> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Венеция, България и изоставените сгради
- URL: https://www.toest.bg/venetsia-bulgaria-i-izostavenitie-sgradi/
- Published: 2023-02-09T06:30:06.000Z
- Updated: 2023-03-15T22:37:49.000Z
- Description: През 2023 г. България ще участва за пръв път от 15 години във Венецианското архитектурно биенале с проект за изоставените училища в страната. За кандидатите и контекста на конкурса, за спечелилия проект, за пропилените ресурси и все още отворените възможности ни разказва арх. Анета Василева.
- Author: Анета Василева
- Tags: архитектура, общество, Венецианско биенале

През 2014 г., точно на символната дата 10 ноември, съвсем случайно попаднах в едно изоставено училище. Намираше се в малко село близо до София, в подножието на Средна гора. Подобно на повечето български села, през социализма и това е било снабдено със задължителния комплект обществени сгради и пространства, които се редуваха край река Тополница: площад с читалище, после училище, а малко по-нагоре от тях – кметство с поща. Училището беше голямо, триетажно, но напълно изоставено – по онзи начин, по който хипстъри и урбекс фотографи обожават: с раздут паркет на големи вълнообразни бабуни, с туфи от гъби, прораснали между разместените дъбови паркетини, със старо дървено сметало, облегнато в ъгъла, прашен портрет на Георги Димитров, нахвърляни детски книжки с прекрасни шрифтове и илюстрации и едно „Здравейте“, надраскано с тебешир на зелената дъска.

Тогава [написах](http://whata.org/blog/edno-selsko-uchilishche-25-godini-sled-10-noemvri), че и най-обикновената сграда може да послужи за метафора на близкото ни минало: от универсалното градоустройство (на социалистическите села), през доброто пропорциониране (на сградите) и продуктовия дизайн (на книгите), до урбанистичните и икономическите катастрофи, довели до обезлюдени села и пренаселени панелни комплекси.

Сега бих добавила: та чак до екзотично-колоритния начин, по който сградите умират.

### Венеция

През 2023 г. България ще участва за пръв път от 15 години във Венецианското архитектурно биенале с проект за изоставените училища в страната. 

#### [„Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt27) е заглавието на проекта, с който студиото *POV Architects* (Борис Тикварски, Божидара Вълкова, Мария Гяурова) печели конкурса за български павилион,

обявен от Министерството на културата на 20 декември 2022 г. Те работят с белгийския фотограф Александър Думарей, който от 2016 г. документира стотици неизползвани и рушащи се училища в България като портрет на обезлюдяването в една държава с рекордно намаляващо население. 

> Снимковият материал ще бъде обогатен и съпътстван от социологическа информация, архивни снимки на изоставените училища, архитектурно заснемане на някои от сградите, както и от предмети, донесени от училищата на Биеналето, 

пишат архитектите.

България се завръща на венецианска сцена в една трудна година. Пандемията промени календара на събитията на [*La Biennale di Venezia*](https://www.labiennale.org/en/history-biennale-architettura#accordion-10-collapse) и спря инерцията от предходните силни последователни архитектурни издания – на холандеца Рем Кулхас през 2014 г. (с темите *Fundamentals* и *Defining Modernity 1914–2014*), на чилиеца Алехандро Аравена през 2016 г. (с ярко социалната тема *Reporting from the Front*) и на ирландките Ивон Фарел и Шели Макнамара от *Grafton Architects* (с темата *Freespace*) през 2018 г. Това бяха три много фокусирани биеналета, които действаха като рупор – хващаха идеята на куратора и я усилваха в общия хор на всички участници така, че да отекне по цял свят и да се запомни. След пауза, през 2021 г., ливанецът Хашим Саркис, декан на Училището по архитектура и урбанизъм към Масачузетския технологичен институт, имаше шанс да се обърне към постпандемичния свят с темата си *How do we live together?*, но не успя да каже нищо ново във време, което беше натежало от очаквания за архитектурен коментар на глобалния пандемичен феномен.

И така, вече сме 2023 г., когато британската архитектка от ганайски произход Лесли Локо стана първата цветнокожа жена куратор на Архитектурното биенале във Венеция и призова целия свят да мисли за бъдещето през темата Африка – най-младия континент, който може да се окаже една [„Лаборатория на бъдещето“](https://www.labiennale.org/en/news/biennale-architettura-2023-laboratory-future). Тя възприема думата „лаборатория“ по-скоро като „работилница“, където архитектите от цял свят да се съберат и да ангажират публиката и себе си в едно колективно усилие да гледаме напред.

