> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Вътрешни езикови правила за външна употреба (на ваш риск)
- URL: https://www.toest.bg/vutreshni-ezikovi-pravila-za-vunshna-upotreba-na-vash-risk/
- Published: 2026-09-10T12:31:01.000Z
- Updated: 2026-09-10T12:55:06.000Z
- Description: Павлина Върбанова, вътрешният ни езиков кодификатор, открива новия сезон, като ви кани на редакционната ни кръгла маса и ви поднася малка порция отклоняващи се от нормата езикови правила, които сме решили да съблюдаваме в ежедневната си работа. Опитайте ги, може да ви допаднат!
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, езикознание, лингвистика, Как се пише?, общество

Редовните читатели на „Тоест“, вярвам, са забелязали, че се стараем да поднасяме не само съдържателни, но и езиково издържани статии. Всеки публикуван материал, след като е бил написан от автора, е минал през ума и очите (а понякога и през сърцето) на поне две инстанции – редактор(ка) и моя милост, коректор(ка). В медията зорко следим текстовете да са съобразени с книжовноезиковите норми. Имаме обаче и някои разминавания, които сме уговорили в нашите [Вътрешни правила за стил, граматика, правопис и пунктуация](https://www.toest.bg/language/).

### Стандарти, кодекси, наръчници

Надали е случайно, че световноизвестни медии и информационни агенции като [*The Washington Post*](https://www.washingtonpost.com/policies-and-standards/?utm%5Fterm=.ab27fa4dbdd9), [*The Guardian*](https://uploads.guim.co.uk/2026/03/03/Editorial%5FCode%5Fof%5FPractice%5FGuidelines%5FMarch2026.pdf)*,* [*Der Spiegel*](https://www.spiegel.de/backstage/nach-diesen-standards-arbeitet-der-spiegel-a-d80c52f5-fa6e-4463-a8de-513f15fcb29b)*,* [*BBC*](https://www.bbc.co.uk/editorialguidelines/guidelines/)*,* [*Reuters*](https://reutersagency.com/about/standards-values/)имат редакционни/етични кодекси, в които са заложени основни журналистически стандарти за неутралност, проверка на фактите, етично отношение и т.н. Свой [редакционен кодекс](https://www.toest.bg/redaktsionen-kodeks/) има и „Тоест“. С прокламирането на тези стандарти – и с придържането към тях, разбира се – медиите се ангажират да бъдат лоялни към читателите, да им предоставят обективна и достоверна информация, но същевременно улесняват работата в самата редакция, предпазват се от съдебни дела и т.н.

Някои медии си изготвят и собствени езикови правила, скрепени в специални наръчници. Сред най-известните примери са [*Libro de estilo*](https://www.u-cursos.cl/derecho/2023/2/D125T07583/1/material%5Fdocente/bajar?id=6906989&lsar=1&file=0)**¹**на испанския *El País* и[*Manual of Style and Usage*](https://www.amazon.com/York-Times-Manual-Style-Usage/dp/0812963881)на американския *The New York Times*, които съдържат стотици страници*.* С течение на времето тези справочници са станали авторитетни и служат като ръководство за добър стил на много пишещи хора.

Българските медии като че ли са плахи в това отношение и засега освен „Тоест“ ми е известен само още един сайт – „Нула32“, който е заявил публично своята [езикова политика](https://nula32.bg/house-rules/).

Тук също може да се запитаме защо е необходимо да има отделни езикови правила, валидни за дадена медия, особено след като разполагаме с подробната кодификация в [БЕРОН](https://beron.mon.bg/). Ето го и отговора в синтезиран вид, даден в наръчника на *El País:*

> Наръчникът по стил не е граматика или речник в общоприетия смисъл. Той е вътрешният правилник на редакцията на определено средство за информация, който се опитва да уеднакви изразни системи и форми, така че медията да добие собствен облик и да улесни задачата на читателя.

И така, две са основните причини или по-скоро цели. По-важна ми се струва втората, защото медиите съществуват, за да са посредници**²** между събитията и читателите. Затова водещо и за авторите, и за редакторите е старанието информацията да се предава максимално точно, ясно и разбираемо за по-широк кръг хора, за да могат те **бързо** да възприемат прочетеното**³**.

