> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Съвременната турска музика и европейската сцена
- URL: https://www.toest.bg/suvremennata-turska-muzika-i-evropeyskata-scena/
- Published: 2024-03-15T06:00:16.000Z
- Updated: 2025-12-13T15:31:48.000Z
- Description: В третата част на текста си за турската гастарбайтерска песен Емине Садкъ ни предлага да чуем музиката на съвременни групи, вече утвърдени и любими на европейската сцена. Защото музиката не търпи ксенофобски изпълнения, ползва се от безвизов режим и предлага универсален език на общуване.
- Author: Емине Садкъ
- Tags: гастарбайтери, Турция, Германия, музика, трудова миграция

#### [*<< Към втора част*](https://www.toest.bg/maynata-vi-tuk-sme-detsata-na-gastarbayterite-i-striytkulturata/)

*Преди да започнете да четете, може да си пуснете* [*плейлист*](https://tidal.com/browse/playlist/3ee41450-99ee-4076-968e-7934b5fadde2) *с повече от двайсет съвременни турски банди. Ако пък нямате време за плейлисти, не пропускайте следните имена:*[ *Аyyuka*](https://www.youtube.com/watch?v=d3OhDlW0u2k)*;*[ *Islandman*](https://www.youtube.com/watch?v=2LJffIi26hE)*;*[ *Collectif Medz Bazar*](https://www.youtube.com/watch?v=W9Y8qaI0Yp8)*;* [*Nekropsi*](https://www.youtube.com/watch?v=c-tCET4WOqM)*;*[ *Gayes Su Akyol*](https://www.youtube.com/watch?v=W6Tod4WIqF8)*.*

В предишните две статии говорихме за музиката на турските гастарбайтери в Германия през 60-те и 80-те години – музика, която се превръща както в дом, така и във форма на протест за стотици хиляди работници, намиращи се в една болезнено непозната страна. Представихме също и т.нар. ориенталски хип-хоп от 90-те години, служещ за съпротива срещу неонацизма и отстояване на идентичността на второто поколение турци – децата на гурбетчиите, родени през 70-те години в Германия.

В тази заключителна статия ще се фокусираме върху съвременната турска музика като цяло, която не разчита на нищо друго, освен на идентичността и автентичността си. Ще стане дума и за сливането ѝ с различни музикални форми, както и за мястото ѝ на европейската и световната сцена.

#### Съвременната алтернативна турска музика е отделен жанр със собствена уникалност и ритъм, 

които трудно могат да бъдат сбъркани, но за да бъде поставен този жанр на мястото му в музикалните магазини, критиците най-често го причисляват към необятното и не съвсем ясно понятие *World music*. Според мен по-скоро е *Crossing worlds music*.

Във филма на Фатих Акин „Музиката на Истанбул“ (2005) членовете на една от най-емблематичните турски рок-гръндж банди – [*Replikas*](https://en.wikipedia.org/wiki/Replikas), заявяват, че дълго време са се борили с това да не принадлежат на голямата сцена и каквото и да правят, никога да не звучат така, както звучат западните банди. Накрая осъзнават, че точно в това е тяхната сила и че използването на традиционната турска (ориенталска) музика им дава по-голяма дълбочина и автентичност.

Трудно се изкоренява ориенталската мелодия от душата на един народ и е особено ценно, че сегашната турска музика успява така изкусно да вплете нишката на своето ДНК, без да звучи нито остаряло, нито досадно.

#### През 1934 г., по време на културните промени на Ататюрк, турската музика в радиостанциите е забранена. 

На нейно място звучи класическа и европейска, но тъкмо затова повечето хора по онова време слушат египетски радиа.

#### Първото истинско западно влияние върху турската музика е на „Бийтълс“, 

които вдъхновяват както великана на турския рок [Баръш Манчо](https://www.youtube.com/watch?v=77ygz-MC6%5F8) *(Barış Manco)*, така и [Джем Караджа](https://www.youtube.com/watch?v=EWOeoewRYqM) и[ Еркин Корай](https://www.youtube.com/watch?v=IySOnZ-AANM), създали жанра анадолски рок. Преди няколко години беше осъществен проектът [А*natolian Rock Revival Project*](https://www.youtube.com/@AnatolianRockRevivalProject), представящ част от този стил. Освен че са преведени на английски, песните са анимирани по много красив начин.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/03/bar-s--manco---1-.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/03/cem-karaca--1-.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/03/Erkin-Koray--1-.jpg)

 Отляво надясно: Баръш Манчо, Джем Караджа, Еркин Корай

Бих ви окуражила да изгледате клипове на споменатите по-горе изпълнители, за да разберете колко много са повлияли на съвременните турски банди, както и защо хипарското, психеделично, груув излъчване и звучене са все още част от облика на турската алтернативна музика, част от нейната уникалност.

