> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Украйна, Балканите и геополитиката на новия световен ред
- URL: https://www.toest.bg/ukrayna-balkanite-i-geopolitikata-na-noviya-svetoven-red/
- Published: 2025-06-25T12:56:37.000Z
- Updated: 2025-06-26T10:06:07.000Z
- Description: Десет държави от Югоизточна Европа взеха участие в срещата „Одеса 2025“, организирана от президента на Украйна. За стратегическата важност на новите геополитически съюзи с регионално и глобално значение разказва Александър Малинов.
- Author: Александър Малинов
- Tags: политика, геополитика, Одеса 2025, Украйна, Балкани

На 11 юни в украинския град Одеса [се проведе четвъртата среща](https://www.president.gov.ua/en/news/deklaraciya-chetvertogo-samitu-ukrayina-pivdenno-shidna-yevr-98389) на високо ниво от форума „Украйна – Югоизточна Европа“. Предишните издания на формата – в Дубровник, Тирана и Атина – очертаха визията за регионално сътрудничество в контекста на войната. В дни на изключително [тежки руски терористични удари](https://nova.bg/news/view/2025/06/18/501270/23-%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BC%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%B1%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BA%D0%B8%D0%B5%D0%B2/) над цяла Украйна президентът Володимир Зеленски избра именно Одеса за домакин на регионалната среща на върха – [един от фронтовите градове](https://www.vesti.bg/sviat/udar-s-dron-srina-zhilishtna-sgrada-v-odesa-ima-zhertvi-i-raneni-6231390) на страната, вратата на Украйна към Балканския полуостров и заради това място с голяма символика. 

На форума Украйна беше домакин на президенти, премиери, външни министри и парламентарни лидери на десет държави от Югоизточна Европа – България, Молдова, Черна гора, Румъния, Сърбия, Хърватия, Гърция, Албания, Северна Македония и Словения. В очакване на нова ера на [световна икономическа несигурност](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/sviat/2025/05/13/4778210%5Fturgovskata%5Fvoina%5Fmejdu%5Fsasht%5Fi%5Fkitai%5Fshte%5Fe%5Fkraiat%5Fna/) и в контекста на увеличаващите се по брой и интензивност [военни конфликти](https://btvnovinite.bg/svetut/rekorden-broj-vaorazheni-konflikti-prez-2024-g-po-sveta-za-poslednite-80-godini.html) срещата в Одеса показа, че Югоизточна Европа не просто споделя географска близост с Украйна. Заради тази близост регионът ще трябва активно да участва в оформянето на бъдещия политически и отбранителен ред на целия континент пред лицето на засилващата се руска агресия и глобална нестабилност.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/06/map-odessa-2025.png)

### На Балканите най-близките украински съюзници са в Букурещ и Кишинев

[Румъния](https://www.bta.bg/bg/news/balkans/873836-modernizatsiyata-na-rumanskata-vvs-baza-mihail-kogalnichanu-ima-za-tsel-da-ya-) и [Молдова](https://www.euractiv.com/section/politics/news/romania-and-moldova-seek-joint-response-to-russias-hybrid-war/?utm%5Fsource=chatgpt.com) се утвърждават като ядрото на твърдия проукраински фронт в Югоизточна Европа. В рамките на срещата в Одеса двете държави заявиха солидарност с Киев и очертаха геополитическа ос, която става все по-важна за сигурността в Черноморския регион. Тази роля на най-близки регионални съюзници на Украйна бе категорично защитена от лидерите им – новоизбрания румънски президент Никушор Дан, за когото това бе първо посещение в чужбина, и молдовската президентка Мая Санду, утвърдила се като един от най-ясните гласове срещу руската хибридна агресия. Президентът Зеленски [директно предупреди](https://www.bgonair.bg/a/4-world/385128-volodimir-zelenski-rusiya-shte-zavzeme-odesa-i-shte-stigne-do-moldova-i-rumaniya), че руските военни планове включват овладяване на Одеса с последваща експанзия към Молдова и Румъния, подчертавайки нуждата от дългосрочни гаранции за сигурността на региона.

