> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Госпожо, Вие май сте били затруднена от учтивата форма
- URL: https://www.toest.bg/uchtivata-forma/
- Published: 2024-03-21T06:15:37.000Z
- Updated: 2024-05-23T09:36:52.000Z
- Description: Излиза, че никак не е лесно да сме учтиви, без да сбъркаме някъде. Защо правилата за употреба на главната буква и за съгласуването ни затрудняват и сме склонни да ги пренебрегваме? В новата си статия в рубриката „Порция език“ Павлина Върбанова размишлява именно върху тези въпроси.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, култура, учтива форма

Учтивата форма ни създава немалко главоболия, но преди да се заемем с проблемите, нека да обърнем поглед назад и да видим на кого му е хрумнало да изразява уважението си към събеседника с форми за множествено число. 

### Малко история

Приема се, че в началото е бил изказът на римския император Константин Велики (306–337), който започва да употребява *ние заповядваме* вместо *аз заповядвам* – за причините [има различни теории](http://mapageweb.umontreal.ca/tuitekj/cours/2611pdf/Brown-Gilman-Pronouns.pdf) (стр. 254). Събеседниците му започват да се съобразяват, че той вече е *ние*, и да се обръщат по съответния начин – с *вие*. От онова далечно време формите за множествено число се използват за изразяване на учтивост, първоначално към високопоставени особи.

В България учтивата форма прониква едва преди около две столетия под влияние на други книжовни езици – гръцки, румънски, руски, а по-късно и западноевропейските. Това, естествено, се наблюдава най-вече в говора на по-изисканите градски среди. А за изискаността може да се съди например по този образец на писмо, който Христаки Павлович е включил в своя „Писменик общополезен“ (1835): „Оскорблявам се премного защо дойдох в нужда да *ви* смислим, за да изплатите свойа долг, на когото уреченио ден уже мина.“**¹**

С колко много думи може да се каже: „Върни ми парите, срокът изтече!“

Учтивата форма постепенно започва да се употребява все по-често, дори и при обръщение на син или дъщеря към родителите, и успява да се наложи в българския език след Освобождението.

### Главната буква във *Вие, Ваш*

Сякаш изглежда ясно, че когато употребяваме *вие, вас, ви, ваш* за изразяване на учтивост, местоименията се пишат с главна буква. Един от проблемите е, че допреди издаването на Официалния правописен речник на българския език (2012; ОПРБЕ) не беше изрично постановено как следва да пишем *вие, ваш*, когато се обръщаме официално към двама или повече души. Макар да минаха дванайсет години, все още не е широко известно, че и в този случай употребяваме главна буква:

*Уважаеми родители,* 
*Каним Ви да отпразнуваме заедно...*

*Уважаеми госпожи и господа,* 
*Изпращам Ви оферта за...*

Тук вече започваме да изпитваме известна несигурност, защото понякога е трудно да се разграничи учтивото *Вие* от обикновеното *вие*, когато се обръщаме към повече хора. Малко след издаването на ОПРБЕ в доста сайтове се появиха гръмки и заблуждаващи заглавия. Напористи автори с уклон към абсолютизирането сътвориха бомбастични заглавия от типа „От днес пишем Вие само с главна буква“. В текстовете все пак ставаше ясно, че това *Вие* е само в учтивата форма, но белята беше сторена, лъжливите твърдения се споделяха в социалните мрежи дори и години по-късно, а читателите, ако не бяха попили направо грешната информация, бяха в най-добрия случай объркани.

Вероятно сега е моментът да уточним в какъв тип текстове се употребява учтивата форма и съответно кога следва да пишем *Вие, Ваш*. За съжаление, това не е указано в ОПРБЕ, но бихме могли с голяма сигурност да посочим, че учтивата форма се употребява в служебната кореспонденция, в писма и имейли до институции, банки и др., в покани, интервюта. Практиката в социалните мрежи е *Вие, Ваш* да се използва, когато пишещият не е в близки отношения с човека, към когото се обръща, и желае да запази дистанция в общуването. Досега не съм попадала на случай, в който местоименията да се пишат с главна буква при обръщение към повече хора.

Други частни – но за доста специалисти важни – случаи са художествената литература и субтитрите на филми. В предишния официален правописен речник имаше изключение: местоименията се пишат с малка буква в художествената литература**²**. Това е спестено в ОПРБЕ и го отдавам на недоглеждане или пропуск, защото практиката е устойчива, така или иначе се следва и е добре да се скрепи нормативно. Кодификаторът следва да се замисли и за добавянето на субтитрите на филми в това изключение.

### Съгласуване на причастията и прилагателните имена

Имаме голям проблем, който все повече се задълбочава. Правилата постановяват различен режим на съгласуване на прилагателните имена и миналите страдателни причастия (глаголни форми, завършващи на *\-н* или *\-т*), от една страна, и на миналите деятелни причастия (завършващи на *\-л*), от друга.

