> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# „Той е моя вяра, мой свят, болест моя, лекар мой.“ Хомосексуалност и ислям
- URL: https://www.toest.bg/toy-e-moya-vyara-moy-svyat-bolest-moya-lekar-moy-homoseksualnost-i-islyam/
- Published: 2024-12-11T06:08:21.000Z
- Updated: 2024-12-17T09:52:46.000Z
- Description: Възможни ли са хомосексуални практики в ислямски общества? Някога, сега? И на каква цена? В две поредни седмици Атанас Шиников предлага историческа перспектива, за да осветли противоречивата съвременна ситуация.
- Author: Атанас Шиников
- Tags: Ориент кафе, ислям, хомосексуалност, култура, общество

Този път използвам като трамплин предишния си текст тук – за [алкохола](https://www.toest.bg/za-orientalskia-mahmurluk-korana-i-domashniarkata-purva-chast/) в обществата, където мюсюлманите са мнозинство, за да надзърнем към една малко по-чувствителна тема. Без да го обличаме в сложна терминология, е ясно, че често съществува разрив между доктрина и дела. Това важи за всички религии, нали? Естествено, с различно съдържание. С други думи, за да не ме обвинят в прекомерна абстрактност – мюсюлманите пият. Понякога ядат свинска пържола и сланина. Правят секс преди брака, че и извънбрачен *(зина)*. А дори се случва да не изпълняват задължителните пет молитви *(салат)* на ден. Нарушават поста *(саум)* по време на месеца за пост *(рамадан)*. Не дават задължителната милостиня *(закат)*. Или имат хомосексуални връзки. 

А за всяка от изброените по-горе примерни простъпки огромният, непроницаем и исторически развил се конструкт на мюсюлманския свещен закон *(шари‘а)* определя различни санкции. Затова и тук предлагам да повдигнем леко булото на арабския език и сложната, определяна пейоративно като „средновековна“ мюсюлманска доктрина относно хомосексуалността чрез някои едри исторически и религиозни щрихи. 

Но преди да се превърна в оня Кирчо, когото „техните го търсят да го бият“ от филма „С деца на море“, да погледнем отново заглавното изображение.

#### Какво виждате?

На пръв поглед – това, което е. Нали според правилата на „патешкия тест“, ако нещо изглежда като патица, плува като патица и квака като патица, вероятно е патица. Двама брадати мъже на възраст, в роби и с тюрбани, яхнали камили, се прегръщат, хванати за ръце. Не само се прегръщат, ами и направо се целуват уста в уста. Ако се подхлъзнем по първото впечатление, лесно може да се подведем и да пуснем на воля фантазията си. Погледнете и камилите – пъргави, палави, игриви, с преплитащи се крачета. Ами интимността на преплетените пръсти? 

Обърнете внимание на детайлите: сочещия към главата на сивата камила крак на белобрадия, докато е обърнат към чернобрадия си другар. Вижте и колко хармонично белият тюрбан си хармонира с бялата дреха на другия, а синият тюрбан – със синята дреха. Не е ли всичко това пример за един чувствен мъжки съюз? За да не си мислите, че преувеличавам, има академични представители, които смятат точно това. 

В [статия](https://www.mdpi.com/2077-1444/13/8/702) от 2022 г. австралийската изследователка на хомосексуалността Айся Захарин използва горната миниатюра. А тезата ѝ е, че консервативните религиозни авторитети в исляма винаги са представяли хомосексуалността през призмата на цис-хетеро морални стандарти, а не толкова от гледна точка на задълбочено разбиране на мюсюлманското Свещено писание *(Корана)* и традицията *(Сунна)*. И като част от изложението се появява по-горното изображение. Както се обяснява в статията, то е илюстрация в ръкопис от XIII век, включващ истории *(макамат)* в поетична форма от Ал-Харири (1054–1122) от Басра. Ръкописът съдържа 99 запазени до днес миниатюри, които са високоценени, защото показват автентично живота на мюсюлманите през онова столетие. В изображението, категорично твърди авторката, са изобразени Абу Зайд и Ал-Харис, основните герои на „Макамите“ на Ал-Харири, яхнали камилите си, докато са се прегърнали през раменете, ръка за ръка, лице в лице, всъщност, „може би по-точно казано, уста в уста“. А над главите им, продължава авторката, има „сърцевидна форма“. Оттук и се прави вметката, че в обществата в исляма от дълго време съществуват сведения както за еротично привличане, така и за сексуални отношения между хора от един и същ пол. 

Но ако се върна към патешкия тест, понякога сме склонни да припознаваме патица там, където такава няма. 

