> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Това, което си отива завинаги. Разговор с фотографката Веселина Николаева
- URL: https://www.toest.bg/vesselina-nikolaeva-interview/
- Published: 2021-07-02T21:33:04.000Z
- Updated: 2021-07-02T22:53:24.000Z
- Author: Марин Бодаков
- Tags: култура, изложби, интервю, фото, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

*Защо фотографските изображения на Веселина Николаева излъчват висока нравственост? Предполагам, защото личи уважение към правото на неопределеност на портретираните хора. Правото им на нарастваща и узряваща, разцъфваща несигурност.*

*Неопределеността, несигурността в този случай са въпрос на спокойствие. Човешките същества в обектива на Веселина са в съгласие със своята множественост. И със своята цялостност. Затова – през фотографката – те гледат зрителя в упор.*

*В техните изпитателни погледи няма наглост. Дори и зад маската. Няма думи.*

![LUCID EYES](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/LUCID_Nikolaeva_08.jpg "LUCID EYES")

![LUCID EYES](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/LUCID_Nikolaeva_05.jpg "LUCID EYES")

*И сега, докато пиша всичко това, усещам, че думите ми – буквални и преносни – са неспособни да фиксират близостта с тези изобщо непозиращи лица и тела. Думи. Мълчание, преминаващо в тишина. Тишина, преминаваща в голо докосване. Смело и свенливо. В разкритие. В защитено откровение.*

*Умиротворен океан от емоции.*

*Обикновеното е интимно. Интимното не различава телесно от душевно, мъж от жена, двойка от сам човек. Интимното е обикновено. То минава през желанието, но свръхрядко оцелява отвъд него.*

*Мисля си за доверието на тези мъже и жени към Веселина, която е доказала, че частният им живот е единственият им живот. Единственият живот.*

*Мисля си за възрастната двойка от стълбата насред празното поле.*

*И за Веселина като стълба.*

---

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/LUCID_Nikolaeva_04.jpg)

****Къде поставяте своите фотографии по скалата *миг–протяжност*?**

Фотографията живее само в отразения миг. Миговете обаче могат да бъдат вплетени в продължителност и многослойност.

Книгите ми дават протяжност. Когато подреждам фотографии в книга, те преминават една в друга и могат да разказват няколко истории едновременно.

**Имате ли усещането, че докато снимате, издавате свои и чужди тайни**?

Тайните се разкриват пред очите, които виждат.

Това, което снимам, отразява вълненията в моя вътрешен свят – и посвоему може да бъде наречено и автопортрет. Ако темата на работата е близо до мен, в моментите, когато я споделям с публиката, имам усещане за разголване. Такава беше и последната ми изложба, в която показах много интимни портрети. Пространството, в което отвсякъде те посрещат директни погледи, ме изпълваше с трепет и тишина. Усещането за близост беше там. Такъв е моят прочит, но преживяването на всеки, прекосил тези няколко стаи на галерията, ще отрази личния му свят.

**Как се снима двойка – и как сам човек?**

Бързият отговор ще е вероятно, че сам човек е по-лесно, но тук леснината не е мярка. Ако двойката има спокойствието помежду си, то процесът е по-спонтанен. Когато снимам двойка, не мисля как снимам два индивида, а по-скоро се старая да уловя усещането между тях, каква енергия излъчват, как се движат в пространството един около друг, какво показва езикът на тялото им.

Това е валидно и за индивидуалните портрети, но двойката му дава по-силен акцент.

**Вие се интересувате от чезненето. Кое е най-податливо на унищожение и самоунищожение от света, който снимате?**

Често казвам, че снимам това, което си отива завинаги. Харесвам сантимента и предусещането на край.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2021/07/LUCID_Nikolaeva_01.jpg)

Унищожението, което се дължи на обстоятелства и решения извън контрола на потърпевшите, често е фактор, върху който не мога да повлияя. Мога обаче да се опитам да го интегрирам в историята, която разказвам. Самоунищожението е лично решение и тук правя усилия да разбера мотивите за него, но – отново го казвам – не мога да променя нечий път.

Когато темата, по която работя, ме вълнува, потъвам в нея. Фотографията отваря възможност да се доближа до човек или група от хора, водена от любопитство и изследователски интерес, и балансът помежду ни е деликатен.

**Кога мъжът и жената стават хора във фотографиите Ви?**

Вълнуващи за мен са моментите, в които жената или мъжът пред обектива успеят да насочат енергията навътре към себе си. Усещам, че самовглъбяването ги разсъблича от женското или мъжкото и им придава едно много силно и сурово присъствие. Няма как да се сбърка това усещане. В този момент пред мен стои човек без определен контекст. Той е – и може да бъде – всичко, което е отвъд тялото.

[**Веселина Николаева**](https://vesselinanikolaeva.com/) получава професионалното си образование в Нидерландия и работи там в продължение на години. През 2004 г. издава първата си фотокнига *BABA*, за която получава голямата награда на Международния фотографски фестивал в Лодз, Полша, последвана от *Descubrimientos PHE* за най-добър млад фотограф в Мадрид, Испания, и наградата на *Canon* „Сребърна камера“ през 2005 г. Следващите фотокниги на Веселина са: *School №7* (2007), *Simply a Line* (2009), номинирана за наградата за най-добра книга на *Dutch Doc* в Холандия (2010), *I’m Good I’m Great I’m Wonderful* (2013) и *Yesterday When I Was Little* (2014), номинирана за наградата на *Vienna Photo Book Festival*.[***LUCID EYES***](https://photosynthesis.bg/statia/Lucid-Eyes-izlozhba-na-Veselina-Nikolaev.html), последната изложба на Веселина Николаева, се състоя от 13 май до 10 юни 2021 г. в софийската галерия „Синтезис“ и включваше 19 портрета и 4 пейзажа. Куратор на изложбата беше Робърт Филип-Броудли, а текстовете към фотографиите бяха на Зорница Христова и Нина Тодорова.

##### *Снимки: © Веселина Николаева*