> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# За какво служат (понякога) представките и наставките?
- URL: https://www.toest.bg/za-kakvo-sluzhat-ponyakoga-priedstavkite-i-nastavkite/
- Published: 2024-07-25T18:20:33.000Z
- Updated: 2025-02-05T10:27:48.000Z
- Description: Да бъдем по-толерантни към онези жилави места в езика, които звучат грубо и недопечено, но след време, без да съзнаваме, ще припознаем и приобщим. Такава е логиката на езиковия развой, обяснява Павлина Върбанова и дава хубав пример с особено продуктивните представки и наставки.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, език, граматика

Дори знанията ви от часовете по български език да са поизбледнели, със сигурност си спомняте, че представките и наставките са важни структурни части на думите. Като добавим и корените, получаваме основния градивен материал, с който си служим, за да назоваваме най-различни понятия в нашата действителност. Да видим в какви процеси са въвлечени представките и наставките и защо е важно да познаваме езиковите механизми, преди да стоварим тежката си присъда върху някоя дума.

#### Основната функция на представките и наставките е словообразувателната.

Като ги прибавяме към вече съществуващи думи, образуваме нови. Защо са ни нужни нови лексеми и не може ли да си караме с тези, които си имаме, мисля, е ясно. Светът се променя, появяват се нови понятия, които трябва да обозначаваме някак в своята реч. Освен това, колкото по-богат е речникът на един език, толкова по-точно и по-детайлно ще могат да се изразяват хората, които го говорят.

И така, като прибавим наставката *\-ов* към съществителното име *пластмаса*, ще получим прилагателното *пластмасов*, за да определим от какъв материал е изработен даден съд. Като прибавим представката *до-* към глагола *чета*, получаваме нов глагол – *(да) дочета*, за да съобщим, че приключваме започнатата книга или статия.

Дотук няма нищо смущаващо – и двете думи се използват безпроблемно в българския език и не предизвикват възражения.

#### Срещала съм обаче немалко гневни коментари срещу употребата на *(да) закупя/закупувам* вместо *(да) купя/купувам*.

Защо първите два глагола се срещат все по-често и хората искат да закупят не апартамент, а нещо далеч по-малко: *Търся да закупя следните отвертки: тип „триъгълник“, тип Y и тип „вилка“.* Една от причините конкретно за предпочитането на *закупя* според мен е, че на глагола *купя* му липсва наставка или представка, която изрично да маркира неговия свършен вид. В съвременния български език има само около 50 такива глагола. Останалото огромно мнозинство непроизводни глаголи са от несвършен вид**1**, затова езиковото съзнание се стреми да внесе формален показател – представката *за-*, с който да представи действието като цялостно, завършено, и така прибягва към вече съществуващата дума *(да) закупя*, разширявайки нейното значение. Оттук нататък до употребата на *закупувам* с новото, по-широко значение трябва да се направи една съвсем малка и лесна крачка, тъй като голяма част от българските глаголи имат идентична семантика и се различават само по [вида си – свършен/несвършен](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B4%5F%D0%BD%D0%B0%5F%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B0): *(да) премина/преминавам; (да) отчета/отчитам; (да) стопля/стоплям*.

Друга причина за предпочитането на *закупя/закупувам* е, че имат по-сложна морфемна структура, която е белег за обработеност и изисканост, а това са характеристики на книжовния език. Неслучайно хората, употребяващи тези два глагола, са упреквани в маниерност, макар че техният стремеж вероятно е да се изразят по-културно, тъй като *купя/купувам* им звучат тривиално и по-простовато.

След като изкоментирахме *закупуването*,

#### да продължим с току-що употребения глагол – *изкоментирам*, и да добавим към него *зарегистрирам*.

Те са образувани съответно от *коментирам* и *регистрирам*, представители на единствения словообразувателен тип глаголи в нашия език – с наставка *\-ира-* (с разширен вариант *\-изира-*), които са двувидови. Проблемът е, че с това нарушават системността. Всички български глаголи са или от свършен, или от несвършен вид, а обсъжданите са, така да се каже, хибридни и в зависимост от контекста са или от единия, или от другия вид**2**:

*МВР само регистрира катастрофите.* (несв. вид)  
*Утре ще регистрирам колата в данъчната служба.* (св. вид)

Да, обаче на езиковото съзнание не му е достатъчно контекстът да определя вида на глагола, затова решава да добави представка или наставка, за да експлицира граматичното значение:

*Интересувам се как се регистрир*в*а такъв влекач в България.* (несв. вид)  
*Тогава японската фирма *за*регистрира в патентното ведомство на САЩ названията JX20, JX25, JX25h и JX30.* (св. вид)

Носителите на езика се отнасят доста по-толерантно към новите глаголи от свършен вид (*зарегистрирам* е по-приемливо от *регистрирвам*) и някои от тях вече фигурират в речниците на българския език, вкл. и в [БЕРОН](https://beron.mon.bg/), например: *напарфюмирам, заангажирам, проконтролирам, прекопирам*. Нещо повече, процесът е продължил нататък и от свършените глаголи се образуват несвършени с помощта на представката *\-в-: зарегистрирвам, заангажирвам, прекопирвам*.