Миниатюрата наистина е от [препис](https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8422962f/f255.item.r=Arabe%203929) на „Макамите“ на Ал-Харири, съхраняван във френската Национална библиотека. Но е твърде съмнително доколко въобще показва хомосексуални отношения. Гледането и четенето на стари извори може да бъде много хлъзгава територия. Или „совите не са това, което са“. 

Тук ключът се крие в самия текст на историята. Цялото съчинение се води стара класика, преподавана в часовете по арабска литература. Представлява сборник от 50 на брой истории, че и в един от любимите ми периоди, единадесетото столетие, времето на Абасидския халифат. Разказвачът в историите се нарича Ал-Харис ибн Хаммам, но той разказва предимно за Абу Зайд. А Абу Зайд е типичен сладкодумен хитрец и в повечето случаи прави неща, които сега англоговорещите биха нарекли *pranks*. Гевезлъци, тарикатлъци и маймунджилъци, казано по нашенски. Всяка от тези истории в повечето случаи си има заглавие, свързано с някакво име на място. Например №9 – „От Александрия“ или „Александрийска“. №12 – „Дамаска“. №28 – „Самаркандска“, и т.н. Историята, в която се появяват двамата другари, е №31\. Така се чете и в [ръкописа](https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8422962f/f254.item.r=Arabe%203929), който гледаме, с малки сини букви под заглавието „Трийсет и първа *макама* (нещо като седянка)“ – „Рамлия“. Тоест „от Рамла“, което сега е в Израел. 

Историята разказва за група поклонници, които попадат на Абу Зайд. Той им дръпва назидателна реч в поетична форма около ползата от поклонничеството и духовния път на правоверните, след което тайнствено се отдръпва. А Ал-Харис, разбрал, че това е неговият стар познайник, се опитва да го прегърне, но Абу Зайд изчезва в пустинята, поел обет за самотно поклонение по пътя към светите места на исляма. Няма и най-малък намек за хомоеротичност. И тук, и в целия текст на Ал-Харири. Има други смешни и позорни моменти, свързани с показване на срамни части, но не и свързани с мъжката любов. Ала в капана на подлъгващата привидност падат и други автори, които масово започват да използват тази илюстрация като визуален материал по темата за сексуалното привличане между мъже, например [тук](https://raseef22.net/article/1088361-%D8%AF%D9%8A%D9%86%D9%8A-%D9%88%D8%AF%D9%86%D9%8A%D8%A7%D9%8A-%D9%82%D8%B5%D8%A9-%D8%BA%D8%B1%D8%A7%D9%85-%D8%A7%D9%84%D8%AE%D9%84%D9%8A%D9%81%D8%A9-%D8%A7%D9%84%D8%A3%D9%85%D9%8A%D9%86-%D8%A8%D9%85%D8%B9%D8%B4%D9%88%D9%82%D9%87-%D9%83%D9%88%D8%AB%D8%B1) или [тук](https://medium.com/@rami%5Fzahra/homosexuality-in-the-halls-of-the-islamic-caliphate-fd0743dddeda), в материали, свързани с халифите гейове. 

С други думи, ако искаме да покажем, че в мюсюлманския свят съществуват хомосексуални практики, може да стъпим на други, по-солидни доказателства. А такива никак не липсват. И докато през първите векове след появата на исляма свидетелствата за хомосексуални отношения са оскъдни, положението се променя с династията на Абасидите от средата на VIII век нататък. Тогава живее и *enfant terrible* на поезията Абу Нуас, чиято любов към младите момчета е равна само на любовта му към виното, откъдето и двете му слабости намират въплъщение във фигурата на младежа виночерпец *(саки)*. Хомоеротичната му поезия и до днес е еталон в жанра. Но Абу Нуас не е сам. 

#### Любовта към младежите е възпята от персийските поети, при които „тюрк“ започва да обозначава любовник, 

доколкото робите – войници и слуги, обект на въжделение, са с такъв произход. А думата за момче, младеж, слуга, роб (*гулам,* мн.ч. *гилман*) носи отчетливи сексуални конотации, при все че изначално се появява в Корана като описание на прислужващите в Рая *(Джанна)* „юноши, които сякаш са скрити бисери“ (52:24). Оттук и е някак логично да открием мистична окраска в тези на пръв поглед хомоеротични мотиви. 

Самите халифи, чиято титла означава ни повече, ни по-малко, а „наместник“, и то на самия Пророк, не остават настрани от историческата мода. Злите езици говорят за пламенната любов между халифа Ал-Амин, син на Харун ар-Рашид (онзи, когото познавате от „Хиляда и една нощ“), и неговия верен роб Каусар. 