В първия случай употребяваме формата за единствено число и се съобразяваме с пола на събеседника:

*Господине, Вие сте много *учтив*./Госпожо, Вие сте много *учтива*.* 
*Господине, вече сте *уведомен*, че.../Госпожо, вече сте *уведомена*, че...* 
*Господине, Вие сте *приет* за член.../Госпожо, Вие сте *приета* за член...*

Във втория случай употребяваме само формата за множествено число:

*Господине/Госпожо, Вие сте *участвали* в разговорите...*

Естествено е човек да се запита: защо се налага изобщо такова разграничаване при съгласуването. Обяснението е, че причастията на *\-л* влизат в състава на сложна глаголна форма – *сте участвали*, която е за минало неопределено време. Така пише в академичната граматика, но са дадени примери само за съгласуването на прилагателни имена и минали деятелни причастия. За миналите страдателни причастия – от типа на *уведомен*, нищо не се казва**³**. Едва сега, пишейки тази статия, за мой срам осъзнавам, че *сте уведомен/уведомена* също е сложна глаголна форма – за страдателен залог. Ако това е истинското основание да се мъчим да казваме *сте участвали, сте казали, сте мислили* и т.н., редно е то да важи и за другите сложни форми – *сте уведомени, сте изпратени, сте разпределени*.

Разбира се, изобщо не ратувам за подобна промяна, а просто нямам информация и недоумявам на какво основание е взето решение миналите страдателни причастия да се съгласуват като прилагателните имена в състава на учтивата форма**⁴**. Добре е кодификаторът да каже.

Всъщност по-наложително е кодификаторът да се замисли дали да не промени съгласуването на миналите деятелни причастия в състава на учтивата форма и те също да са в мъжки или в женски род, ед.ч. Това съвсем няма да е капитулация пред неграмотността, както дежурно се окачествява едва ли не всяко предложение за промяна на книжовноезиковите правила. Би трябвало те да са организирани в система и да отчитат системността в самия език. Затова аз бих попитала защитниците на сегашните правила за съгласуване в състава на учтивата форма

### Къде е тук системността?

Ето я пълната картина на съгласуването на различни части на речта и граматични форми в състава на учтивата форма:

*Господин Добрев, Вие сте *председател* на комисията.* (съществително име – ед.ч.)  
*Господин Добрев, Вие сте *любезен*.* (прилагателно име – ед.ч.)  
*Господин Добрев, Вие сте *пръв* в списъка.* (числително име – ед.ч.)  
*Господин Добрев, Вие сте *този*, който...* (местоимение – ед.ч.)  
*Господин Добрев, Вие сте *избран* за...* (минало страдателно причастие – ед.ч.)  
*Господин Добрев, Вие сте *отговорили*, че...* (минало деятелно причастие – мн.ч.)

Обикновено съгласуването на миналите деятелни причастия се съпоставя само със съгласуването на прилагателните имена и миналите страдателни причастия, но това не дава представа за цялата система от шест имена и граматични форми, от която има само едно изключение. Както пише проф. Иван Харалампиев,

> срещу една форма в множествено число стоят пет в единствено. В такива условия е напълно закономерно езикът да се стреми да възстанови системността, като подчини и миналото деятелно причастие на преобладаващата употреба на единствено число на имената, местоименията и причастията в учтивата форма на множественото число**⁵**.

Ще посоча и един красноречив пример, който не е съчинен за целите на тази статия – натъквала съм се на подобни случаи в практиката си: *Госпожо Костова, Вие сте били поканена..*. Това е граматически правилното съгласуване, но аз например, при цялата си школовка и уважение към правилата, не бих могла да го кажа, нито да го напиша, защото имам някакво езиково чувство все пак и държа на него. За мен това съгласуване е неестествено и абсурдно. Когато видим едно до друго две причастия, които в едни и същи синтактични условия трябва да се съгласуват по различен начин, езиковото ни съзнание възроптава и се пита: наистина ли така е правилно? 

Все по-често обаче не се питаме дали и как е правилно, и съвсем естествено в практиката се налага грешното от гледна точка на нормата, но логично и езиково системно съгласуване *Вие сте била поканена/Вие сте бил поканен; Вие сте разбрала.../Вие сте разбрал..*. Чуваме подобно съгласуване ежедневно от водещи в национални радиостанции и телевизии. В случая изобщо не бих ги обвинила в неспазване на правилата, а [бих цитирала акад. Михаил Виденов](https://liternet.bg/publish3/mvidenov/masovata.htm):

> Масовата грешка е указание, че кодификаторът има върху какво много сериозно да се замисли \[...\] Масовата грешка е наложила се тенденция, която ние не сме усетили навреме и не сме реагирали своевременно да ѝ дадем път за свободна конкуренция без маркирането ѝ като неправилност.

Разбира се, може да запазим правилото за съгласуване на миналото деятелно причастие в състава на учтивата форма в сегашния му вид и да продължим да не отчитаме, че влиза в разрез със системността в езика. При това положение обаче трябва да заплатим съответната цена – трудното му спазване, множеството грешки, откровеното му пренебрегване и в крайна сметка дискредитирането (поне частично) на книжовноезиковите правила.

**1** История на новобългарския книжовен език. София: Издателство на БАН, 1989, с. 388 – 389\. Пълното заглавие на посочения сборник с образци е „Писменик общополезен на секого еднороднаго ми болгарина от кой да е чин и возраст“.   
  
**2** Нов правописен речник на българския език. София: БАН, Хейзъл, 2002, с. 40\.   
  
**3** Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2\. Морфология. София: Издателство на БАН, 1983, с. 193\.   
  
**4** Това правило е формулирано в горепосочения Нов правописен речник на българския език, с. 30\.   
  
**5** Бъдещето на българския език от историческо гледище. Велико Търново: Фабер, 2006, с. 100\. 

---

*Езикът всъщност може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в основната си същност е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.*