### Скандалът

Още преди откриването на Биеналето и само няколко дни след обявяването на българските участници, нашата публика вече беше ангажирана да коментира – точно както Лесли Локо призовава. „Развита Африка срещу загнила България: позорен проект представя страната ни във Венеция“, [пише](https://bgnes.bg/news/razvita-afrika-sreshchu-zagnila-b-lgaria-pozoren-proekt-predstava-stranata-ni-v-v-venetcia/) *BGNES* в анонимна статия от 29 януари. „Архитекти скочиха срещу проекта с изоставени училища за Венеция“, [алармира](https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/arhitekti-skochiha-sreshtu-proekta-izostaveni-uchilishta-za-veneciya) вестник „Сега“ на 30 януари. На [пресконференцията](https://www.facebook.com/ministryofculturebulgaria/videos/559525812769774), организирана от Министерството на културата на 30 януари, се чуха мнения, че проектът няма нищо общо с темата, че няма нищо общо с Африка, че няма нищо общо с архитектурата и е прекалено фотографски, че излага България. „Шокирани сме от избора на журито. Има ли смисъл да участваме с такъв скандално лош проект?“, изказа се участвалият в конкурса архитект Стефан Добрев. „Журито е некомпетентно и трябва да понесе отговорност за този огромен провал, а членовете му никога повече да не участват в никакво жури!“, продължи да коментира той в социалните мрежи.

„Изглежда, че ще е поредното носталгично, самосъжалително и милозливо позьорство. На мен лично отдавна ми писна да ни представят като просяци на съчувствие и снизхождение „от чужденците“. Сигурно и на тях им е писнало да ни гледат какви сме порутени и изостанали – и буквално, и преносно“, [пише](https://www.facebook.com/borislav.ignatov.50/posts/10161158060422792) бившият председател на Камарата на архитектите и участник в конкурса Борислав Игнатов. „Дали докато се въртим около тия стари изоставени сгради и тяхната социална и сантиментална стойност – първо няма да ни нагазят бежанците, а после няма да дойдат роботите с техния изкуствен интелект и да ни отвеят?“, пита друг участник, архитект Димитър Паскалев.

„Участието на България в Архитектурното биенале във Венеция след 15 години отсъствие очаквано затъна в скандал“, заключава вестник „Сега“ след министерската пресконференция.

Има ли реално скандал и къде наистина е проблемът?

### Мечтата Венеция

Скандал няма. Но има една мечта – Венеция.

Мобилизацията на българските архитекти за участие в [конкурса за кураторски проект](https://biennale2023.kab.bg) и българско присъствие на 18-тото Архитектурно биенале във Венеция беше забележителна. Въпреки изключително късното обявяване (27 дни преди финалното предаване на проектите за национални павилиони към организаторите във Венеция, за което [някои страни са готови година и повече предварително](https://stroiinfo.com/kak-opitnite-strani-se-podgotvyat-za-bienale/)), въпреки шокиращо краткия срок (14 работни дни около коледно-новогодишните празници), въпреки абсурдния бюджет (70 000 лв. за изложба във Венеция), въпреки трудната тема (Африка и бъдещето заедно си е тегав постколониализъм), конкурсът успя да събере в срок 33 предложения, повечето от които съвсем адекватни. Това показва силната амбиция на българските архитекти най-после да излязат на истинска международна сцена. 

Сред проектите има футуристи, които се занимават с изкуствен интелект, *augmented reality* и иновации ([„Тунел на ускореното време“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt19), [„Архилект“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt20), [*Augmented History*](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt34), [„Бъдеще споделено“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt21)), има еколози, които показват възобновяеми източници и използването на неизползваеми материали, включително клони ([*Wind Up Future*](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt15), [„Раз,клон“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt11)), има комуникатори, които събират хора и показват, че архитектурата е и общуване ([„Пясъчник – временно училище за градско взаимодействие“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt12), [„Играй! Пробвай! Греши!“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt24)), има и такива, които събират и екология, и общуване, и преизползване, и бъдеще в едно комплексно и осмислено цяло ([„От нищо нещо“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt03)).

Изобщо, все теми, които стоят добре във Венеция.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------1.1.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------1.2.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------1.3.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------1.4.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------1.5.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------1.7.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------1.8.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------1.9.jpg)

Снимки от [„галериите“](https://biennale2023.kab.bg/proekti) на няколко проектни предложения

Избраните *POV Architects* са се захванали с не по-малко важна тема.

#### „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“ е едновременно документален и социален проект, 

напълно в духа на последните архитектурни изложби във Венеция, които обикновено не странят от проблемите. Нарочно не се съобразяваме с темата на Биеналето („Лаборатория на бъдещето“), казва Борис Тикварски в [скорошно интервю пред БНР](https://bnr.bg/post/101771796/idea-za-badeshteto-kato-spravane-s-nastoashteto-predstava-balgaria-na-veneciansko-arhitekturno-bienale), защото човек може да мисли за бъдещето едва когато е решил проблемите на настоящето. Възможен отговор. *POV Architects* впрочем не са нито неопитни, нито непознати и освен всичко друго са умели конкурсаджии, обикновено на [челни позиции](https://toplocentralata.com/entries) в повечето смислени архитектурни конкурси, организирани у нас през последните години.

Къде е проблемът тогава?

### Фотографът и архитектите

Печелившият проект на *POV Architects* не е единственият от участниците в конкурса, който се занимава със стари сгради, с образованието и обезлюдяването. Темата за наследството и изоставените сгради се просмуква в предложенията на повечето участници, които с право свързват бъдещето с преработване на миналото.

