> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Тудора лежи, банши пищи
- URL: https://www.toest.bg/tudora-leji-banshi-pishti/
- Published: 2023-03-16T11:01:01.000Z
- Updated: 2025-09-26T22:53:34.000Z
- Description: От инишеринските буколически ливади, през червения холивудски килим, дузина езици и речници, кабинетите на БАН, та чак до сватбата на Боуи и Иман, Екатерина Петрова (из)следва писъка на банши и неговата културна и лингвистична акустика. На вниманието на киноманите: текстът съдържа спойлери!
- Author: Екатерина Петрова
- Tags: От дума на дума, култура, етимология

Ако не сте чували за „Баншите от Инишерин“, вероятно през последния месец и половина сте живeли в изолация, подобна на тази, в която живеят обитателите на едноименния остров (с измислено име**¹**) от филма, а и тотално сте проспали вълненията (и разочарованията) покрай *Оскарите* в неделя. Но дори да сте гледали филма, предполагам, че малко от вас са задълбали особено в етимологията на думата „банши“, а още по-малко са се замислили за превода на благозвучното и същевременно трудно произносимо заглавие. Това смятам да направя аз тук, дори и с риск да разкрия подробности от филма и да разваля удоволствието на тези от вас, на които предстои да го гледат.

Самият филм съдържа елегантно вмъкнато в един кратък диалог обяснение какво представляват „баншите“, а много от рецензиите също предлагат базисна дефиниция на думата като 

> духове от ирландския фолклор, чиито писъци предвещават смърт. 

При малко по-задълбочено търсене откриваме, че 

#### думата *banshee* произлиза от ирландското понятие *bean sí*, което от своя страна идва от староирландското *ben sídhe* и буквално означава „жена от хълма“**²**. 

След като се модифицира в *banshee*, думата навлиза в английския език през 1771 г. и освен с горната дефиниция, впоследствие започва да се използва и като обидно название за шумна, проклета и зла жена.

Някои източници описват съществото *banshee* като старица с бяла коса и бледо лице, загърната в наметало с качулка, което доста се доближава до образа на мисис Маккормик от филма. Други експерти по ирландски фолклор и легенди твърдят, че баншите оплакват смъртта само на „истинските“ ирландци, които се познават по това, че фамилните им имена започват с *О’* или *Мак*. (Това до известна степен може да ни успокои относно съдбата на двамата главни герои във филма Падрик и Колм, чиито фамилии, за разлика от на гореспоменатата госпожа, не съдържат тези представки**³**.)

Оказва се обаче, че 

#### най-съществената характеристика на баншите не е нито видът им, нито адресатите на предупредителните им писъци, а самите писъци. 

Откакто преди двайсетина години за първи път чух думата *banshee* (като наименование на едно американско студентско списание за поезия), почти неизменно съм я срещала във фразеологични комбинации с викове, крясъци или ридания**⁴**. 

Макар и да се срещат сравнително рядко и да звучат леко ретро, английските изрази, в които се споменават този вид пронизителни писъци, се използват като описания на изненадващо разнообразни ситуации: от умилени майки, твърдящи, че бебетата им „врещят като банши“ ([*screeching like a banshee*](https://www.theguardian.com/commentisfree/2022/jan/19/my-baby-screeches-like-a-banshee-and-my-heart-melts-what-have-i-become)), през военни кореспонденти, оприличаващи звука, с който руските снаряди приближават украинските градове, на „писък на банши“ ([*banshee-scream*](https://www.latimes.com/world-nation/story/2022-06-12/under-relentless-russian-bombardment-severodonetsk-and-other-eastern-ukrainian-cities-are-slowly-dying)), до неуки готвачки в английски сериали, които възкликват, че настоятелният и пронизителен звън на новоинсталирания телефон е като „рев на банши“ ([*cry of the banshee*](https://www.youtube.com/watch?v=I4slJoAftGE)).

Не е учудващо, че писъците на баншите се появяват и в музикален контекст: дебютният албум на британската група *Siouxsie and the Banshees* от 1978 г. например се казва *The Scream*. Но ако съдим по музикалния подбор във филма на Макдона**⁵**, като че ли най-доброто музикално въплъщение на зловещия, обезпокоителен, не от този свят повик на баншите е не пънкарска мелодия, а песента „Полегнала е Тодора“ в изпълнение на *The Ensemble of the Bulgarian Republic* **⁶**. В звученето на песента, особено ако се абстрахираме от иначе прозаично-любовния ѝ текст, наистина има нещо извънземно, макар че – ако ще си говорим за български народни песни – „Назад, назад, моме Калино“ е доста по-свързана с темата за предизвестяването на смъртта („жена ке уморам…“), а може би още по-подходящ избор щеше да бъде „Излел е Дельо хайдутин“ – не само заради „космическата“ асоциация, а и заради звука на гайдите, които освен на Балканите, са традиционен музикален инструмент в Ирландия и Шотландия.

