> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Тоест разговаряме – епизод 7 - URL: https://www.toest.bg/toest-razgovaryame-epizod-7/ - Published: 2026-02-18T20:17:42.000Z - Updated: 2026-02-18T20:20:41.000Z - Description: Как се разказва за наука разбираемо и отговорно? И защо критичното мислене е ключово в епохата на псевдонаучни твърдения и конспиративни интерпретации? Отговори на тези въпроси ни дава биологът и автор на „Научни новини“ Михаил Ангелов в седмия епизод на „Тоест разговаряме“. - Author: Владислав Севов - Tags: Тоест разговаряме, редакционна, интервю, наука, дезинформация, CRISPR, биотехнологии, ГМО, генно инженерство, космос, ваксини В седмия епизод на видеопоредицата „*Тоест* разговаряме“ с Михаил Ангелов коментирахме границите и възможностите на съвременната наука – от генетичното редактиране с *CRISPR* до бъдещето на храните и добива им. Той обясни как новите биотехнологии вече дават реални решения за лечение на тежки заболявания и по-устойчиво земеделие, но същевременно поставят сериозни етични въпроси. Разговорът ни се отправи и към космическите изследвания и завръщането на хората към Луната чрез мисията *Artemis II*. Обсъдихме как научните пробиви не са чудеса, а резултат от многогодишни усилия, работа, проверки и корекции. Засегнахме и темата за недоверието към науката, митовете около ГМО и ваксините и защо несигурността е естествена част от научния процес, а не негов дефект. Обобщихме, че писането за наука, също както заниманието с наука, е бавен процес, който изисква търпение, създава условия за натрупване на знания, за критично мислене и разумен обществен диалог. Гледайте целия епизод в нашия *YouTube* канал: Може да го чуете и като аудиозапис в *SoundCloud*: След разговора помолих Михаил да отговори тук на още един зрителски въпрос, който ограниченото ефирно време не ни позволи да обхванем: #### В следващите десет години как ще се промени начинът, по който отглеждаме храната си и се храним? Предвид все по-големия натиск (основателен) да преминаваме преобладаващо към растителна диета… С други думи, как и къде ще си гледаме зеленчуците и плодовете? > С промените в климата най-вероятно ще има изместване на „традиционните“ култури от едни в други географски зони и преминаване към отглеждане на закрито – било то в оранжерии с използване на слънчевата светлина или в напълно затворени пространства със специализирани осветителни тела. Мисля, че преминаването към отглеждане на растения без почва ще се превърне от сравнително нишово във вече наложително решение. > > Отглеждането в изкуствена среда (торене и осветление) има потенциал за по-високи добиви и по-малък риск от загуба на продукцията, което означава и по-високи приходи. Разбира се, органичните продукти ще останат търсени и отглеждането им по традиционни методи ще продължи. Предполагам, че това (особено в дългосрочен план) ще става все по-скъпо поради промените в климата, нуждата от повече пространство за отглеждане на същото количество продукция и труда, свързан с отглеждането им. > > Преминаването обаче към растителна диета не е задължително. Ако успеем да прескочим предубежденията си, в момента има опция да включим в менюто си и протеин от насекоми. Той има значително по-малък екологичен отпечатък и може да предостави достъп до животински протеин на огромен брой хора, които в момента се хранят основно с растения. В още по-оптимистичен план, ако производството на месо от клетъчни култури се наложи по-масово, се създава предпоставка проблемът да се реши в голяма степен, стига потребителите да приемат продукти, сходни с кайма и кренвирши, вместо пържоли. > > Каквото и да се случи, по всичко изглежда, че тенденцията земеделието да става все по-технологичен сектор, който се отдалечава от „градината на баба“, ще се засили. Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея: ← ГМО е модифициране на гените на даден организъм с цел променяне, премахване или добавяне на външни и/или вътрешни белези. → [Михаил Ангелов](https://www.toest.bg/author/m-angelov/) е биолог, агроном и магистър по растителна защита. От повече от десет години работи в сферата на растителната молекулярна генетика и селекция. Има няколко специализации, последната от които е в един от водещите европейски центрове за растителни изследвания – Института по растителна системна биология *(VIB–PSB)* към Университета в Гент, Белгия. В момента работи върху докторантура, свързана с абиотичния стрес при растенията. Основните му интереси са възможностите за редакция на генома, предоставени от новите геномни техники (напр. *CRISPR*), съвременните селекционни подходи, както и производството на различни биотехнологични продукти с помощта на прецизни ферментации. --- ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2026/02/next-event.jpg) Следващата среща на „*Тоест* разговаряме“ ще бъде с [арх. Анета Василева](https://www.toest.bg/author/aneta-vasileva/) и ще се проведе на живо в [*YouTube Live*](https://www.youtube.com/@toestbg/streams/) **на 7 март, събота, от 16:00 ч.** --- *В* [*„Тоест разговаряме“*](https://www.toest.bg/tag/toest-razgovaryame/) *всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.* ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2025/09/Media-Resilience-logos-NEW-no-padding-1.jpg) *„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта* [*Media Resilience*](https://osis.bg/?p=4914&lang=en)*. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.*