> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Уейн Шортър – кадри от живота на един истински супергерой
- URL: https://www.toest.bg/wayne-shorter-kadri-ot-zhivota-na-edin-istinski-supergeroy/
- Published: 2023-12-22T07:27:37.000Z
- Updated: 2023-12-22T07:27:37.000Z
- Description: В началото на 2023-та изгубихме джаз гиганта Уейн Шортър. За музиката му, за любовта му към близките, колегите, към идващите поколения, за неизчерпаемата енергия на живота, в която гениалният артист вярва – прочетете разказа на Таня Иванова.
- Author: Таня Иванова
- Tags: музика, джаз, документално кино

> Време е да си намеря ново тяло и да се върна, за да продължа мисията си.

С тези думи на Уейн Шортър на 2 март семейството на големия музикант оповести новината за смъртта му. Съобщението гласеше още: „Днес в 4 ч. сутринта Уейн мирно продължи необятното си пътешествие в неизвестното. Той беше заобиколен от любящото си семейство.“ Колкото и странно да звучи, в този момент не изпитах тъга от загубата, а голяма благодарност, че Уейн Шортър беше наш съвременник и озаряваше живота ни със своята мъдрост и гений. Вероятно за това успокоение допринесе и будистката перспектива в написаното от роднините на саксофониста, в което се прокрадва идеята, че нищо не свършва със смъртта и че животът е един непрестанен процес на промяна.

Уейн Шортър беше велик композитор и саксофонист, дързък импровизатор, ментор на десетки млади музиканти. Дълбоко в същността си той беше философ и свободен дух. След преселването му във вечността последваха обяснения в любов и прояви на признателност, споделяне на спомени, истории, снимки...

### **„Свирѝ музика за такъв свят, какъвто искаш да сътвориш.“** 

Няколко месеца по-късно, по случай рождения му ден, който е на 25 август, Хърби Хенкок и приятели (сред които най-добрите джаз музиканти на планетата) се събраха в амфитеатъра *Hollywood Bowl* в Лос Анджелис пред 11 000 души, за да отпразнуват 90-тия юбилей на Шортър. По това време в *Amazon Prime* беше разпространен документалният филм за него [„Нулева гравитация“](https://youtu.be/Q97e1gBwNPg) *(Zero Gravity)*, сниман в продължение на повече от две десетилетия. Филмът е чудесна възможност да се потопим дълбоко в света на Уейн Шортър, тъй като режисьорката Дорсей Алави успява да изгради открит, честен и обаятелен портрет на една магнетична личност.

Алави и саксофонистът се запознават през 90-те години. Тя е режисьорка на музикални видеоклипове и работи основно с независими артисти и групи. Един ден агентът ѝ се обажда с новината, че от *Verve Records* искат да се направи кратък филм за Уейн Шортър. Така се появява видеото [*High Life*](https://www.youtube.com/watch?v=jJ5Smzd75mo), в което саксофонистът разказва за знакови сътрудничества в кариерата си и разкрива своя поглед към музиката и живота. В онзи момент Алави е имала представа за някои от най-големите имена в джаза, но не е знаела кой е Уейн Шортър. Постепенно, докато го опознава и научава все повече за приноса и влиянието му, тя е очарована от него и между двамата се заражда силно приятелство.

Първите кадри за „Нулева гравитация“ са заснети още през 2002 г., когато Шортър е бил вдъхновен от създаването на симфоничната си музика и от сътрудничеството на квартета му с различни оркестри. За Дорсей Алави това е бил важен момент за документиране. Същинската работа по филма започва през 2013 г., тъй като е било необходимо да се намери финансиране. Продукцията е завършена пет години по-късно и е с продължителност малко над три часа. „Нулева гравитация“ достига до зрителите в три части, всяка от които е като духовен портал за различен период от живота и творчеството на Уейн Шортър.

По време на специалната прожекция в края на 2018 г., събрала саксофониста и семейството му, приятели, музиканти и дарители, в залата сред поканените е и Брад Пит. Още с появата си той уточнява, че ще успее да изгледа само първата част на филма, тъй като след това има друг ангажимент. Но въздействието на видяното е толкова силно, а историята на Уейн Шортър – толкова впечатляваща и необикновена, че Брад Пит остава до края на прожекцията, след което предлага на Дорсей Алави да съдейства по-нататък и да подкрепи филма. Това е причината името на Пит да бъде вписано в „Нулева гравитация“ като изпълнителен продуцент.

