> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Съвременната клубна култура - URL: https://www.toest.bg/suvremennata-klubna-kultura/ - Published: 2018-07-14T06:01:18.000Z - Updated: 2018-07-22T13:51:50.000Z - Author: Лина Кривошиева - Tags: култура, музика, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46 Берлин, 2 май, 7 сутринта. Поклащам се с голяма група хедонисти на фона на изгряващото слънце. Всичко наоколо ме предразполага да се отпусна и да поостана в безвремието, което берлинската клубна култура така умело създава. Това е *silent party* – слушаме избора на диджея на индивидуални слушалки, настроени на честота 92.6 MHz. ![](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2018/07/58749_54quCp4Yh-plKjIDtCp5GMNZf_6C9NM5xVQhw1qJBk8.jpg) Sisyphos, Берлин снимка: [foursquare](https://foursquare.com/v/sisyphos/4c3a1f89ae2da593fcb603c6/photos) В подобни места са вложени много човешки труд и въображение, за да се предоставят уютни кътове, в които можеш да останеш на приказка с часове. И всичко това – разпръснато в пространства от 400 кв.м (че и по-големи се намират), и всеки ъгъл е превърнат в убежище, в място за танц. Звучи претенциозно, но с времето оценяваш работата и енергията, съсредоточена в подобно начинание. Едно магично, дори демонично място, в което можеш да откриеш киоск с вкусотии и кафе, изоставена пожарна кола, светлинни инсталации, кратка театрална пиеса по средата на партито, кабаре в едната зала, техно музика в другата, и метри, метри опашка от разочаровани ентусиасти, които не са били допуснати. Тези почти култови места са като малки фабрики, които в пикови фестивални уикенди от четвъртък до вторник сутринта създават работни места за стотици хора. Компании като RyanAir и EasyJet подтикнаха икономическия растеж, като позиционираха полетите си в удобни часове – идваш след работа в петък и се прибираш в неделя вечерта. Всеки уикенд 15 000 туристи пристигат, за да търсят приключения в берлинските клубове. Тази клубна култура е гъвкава и проследима. Постепенно се разрасна клубният туризъм и много местни организатори се ориентираха към по-продължителни партита – в началото те бяха алтернатива за *Stammkunden* (постоянни посетители – един вид, берлинчани), за да избягват тълпите от туристи, които са в търсене на пиянското парти. Навремето кулминацията на музикалната селекция беше към 2 през нощта, после към 6 (вече неделя сутринта), след това към 9, лека-полека се измести още и партитата се разляха от събота до понеделник сутринта. През 90-те години много нелегални партита се раждат в изоставени сгради и индустриални зони и днес вече са придобили големи, да не кажа огромни мащаби, но вече в легален вид. Като например известния клуб „Бергхайн“, в който има над 200 души персонал и богата, дори провокативна програма отвъд клубната. За големия мащаб на „Бергхайн“ скорошната [победа в съда за смяна на статута му от клуб в културна институция](https://www.residentadvisor.net/news.aspx?id=36363) означава по-малко дължими данъци – сума, която за по-неразвити клубове може да е решаваща. Поради историята си Берлин посреща края на ХХ век с многобройни бели петна в централната част, около бившата Стена, разделяла града на две половини. Това оставя място за развитие на субкултури, придобиващи мащабите, за които говорим днес. Понастоящем обаче градът среща известни проблеми в квартали, чиито жители, дошли навремето именно заради тази субкултура, постепенно я прогонват, подразнени от съпътстващите я шум и мръсотия. Много от берлинските клубове са в групи и сдружения, чрез които оказват натиск върху местното управление. [В отговор общинската управа одобри закон за финансиране](https://www.tagesspiegel.de/berlin/party-hauptstadt-berliner-clubs-erhalten-eine-million-euro-fuer-die-nachtruhe/20648024.html) на звукоизолиране в клубни пространства с идеята да подпомогне уюта на местните жители, без да се налага закриване на тези места – голяма крачка към признанието, че тези точки в града имат такава значимост дори на международно ниво. Някои казват, че градът пада жертва на собствения