> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # За усмихнатия Капушчински. И за душата. Разговор със Светлана Алексиевич - URL: https://www.toest.bg/svetlana-alexievich-interview-kapuscinski/ - Published: 2020-03-07T01:04:08.000Z - Updated: 2020-03-07T01:22:39.000Z - Author: Минка Златева - Tags: култура, общество, интервю, книги, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 На 4 март т.г. се навършиха 88 години от рождението на световноизвестния репортер и писател, публицист и философ ****Ришард Капушчински** (1932–2007). На негово име в родната му Полша е учредена [една от най-престижните международни награди за литературен репортаж](https://en.wikipedia.org/wiki/Ryszard%5FKapuściński%5FAward%5Ffor%5Fliterary%5Freportage). Специален гост на нейното десето юбилейно издание (25 май 2019 г., Варшава) беше ****Светлана Алексиевич** . Преди да бъде удостоена с Нобеловата награда за литература за 2015 г., беларуската авторка двукратно получава международната награда „Капушчински“ – през 2010 г. и 2014 г.В полската столица Алексиевич с готовност отговори на въпросите ми за Капушчински и неговата роля в развитието на полската и световната журналистика и литература. Интервюто с нея е част от подготвяна за печат публикация. --- **Уважаема Светлана Александровна, кога за първи път прочетохте произведение на Ришард Капушчински?** Прочетох [„Империята“](https://books.google.bg/books/about/%D0%98%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0.html?id=8Q9fG8S%5FXfgC&redir%5Fesc=y) на полски език. Чак след смъртта му я преведоха и на руски. Тази книга се отпечата върху светогледа ми. Капушчински гледаше на нас отстрани. Ние, които се намирахме в съветската империя, никога не бихме могли да формулираме нещата така, както го направи той. Наложи се този факт да го признаят дори противниците на Съветския съюз. Капушчински имаше различна мисъл. А на мен ми направи голямо впечатление и любовта му към епиграфите в началото на неговите текстове. **Как оценявате потенциала на репортажа като форма на творчество?** У нас традиционният репортаж дава представа за вътрешнополитически събития. А полският литературен репортаж е съвсем друг. Поляците пишат репортажи не само за вътрешните си дела и проблеми. Тях ги интересува светът. Неговото присъствие в полския литературен репортаж е удивително. Докато руската литература се е затворила в себе си, тя не се интересува от ставащото навън. Правенето на литература у нас е изцяло друго. **Как оценявате конкурса за международната награда за най-добър литературен репортаж, който за десети път организира вестник „Газета виборча“?** От самото начало цялата работа по провеждането му се държи на плещите на Божена Дудко и може само да съжаляваме, че след юбилейното издание тя повече няма да се занимава с конкурса. Трябва да бъде оценен приносът ѝ за провеждането на всичките десет издания. А сред раздаваните отличия бих искала да откроя студентската награда. Имах среща с полските студенти. Те са сериозни младежи. И ми зададоха толкова много въпроси. **Срещали ли сте се лично с Ришард Капушчински и какво впечатление остави той у Вас като личност?** На два пъти. Най-напред в Берлин, където той чете своята работа „Другият“. А втория път – в Париж. Той беше светъл човек, често се усмихваше. Така и го запомних: усмихнат. **Как се промени репортажът в съвременната мултимедийна среда?** С помощта на мултимедията можем да видим как живеят хората навсякъде по света. Аз например никога не съм била на Сахалин, но ми е интересно да науча как живеят хората там. Но от друга страна, трябва да разполагаме с интелигентна защита, за да не пропаднем в света на голямата Мрежа. Изображението не може всичко. Все пак винаги ще има интерес към словото. Нали човек има душа – и нас ни интересува как тя бива преобръщана от реалността. Внучката ми е на 13 години и следя какво става около нея. Човечеството е имало много любови. Някога една от тях беше например полимерната химия. Сега я заменихме с новите информационни и комуникационни технологии. Но те не улавят човешката душа. А душата още е жива. **Когато за първи път прочетох майсторски написаната от Вас изповед на жената на пожарникаря – участник в спасителните работи в „Чернобил“, бях потресена от дълбочината на човешката мъка, осъзнах по нов начин истината за чернобилската трагедия и нейните ужасни последици за живота както на отделния човек, така и на цялото човечество. Как приемат по света Вашето творчество?** Книгите ми са преведени на много езици по света. По тях са заснети повече от 20 филма. В Япония например са преведени всичките ми книги. Когато японците снимаха филм за Байкало-Амурската магистрала, ме поканиха да ги придружа. Спомням си как седяхме в бараките, където са живели комсомолците, построили магистралата с доброволен труд при най-тежки условия. Японците се чудеха как е възможно днес всичко това да не е нужно абсолютно никому. А по книгата ми [„Чернобилска молитва“](http://paradox.bg/magazin/pechatni/svetlana-alexievich-chernobilska-molitva/) са поставени спектакли в Швеция, Франция, Великобритания, Германия и Полша. **Как преминахте от журналистиката към литературата?** Самата аз никога не съм се задържала в аквариума на журналистиката. Там ми беше тясно. Нямаше го човека с неговото подсъзнание, с възхитителното му разнообразие. Трябваше да опитаме нов начин за усвояване на действителността. Но преди нас такъв опит нямаше. Да се улавят епизоди в движение, от една страна, е лесно, но от друга – много сложно… Неотдавна гледах филм, в който учителка разказваше за живота си. Тя говореше естествено, спокойно. В кадър беше само тя, но я гледах и слушах, без да мога да откъсна очи от нея. Защото в репортажа и в прозата, както в музиката за композитора, е важен буквално всеки звук. Или да вземем филмите за големите кинорежисьори – Бергман, Антониони и др. Когато те разказват за своя живот, се получава роман в романа. Те могат да си го позволят. **Вие сте лауреат на Нобеловата награда за литература за 2015 г., на Хердеровата награда и на още 20 литературни отличия. Спечелихте на два пъти приза „Капушчински“. Как създавате своите дълбоки, мащабни, невероятни книги?** Разполагам с огромен архив, в който съхранявам записките си и записите на гласовете на своите герои. Моето творчество е роман от гласове, нужна ми е музиката на тези гласове. **Коя тема Ви вълнува?** Отново са жените. Този път през любовта и старостта. Темата е важна и много актуална. А заглавието на новата ми книга – [„Чудният елен на вечния лов“](https://www.goodreads.com/book/show/29911449) – препраща към Александър Грин. *Варшава, 27 май 2019 г.* ##### *Заглавна снимка: [Elke Wetzig](https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Swetlana%5FAlexijewitsch%5F2013.jpg)*