> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Ухажорът Йонги-Бонги-Бо - URL: https://www.toest.bg/uhazhorut-yongi-bongi-bo/ - Published: 2024-04-26T08:36:22.000Z - Updated: 2025-09-27T11:14:28.000Z - Author: Тоест - Tags: Стихотворение на месеца I На брега на Коромандел, дето тиквите гърмят, вдън гората, по средата Йонги-Бонги-Бо живя. Стол разбрицан, къс от свещ, кана щърба – тоз младеж имаше едва това. Сред гората той живя, имаше едва това. Туй беше Йонги-Бонги-Бо, туй беше Йонги-Бонги-Бо. II Веднъж, когато се помъкна там, дето тиквите гърмят, не щеш ли, взе че се натъкна на куп от камък този път. И ненадейно чу тогаз жена с чаровен, топъл глас с кокошките си да говори. И под носа си промърмори: „Ах, лейди Джингли Джоунс това е! Седи връз камъните, зная! Ах, лейди Джингли Джоунс това е!“ – си рече Йонги-Бонги-Бо, си рече Йонги-Бонги-Бо. III „О, Джингли, ти, прекрасна дама! Там, дето тиквите гърмят, дали съпруга ще ми станеш? Тъй уморен ми е духът! Така самотен аз живея на този бряг чакълест, див, самичък веч едва съм жив! Вземи ме ти, аз в теб съм влюбен, животът ми ще стане хубав!“ Тъй рече Йонги-Бонги-Бо, тъй рече Йонги-Бонги-Бо. IV „На този бряг във Коромандел скариди и пореч растат, и евтини, и изобилни! Гъмжи от риба този кът! Вземи угарката от свещ, и стола също! – със копнеж той рече. – Щърбавата кана! Като морето любовта ми дълбока е! Не ще те мамя!“ Тъй рече Йонги-Бонги-Бо, тъй рече Йонги-Бонги-Бо. V Тогаз кахърно му отвърна, обляна цяла в сълзи, тя: „Ах, жалко, но е невъзможно! Ах, ти ужасно закъсня! Аз с радост бих се съгласила...“ (и тук закърши пръсти, милата) „... но в Англия си имам друг и той ще стане мой съпруг! За жалост, Йонги-Бонги-Бо, за жалост, Йонги-Бонги-Бо! VI Той, мистър Джоунс, се казва Хендъл. Кокошки праща ми оттам, от Доркинг, право от пазара. Без него ще е зор голям! Задръж си стола и свещта, и щърба кана аз не ща, но нека дружки сме си още! Щом Хендъл прати ми кокошки, на тебе цели три ще дам! Да знаеш, Йонги-Бонги-Бо, да знаеш, Йонги-Бонги-Бо! VII Макар и да си толкоз хилав, но с грамаданска пък глава, и шапката ти все да хвърка - да знаеш, че е затова! Макар и да си тъпоумен, аз исках да намеря думи, за да се изразя по-меко... Та, ще си тръгваш ли полека? Какво да кажа друго нямам, остава да се махнеш само! Това е, Йонги-Бонги-Бо, това е, Йонги-Бонги Бо!“ VIII По хлъзгавия склон на Мъртъл, там, дето тиквите гърмят, наш Йонги-Бонги-Бо си хвана към тихите морета път. Зад залив кротко си лежеше огромна костенурка. Беше известна с туй, че бързо плава. Какво на него му остава? „Ха, ето кой ще ме спаси! Я ти на гръб ме понеси!“ Тъй рече Йонги-Бонги-Бо, тъй рече Йонги-Бонги-Бо. IX Из океана, що бушува и кротва се, и се снишава, със Йонги-Бонги-Бо на гръб чевръсто костенурка плава. Към остров Бошен тя го кара и със движения прастари, печални, плава, накъдето потъва слънцето в морето. „Прощавай, лейди Джингли, сбогом! Без тебе да живея мога!“ – тъй пя си Йонги-Бонги-Бо, тъй пя си Йонги-Бонги-Бо. Х А на брега на Коромандел онази дама си остана и тя за Йонги вечно жали там, върху купчината камък. Затуй в нащърбената кана тя сълзи рони. Отзарана и камънака там измива, като със сълзи го облива. И прегъната на две, на кокошките реве тя за Йонги-Бонги-Бо, тя за Йонги-Бонги-Бо. Едуард Лиър Превод от английски Светлана Комогорова – Комата --- **Едуард Лиър** (1812–1888) е английски поет, писател, художник, илюстратор и музикант, автор на няколко популярни сборника с нонсенс стихотворения, разкази и песни. Роден е в Холоуей, Северен Лондон, и е предпоследното от 21 деца на Ан Кларк Скерет и Джеремая Лиър. Известен е най-вече със своите нонсенс поетични и прозаични творби и особено с лимериците – форма, която той популяризира. За произведенията му е характерна изключителната езикова изобретателност. Като музикант е единственият автор на песни по текстове на Алфред Тенисън, чиято музика самият Тенисън е одобрил. Много свои нонсенс текстове също претворява в песни, включително и „Ухажорът Йонги-Бонги-Бо“. Известен е и с това, че се представя с дългите псевдоними *Mr Abebika kratoponoko Prizzikalo Kattefello Ablegorabalus Ableborinto phashyph* или *Chakonoton the Cozovex Dossi Fossi Sini Tomentilla Coronilla Polentilla Battledore & Shuttlecock Derry down Derry Dumps*. **Светлана Комогорова – Комата** (р. 1968) е преводачка, поетеса, певица и автор на песни. Носителка на Специалната награда „Кръстан Дянков“ (2010) за превода на „Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робъртс; номинирана два пъти за наградата „Еврокон“ за превод на фантастика, както и за наградата „Христо Г. Данов“ (2005) за превода на „Лед“ от Владимир Сорокин. Много обича Луис Карол, а най-любимите ѝ произведения са „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“. Авторка е на два напълно различни превода на двете книги – единият, съвместен със Силвия Вълкова, е публикуван за първи път през 1996 г. от издателство „Дамян Яков“ и оттогава е преиздаван няколко пъти, а другият – през 2022 г. от издателство „Хеликон“. Изпитва подчертано и невъобразимо влечение към нонсенса в литературата и в изкуството изобщо. --- *Според Екатерина Йосифова* [*„четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“*](https://litclub.bg/library/nbpr/yosifova/poem2.html?ref=toest.bg) *от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.*