[„Училище на бъдещето“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt29) на Ая Тодорова преизползва стари мебели в класна стая, превърната в ретрофутуристка лаборатория. [„Ретроспекции в бъдеще време“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt02) на Студио НАДА се занимава с изоставените места като „времеубежища“, по Георги Господинов, и също не дава рецепта за бъдещето, а само очертава път. [„Времево разфокусиране“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt17) на „Аедес студио“ работи със „Сляпата Вайша“, пак на Господинов, за да гледа едновременно назад и напред. [„Минало бъдеще“](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt13) на *Studio 8 ½* призовава на изоставените сгради да се погледне като възможност за развитие, а не като бреме. [*Laboratory of Future (Tomorrow)*](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt32) на Надежда Сучева преоткрива българското село – включително изоставените къщи и обезлюдените места, които могат да имат бъдещ живот.

Имаме всякакви изоставени обекти – училища, къщи, села. Честно казано, очаквах и изоставени бани да видя.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------4.1.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------4.2.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------4.3.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------4.5.jpg)

[Няколко проектни предложения](https://biennale2023.kab.bg/proekti), занимаващи се със стари сгради, обезлюдяване и образование

Фотографите обичат изоставени сгради. [*Uchilishte*](https://www.alexanderdumarey.be/work/8) не е единственият подобен проект и на фотографа [Александър Думарей](https://www.alexanderdumarey.be/work/). Той има серии с изоставени плувни басейни, бензиностанции, с рушащи се индустриални сгради. Обикновено не става ясно къде са тези места – те са безименни и безконтекстни, може да бъдат навсякъде, а авторът е само в позицията на регистриращ. Серията с училищата обаче е позиционирана в България – дори само чрез транслитерираната българска дума, която я озаглавява. Но отново Думарей документира, без да коментира, училищата нямат локация, нито информация кога са били изоставени, всичко е едно.

> Имаме възможност да изследваме сградите, преди те да станат неузнаваеми или просто празни имоти. Целта на експозицията е да се улови един миг във времето и обективно, а не емоционално да зададем въпроси и да извлечем поуки. Това е опит да поемем отговорност и да приемем тези сгради като стопани, 

пишат *POV Architects* в аргументацията на проекта си.

А после? Как постигаме промяната?

### България и Венеция

Има две причини да се отиде до Венеция: да кажеш нещо на света и да кажеш нещо вкъщи през света.

От много години България настига света и се опитва да прави второто – през погледа на чужденците да се фокусира върху местни проблеми. Ако ги изнесем навън, ако станат популярни, то тогава може би и вкъщи ще им обърнат внимание: ще преборим корупцията, ще спрем да събаряме паметници на културата и прочее.

Това неизказано въжделение се бори с още едно. Да се покажем навън в най-добрата си светлина, като накипрена мома, която танцува на световно изложение в Париж – колоритна, красива, невиждана.

Аз обаче смятам, че българското общество вече е достатъчно зряло – или поне не е по-различно от всички останали в глобалния свят, в който живеем. България отдавна страда от проблемите и на „първия свят“ – включително архитектурни – и може съвсем спокойно да ги коментира редом с „големите играчи“. Нещо повече, има потенциал да задава нови теми за разговор, а защо не и да предлага решения. Такива са всички теми на българските участници, които изброих по-горе, и не само.

Трябва смелост – ние не сме екзотична дестинация, която само да забавлява света с черги, песни, шевици и Бузлуджа. Имаме какво да кажем и можем да го направим дори и през осветляването на проблемите – отпадъците и преизползването, изоставените сгради и обезлюдяването, образованието и ниската раждаемост, самотата на високите технологии.

И ето тук се крие същинският въпрос.

#### Проектът „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“ все още само регистрира проблем – без ясна цел, анализ и задълбочено проучване. 

Сякаш не смее да каже нещо отвъд *instagramable* снимките на Думарей. А би могло – има цяла една зона в изложбеното пространство, отделена за това.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------3.1-1.webp)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------3.2.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------3.3.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------3.4.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------3.5.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2023/02/--------3.6.jpg)

Из [проектното предложение](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt27) на победителя POV Architects

Изоставените и неизползваните сгради са проблем – проблем и на България, и на света. Той няма да се реши днес. През него обаче може да се говори за демография, за екология, за строителство, за културно наследство, за общество, образование и култура, за градска среда и урбанистични процеси, за климатичната криза, бетон и преизползване на материали, за паметта и миналото, за бъдещето (на архитектурата) и изобщо.

*POV Architects* имат три месеца до откриването, в които да изпълнят зала „Тициан“ със съдържание, да организират събития, да направят връзки с други национални павилиони, които се занимават със същата проблематика, да създадат онази работилница на бъдещето, за която си мечтае Лесли Локо. Хайде!

Защото това е голямата тема на тазгодишното Биенале – или би трябвало да бъде. В едно разделено общество да спрем да се спасяваме в миналото, в изолация, национализъм и регрес и да посмеем да гледаме напред, пък дори и да изглеждаме наивни и демодирано-утопични.

##### Заглавната снимка е взета от [проектното предложение](https://biennale2023.kab.bg/entries/proekt27#gallery-10) на победителя в конкурса POV Architects. © Александър Думарей