> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Тайланд под кожата (трета част) - URL: https://www.toest.bg/tayland-pod-kozhata-treta-chast/ - Published: 2024-11-12T18:41:58.000Z - Updated: 2024-11-12T18:44:27.000Z - Description: Поредната доза Тайланд стига до нас отново благодарение на сладкодумната Емине Садкъ. Този път се застояваме на Ко Ланта и се запознаваме отблизо с морските номади и малайзийските мюсюлмани. - Author: Емине Садкъ - Tags: Тайланд, пътешествия, пътепис, общество #### [*<< Към втора част*](https://www.toest.bg/tayland-pod-kozhata-vtora-chast/) Архипелагът Ко Ланта е тайландският рай на гмуркачи от цял свят. Именно те популяризират *Koh Lanta Yai*, или Големия остров, на който се намират едни от най-красивите плажове и коралови рифове в Южен Тайланд. На Големия остров е концентриран туристическият живот на архипелага и чужденците обобщено го наричат просто Ланта. Ланта е активен през т.нар. сух сезон– от декември до март. През останалото време вали дъжд със седмици. Безбожно влажно е. Островът е пуст. Работят магазините и ресторантите само там, където живеят местните – в Стария град на Ланта и в квартала „Бан Саладан“. Там плажове почти няма, затова и рядко отсядат туристи. От бреговете на двата квартала се откриват гледки към Андаманско море и част от островите на архипелага. Гледките са най-красиви от пристанищата на Стария град и „Бан Саладан“. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------6-1.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------8-1.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------19-1.JPG) Гледки от „Бан Саладан“ © Емине Садкъ За разлика от шумните и популярни острови в област Краби – Ко Крадан и Фи Фи Дон, в Ланта цари неприсъщо спокойствие. Това се дължи на религиозните нрави на преобладаващото местно население – малайзийските мюсюлмани. Наркотиците, проституцията и партитата са сведени до минимум и островът заспива след два часа през нощта. Ланта наистина не прилича на никое друго място в Тайланд. Географското му разположение – излазът към Андаманско море и близостта му до Малайзия – позволява #### необикновен религиозен и етнически плурализъм, започнал още преди петстотин години. Тогава на пристанището на Стария град за първи път спират китайски и индийски търговски кораби. От индийските заселници нищо не е останало, но *Тhai-Chinese*, или тайландските китайци, тяхната култура и архитектура присъстват навсякъде на острова. Много от къщите в Стария град създават усещането за добре развито, уседнало общество на търговци. И ако пристигнете по море, ще се възхитите на облика на един величав и достоен град, издигнат над морето. Някои от изследователите на Ланта твърдят, че когато първите кораби пристигат, местното племенно население *Urak Lawoi*, мокен*,* или морските номади,вече живеели в наколни жилища покрай бреговете на острова. Други казват, че морските номади са придошли с малайзийското мюсюлманско население преди триста години. Когато пристигнали на острова, малайзийските мюсюлмани се изхранвали с риболов, търговия с кокосови продукти и работа в каучуковите плантации. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------4.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------10.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------18.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------19.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------7-1.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------17-2.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------11-1.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------16-2.JPG) Градски гледки и скрити плажове в Ко Ланта © Емине Садкъ #### Въпреки че Тайланд е една от четирите водещи износителки на естествени полимери в света, а презервативите и санитарните ръкавици са на удивително ниски цени, голяма част от каучуковите плантации в Ланта са унищожени. Има само няколко останали гори, които лесно се разпознават по паничките, завързани за долната част на стеблата. В тези панички, приличащи на хранилки за птички, се събират белите сокове, латексът на дървото. В момента малайзийските мюсюлмани, както всички останали в Ланта, се препитават предимно с туризъм. Джамиите им приличат на ананаси, с много по-заоблени куполи от познатите на Балканите. Облеклото им е традиционно и лесно могат да бъдат различени от будистите и морските номади. Тайландците наричат морските номади *Chao Le,* или „онези, които живеят и се изхранват от морето“. Както и C*hao Nam* – „морските хора“. Някои ги назовават *Orang Lanta,* или „хората на Ланта“. А онези, които припознават асимилационната политика на страната, им викат *Thai Mai*, или „новите тайландци“. Както в отношението към повечето малцинства по целия свят, #### правителството на Тайланд оказва ужасяващ натиск върху морските номадии не признава правото им на собственост, гражданството, както и езика им – мокен*,* част от австронезийската група езици. Морските номади са анимисти. Вярват, че