Така или иначе, инишеринските банши далеч не са първите, които се появяват на български под това наименование. През годините сме ги срещали в заглавия на литературни произведения, филми и телевизионни сериали, като например разказа „Банши“ на Рей Бредбъри**⁷** и екшъна с участието на Антонио Бандерас „Кодово име Банши“**⁸**.

На фона на вече съществуващите преводи, а и сам по себе си 

#### българският превод на заглавието на филма на Мартин Макдона е доста сполучлив. 

Макар все още да не може да се каже, че думата „банши“ е широко навлязла и добре позната в българския език**⁹**, решението на преводача Камен Велчев да я използва в българското заглавие, вместо да търси някакъв приблизителен местен еквивалент, без съмнение е добро. Колкото и да са цветисти, караконджулите, таласъмите**10** и полтъргайстите**11**, одомашнявайки ирландското понятие, просто нямаше да постигнат ефекта на баншите, а по-неутрални думи като „духове“, „призраци“ или „привидения“ щяха да нормализират и сплескат заглавието до нива на отчайващa скука. И в двата случая чудесната алитерация – двойният звук „ш“, който много се нрави и на героя Колм във филма – съвсем би изчезнала.

Но дори и българският преводачески подход да ни се струва правилен, един бърз преглед на заглавието на различни езици показва, че той далеч не е единственият възможен. Повечето преводи, както може да се очаква, все пак следват този модел и само адаптират заглавието към граматиката на приемащия език, например *Les Banshees d’Inisherin* на френски, *Inišerinas Banšī* на латвийски, или „Банші Інішерина“ на украински. Някои, като датския, холандския и норвежкия, даже оставят английското заглавие в оригинал, без никакви промени.

Но има и изненадващо много преводи, които заменят баншите с някаква обща дума: на езика на баските например те стават феи (*Insiheringo Maitagarriak*), на немски – феи на смъртта (*Die Todesfeen von Inisherin*), на турски – нимфи на смъртта (*Inisherin'in Ölüm Perileri*), на полски – призраци (*Duchy Inisherin*), а на румънски – духове (*Spiritele din Inisherin*, които и доста добре си кореспондират с *Aventuri în Bruges*). 

Но най-несполучливи, поне за мен, са преводите, които унищожават спецификата и на двете реалии, като ги превеждат с генерични понятия, сред които са сръбският „Духови острва“ и италианският *Gli spiriti dell’isola*. Особено любопитни са испанските и португалските преводи, като на всеки език заглавието съществува в две различни версии. В Испания филмът излиза под заглавието *Almas en pena de Inisherin* („Изтерзани души от Инишерин“), а в Латинска Америка – *Los espíritus de la isla* („Духовете от острова“). На португалски стратегиите са огледални: в Бразилия филмът е озаглавен *Os Banshees de Inisherin*, а в Португалия – *Os Espíritos de Inisherin*.

Принципното ми одобрение на подхода, използван в превода на българското заглавие, съвсем не означава, че не изпитвам известни притеснения относно граматическата му правилност. Според моята логика, тъй като думата *banshee* е в единствено число, в множествено тя би трябвало да бъде „баншита“ (подобно на „уиски“, съответно „уискита“**12**), а членувана да стане „баншитата“ – дори и „Баншитата от Инишерин“ да звучи леко нелепо. От Службата „Езикови справки и консултации“ на Института за български език към БАН обаче любезно опровергаха моите опасения и ме успокоиха. Според тях, 

> въпреки че думата „банши“ все още не е формално навлязла в българския език и не е нормирана, сегашното заглавие би могло да се сметне за граматически правилно, ако при формирането на членуваното множествено число се следва моделът не на „уиски“, а на „янки“.

Ето че дори и тук, въпреки географската отдалеченост, можем да открием връзка с българската народна музика: една от теориите за произхода на думата *yankee* като прозвище на американците е от *Janke*, умалителна форма на името *Jan/John*, използвано от холандските заселници в Америка. От умалителна форма на същото име, но в българския му вариант Иван/Йоан, пък идва собственото име на една от най-известните български народни певици – Янка Рупкина. A една от песните, които тя пее, също има „извънземно“, или по-скоро космическо измерение: песента „Калиманку Денку“ в нейно изпълнение е звучала вместо Сватбения марш на Менделсон на сватбата на Дейвид Боуи и Иман.

**1** Голяма част от филма е заснета на остров Инишмор, най-големия от Аранските острови, които са разположени покрай западния бряг на Ирландия. Въпреки че истинското наименование също създава хубава алитерация с „банши“, Мартин Макдона решава да не го използва, а да кръсти острова с измислено име, като по този начин цели да придаде на историята по-митологичен и алегоричен тон.  
  