[Мая Санду сигнализира](https://www.theguardian.com/world/2025/jun/12/ukraine-war-briefing-severely-wounded-soldiers-next-in-prisoner-exchanges), че Кремъл води интензивна хибридна кампания с цел подриване на демократичния процес преди парламентарните избори в Молдова тази есен:

> Молдова знае точно какво е хибридна война, и е готова да сподели своя опит. Страната е изправена пред едни от най-важните си избори. Русия иска да види как Молдова се отдръпва от Украйна. По-важното е, че иска да използва Молдова срещу Украйна и ЕС.

Румъния – вече ключов логистичен център за военна и хуманитарна помощ към Украйна, както и за украинския износ по земя, зае още по-категорична позиция. Новоизбраният президент Никушор Дан, който победи на [изборите](https://bnr.bg/horizont/post/102158716/rumanskite-vlasti-vidaha-ruska-namesa-v-prezidentskite-izbori), след като първоначално провелият се вот бе анулиран заради руска намеса, [заяви](https://frognews.bg/svqt/rumanskiiat-prezident-edinstveniiat-ezik-koito-rusiia-razbira-tozi-silata.html): 

> Русия разбира само езика на силата. Трябва да помогнем на Украйна да преговаря от позиция на надмощие.

Той остро осъди блокирането на всяка мирна инициатива от страна на Москва.

За [румънско-молдовския блок](https://www.svobodnaevropa.bg/a/32321766.html) „Одеса 2025“ се превърна в сцена на нова стратегическа заявка – че в Югоизточна Европа съществуват държави, които не просто подкрепят Украйна, но и разбират, че собствената им сигурност е неразривно свързана със сигурността на държавата жертва на руска агресия от 2014 г. насам.

### Сърбия на Вучич между Брюксел, Киев и Москва

Голямата новина от срещата в Одеса беше присъствието на сръбския президент Александър Вучич, поставен под огромен натиск у дома заради [нестихващите в цяла Сърбия масови протести](https://www.bta.bg/bg/news/balkans/910970-sledvashtiyat-golyam-protest-na-studentite-v-sarbiya-e-planiran-za-28-yuni) срещу корупцията. С мотив, че не може да застане срещу собствената си политика и интересите на страната, той единствен не подписа [общата декларация](https://dnes.dir.bg/svyat/ukrayna-i-stranite-ot-yugoiztochna-evropa-s-obshta-deklaratsiya-v-odesa-samo-vuchich-ne-ya-podpisa) на срещата, която [призовава](https://www.president.gov.ua/en/news/deklaraciya-chetvertogo-samitu-ukrayina-pivdenno-shidna-yevr-98389#:~:text=We%20urge%20the%20international%20community,assistance%20to%20Russia's%20war%20effort.) за засилване на санкциите срещу Русия, настоява за пълно изтегляне на руските войски от украинска територия и за възстановяване на украинските граници като условие за траен мир. 

Декларацията също така подкрепя европейската интеграция на Украйна и региона и повтаря нуждата от международно сътрудничество за възстановяване на страната с участието на финансови институции, частния сектор и местните общности. Отказът от включване в общата позиция не попречи на Вучич да предложи сръбско участие във възстановяването на някои украински градове и региони след края на войната – инициатива, приветствана от Володимир Зеленски като реален израз на солидарност.

Посещението на Вучич в Москва през май 2025 г. предизвика [критики от Европейския съюз](https://btvnovinite.bg/svetut/picula-poseshtenieto-na-vuchich-v-moskva-pravi-prisaedinjavaneto-na-sarbija-kam-es-mnogo-trudno.html) – показната близост с Владимир Путин усложнява процеса на присъединяване на Сърбия към ЕС. Този двоен подход и маневриране между Москва и Брюксел илюстрират сложната и нестабилна позиция на Сърбия във външната политика. В същото време те подчертават и ключовата роля на страната в регионалната динамика, а участието във форума в Одеса е поредното доказателство, че Вучич се стреми да извлече [ползи](https://btvnovinite.bg/svetut/ek-privetstva-poseshtenieto-na-vuchich-v-ukrajna.html) от всяка възможна посока в тази регионална битка за влияние. Заради връзките си с Украйна обаче Вучич рискува да разгневи традиционните си партньори в Кремъл. 