> Той е моя вяра, мой свят, болест моя, лекар мой, 

бил казал халифът. И заради този възлюбен майката на халифа Зубайда се опитва да привлече вниманието му и да го приклони към по-традиционната любов към нежния пол. Хитростта, която използва, е да му изпраща жени, облечени в мъжки дрехи. Тактиката не сработва, разказва средновековната историопис, но пък научаваме един любопитен термин – *гуламийат*, тоест „жени, които се обличат като момчета“, днес може да означава и „мъжкарани“.

Братът на Ал-Амин – халифът Ал-Мамун, също не изостава. Поел властта след кървав братоубийствен конфликт, той става известен и с любовта си към двата пола. Отвъд тази информация за жълтата преса, на нас в полето на арабистиката ни е познат повече като владетел, при когото процъфтяват интелектуалният живот, отношенията с Византия и преводаческата дейност на античното наследство от гръцки на арабски. 

Възходът в описанието на любовта между възрастни мъже и младежи в този исторически период е забелязан от багдадски интелектуалци като Ал-Джахиз от VIII–IX век, който съставя краткото съчинение „Възхвала на робините и юношите“. Кратък, пикантен, че и нелишен от ирония, трактатът представлява въображаема размяна на реплики между любителите на юношите и на женската красота. А предимството на юношите пред робините ясно си личи – ако искали да опишат някоя робиня като красива, казвали: „Като че ли е юноша!“ 

И тенденцията не изчезва. Дворцовият живот, пировете и хамамите на владетелите и елита от мюсюлманска Испания, през Египет и Османската империя, до Иран и Индия – всички те стават свидетели на любовни увлечения между мъже. Западните ориенталисти през XIX век с почуда, отвращение и любопитство описват феномени като 

#### мъжките танцьори в Египет, облечени като жени *(хауал)*, или турските женствени момчета танцьори (осм.-тур. *кючек*). 

И забавленията, предлагани от *хауалите*,далеч не се изчерпват с визуално-сценичните изкуства. 

Днес пък същата дума, която обозначава пасивната страна в една мъжка хомосексуална връзка, се използва в Египет като обида, еквивалент е на нашенската, започваща с *п*. Впрочем научих я от египетски дипломати, които така наричаха софийските автоджигити по улиците. 

А пък османската [„порнотопия“](https://en.wikipedia.org/wiki/Pornotopia), както я нарича изследователят на османската еротика Ирвин Джемил Шик, успява да произведе и илюстрации на гей практиките от XVIII век. Няма да ги привеждаме тук, за да не скандализираме по-чувствителните читатели. Не е ли вярно, че на едно по-прозаично и съвременно ниво винаги ще се намери някой познат, пътувал в арабския свят, който ни носи истории как там е „пълно с мъже, които се държат за ръка“. Доколко това непременно афишира влечение към същия пол, е съмнително, но знае ли човек? Във всеки случай привлича вниманието ни.

Тази нишка на един исторически и съвременен разказ върви доста приемливо от съвременна гледна точка, нали? Ориентът, от една страна, погледнато на повърхността, е традиционен и патриархален. Но 

#### отвъд привидната консервативност, в пласта на едно бълбукащо от екзотизъм ежедневие, той се оказва пищен, щедър, пъстър и приемащ. 

В него има ниша за всякакви сантименти и влечения. Да не се преструваме, че такива не съществуват. Тук една основна популярна аргументативна пътечка върви така: от много рано в мюсюлманските общества са налице хомосексуални практики. Те са масови. Значи всичко е наред. Ако има доказателства за наличието на нещо, съществуването му го оправдава и от нормативна гледна точка. Какво правим, е по-важно от това, което някой твърди, че е правилно. 

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/12/Lut-fleeing.PNG)

[Пророкът Лут бяга от бедствието, нанесено на народа му от Аллах](https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b8410893r/f95.item.r=Persan%2054), ръкопис от френската Национална библиотека

Но да погледнем от другата страна на бариерата. Защото такава съществува. 

Тук може да оставим забавните разкази и да започнем с шокиращата част. Помните какво правеха от ИДИЛ с мъжете, заподозрени в хомосексуални връзки. Имаха си доста постоянна практика. Хвърляха ги от покривите на сгради или ги пребиваха с камъни, като документираха с видеа или снимки „налагането на наказание според шариата“. 

