което може да наложи президентът Румен Радев, с аргумента, че законодателните промени са прибързани. Ако държавният глава върне закона, 49-тият парламент ще трябва да се събере, за да го гласува, тъй като срокът е до 15 дни от внасянето на указа на държавния глава – и ако депутатите пожелаят да затвърдят волята си, ще са необходими 121 гласа. В противен случай ветото остава, промените отпадат и рекламата на хазарта е неприкосновена, както и всички игрални зали и казина, защото настоящите промени вече задължават операторите да отварят такива само в селища с над 5000 жители.

Дали президентът ще се противопостави на решението на 49-тия парламент, посрещнато с овации от обществото, или не?

### За кого е държавната реклама

Рекламата на хазарт в медиите е част от голямата тема за финансирането им, която включва и въпроса кой получава реклама от държавата и общините. Това са публични средства, пари на данъкоплатците, насочени към т.нар. медийно обслужване, сиреч позитивен пиар, популяризиране на проекти и други инициативи на съответната институция. В [интервю](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/pravo/2024/05/09/4621345%5Fdurjavata%5Fne%5Fbiva%5Fda%5Fskljuchva%5Freklamni%5Fdogovori%5Fs/) за „Капитал“ адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Фондация „Програма Достъп до информация“ и член на Комисията за журналистическа етика, предлага промяна в Закона за обществените поръчки, свързана с рекламата в медиите.

> \[...\] необходима e нова промяна в този закон, която да отива по-далеч, като въведе задължение за публикуване на всички сключени договори за такива поръчки от съответните институции, включително и тези, които са само фактурирани като услуги.

Според адвокат Кашъмов „не би трябвало да се сключват подобни договори с медия, която не е декларирала данните си по реда на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения – действителния собственик, управител, получено финансиране, сключени договори за медийни услуги с държавни и местни органи, партии и т.н.“ 

Политиците едва ли ще са петимни да откликнат на тази идея и да я облекат в законотворчество. Настоящото положение ги устройва. Днес може да забранят реклами, в случая – на хазарта, утре може да пуснат няколко договора за медийно „служене“ (за средства по европейски програми) или да се договарят тайно за услуги в контролирана медийна среда. Опитомяването на медиите от „кучета пазачи“ на обществения интерес в любимите на властта пудели не е отсега. 

В чия изгода е забраната на реклами на хазарта – ако остане, скоро ще е ясно. Но разговорът за независимостта на българските медии, която минава през финансирането им, никога не е късно да започне. За морала в журналистиката – също.