Ден след като Москва [обвини](https://clubz.bg/162210) Белград, че доставя оръжие на Украйна през трети страни, петима души бяха ранени вследствие на [експлозия](https://www.svobodnaevropa.bg/a/sarbia-vzriv-zavod-oruzhie-rusia-ukraina/33429696.html) във военния завод „Крушик“ в сръбския град Валево. Заводът беше сред посочените в руския доклад като източник на боеприпаси за украинската армия. Случаят напомня добре установен руски почерк. През последното десетилетие руското военно разузнаване (ГРУ) беше замесено в редица саботажи във военни обекти из Европа, включително в поредица от [взривове](https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/novo-mezhdunarodno-razsledvane-gru-predizvikva-vzrivove-v-balgarija-oshte-ot-2011-g.html) в български оръжейни складове, и в [отравянето](https://www.svobodnaevropa.bg/a/30393185.html) на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. През 2014 г. Чехия официално обвини [руски агенти](https://www.svobodnaevropa.bg/a/vzrivove-vrbetice-chehia-rusia-razsledvane-gru/32925134.html) за експлозия в склад във Върбетице. Такива саботажи са част от хибридната агресия на Москва, която цели дестабилизация и сплашване на партньори, оказващи подкрепа на Украйна.

### Българският национален интерес срещу путинизацията

Разкъсвана от вътрешна политическа [дестабилизация](https://btvnovinite.bg/bulgaria/daniel-mitov-posegatelstvoto-i-agresijata-sreshtu-policaite-njama-da-ostane-bez-posledici.html), която бива подхранвана от [руски агенти](https://bnt.bg/news/-arhitekti-na-haosa-dezinformaciyata-kato-voina-sreshtu-realnostta-11062025-339879news.html) на влияние и [дезинформационни кампании](https://www.svobodnaevropa.bg/a/balgaria-kampania-rusia-pravda-dezinformacia/33384703.html), България продължава [да не разбира](https://www.toest.bg/v-razmestvashtiya-se-svetoven-red-bulgaria-stupva-nakrivo/) националния си интерес и да се движи по ръба на ангажираността си с Украйна. С малки [изключения](https://www.svobodnaevropa.bg/a/rusiya-propaganda-balgariya-georgi-georgiev-vanshen-ministar/33432675.html), реториката е скромна и колеблива, а реалните действия са, меко казано, [предпазливи](https://www.dnevnik.bg/analizi/2025/03/07/4752796%5Fbulgarskata%5Fpoziciia%5Fza%5Fukraina%5Fda%5Fse%5Fsnishim%5Fdokato/?utm%5Fsource=chatgpt.com) и почти винаги следват общите европейски позиции. По време на [посещението си в Одеса](https://bnr.bg/post/102170161/premierat-v-odesa) премиерът Росен Желязков заяви, че България е готова да се включи активно във възстановяването на Украйна – особено в сферата на енергетиката, транспорта и инфраструктурата. 

Той подчерта и стратегическото значение на бъдещия коридор Александруполис – Одеса – транспортна и енергийна артерия, която трябва да свърже Егейско и Черно море, заобикаляйки евентуална руска блокада на Одеса и утвърждавайки ролята на България като регионален логистичен възел. Макар пълната реализация на тази свързаност да изисква време, поне по една от ключовите оси вече се вижда движение: българо-гръцкият проект *Sea2Sea* („Море до море“), който включва жп и терминални подобрения по оста Александруполис – Бургас – Варна – Русе, е с напреднало техническо планиране и очакван завършек около 2027–2028 г. според официални оценки. 

Нерешителността на България личи и по темата за морската сигурност. София участва в [тристранната инициатива с Румъния и Турция](https://www.reuters.com/world/europe/romania-bulgaria-turkey-set-up-black-sea-mine-countermeasures-force-2024-01-11/) за разминиране в Черно море, пряко свързана с безопасността на украинските търговски маршрути. Операциите са факт, но официална координация с Киев липсва. Какво пречи – технически ограничения или страх от руската реакция? Това е още по-неразбираемо на фона на факта, че Украйна вече нанесе [сериозен удар](https://dnes.dir.bg/svyat/bitkata-za-cherno-more-kak-ukrayna-nadvi-rusiya?utm%5Fsource=chatgpt.com) върху руската доминация в Черно море: с морски дронове и ракети „Нептун“ бяха потопени ключови кораби от флота на Москва, а зърнените коридори бяха възстановени. Украинската победа на морския фронт е стратегическа, а бавната и неуверена реакция на България само засилва усещането, че страната ни остава пасивен наблюдател в битка, от чийто изход зависи собствената ѝ сигурност и бъдещето на целия регион.