Това беше отразено и в [докладите на Държавния департамент на САЩ от 2016 г.](https://www.state.gov/reports/2016-country-reports-on-human-rights-practices/) относно човешките права в Ирак и Сирия. „Собственият ми баща би оставил ИДИЛ да ме убие“, [казва в материал за *BBC*](https://www.bbc.com/news/magazine-33565055)през 2015 г. Таим, тогава 24-годишен студент по медицина, който успява да избегне подобна злочеста участ, като бяга от Ирак в Ливан. Там продължава да бъде тормозен от рода си заради това, че е гей. Както разкрива [статия](https://www.washingtoninstitute.org/policy-analysis/islamic-states-views-homosexuality) на Вашингтонския институт за близкоизточна политика, 

#### може да се идентифицират поне 27 случая на убийство на хора, за които се твърди, че са гей. Предпочитаният метод е хвърляне от високо, но има и случаи на убиване с камъни, обезглавяване или застрелване.

За да не си помислите, че ИДИЛ е изолиран случай, уязвимото положение на ЛГБТ общността се отбелязва и в справки като тази на Комисията по международна религиозна свобода в САЩ под надслова [„Шариатът и ЛГБТИ хората“](https://www.uscirf.gov/publication/factsheet-sharia-and-lgbti-persons). Там се прокарва и връзката между свещения закон и смъртното наказание на членове на ЛГБТИ общността в страни, в които правната регулация е повлияна от шариата. Публикувано през 2021 г., в обобщението се отбелязва, че в подобни страни съществуват и наказания относно сексуални отношения извън брака, богохулство и отстъпничество. Според по-нови справки, към 2024 г. хомосексуалността е криминализирана в [64 страни в глобален план](https://www.fairplanet.org/story/death-penalty-homosexualty-illegal/), а [смъртно наказание](https://www.humandignitytrust.org/lgbt-the-law/map-of-criminalisation/) е възможно да получите в Афганистан, Бруней, Иран, Йемен, Катар, Мавритания, Нигерия, ОАЕ, Пакистан, Саудитска Арабия, Сомалия и Уганда. 

Като гротесков случай може да припомним и как скандалният Абу Нуас попада в арабските медии през 2001 г. Новинарските емисии на арабски съобщават, че 

#### египетското Министерство на културата е подложило на [аутодафе](https://www.shorouknews.com/news/view.aspx?cdate=14042015&id=cd92c19a-3e74-4289-b53b-2dd2054ccaa1) около 6000 тома с поезия на средновековния любител на виното и юношите заради хомоеротично съдържание, 

което [подрива обществения морал и обижда добрите нрави](https://www.independentarabia.com/node/416691/%D8%AA%D8%AD%D9%82%D9%8A%D9%82%D8%A7%D8%AA-%D9%88%D9%85%D8%B7%D9%88%D9%84%D8%A7%D8%AA/%D8%AD%D8%B1%D9%82%D9%88%D8%A7-%D8%A7%D9%84%D9%83%D8%AA%D8%A8-%D9%81%D9%87%D9%84-%D9%85%D8%A7%D8%AA%D8%AA-%D8%A7%D9%84%D8%A3%D9%81%D9%83%D8%A7%D8%B1%D8%9F). Министерството отрича, но новината стига и до [*The Economist*](https://www.economist.com/open-future/2018/06/06/how-homosexuality-became-a-crime-in-the-middle-east). 

В тази връзка е възможно да си помислим следното: исторически наблюдаваме изключително много хомосексуални практики в общества с мюсюлманско мнозинство. Групировки като ИДИЛ са инцидентни, предимно модерни и изразяват изключително фундаментализирани, радикализирани, уродливи и следователно нелегитимни гледни точки. Отприщванията на хомофобски прояви са спорадични и непредставителни, пък и понякога могат да бъдат приписани на външно влияние, промени в обществения контекст, местни племенни или общностни традиции. Следователно

#### няма как тази чудовищност да бъде устойчиво мотивирана от религиозна гледна точка, тоест почива на напълно погрешна интерпретация на догмата.

Но нека се върнем крачка назад и потърсим историческата перспектива към хомосексуалните практики в мюсюлманския свещен закон. 

#### *[Към втора част >>](https://www.toest.bg/toy-e-moya-vyara-moy-svyat-bolest-moya-lekar-moy-homoseksualnost-i-islyam-produlzhenie/)*

---

*В рубриката „Ориент кафе“ Атанас Шиников поднася любопитни теми, свързани не толкова с горещата политика, колкото с историята и културата на Близкия изток. А той, древен и днешен, е по-близко до нас и съвремието ни, отколкото си представяме.*