> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Сто години самота в пленарна(та) зала
- URL: https://www.toest.bg/sto-godini-samota-v-plenarna-ta-zala/
- Published: 2025-02-05T13:42:53.000Z
- Updated: 2025-02-06T11:11:29.000Z
- Description: Тази седмица Павлина Върбанова ни сервира любимата порция език в пленарна(та) зала, но само за да ни демонстрира как всъщност истинските езикови гурмета никога не са напускали Макондо. Добър апетит и непротивонечленувайте.
- Author: Павлина Върбанова
- Tags: Порция език, езикознание, лингвистика, правопис, правоговор, Как се пише?

Интересен начин за въвличане в тематиката на едно езиковедско изследване е да се разсъждава върху откъс от романа на Маркес „Сто години самота“. Това е направил професор Стоян Буров в труда си „Познанието в езика на българите“**¹**.

В „магическата“ творба на колумбийския писател жителите на Макондо се заразяват от болестта чума безсънница, най-страшната последица от която е забравата: постепенно от паметта на човека се изличават детските спомени, названията и представата за нещата, а накрая той губи съзнание и за самия себе си. Аурелиано, един от героите в романа, противодейства на този пагубен ефект от болестта, като залепва на предметите етикет със съответното наименование. Баща му Хосе-Аркадио Буендия стига до извода, че това не е достатъчно – един ден може да се окаже, че да знаеш названието на даден предмет или живо същество е на практика безполезно, ако си забравил за какво служи самото то. И ето какво прави:

> Тогава той беше още по-ясен. Табелката, която окачи на врата на кравата, беше образцов пример за начина, по който жителите на Макондо бяха готови да се борят срещу забравата: „Това е кравата, трябва да се дои всяка сутрин, че да дава мляко, и млякото трябва да се подварява, за да се смесва с кафе и да се приготвя мляко с кафе.“**²**

Този прост на пръв поглед пример ни показва какъв обем от информация, най-просто казано, може да се крие зад едно обикновено название на домашно животно – *крава*. Ако се замислим, представата, която извиква думата у едно дете, ще бъде различна от представата на възрастен човек, притежаващ далеч повече познания и житейски опит, а тя на свой ред ще се различава от представата на фермер, грижещ се за 500 крави. Вероятно за него с най-голяма сила ще важи следното наблюдение на Буров:

> ... Габриел Гарсия Маркес посочва най-важната когнитивна характеристика на по-голямата част от предметните имена: предназначението, функцията на обекта, назован с името.**³**

Зад названието стои не просто [лексикалното значение в тълковния речник ](https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0/)– „Голямо тревопасно женско рогато домашно животно, което дава мляко“, а много по-широка и многопластова концепция:

> В посочения епизод от романа Маркес достига и до още едно лингвистично прозрение: че името на предмета съпровожда концепта за него като сбор от представи, знания, асоциации и преживявания, съществуващи в менталния свят на човека.**⁴**

Именно този поглед върху езиковите явления ни се изплъзва, когато лепваме етикета „неграмотност“ на всяко отклонение от нормата. Вместо да теглим категорични резолюции, по-добре е да поразсъждаваме върху причините за грешките, след което може и да се окаже, че сме били, меко казано, прекалено критични към „неграмотните“.

След предългия увод е крайно време да поставя и конкретния езиков проблем, който мнозина от вас отдавна са маркирали, слушайки или четейки новини за дебатите в нашия парламент:

#### Защо в изречения като *Предстои гласуването на законопроекта в пленарна зала* последното словосъчетание не се членува?

Първо е редно да обясним защо *пленарна зала* следва да се членува. Това е название на конкретно място, което е достатъчно известно, познато и на предаващия, и на възприемащия съобщението. Всички знаем, че пленарната зала се намира в сградата на Народното събрание, виждали сме я по телевизията или на видео в интернет и знаем как изглежда**⁵**. По една пленарна зала има и в двете сгради на Европарламента, но ситуацията по същество е аналогична. Налице са всички условия словосъчетанието да се членува и да кажем, че нещо е станало *в пленарната зала*.

Защо тогава много хора са склонни да пренебрегнат горните съображения, включително и депутати, които всяка седмица заседават в залата и за тях тя би трябвало да има дори по-конкретно и определено значение в сравнение с повечето от нас, които никога не сме стъпвали там – и съответно да членуват названието: *в пленарната зала*. Може да започнем точно от депутатите и от журналистите, отразяващи дейността на Народното събрание, и то не за да изтъкнем граматичното им невежество**6**, а за да се опитаме да разберем какво става в тяхното езиково съзнание.