Последните думи не галят ухото и са ясно маркирани като разговорни. Книжовният език засега здраво е залостил вратите за тях. Посочвам ги не за да подразня естетическото ви чувство, а защото трябва да можем да говорим, да обсъждаме и да обясняваме причините за съществуването на подобни думи, а не гнусливо да извръщаме поглед от тях. Посочвам ги и защото приемливото в публичното общуване се осъзнава в съпоставка, а понякога и в ярък контраст с неприемливото. Конкретно в тази статия ги посочвам и защото очертават бъдещето на глаголите с наставки *\-ира-* и *\-изира-*: рано или късно те ще бъдат опитомени изцяло от българската видова система и първичните *регистрирам, ангажирам, копирам* ще се осмислят като несвършени, а не като двувидови**3**.

За да стане по-ясно, че този процес е изцяло в духа на българския език, ви предлагам две успоредици, които показват как и словообразуването, и видовите трансформации при глаголите с наставки *\-ира-, -изира-* следват утвърдени модели:

*бия* (несв.) → **про*бия* (св.) → *проби*в*ам* (несв.)  
*контролирам* (св./несв.) → **про*контролирам* (св.) → *проконтролир*в*ам* (несв.)

*крия* (несв.) → **за*крия* (св.) → *закри*ва*м* (несв.)  
*ангажирам* (св./несв.) → **за*ангажирам* (св.) → *заангажир*ва*м* (несв.)

След това бродене в дълбините на видовите отношения в глаголната система

#### се изкачваме към ефира с прилагателното име *фин*. Може би сте го срещали и като *финен* –

форма, която следва да се окачестви като грешна*.* В нея има една ненужна наставка. Дали наистина не върши никаква работа? Да си представим, че сме чужденци, които учат български и не правят аналогия с други езици. Ако срещнат думата *фин*, няма да разберат каква част на речта е. Формата *финен* обаче може да им подскаже, че това е прилагателно, защото вече ще знаят някои по-често срещани думи от този клас с наставка *\-ен*, например *труден, гладен, правилен, летен*.

Носителите на българския език, които допускат грешката да напишат или да кажат [*финен*](https://pavlinav.wordpress.com/2012/02/14/1-15/), се опитват да дооформят думата, като ѝ придадат вид, типичен за прилагателните имена – повечето от тях са образувани с най-различни наставки. Като цяло думите усложняват морфемната си структура в историческия развой. В старобългарския език например са засвидетелствани прилагателните *малъ;* *лъжь* и *лъж*ьнъ*; радъ* и *рад*остьнъ**. Днешните прилагателни със съответното значение са само с наставки: *мал*ък*; лъж*лив*, лъж*овен*; рад*остен**.

Аз самата ще бъда радостна, ако с тази статия съм успяла да ви провокирам и да ви накарам да погледнете от друг ъгъл на грешките и на думите, които ви дразнят (е, поне на някои). Опитвайте се да ги приемате по-философски, защото един ден част от тях ще бъдат нормализирани и нормирани. Заради логиката на езиковия развой.

**1** Непроизводни са думите, които не са образувани от друга дума в езика. За глаголите това в повечето случаи означава, че нямат представка или наставка в състава си. В тази голяма група глаголи от несвършен вид се включват и образуваните от имена с добавяне на основна гласна *(димя, редя)*. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2\. Морфология. София: Издателство на БАН, с. 260.  
  
**2** Глаголите с наставки *\-ира-* и *\-изира-* са заети сравнително скоро от западноевропейски езици, в които липсва категорията вид, и затова още не са подчинени на българската езикова система.  
  
**3** Граматика на съвременния..., стр. 268\. Вече може да се намери потвърждение за това преосмисляне: в по-стария академичен тълковен [Речник на българския език](https://ibl.bas.bg/rbe/) трите глагола са определени като двувидови, а в [БЕРОН](https://beron.mon.bg/) те са от несвършен вид. 

---

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.*