В този ред на мисли, не можем да продължим нататък, без да споменем [*BaBa ZuLa*](https://www.babazula.com/) и тяхната отдаденост на експерименталния ориенталски ъндърграунд психеделичен рок, познат с изтънчеността си, доброто познаване на традиционното звучене, но и със задължителната изненада, която бих нарекла „сладка лудост“.

За мен беше удоволствие да чуя дарк-ембиънт-психеделичния албум [*Bu Bir Ruya*](https://www.youtube.com/watch?v=WcJpBM7T6JY&t=3s) („Това е сън“) през 2018-та. Албумът е част от проекта [*DirtMusic*](https://dirt-music.bandcamp.com/album/dirtmusic)на [*Hugo Race*](https://en.wikipedia.org/wiki/Hugo%5FRace) – бивш член на бандата *Nick Cave and The Bad Seeds*, и *BaBa ZuLa* пасват невероятно. Албумът е многолик, преплита ориенталска музика и дарк ембиънт китара, а текстовете на песните са или силно политически, или твърде лични. Пее се както на английски, така и на турски. Човек би си помислил, че специално за мен са го записали този албум! Слушах го до припадък.

Друг албум, който слушах безброй пъти, беше [*Gece*](https://altingun.bandcamp.com/album/gece) („Нощ“), на една от най-нашумелите по света турскоезични банди, изпълняваща анадолски рок – [*Altın Gün*](https://www.youtube.com/watch?v=FyQ%5F5uLyFMo) („Златен ден“). Тя затвърди и популяризира хипарското, груув усещане за анадолския рок, но и вдигна летвата с талантливо и умело адаптиране. Групата е базирана в Амстердам. Създадена е от нидерландеца Яспер Ферхюлст (басист), бивш член на инди банда, който иска да свири анадолски рок, но не знае турски. Разлепя обяви в турските бакалии из цял Амстердам, пуска публикации в социалните мрежи и след известно време намира Мерве Дасдемир (вокал) и Ердиндж Еджевит (баглама и вокал). Така се сформира единствената (до този момент) турскoезична банда, номинирана за „Грами“ през 2019 г., която Турция разпознава като своя. Един от водещите ежедневници на Турция *Hürriyet* я нарича [„нашата гордост на червения килим“](https://www.hurriyet.com.tr/kelebek/hurriyet-cumartesi/akademinin-bu-muzikal-mirasi-ve-klasikleri-tanimasi-guzel-41434541). 

Във връзка с наградите и популярността обръщам специално внимание на лейбъла [*GlitterBeat*](https://glitterbeat.com/), част от който са *BaBa ZuLa, Gaye Su Akyol* и *Altın Gün*. Каталогът им е пъстър и пълен с качествена музика от Африка, Азия, Южна Америка и др.

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/03/Altin-Gun-by-Sanja-Marusic--3-.jpg)

![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/2024/03/alt-n-gu-n-gece-album-cover--1-.jpg)

Altın Gün © Sanja Marusic

През 2021 г. започва проектът *#60JahreMusik*, с който се отбелязва 60-годишнината на турската музика в Германия. Сайтът, в който са събрани интервюта, видеоклипове, статии за музиката на различните поколения, е наречен [Истанбул-Берлин](https://www.istanbulberlin.com/en-de/). Това е много смислен проект и единствен по рода си архив и каталог на турски музиканти, живеещи в Германия. В сайта може да се намерят статии на английски и всеки, който проявява по-голям интерес по темата, ще открие достатъчно лични истории и още музика.

Проследяването на присъствието на турската култура от последните шейсет години в Европа чрез музиката за мен е интересен начин да се ориентираме къде се намира тя на европейската карта в момента. Колкото далечна и непозната е в началото на 60-те в Германия, толкова разпознаваема е през последните няколко години.

#### Съвременната турска музика вече е част от европейската и световната сцена. И не се бори за нищо – просто е. 

Свободна е да бъде себе си; приета е като равна. За това помагат не само глобализацията и открехнатата врата, през която успяват да преминат нови културни течения, но и стабилното присъствие на турската музика в Европа вече шест десетилетия. Помага и приемането на алтернативната западна музика в турската култура. 

Културният диалог, който тече в момента, и приемствеността са важни за нас, живеещи между звуците на Изтока и Запада. 

Казват, че най-лесният начин да научиш за един народ е да слушаш неговата музика. Мисля, че ние все повече се опознаваме едни други. Но този процес е крехък, затова е добре към него да се подхожда с внимание и разбиране. За да продължим да се срещаме отвъд границите, отвъд мисълта за тях.