### **„В живота на човека има две велики събития – едното е раждането, другото е да разбереш защо си се родил.“** 

С това послание, изречено от Уейн Шортър, започва документалният филм за него. Думите всъщност са на американския драматург, сценарист и поет Тенеси Уилямс, които саксофонистът много е харесвал и често е обичал да цитира.

Две важни и определящи събития се случват в живота на Шортър още като дете: той чува за първи път бибоп по радиото и открива света на киното. Бързо става толкова подвластен на образите от филмите, че често бяга от училище, за да се озове в някой киносалон. Години по-късно Шортър ще посочи като свое най-голямо вдъхновение филмовите герои и книгата „Водните дечица“ на Чарлс Кингсли, която го отвежда към идеята, че приказките са като ДНК на вселената. Сред големите му страсти през тези години са и комиксите. На осемгодишна възраст той започва да прерисува любимите си комикс герои, а на петнайсет измисля и създава свой комикс, запазен и до днес.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/12/------------7-1-1.png)

Кадър от филма „Нулева гравитация“

Уейн Шортър остава свързан с тези ранни влияния до края на живота си. В „Нулева гравитация“ зрителите ще видят как в кабинета му, недалеч от неговите 12 награди „Грами“, са подредени десетки малки пъстри фигури на комикс и фентъзи герои, превърнали го в страстен колекционер, който се грижи добре за детето в себе си. Пример за тази силна любов към рисуваните истории е и решението на саксофониста през 2018 г. да придружи издаването на тройния си албум *Emanon* с графичен роман, написан от самия него и създаден в сътрудничество с художника на комикси Ранди Дюбърк.

Това, че Уейн Шортър притежава силата и чистотата на детското въображение, не убягва на барабаниста Арт Блеки. Той е една от първите важни личности в кариерата на Шортър, които виждат големия потенциал у него. В края на 50-те години саксофонистът се присъединява към прочутата група *Art Blakey and the Jazz Messengers*. Той определя Блеки като „цунами“ и „голям шоумен“. Годините, които прекарва във формацията, са особено плодотворен период за Шортър. Той получава възможност да израства, подготвяйки се за самостоятелния си път по-нататък, тъй като, от една страна, *Jazz Messengers* са имали репутацията на група, създаваща бендлидери, а от друга, Шортър непрекъснато усъвършенства композиторските си умения. Музиката, написана от него, се превръща в скритото му оръжие и става част от репертоара на групата.

Времето на Уейн Шортър в *Art Blakey and the Jazz Messengers* е предопределено, тъй като той трябва да се придвижи на следващото ниво. Един ден Шортър получава обаждане от Майлс Дейвис с думите: „Когато си готов, кажи ми!“ Така през 1964 г. Шортър става част от Втория велик квинтет на тромпетиста заедно с Хърби Хенкок (пиано), Рон Картър (контрабас) и Тони Уилямс (барабани). Динамиката на професионалните си взаимоотношения с Майлс Дейвис той описва шеговито през призмата на спорта. Твърди, че няма нужда да ходиш на фитнес, щом свириш редом до Майлс, и разкрива, че е трябвало много да работи, за да се почувства уверен на сцената до него.

Не е изненада, че Майлс Дейвис цени високо музиката, създадена от Уейн Шортър. „Ще се видим в студиото. И донеси онази тетрадка“ – обръща се той към саксофониста преди поредните им студийни записи. В потвърждение идват и спомените на Хърби Хенкок: 

> Майлс винаги е променял композициите на другите, но не и пиесите на Уейн. Те винаги са били идеални за групата.

В продължение на десетилетия Уейн Шортър ще създаде забележителни произведения както за формациите, в които участва, така и за своите проекти като лидер. Богатият му каталог ще го превърне в един от най-великите композитори на нашето време. В дългия списък са заглавия като *Capricorn, Elegant People, Endangered Species, Footprints, Infant Eyes, Juju, Mysterious Traveller, Night Dreamer, Nefertiti, Speak No Evil, The Three Marias, Yes or No* – те са станали неразделна част от езика на джаза и са вплетени в тъканта на този музикален жанр. Всички те са съхранили любопитството и изумлението на своя автор от света, разказвайки за голямото приключение, което представлява животът.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/12/------------1.png)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/12/------------2.png)

