> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Възходът на крайната десница в Германия – как и защо?
- URL: https://www.toest.bg/vuzhodut-na-kraynata-desnitsa-v-germaniya-kak-i-zashto/
- Published: 2024-01-31T16:13:38.000Z
- Updated: 2024-02-02T16:46:08.000Z
- Description: Тайна сбирка на дяснорадикални лидери, на която се е обсъждала „ремиграция“, стана причината за многохилядни протести в Германия. Защо дясната реторика и формации като „Алтернатива за Германия“ стават все по-силни? От Марина Лякова.
- Author: Марина Лякова
- Tags: общество, Германия, крайна десница, Алтернатива за Германия, популизъм, мигранти

През последната седмица в Германия се проведоха десетки демонстрации, в които се включиха над един милион души от цялата страна. Те бяха подкрепени от политици от целия партиен спектър, неправителствени организации, представители на църквите и на профсъюзите. Причината – на тайна сбирка на дяснорадикални лидери в Потсдам с участието на представители на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и на Съюза на ценностите (фракция на Християндемократическия съюз) е обсъждана идеята за насилствена масова „ремиграция“. Зад тази сложно звучаща дума всъщност се прикрива идеята за повсеместно насилствено прогонване на чужденци и дори на германски граждани с чуждестранен произход от Германия. Срещата е разкрита и документирана от неправителствената организация [„Коректив“](https://correctiv.org/en/top-stories/2024/01/15/secret-plan-against-germany/). 

Днес в Германия живеят 23 млн. души с миграционен произход – мигранти или техни деца. Преобладаващата част от децата имат германско гражданство и са преминали през германската образователна система. Сред тези 23 милиона са и около 450 000 български граждани, както и българи с германско или с двойно гражданство. Въпреки че заплахата да се реализират такива планове граничи с абсурд, събитието предизвика мощен отпор. Като опасност се отчита дори самото говорене за насилствено екстрадиране. 

### Добре известно е, че думите трасират пътя към действията

Точно тези думи, но и споменът за [радикалните целенасочени убийства](https://www.24chasa.bg/mezhdunarodni/article/1115517) на девет чужденци в периода от 2000 до 2007 г. от организацията „Националсоциалистически ъндърграунд“ повдигна и множество въпроси. Защо в Германия, една държава, в която споменът за националсоциализма е травматичен и жив и която от края на Втората световна война е инвестирала милиони в борбата с различни екстремистки течения, радикалните нагласи продължават да процъфтяват? Те, разбира се, винаги са [съществували](https://www.fes.de/gespaltene-mitte-rechtsextreme-einstellungen-2016). Но избуяването им днес e необичайно силно. 

Според [актуалните социологически данни](https://www.spiegel.de/politik/deutschland/afd-in-ostdeutschland-laut-umfrage-bei-32-prozent-deutlich-vor-der-cdu-a-3b008d96-0c97-4d11-9caa-7a08b3bd49a9) АзГ би спечелила 22% от подадените гласове, ако изборите за германски парламент се състояха тази неделя. С това тя би станала втора политическа сила в страната, измествайки социалдемократи, либерали и зелени. В Източна Германия се очаква партията да бъде дори първа политическа сила, изпреварвайки Християндемократическия съюз. 

Предвид предстоящите избори за Европейски парламент и за регионални парламенти в три източногермански провинции, тези данни нямат единствено прогнозна стойност, а са индикатор за сериозна промяна в обществените настроения, но и във властовия баланс. Това се потвърждава и от публичния годишен доклад на [Службата за защита на Конституцията](https://www.verfassungsschutz.de/SharedDocs/publikationen/DE/verfassungsschutzberichte/2023-06-20-verfassungsschutzbericht-2022.html). Става дума за една по-широка тенденция, обхванала много страни от Западна Европа.

### Но какви са причините?

Не е тайна, че от няколко години най-мощната европейска икономика – тази на Федералната република – [се задъхва](https://www.deutschlandfunk.de/rezession-deutschland-wirtschaft-2023-100.html). *COVID-19*, Зелената сделка и войната в Украйна са основните фактори, които оскъпиха производството и съответно намалиха износа на германски стоки в чужбина. Трудностите с глобалните доставки на стоки и суровини – преди три години заради пандемията, а днес поради кризата в Червено море – допълнително усложняват ситуацията. 

И ако по време на *COVID-19* германската държава все още можеше да си позволи чрез различни програми да облекчава товара върху производители и потребители, то последвалата руска инвазия в Украйна и самоограниченията, наложени от Партията на зелените (затваряне на атомните и на въглищните централи, скъпоструващите програми за повишаване на енергийната ефективност), както и повишената цена на газа вследствие вноса на LPG сякаш ограничиха възможностите за проактивни компенсиращи мерки.