не само хората, но и животните, растенията и всяка част от природата притежават душа, способна да общува с всичко наоколо. Приемат морето като своя дом и смятат, че ресурсите му не могат да бъдат владени от хората. Морските номади ловуват от малки. За децата имсе знае, че притежават суперсилата да виждат[ два пъти по-добре под вода от европейските деца](https://www.bbc.com/future/article/20160229-the-sea-nomad-children-who-see-like-dolphins). В Ланта морските номади живеят изолирани, върху наколни жилища или в *kabang* – големи лодки, с които търгуват и ги използват като кухня и спалня. Малка част от тях живеят на сушата. Онова, което видях в техния земен квартал в Ланта, наподобяваше всяко гето. Въпреки че морските номади*,* включително и в Ланта, са силно стигматизирани, те се рекламират като екзотична туристическа атракция. Общността им се справя достойно с неприятното отношение към тях, а част от представителите им работят професионално с гмуркачите и им разкриват тайните на Андаманско море. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------13-1.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------14-1.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------15-1.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------17-1.JPG) Из Националния парк „Му Ко Ланта“ © Емине Садкъ До 2015 г., освен гмуркачите, основните туристи на Ланта са шведите. Настаняването на острова става в наколни бамбукови жилища или в къщи на кокили, за които споменах в предната статия. Има и няколко ресторантчета. Инфраструктурата още не успява да свърже всички точки на острова, дълъг 25 километра и широк 6\. А преди да построят моста „Шри Ланта“ между Ланта и Ко Ланта Ной, втория по големина остров на архипелага, фериботът oт административния център Краби е пътувал повече от час. Може да се каже, че допреди десет-петнадесет години Ланта е била диво място, където волно са се разхождали маймуни, варани и бездомни кучета, а местните са се препитавали така, както са го правили в продължение на векове. И с малко туризъм. Най-близката ветеринарна клиника се е намирала в Краби, а бездомните кучета и котки освен гладни, са се разхождали болни, при което случаите на ухапвания са били немалко. [Джуни Ковач](https://www.thedodo.com/lanta-animal-rescue-thailand-sanctuary-2013917691.html) отваря първия приют за бездомни животни в Ланта и работи с доброволци туристи от целия свят. Вече е почти невъзможно да се срещнат бездомни животни на острова. [*Lanta Animal Wellfare*](https://lantaanimalwelfare.com/) се издържа от дарения и чрез готварското училище[ *Time for Lime*](https://timeforlime.net/). За един ден в *Time for Lime* научих основните правила в тайската кухня. Имаше хора от курса, които си тръгнаха с домашен островен любимец, а фондацията на Джуни помогна с цялата документация. Трябва да призная, че след месец тайландска храна и кулинарен курс, от време на време ми се прияжда нещо познато. Освен пицарията [*Loro Loco*](https://www.tripadvisor.com/Restaurant%5FReview-g303905-d15518367-Reviews-Loro%5FLoco%5FPizza%5FCuisine%5FRestaurant-Ko%5FLanta%5FKrabi%5FProvince.html), която миналата година ни изненада със страхотните си пици, тази година открихме [*Baja Taco*](https://www.facebook.com/Bajatacokohlanta/) и ако не ни беше срам, щяхме да заживеем до заведението на Баха. Друго приятно откритие за мен беше [Националният парк „Му Ко Ланта“](https://www.thainationalparks.com/mu-ko-lanta-national-park), където видях къпещи се слонове, киснещи в малка рекичка варани и безброй видове маймуни. И дървесна змия, която ми се облещи. Но най-приятното от цялата разходка в парка, признавам, беше морското му дъно и се радвам, че си бях взела шнорхела, за да видя безброй причудливи по форма и цвят риби, които изглеждаха така, сякаш плувах в нечий сън. Като в сън се чувствах и на Ланта Ной. Там живеят само местни. Обиколката му с мотоциклет отнема няколко часа. На Ланта Ной плажове няма, само рибарски селища, усещане за простор и два-три ресторанта. Както и изоставения жълтеникав палат на китайски търговец. На брега на имението е основано поредното рибарско селище. Вероятно ще мине още едно или две десетилетия, докато динамиката от Ланта се прехвърли на Ланта Ной, но засега такива опасения няма. И понеже моделът ми на съществуване е такъв, че летувам на едно и също място, докато всяко камъче не научи името ми, предполагам, че ще посетя тази част на Тайланд, докато се промени толкова, че повече не мога да я позная. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------1-1.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------3-2.JPG) ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/11/--------5-2.JPG) Из Ланта Ной © Емине Садкъ За финал – ако решите да пътувате към Ланта, не забравяйте: 1) да кандидатствате за виза [онлайн](https://www.thaievisa.go.th/) – по-бързо, лесно, евтино и човешко е; и 2) да пиете куба либре в кокосов орех, докато гледате как слънцето потъва в Андаманско море. Наздраве!