Основното средство за постигане на тази прагматична цел е езикът. А книжовният език с все нормите и правилата си (нека си сложим ръката на сърцето) е малко или много скован. По-точната дума всъщност е *ригиден*, защото освен „скован“ означава също „неподатлив или трудно податлив на въздействие“, „негъвкав, закостенял“ – и ето го, надявам се, нагледно проявен този стремеж да бъдем разбираеми и за онези хора, които не са срещали чуждата дума.

### Бързо, скоростно, моментално

Това е повикът на нашето време. Макар да сме декларирали, че журналистиката в „Тоест“ е [бавна](https://www.toest.bg/opit-za-normalnost-razgovor-s-georgi-gospodinov/#:~:text=%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE%20%E2%80%93%20%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-,%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%8F,-%2C%20%D0%BA%D0%BE%D1%8F%D1%82%D0%BE%20%D0%BD%D0%B5%20%D1%81%D1%8A%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B0%D0%B2%D0%B0), сме наясно, че когато са в интернет, повечето читатели включват поне на четвърта скорост, а в много случаи просто сканират текста.

Едно от нашите правила, съдействащи за по-бързото четене, е, че **собствените имена и заглавията, написани с латиница, са в курсив**. Примери има само няколко абзаца по-горе – „*Libro de estilo* на испанския *El País* и*Manual of Style and Usage* на американския *The New York Times*“. БЕРОН указва в тези случаи да не се използват кавички, защото чуждата азбука разграничава името или заглавието от останалите думи в изречението. В редакцията обаче смятаме, че не е достатъчно, и с курсива сигнализираме, че това е различен код (латински букви) и оригинално име/заглавие.

Въпреки че **слятото, полуслятото и разделното писане** [създават неоправдано много проблеми](https://www.toest.bg/slonut-v-stayata-na-bulgharskiya-pravopis/) в реалната езикова практика, ние се придържаме към официалните правила и се разграничаваме от тях само в някои случаи:

**1.** Пишем като две думи изразите *отгоре надолу, отляво надясно, оттогава досега* и под. Според БЕРОН те се пишат като три или четири думи: *от горе надолу, от ляво надясно, от тогава до сега*. След като читателят е свикнал със слято написаните *отгоре, надолу, отляво, надясно, оттогава* и *досега*, когато ги среща употребени поотделно, той би се запитал – и съвсем основателно – защо пък в други изрази се налага да ги разделяме. И защо веднъж ги делим на три думи, а друг път – на четири. Филологическото обяснение сигурно е, че в съчетанието *от ляво надясно* имаме начална точка и посока (в пространството), а в *от тогава до сега* – начална и крайна точка (във времето), но уважаеми колеги, постановили тези изключения, наистина ли и в момента продължавате да смятате, че си струват?

**2.** Пишем винаги *страна членка* и *държава членка*, дори и когато се посочва част от коя организация е тя, например:

*Позорно е за *страна членка на ЕС* да подлага руски дисиденти на такъв зловещ кафкиански административен ад.*

Според официалните правила [*страна членка*](https://kaksepishe.com/strana-chlenka/) (респ. *държава членка*), се пише разделно, но ако се добави пояснение *– на ЕС*, вече *членка на ЕС* се третира като обособена част и следва да се огради с тире и запетая или с две тирета: *Позорно е за страна – членка на ЕС, да подлага...* Отново смятаме, че това е ненужно издребняване, защото в резултат текстът се натоварва с препинателни знаци, които по-скоро спъват читателя, отколкото го улесняват при възприемането на информацията. За мен лично обособяването тук изобщо не е задължително.

**3.** Пишем разделно сложните съществителни с първа част *арт – арт инсталация, арт галерия, арт карта*, макар че *арт* не се употребява самостоятелно в българския език и тези думи следва да се пишат слято. Със сигурност четенето се затруднява, когато втората част започва с гласна: *артинсталация, артидея, артогледало*, затова сме приели разделното писане.

В статиите, публикувани в „Тоест“, се разграничаваме и от официално приетия начин за писане на **числителните редни имена с арабски цифри и букви**: *1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти*, но *5-и, 6-и* и т.н. Правилото и всъщност обяснението на кодификатора е, че се пишат тези „букви от края на числителното редно, които не съвпадат със съответното числително бройно“**⁴**. Добре, за *пет – пети, шест – шести* и т.н. това важи, но в *един – първи, две – втори, три – трети* и *четири – четвърти* сякаш имаме повече несъвпадащи букви. Ако се придържаме строго към това правило, изобщо не можем да напишем *първи* и *втори* с арабски цифри,а *3-ети* и *4-върти* следва да са в този вид.