На този фон много по-ясно изпъква един сериозен проблем, съществуващ от поне три десетилетия – нарастването на социалните неравенства в германското общество и намаляването на покупателната способност на средните и по-ниските социални прослойки. В множество свои изследвания и доклади известният социолог [проф. Михаел Хартман](https://www.youtube.com/watch?v=k72g7Sc90ZQ) показва как през последните 30 години вследствие на данъчни промени, които облагодетелстват предимно заможните и имотни граждани, социалното разслоение в Германия непрекъснато се увеличава. 

За да задържат повече фирми в Германия, правителствата след епохата на Хелмут Кол, независимо от идеологическата си обагреност, [намаляват корпоративния данък](https://www.dgb.de/themen/++co++92ef7f48-3797-11ea-b83d-52540088cada) или го поддържат на ниско ниво. С цел предотвратяване на емиграцията и съответно преместването на мястото на данъчната задълженост на заможните прослойки, се [намалява и данък общ доход](https://de.statista.com/statistik/daten/studie/164060/umfrage/entwicklung-des-steuersatz-in-deutschland-ab-1958/). С това драстично спадат приходите в хазната и съответно – възможността за инвестиции, но и за поддържане на по-слабо социално разслоение. А инфлацията, особено висока през последните четири години, на практика изяжда увеличенията на заплатите и фактически намалява покупателната способност.

Разбира се, средното ниво на доходите в Германия продължава да бъде едно от най-високите в света. Но също така с просто око се вижда, че инфраструктурата на страната е далеч от блясъка, с който се отличаваше в началото на 90-те. Държавните железници [хронично закъсняват](https://www.tagesschau.de/wirtschaft/unternehmen/deutsche-bahn-puenktlichkeit-ziele-verfehlung-100.html) – едва 66% от всички влакове през 2023 г. са пристигнали по разписание. Много общини са потънали в [дългове](https://www.focus.de/politik/finanzkrise-der-kommunen-kein-geld-fuer-kitas-schulen-klimaschutz-so-steht-es-um-unsere-pleite-gemeinden%5Fid%5F201366037.html) и нямат възможност да инвестират в нова инфраструктура. Места в детските градини в големите градове няма, а опашките пред социалните кухни стават по-дълги. 

Социалното разслоение е видимо и сред пенсионерите – средната брутна пенсия е около 1543 евро на месец. В България тези доходи все още изглеждат твърде високи, но съотнесени към разходите, необходими за живот в Германия, те са проблематично ниски. Настаняване в дом за възрастни хора струва между 3500 и 4700 евро на месец, като само част от тях се покриват от застраховката, а двустайно жилище в голям град само с много усилия може да бъде наето на цена под 1300 евро. На практика един пенсионер трудно може да си позволи тези разходи – на помощ идват децата или социалните служби. 

Парадоксът обаче е, че подкрепилите тайната сбирка на АзГ принадлежат към съвършено различна социална прослойка. Сред тях са материално добре обезпечени лица, например предприемачи и политици, които са далеч от социалната нищета. Очевидно не само икономическото развитие е причина за нарастване на социалното напрежение в германското общество. 

### Демографията и миграцията 

Поради ниската раждаемост населението на Германия от десетилетия застарява. От години броят на жителите е устойчив – около 84 млн., но тази стабилност се дължи предимно на имиграцията, а не на естествения прираст. Вследствие на демографското развитие редица длъжности, които не са от предпочитаните, изпитват хроничен недостиг на кадри. Въпреки сравнително доброто заплащане в Германските държавни железници има около [20 000 незаети](https://www.handelsblatt.com/unternehmen/handel-konsumgueter/arbeitskraeftemangel-20-000-offene-stellen-so-will-die-deutsche-bahn-die-luecken-schliessen/28089424.html) работни места. Отчаяно се търсят водопроводчици, медицински работници, лекари, продавачи в магазини, шофьори на автобуси и разбира се, ИТ специалисти. 

Може ли обаче миграцията да бъде решение? Вероятно само отчасти. Зависи от мигриращите, но и от възможността на едно общество да интегрира бързо и успешно новодошли хора. Германските политици години наред упорито отказваха да признаят, че Германия е имиграционна държава и че процесът, започнал с набирането на [гастарбайтери](https://www.toest.bg/gastarbayterskata-pesen-kato-dom-dobre-doshli-v-almanya/) в края на 50-те години, е необратим. Пред желаещите да имигрират и работят през 90-те години източноевропейци се поставяха непреодолими бюрократични и визови бариери. Един неизползван потенциал, намерил нов дом отвъд океана.