Отговорът вероятно се крие в сблъсъка между българските институции и в нежеланието на управляващите партии да спазват закона по отношение на [руските агенти](https://www.mediapool.bg/nova-sedmitsa-nov-neuspeshen-opit-za-svalyane-imunitetite-na-vazrazhdane-news372392.html) в парламента. Докато правителството говори за евроинтеграция и солидарност с Украйна, президентът Радев нарича защитата срещу руската агресия [„обречена кауза“](https://www.svobodnaevropa.bg/a/radev-voenna-pomosht-evropa-ukrayna/33409126.html) и твърди, че Киев [„настоява“](https://www.svobodnaevropa.bg/a/radev-voyna-ukrayna-rozhen/32503610.html) да води война. Това подозрително напомня на геополитическия курс, предлаган от Москва още през 90-те години на ХХ век. Както отбелязва Илиян Василев в свой [анализ](https://www.actualno.com/opinion/navremeto-primakov-ni-predloji-neutralitet-dnes-radev-predlaga-rimejk-no-bylgarija-bez-evropa-e-obrechena-analiz-news%5F2405506.html), позицията на Радев не е просто алтернатива, а откровено [подкопава европейската траектория](https://www.toest.bg/bulgaro-ungarskata-os-suyiznitsite-na-putin-v-es-i-nato/) на България и би я върнала в зоната на стратегическа несигурност, уязвима за външни атаки.

Същевременно България е подложена на системна информационна агресия. [Докладът на ДАНС от 2024 г.](https://offnews.bg/analizi-i-komentari/dans-za-2023-g-poveche-hibridni-ataki-za-vlianie-na-politicheskite-r-823932.html) определя Русия като основен източник на хибридни заплахи. А според [изследване](https://www.svobodnaevropa.bg/a/dezinformaciya-medii-gramotnost-doklad/32474752.html) от 2023 г. страната ни е най-уязвимата на дезинформация в цяла Европа. Вместо това да стане повод за партньорство с Украйна в областта на киберотбраната и противодействието на дезинформацията, темата остава извън дневния ред на българските власти.

Анализатори отдавна сочат, че България има потенциал да бъде [енергиен и логистичен възел](https://www.bgonair.bg/a/10-magazine/374408-balgariya-mozhe-da-bade-lider-v-energetikata). През 2025 г. обаче българското правителство внезапно [се отказа от сделката](https://boulevardbulgaria.bg/articles/vlastta-vnezapno-se-otkaza-da-prodava-reaktorite-ot-belene-na-ukrayna) за продажба на ядрените реактори от АЕЦ „Белене“ на Украйна – решение, обявено от вицепремиера Атанас Зафиров и потвърдено от енергийния министър Владимир Малинов. Така страната ни се отказа от възможността не само да подкрепи украинската енергийна независимост, но и да утвърди себе си като значим играч в енергийната геополитика на региона. Отказът от сделката подкопава потенциала на България да използва ядрените си активи в полза на дългосрочна международна роля и засилване на двустранните отношения с Киев. Вместо лидерство решението излъчва политически зависимости от Москва, страх и колебание в ключов момент на пренареждане на регионалната геополитика.

### „Одеса 2025“ като възможност и предупреждение

Срещата в Одеса очерта визията на нова геополитическа архитектура в Югоизточна Европа. Нещо повече, постави страните от региона пред ясен избор – между проактивно участие в изграждането на обща рамка за сигурност, устойчивост и интеграция, от една страна, и пасивност, зад която стои не стратегическа предпазливост, а продължаваща политическа сервилност към Москва, от друга. 

В този контекст България разполага с реален потенциал да се утвърди като ключов регионален фактор – в енергетиката, логистиката, отбраната и инфраструктурната свързаност. За целта обаче е необходимо управляващите в София най-сетне да поставят националния интерес над вътрешнопартийните сметки и зависимостите от Кремъл, които теглят страната назад – към блатото на бездействието и геополитическата безтегловност. В момент на засилваща се глобална нестабилност и противопоставяне между големите сили, отказът от участие е също толкова съдбоносен избор, колкото и активната позиция.