Затова сме решили да пишем числителните редни имена винаги с последната сричка от думата след дефиса: *1-ви, 2-ри, 3-ти, 4-ти, 5-ти, 6-ти* и т.н. Факт е, че в езиковата практика това е преобладаващият начин и много хора се изненадват, когато разберат, че в детската градина и в училище са изработвали поздравителни картички за празника на мама с грешен (спрямо официалните правила) надпис: *Честит 8-ми март!*

### Критика приемаме аргументирана (ние също имаме аргументи)

Когато обявяваш, че в практиката си се разграничаваш от някои официални правила и следваш свои, трябва да си подготвен за критика. Получавали сме и ние – например за това, че употребяваме **глаголните форми на *\-л* в състава на учтивата форма** в мъжки или в женски род ед.ч., като се съобразяваме с пола на събеседника. В интервютата в „Тоест“ може да срещнете *правил сте, бихте искала* вместо кодифицираните *правили сте, бихте искали*.

Официалното правило се нарушава често, особено в устната реч, и е едно от най-разколебаните в българския книжовен език. Важно е, че се нарушава не от необразовани люде, а от хора, които иначе имат сравнително висока езикова култура, включително от журналисти в устни интервюта. Обяснението е във факта, че [правилото е извънсистемно](https://www.toest.bg/uchtivata-forma/) – всички други имена и причастия освен миналото свършено деятелно *(правили)* се употребяват в мъжки или в женски род: *любезен/любезна сте, уведомен/уведомена сте*. В нашата медия сме решили да бъдем по-близо до съвременната езикова практика.

Срещали сме хапливи забележки и относно **предпочитанието ни на *каталунски* и *каталунец*** пред *каталонски* и *каталонец*. В БЕРОН формите са дублетни и дори само това е достатъчно, за да не се налага да влизаме в обяснителен режим. Все пак, избрали сме да пишем *Каталуния, а не Каталония*, тъй като епо-близо до оригиналното име: *Cataluña* – на испански; *Catalunya –* на каталунски. След като сме казали А, е редно да кажем и Б – *каталунец* и *каталунски*, за да сме последователни.

Това, че Христо Стоичков и спортните журналисти са популяризирали преди години тези форми, както отбелязват критикуващите, не означава, че трябва да ги отречем тотално. Как да каже човекът *катал*о*нски* или *катал*о*нци*, като е живял седем години в столицата на *Catal*u*nya* и е чувал името на провинцията точно в тази форма? Езикът не е само на високограмотните (за каквито често се имаме) – той е обществено явление, а книжовната му форма следва да зачита реалните езикови употреби все пак.

Медиите по презумпция трябва да са актуални, да са в крак със събитията, проблемите и промените в обществото. На тази актуалност в плана на съдържанието би трябвало да съответства и актуална езикова форма. Книжовният език по природа е консервативен и крета след говоримия – не можем да му се сърдим толкова, но можем да го подсетим, че е време за някакви промени.

В „Тоест“ уважаваме книжовните норми и се придържаме максимално близо до тях. Сами може да прочетете [нашите вътрешни правила](https://www.toest.bg/language/) и да прецените в каква степен ревизираме официалните. Вкопчването в кодификацията обаче и придържането към нея на всяка цена ни прави сковани, по-точно ригидни. За една съвременна медия ригидността е, меко казано, нежелателна.

**1** Това е заглавието на наръчника, дадено от *El País*, но копия от него носят и заглавието *Manual de estilo*.  
  
**2** Думата *медия* води началото си от латинския език, в който едно от значенията на прилагателното *medius* e „посредничещ“.  
  
**3** Естествено, има медии с по-тясна и/или специализирана аудитория.  
  
**4** Правилото е формулирано в Нов правописен речник на българския език. София: БАН, Хейзъл, 2002, с. 115, т. 83.11\. В следващото хартиено издание – Официален правописен речник на българския език. София: БАН, Просвета, 2012, както и в БЕРОН то липсва; дадени са само примерите [*1-ви, 5-и, 5-ия, 5-ият*](https://beron.mon.bg/rechnik/2964) за употребата на дефиса. Дали пък кодификаторът не е решил, че правилото не е издържано, и затова го е спестил? 

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно –* [*на порции*](https://www.toest.bg/tag/portsiya-ezik/)*.*