**2** Думата *sidhe* (произнася се „ши“) означава не просто хълм, а хълм, във и под който според ирландския фолклор и келтската митология живеят т.нар. *Aos Sí* – свръхестествена „раса“ създания, сред които феи, самодиви, елфи и тем подобни. С времето думата, освен със значението си като „хълм“ или „могила“, става синоним и на самите митологични същества.  
  
**3** Силно се съмнявам самият Мартин Макдона да се е съобразявал с това „правило“, докато е писал сценария на филма, но все пак ще отбележа, че фамилното име на трогателния герой Доминик Киърни също не започва с О’ или Мак, макар и това да не го спасява от трагичната му участ.  
  
**4** Любопитно е да се отбележи, че макар и да няма етимологична връзка между думата „банши“ и английските думи за тези писъци, плачове и крясъци (*screaming, wailing, shrieking*), между тях се усеща звукова връзка, която вероятно се дължи на това, че както изброените глаголи са ономатопеични, така и самата думата „банши“ – особено ако двойното е накрая се произнесе издължено – звучи като зловещо пищене.  
  
**5** Според композитора на филма Картър Бъруел, който също беше номиниран за „Оскар“ в категорията „Най-добра оригинална музика“, Мартин Макдона e искал саундтракът да не отразява ирландската атмосфера на филма, а да е по-скоро приказен. Ето защо Бъруел се вдъхновява и базира композициите си на изпълнение на традиционен индонезийски ансамбъл, известен като гамелан, който свири на металофони, гонгове и звънци.  
  
**6** „Баншите от Инишерин“ не е първият англоезичен филм, в който се използва българска народна музика, за да внуши на зрителите си чувство за приказност и мистерия. В британската комедийна драма *Skeletons*, която разказва за двама професионални екзорсисти, като постоянен мотив звучи друга народна песен, пак за полягане – „Полегнала е пшеница“ в изпълнение на „Мистерията на българските гласове“. Във филма, когато работата се обърка и героите се заклещят между две различни измерения, това се нарича *going Bulgarian* и предизвиква говорене на български.  
  
**7** Българският преводач на [разказа „Банши“](https://chitanka.info/text/1371-banshi), чието име, за съжаление, не е упоменато в chitanka.info, е удържал на изкушението да побългари заглавието, но не и на порива да сложи обяснителна бележка под линия при първото споменаване на думата в текста, въпреки че значението ѝ става ясно в течение на самия разказ.  
  
**8** Из мрежата също така откривам американски хорър филм *The Scream of the Banshee* от 2011 г., преведен като „Викът на Банши“ и „Писъкът на Банши“. Съдейки по анотацията, според която филмът „преразказва мита за крещящото банши“, главната буква в заглавието е подвеждаща, тъй като подсказва, че „банши“ е собствено име, а не нарицателно. (Откривам и британски хорър филм от 1970 г. с участието на Винсънт Прайс, чието заглавие *The Cry of the Banshee* не е превеждано на български, но пък е вдъхновило името на гореспоменатата пънк група *Siouxsie And The Banshees*.) Американският криминален драма сериал с оригинално заглавие *Banshee* (2013–2016) е преведен на български като „Банши, Пенсилвания“, което разкрива, че Банши в случая е име на град, и по този начин унищожава част от мистерията на оригинала. В заглавието на екшън филма „Кодово име Банши“ (*Code Name Banshee*) с участието на Антонио Бандерас главната буква си е намясто, тъй като в случая Банши е прякор на един от героите.  
  
**9** Думата „банши“ не фигурира в последното издание на „Речник на българския език“, т. 1, 2001 г., но из интернет вече се намират доста български материали, които съдържат думата, включително и [страница](https://bg.wikipedia.org/wiki/Банши), посветена на понятието в българската *Wikipedia*.  
  
**10** На пръв поглед, преводът на „банши“ като „караконджули“ или „таласъми“ изглежда неудачен, но всъщност не е – гореспоменатата мисис Маккормик във филма неколкократно е описана като *ghoul*, което на български се превежда точно като „таласъм“ или „караконджул“.  
  
**11** Полтъргайстите също получават наименованието си заради шумовете, които произвеждат: от немското *poltern* („шуми“) + *Geist* („дух“).  
  
**12** Произходът на думата „уиски“, както този на „банши“, също е от староирландски: *uisce* („вода“) + *bethu* („живот“). Предполага се, че думата е калка на латинския термин *aqua vitae*.

*В рубриката* [*„От дума на дума“*](https://www.toest.bg/tag/ot-duma-na-duma/) *Екатерина Петрова търси актуални, интересни или новопоявили се думи от нашето ежедневие и проследява често изненадващия им произход, развитието на значенията им във времето и взаимовръзките им с близки и далечни езици.*