> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# За кого скачат синдикатите?
- URL: https://www.toest.bg/za-kogo-skachat-sindikatite/
- Published: 2023-10-13T13:05:52.000Z
- Updated: 2023-10-13T13:05:52.000Z
- Description: Блокадите и протестите на миньори и енергетици доведоха до вот на недоверие, който уж „успокои“ ситуацията. Въпросът е дали говорим за реално успокоение на социалното напрежение, или за политическо успокоение, че „и тия се провалят в енергетиката“. Анализ на Емилия Милчева.
- Author: Емилия Милчева
- Tags: политика, синдикати, протести, въгледобив, енергетика

Всеки път, когато българските синдикати скачат, а лидерите им напускат добре уредените си кабинети на бюрократи, за да се включат в хореографията със знамената и свирките, светва червена лампа: „Този път за(д) кого?“ 

Този път зад т.нар. опозиция – извънпарламентарната „Левицата“, също и БСП и „Възраждане“, поискали в разгара на предизборната кампания за местни избори вот на недоверие на кабинета на ПП–ДБ заради провал в сектор „Eнергетика“. Но синдикатите обслужиха и вътрешната опозиция в мнозинството – ГЕРБ и ДПС, които също недоволстват от политиките на управляващите, но няма да развалят сглобката. Неслучайно при трите кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов ярки профсъюзни протести нямаше, ако не броим редовното годишно недоволство на полицаите от заплатите.

Сега кулминацията на 14-дневните протести и блокади на миньори и енергетици от въглищната индустрия беше не националният протест, готвен за 12 октомври, а политическият инструмент – вотът на недоверие, дебатите по който се състояха в същия ден. И ето, [КНСБ и КТ „Подкрепа“ обявиха](https://bnr.bg/horizont/post/101890605/plamen-dimitrov-vaprosat-e-koi-i-dali-iska-da-upotrebi-minyorite), че нямат решение за участие в националния протест в защита на въгледобива, макар че техни представители излязоха на няколко места в страната. Политическата им обвързаност не е тайна, [БНТ](https://bntnews.bg/news/proverka-na-fakti-uchastvat-li-kandidati-za-obshtinski-savetnici-v-organiziraneto-na-protestite-na-minyorite-i-energeticite-1250213news.html?fbclid=IwAR0tbn4Nk117U3L1YWRlAbwaiMONmZlJTxjR1DFdK9xNXdz%5FcXMRLZRvKY4) разкри имена на активни в протестите синдикалисти в листи за общински съветници на „Левицата“, на „Възраждане“ и БСП. 

Странен вот на недоверие, както го определи по БНР главният икономист на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. 

> Странен, защото реално няма някаква промяна в политиката в тази сфера от 2005 г. насам. Просто дойде моментът на решение, когато повече не може да се отлага, защото страната ще губи средства. 

За политици и за синдикати няма и капка съмнение, че въглищната индустрия си отива. Знаят го отдавна. КНСБ и КТ „Подкрепа“ са партньори на всяко правителство, участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в безброй консултации и браншови съвети, работят в дружествата и са наясно с огромните загуби. Пазарът не иска скъпия ток от въглищата и индустрията може още малко да оцелее на изкуствено дишане – държавата е в състояние да я подпомага до 2025 г. Но вината на синдикатите пред онези, които им плащат членски внос и очакват от тях защита, е, че не си мръднаха пръста при управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов да поискат информационна кампания и разяснения при подготовката на териториалните планове, да отстояват правото на хората да са наясно какво бъдеще ги очаква. Главното – да не им спестят истината, че трансформацията ще е болезнена, и с тяхна помощ да опитат да я проведат по-леко.

В Благоевград лидерът на КНСБ Пламен Димитров направи неумел опит да разграничи синдикалното от политическото: 

> Оттук нататък въпросът е кой и дали иска да употреби миньорите. Политическият елемент на употреба според мен е доста сериозен. Толкова силна партийна зависимост в синдикален протест не е имало от времето на Луканов. 

Затова пък в синдикалните протести неизменно присъства корпоративната зависимост. Било от бос като [Христо Ковачки](https://bnr.bg/post/101886527/radan-kanev-balgarskoto-pravitelstvo-i-obshtestven-interes-baha-pritisnati), чиито бизнеси във въглищната индустрия се водят собственост на офшорки, било от други.