Вследствие на войните в Сирия, Афганистан и Ирак и на едно замислено като хуманитарно и временно решение през 2015 г. Германия отвори границите си за милиони, търсещи убежище. По силата на Дъблинското споразумение, но и на националното законодателство, германската държава нямаше законово задължение да приеме тези хора, но го направи в знак на солидарност с претоварените държави на външните граници на ЕС. А вероятно и с убеждението, че това отваряне би могло да бъде част от решението на демографския проблем. 

И макар днес, близо 10 години след събитията от лятото на 2015 г., 56% от имигриралите през 2015–2016 г. да имат [постоянно работно място](https://mediendienst-integration.de/migration/flucht-asyl/arbeit-und-bildung.html), интегрирането на тези хора на пазара на труда все още е свързано с препятствия. Твърде големи са психическите травми на бягащите от войни, насилие и глад, невинаги достатъчна е квалификацията им. В много случаи отнема години тези хора да бъдат обучени.

### Пропагандата и въпросите за идентичността

Дяснорадикалните екстремисти се фокусират именно върху проблемите. Те трудно биха признали случаите на успешна интеграция. Факт е обаче, че днес Германия е дом на хиляди успешно интегрирани лекари, учители, икономисти, юристи, а дори и министри с миграционен произход. Да си припомним, че една от най-популярните ваксини срещу *COVID-19* – „Пфайзер/Бионтех“ – беше създадена именно от деца на [турски мигранти](https://www.swr.de/swraktuell/rheinland-pfalz/mainz/biontech-mainz-gruender-portrait-100.html) в германския град Майнц. 

Но АзГ са впили поглед в тъмната страна, а тя съществува – Германия има сериозен проблем с екстрадирането на неполучилите бежански статут. Хиляди, подали молби за убежище, подлежат на екстрадиция след отклоняване на молбите им. Въпреки че нямат право да живеят в страната, те не могат да бъдат изведени извън Германия – документите им за самоличност липсват и родните им държави отказват да ги припознаят като свои граждани. Единствената възможност е те да продължават да получават социални помощи и да чакат деня, в който екстрадицията би могла да се реализира. Левите пледират за легализацията и интеграцията им, а преобладаващата част от десните са за ограничаване на престоя им и настояват, че Германия по принцип има нужда от миграция, но не от *такава* миграция. 

Сериозно препятствие се оказват и културните различия. Чрез [масирана интернет пропаганда](https://www.bmi.bund.de/SharedDocs/faqs/DE/themen/heimat/desinformation/faq-liste-desinformation.html), на която и германското общество е изложено, се акцентира върху сексуалните насилия, извършвани от мюсюлмани, и върху пренебрежителното им отношение към жените – сякаш в обществата, в които няма мигранти от ислямски страни, такива проблеми не съществуват. 

АзГ обаче не спира да повтаря, че Германия губи идентичността си с приемането на толкова много мигранти. И още изказвания в този дух, които могат да бъдат перифразирани най-общо така: „Ние трябва да бъдем себе си, да изгоним чуждите. Политиците ви предадоха, изберете нас – ние ще направим всичко по-различно и по-добре. Няма да плащаме за чужди войни и за скъп газ. Ако екстрадираме милиони мигранти, цените на наемите ще спаднат, защото търсенето на жилища ще намалее.“ 

В това популистко говорене се включва и крайнолевият „Съюз на Сара Вагенкнехт“, който се отцепи от левицата именно поради несъгласие с миграционната политика. И зад двете партии се прокрадва [сянката на Москва](https://www.mediapool.bg/germaniya-ruska-propaganda-se-razprostranyava-ot-50-000-falshivi-profila-v-eks-news355610.html). Въпреки това думите им звучат примамливо, особено на хора, които чувстват, че стандартът им на живот е спаднал, без да могат да си обяснят причините. 

На този фон е лесно за предизвикателствата да бъдат обвинявани традиционните партии и мигрантите. Ако обаче някой някога реализира абсурдната и престъпна идея да прогони милиони хора с миграционен произход от страната, в Германия няма да има кой да ти продаде дори хляб. 

### А ние, българите?

Ако се съди по изборните резултати, мнозина гласуващи в Германия българи сякаш са [склонни](https://www.toest.bg/elektoralnata-enigma-zashto-bulgarite-v-chuzhbina-glasuvat-za-vuzrazhdane/) да се подведат по популистките тези на АзГ и на българските ѝ аналози. Те обаче забравят – ако някой ден бъдат въведени ограничения за мигрантите, ако „излезем“ от Европейския съюз, за да бъдем „суверенни“ и „независими“, както пледират АзГ, а и някои български партии, например „Възраждане“, то нашите сънародници, работещи в Германия, ще бъдат най-силно засегнати. На теория може би е примамливо да сочиш чужденците с пръст, докато ти самият не се окажеш част от тях.