Кадри от филма „Нулева гравитация“

Няколко момента от първата част на документалния филм „Нулева гравитация“ дават представа за трудностите и трагедиите, които съпътстват личния живот на Уейн Шортър. Но нищо не може да подготви зрителя за това, през което ще ни преведе следващият „портал“ от филма с мотото

### **„Вярата означава да не се страхуваш от нищо.“**

През 60-те години за кратко Уейн Шортър има един неуспешен брак с мистериозната Терука Накагами. От тази връзка е първата дъщеря на саксофониста – Мияко Шортър, на която той посвещава пиеси като *Miyako* и *Infant Eyes*. 

Няколко години по-късно Шортър се влюбва от пръв поглед, запознавайки се след концерт с втората си съпруга Ана Мария. Тя е обаятелна, умна, владее няколко езика и общуването с нея му носи усещането за нещо специално. Ана Мария бързо се превръща в муза на Шортър – той я рисува и не пропуска да изрази любовта си чрез музика. Връзката им е силна и сякаш непоклатима. Вдъхновяват се един от друг и заедно се радват на живота.

Преди да се роди втората му дъщеря Иска, Уейн Шортър работи по пророческия албум *Odyssey of Iska* („Одисеята на Иска“), предусещайки, че момичето ще преживее житейска одисея.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/12/------------4.png)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/12/------------5.png)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/12/------------6.png)

Кадри от филма „Нулева гравитация“

Заради увреждане на мозъчни артерии още от бебе Иска започва да получава припадъци, които я съпътстват през целия ѝ кратък живот. Момичето умира на 14-годишна възраст, оставяйки родителите си съкрушени. Годините, прекарани с нея, се превръщат в огромно изпитание за семейството. Докато Шортър пътува и изнася концерти по целия свят без възможност да бъде до най-близките си, Ана Мария и Иска са редовни посетители на спешното отделение в болницата, а след трагедията съпругата на Шортър се чувства сломена и изгубена. В търсене на светлина тя се обръща към будизма и постепенно увлича и своя съпруг към духовното учение.

### **„Иска се смелост, за да бъдеш щастлив“,** 

твърди Уейн Шортър в разговор с тромпетиста Терънс Бланчард. Десет години след смъртта на Иска внезапно умира и Ана Мария. Загива в самолетна катастрофа заедно с племенницата си. Двете са на път за Италия, където саксофонистът е на турне по същото време.

Въпреки преживяното Шортър не се затваря в болката си, не допуска загубата да поеме контрола върху живота му. Негови приятели, които се връщат към този период от живота му, разкриват, че в моментите на изпитания той е бил загрижен не толкова за себе си, колкото за това как се чувстват хората около него. Под влиянието на будизма той все повече осъзнава, че животът и смъртта са двете страни на една и съща монета, учейки се как да превръща предизвикателствата във възможности и отровата в лекарство.

Докато преживяваме всяка минута от историята на Уейн Шортър, разказана в „Нулева гравитация“, пред погледа ни през цялото време попадат очите на музиканта, които не се забравят дълго след прожекцията. Топли и дълбоки очи, приютили мъдреца и детето. Очи, проникващи отвъд разбирането ни за сила и уязвимост. Очи като океан, в който се размива всяка болка, отваряйки път за нови възможности и перспективи.

### **„За мен джазът означава „Предизвиквам те!“**

След личното откровение, което представлява втората част на филма, третият „портал“ е свързан с последните години от живота на музиканта. Тук особено силно е застъпена работата на квартета на Шортър. За тази група Хърби Хенкок твърди, че дава нова дефиниция на музиката. Квартетът е с участието на пианиста Данило Перес, басиста Джон Патитучи и барабаниста Брайън Блейд. С тях тримата Шортър си позволява немислимото за много музиканти – пълната свобода да навлезе смело в непознати територии, преодолявайки лични страхове и граници. 

По време на отделните концерти Шортър и неговите колеги изграждат композиции от нищото в реално време. За този безценен опит Данило Перес разказва случка, оставяща усещането за съвременна притча. Един ден пианистът се обръща към Шортър с думите: 

> Маестро, кога ще репетираме? 

Последвал отговорът: 

> Не може да репетираш неизвестното, Данило!