### **Българските синдикати не спасяват работници**

Синдикатите не надигаха глас срещу [нарушенията](https://ureport.bg/14120/2014/05/27/politika/bulgaria/kovachki-i-koleloto-za-hamsteri) в мини и тецове на Ковачки, като забавени възнаграждения, натрупани дългове, в т.ч. и милиони за осигуровки, част от които правителствата разсрочваха. 

Синдикалните протести в България не спасиха „Кремиковци“, но попречиха да го вземе стратегически инвеститор – защото играха с Валентин Захариев, който запази позициите на синдикатите (а те имаха думата дори кой да държи лавките в комбината). В определения за ликвидация комбинат, преди Захариев да го купи за 1 лев, работеха над 15 000 души – колкото са заетите във въглищната индустрия. 

Синдикатите не спасиха от затваряне и уранодобивната и оловно-цинковата индустрия, но протестите на докараните в София миньори свалиха правителството на Филип Димитров през 1992 г. 

Синдикалните протести не позволиха „Булгартабак“ да бъде продаден на стратегически инвеститор като *British American Tobacco*, а вместо това попадна в ръцете на Пеевски и сие, които му видяха сметката [за шест години](https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2018/01/12/3110751%5Fkak%5Fdelian%5Fpeevski%5Fubi%5Fbulgartabak%5Fza%5Fshest%5Fgodini/).

[Покритието на работещите с колективни трудови договори в България е едва 28%](https://bnr.bg/horizont/post/101627763/knsb-edva-28-ot-raboteshtite-balgari-imat-ktd), докато европейската [Директива за адекватните минимални работни заплати](https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52020PC0682) изисква този дял да е поне 70%. Но профсъюзите не се борят за членове. Когато изгубят енергетиците и миньорите, на КНСБ ще им останат учителите, а златната кокошка – имотите им – никой не може да им я отнеме. Проблемът обаче е, че имотите не могат да бъдат вдигнати, за да блокират магистрали. Нито пък учителите – дори Янка Такева да ги предвожда.

### **Скъсаните връзки**

На теория целта на синдикалното движение е трансформация от капитализъм в изграждане на безкласово общество – някакъв вид либертариански социализъм с работническо самоуправление на индустрията. Химера. В България я опаковаха на два пъти като политико-икономическа оферта – един път със зелените бонови книжки от масовата приватизация, втори път с т.нар. работническо-мениджърска приватизация. И в двата случая работниците пиха по една студена вода, нацията от акционери не се състоя, а определени лица прибраха цели предприятия срещу смешни суми и няколко чувала със зелени книжки.

На пръв поглед синдикатите си подхождат с „Левицата“ и БСП. Все пак в биографичен план левите и профсъюзите имат едно и също работническо ДНК, но синдикатите постепенно се бюрократизират, а левицата става хайверна. Профсъюзите се сдобиват с платена йерархия и с партньори в лицето на представителите на капитала и политиците и вече избягват да рискуват с унищожителни стачки, за да не изгуби платената администрация привилегиите си. 

Синдикатите изостават от социалната структура на обществото, която е силно променена – „бели якички“, служители в корпорации и държавни чиновници, работническа класа, прекариат – трудови мигранти без постоянна работа, а следователно и без съответните социални гаранции и кариерно развитие, а наред с тях едри и дребни предприемачи и др. Ако искат да оцелеят, профсъюзите също се нуждаят от болезнена трансформация – на първо място, от [солидарност](https://www.mediapool.bg/40-godini-sled-sazdavaneto-na-solidarnost-duhat-y-veche-ne-se-useshta-v-polsha-news311530.html) между самите работници, които да поискат да се самоорганизират в нов тип съюзи в името на радикална социална промяна. 

На българските синдикати и така им е добре. Превърнали са се в административен придатък на управлението. 

След като вотът на недоверие премина, блокадите на магистрали са свалени, а синдикалните знамена – свити. Политическата задача е изпълнена с внушенията, че правителството на ПП–ДБ е застрашило енергийната сигурност на България и така е предало националните интереси. Сега профсъюзните деятели имат значително по-прагматични цели – да се включат в преквалификацията на работниците от въглищната индустрия (бизнес, в който са умели), също и в предприятието за рекултивация на терените (става въпрос за 250 кв.км в Маришкия басейн), където ще се съсредоточат значителни ресурси. И за двете се предвиждат стотици милиони европейски средства.

Ако трябва да се скача, ще поскачат – колко му е.