си успех, тъй като именно тези субкултури вече са здраво стъпили на земята и привличат последователи, дори се комерсиализират. Небрежно берлинско облекло, а не токчета и ризи е стилът, който може да се придобие в местните магазини. Там, за разлика от тук, да си облечен *изчанчено* е модерно, а не подозрително. #### А българската клубна култура? Най-непосредствени наблюдения имам над Пловдив, където [Мелформатор](https://www.facebook.com/Melformator/) са един добър пример и са доста разпознаваеми в сферата на музикално-визуалните изкуства и електронната музика. Това е колектив от диджеи и специалисти по визуални ефекти, които превръщат всяко организирано от тях събитие в нестандартно преживяване. Самуил Кехайов и Веселин Трачев дават старт на тази група заедно с Атанас Динчев и Петко Танчев, които освен музикално допринасят и с визуалните ефекти. Към тях по-късно се присъединяват Мартина Георгиева и Ива Китипова. На 14 юли „Мелформатор“ ще празнува [петия си рожден ден с голямо парти на тайно място](https://www.facebook.com/events/246907739436567/). Някои от начинанията на групата са в сферата на 3D визуализации, 3D моделиране, виртуална реалност, 360-градусово заснемане и прочее. Това съчетават със страстта си към музиката. Един от последните значителни проекти на Петко например е 3D мапинг и сценографията на откриващата постановка „Мадам Бътерфлай“ на тазгодишното издание на Opera Open в Античния театър в Пловдив. ![36971823_10156538397859182_7442396081574379520_o](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2018/07/36971823_10156538397859182_7442396081574379520_o.jpg "36971823_10156538397859182_7442396081574379520_o") 36971823\_10156538397859182\_7442396081574379520\_o ![36954528_10156538398809182_3682009513637969920_n](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2018/07/36954528_10156538398809182_3682009513637969920_n.jpg "36954528_10156538398809182_3682009513637969920_n") 36954528\_10156538398809182\_3682009513637969920\_n ![2](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2018/07/2.jpg "2") 2 ![14925267_10154741290354182_7204503480086878299_n](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2018/07/14925267_10154741290354182_7204503480086878299_n.jpg "14925267_10154741290354182_7204503480086878299_n") 14925267\_10154741290354182\_7204503480086878299\_n ![01_IMG_9524](https://storage.ghost.io/c/1e/b4/1eb4ceda-c2c0-4233-8c6f-2fe4853d52fb/content/images/wp-content/uploads/2018/07/01_IMG_9524.jpg "01_IMG_9524") 01\_IMG\_9524 На локално ниво подобни проекти се оказват важни, когато комерсиалният стил видимо доминира в клубната култура. Питам Самуил дали има проблем в България в това отношение. Той, с опита си на организатор на събития, веднага отбелязва конфликта между местните и локацията. Изглежда е също така проблем да изнесеш съдържание извън центъра, защото много трудно провокираш хората да излязат от комфортната си зона. „В ядрото си обаче може би основният проблем, особено в България, е как да убедиш хората, че клубната култура е важна за тях – казва Самуил. – Максимата „Око да види, ръка да пипне“ е трудно приложима, когато става въпрос за нематериалното, а естетиката винаги е субективен фактор, който кара сравнително малка част от хората да се ангажират.“ За някои това е култура, за други – бизнес. „Има разлика между бизнес с авточасти и бизнес в културния сектор. Това е важно да се разбере както от хората, така и от институциите. Продуктът на клубната култура дава отражение не само върху икономическия прираст на дадено населено място, а върху цялостното развитие на общността. Тя е социално явление, което сплотява хората и ги развива интелектуално и естетически.” Вярвам в това – подобна среда може да даде доста положителни резултати, ако се осмисли ефектът в дългосрочен план. Културата във всякакви форми стимулира човека и взаимоотношенията му с останалите. Тя е инкубатор на провокативни мисли, които водят до естествена (р)еволюция. Дори и да не се харесва винаги, е неотложна част от прогреса още откакто се помним. *Заглавна визуализация: Атанас Динчев*