### **„В будизма казваме *hom nim yoh*, което означава, че в този момент започва първият ден от живота ти, така че вложи сто процента от себе си в него, защото той е единственото време, в което можеш да промениш миналото и бъдещето“,** 

казва Шортър в интервю за Националното обществено радио на САЩ.

В музикално отношение „Нулева гравитация“ обръща внимание и на други важни моменти от биографията на Уейн Шортър. Сред тях е участието му в *Weather Report* – култова група със собствен звук, аура и митология. Музиката им е добре приета от широката публика, свирят на пълни стадиони, а концертите им са с въздействието на трансцендентално преживяване.

Още един вдъхновяващ момент от пътя на Шортър е дългогодишното му приятелство с друг велик джаз музикант – Хърби Хенкок. Двамата са заедно от десетилетия – на сцената и в живота, във всеки момент разтворили обятия за неизвестното. През 2016 г. те написаха [отворено писмо, адресирано до младите артисти](https://jazzfm.bg/news/uejn-shortyr-i-hyrbi-henkok-s-otvoreno-pismo-kym-mladite-artisti-poslanijata-na-dvamata-muzikanti-preskachat-profesionalnite-granici-i-dostigat-do-vseki-edin-ot-nas#). Посланията им, изпълнени с мъдрост и човечност, са универсални и прескачат професионалните граници, достигайки с лекота до всеки от нас. 

През последните години от живота си Уейн Шортър успява да сбъдне една голяма своя мечта, която датира още от тийнейджърските му години – да напише опера. Шортър е автор на музиката към „Ифигения“, а Есперанца Спалдинг – на либретото. Работата по произведението, чиято история е вдъхновена от гръцката митология, отнема осем години. Сценичният дизайн е поверен на архитекта Франк Гери, дългогодишен приятел на Шортър.

Когато разказваш за необикновен герой, няма как да подходиш конвенционално. Затова в създаването на „Нулева гравитация“ Дорсей Алави използва необичаен подход. Тя разкрива, че не е разполагала с много визуален материал, тъй като Шортър не се е снимал толкова често, но понеже е голям почитател на киното, Алави се е опитала да сътвори специфична кинематографска атмосфера, чрез която да пресъздаде различните епизоди от живота на саксофониста. Във филма са използвани архивни кадри, семейни видеа, анимация, игрални сцени и всеки от трите „портала“ е със собствен визуален облик. За своя увлекателен разказ Алави успява да привлече роднини и приятели на Шортър, критици и музиканти, сред които имена като Хърби Хенкок, Джони Мичъл, Съни Ролинс, Маркъс Милър, Терънс Бланчард, Карлос Сантана, Тери Лин Карингтън, Есперанца Спалдинг и мн.др.

В едно интервю режисьорката споделя наблюдението си, че всички тези хора, с които през годините е разговаряла за музиканта, най-често са споменавали думата „любов“ в комбинация с името му. И наистина, след „Нулева гравитация“ ми се струва невъзможно да не обичаш Уейн Шортър, защото той и музиката му са въплъщение на чистата любов. Тя ще разцъфтява и в следващите десетилетия, тъй като за разлика от други свои колеги, потънали по една или друга причина в забрава, саксофонистът продължава да бъде уважаван и обичан от хора от всякакви възрасти. Достатъчно е да видите в „Нулева гравитация“ опашките от млади фенове за автографи след концерт, както и сълзите в очите им. Достатъчно е да видите блясъка в погледите на студентите по музика, за които Шортър е истински супергерой.

### **„Твоят инструмент е твоята човечност“** 

Историята познава и други велики композитори, но хуманизмът на саксофониста ще продължава да дава различни перспективи към сътвореното от него. Силната му любов към хората си остава един от основните ключове в опитите за осмисляне, интерпретация и разгадаване на творчеството му. Неговата музика е пресечна точка на видимия и невидимия свят, на минало и бъдеще, на реалност и въображение, на лично и общочовешко. Това е музика, създадена тук, на Земята, с широк поглед към неизвестното и тайните на Вселената.

Физическото отсъствие на Уейн Шортър след смъртта му не се отрази на присъствието му в живота на меломаните. Документалният филм „Нулева гравитация“ е в *Amazon Prime*. През последните седмици симфоничната музика на Шортър прозвуча на някои от най-престижните сцени в Европа. A в оповестените неотдавна резултати от годишната анкета на *Downbeat* читателите на популярното списание избраха Уейн Шортър за артист на годината.