Всъщност – нищо ново под слънцето. Ежедневно и ние употребяваме нечленувани нарицателни съществителни имена за конкретни общоизвестни обекти, без да нарушаваме езиковата норма. Може например да се похвалим, че сме изкачили *връх Мусала*, а не *върха Мусала*, да осведомим някого, че живеем *в квартал „Княжево“*, а не *в квартала „Княжево“*. Тук съществителните нарицателни *връх* и *квартал* са в комбинация със собствени имена, които индивидуализират названието на мястото и именно поради това

#### не е необходимо да употребяваме и определителен член, за да маркираме конкретността на обекта – тя вече е маркирана.

Може да прокараме паралел с нашата *зала* и да кажем, че тя, подобно на Мусала и Княжево, е единствена в България. (Вероятно има и други пленарни зали в страната, но те със сигурност не могат да се мерят по популярност с парламентарната, която кажи-речи всеки ден се споменава в медиите.) Това би могло да е една от причините словосъчетанието да не се членува.

По-важна обаче ми се струва друга причина и отново ще дам пример със съществително нарицателно, което поначало също означава конкретно място – *училище*. Всяко училище е познато на децата, родителите, а и на най-възрастните хора в града или квартала, следователно, когато говорят за него, трябва да членуват думата. Въпреки това има безброй примери, в които казваме *в училище* или *на училище* **7**, и това не е в нарушение на граматичните правила. Ще приведа едно обяснение от академичната граматика:

> В изречението *Отивам на училище* обстоятелственото пояснение *на училище* не означава конкретно място, конкретен обект, към който е насочено движението, изразено с глагола, а означава по-скоро какво ще върши глаголното лице. *Отивам на училище*, т.е. отивам да върша определена дейност, да уча. *Отивам на работа*, т.е. отивам да работя.**8**

В съчетание с предлога *в* думата също се употребява нечленувано, например:

*Днес *в училище* бе открита изложба от творбите на учениците от V – IX клас.*  
([Facebook страница](https://www.facebook.com/story.php?story%5Ffbid=600220112866229&id=100086347361988&%5Frdr) на СУ „Хр. Смирненски“ – с. Оброчище)

*Пристигна *в училище* точно след първия звънец.*  
(Братя Мормареви, „Васко да Гама от село Рупча“)

Горните два примера са особено показателни, защото в тях конкретното значение на *училище* (определено място, сграда) би трябвало да изпъква и съответно думата да се членува, но явно абстрактното, тоест дейността, която се извършва там, надделява в съзнанието на автора и съответно определителният член отпада.

Надявам се, че сега обяснението, което се готвя да дам за *пленарна зала*, ще срещне по-голямо разбиране. И така, когато някой каже, че *бюджетът ще се гласува в пленарна зала* или пък че е имало *сблъсък в пленарна зала*,

#### в неговото съзнание на преден план е не конкретното място в сградата на парламента, а работата, която се върши там:

водят се дебати по законопроекти, вземат се важни решения, упражнява се парламентарен контрол и т.н. Тази дейност, вероятно ще се съгласите, е далеч по-важна и за обществото в сравнение с предметната страна на понятието *пленарна зала*.

Да си припомним и какво казахме в началото на тази статия: най-съществената когнитивна характеристика на повечето предметни имена е предназначението на обекта, неговата функция, тоест какво прави самият той и най-вече как ни служи, с какво е полезен за хората, а в нашия случай – какво се прави в пленарната зала.

Напълно възможно ми се струва нечленуваните употреби на словосъчетанието да са тръгнали именно от депутати и журналисти, които са пряко или косвено въвлечени в дейността на Народното събрание и поради тази причина са осмислили понятието по нов начин. Както вече видяхме,

#### това не е нещо принципно ново в българския език и може да се посочат и други примери за нечленувани употреби.

Няма как да спестя факта, че картината е пъстра и липсва ясно установен модел:

> При означаване на място съществуват редица случаи, когато именните групи с нулев член \[тоест нечленуваните – б.а.\] влизат в повече или по-малко устойчиви съчетания с глаголи, като съществуват и паралелни съчетания с други имена с определителен член, т.е. по-архаични и по-нови модели съществуват заедно. Напр. *заминавам на село* (най-често това е едно определено село освен за говорещия и за слушателя) *– заминавам в града; отивам на лозе – отивам на нивата; връщам се от училище, от църква, от работа – връщам се от службата, от университета, от министерството* и др.**9**

Като имаме предвид, че *в пленарна зала* се появи в последните години (или десетилетия?), става ясно, че невинаги нечленуваните именни групи са по-архаични *(на лозе, от църква)* от членуваните, които се смятат за по-нови *(от университета, от министерството)*. Изкушавам се да спомена и [многобройните отстъпления](https://kaksepishe.com/articles/kogato-greshkata-ne-e-samo-i-prosto-greshka/) от правилото за членуване на съставните съществителни собствени имена (*в Министерски съвет* вместо книжовното *в Министерски*я* съвет*), което така и не успява да се наложи в практиката, и това следва поне да подскаже, че заложеният в правилото модел е в разрез с модела в живия език. Изкушавам се също да си помечтая, че някой ден фактите ще бъдат отчетени и от специалистите, задаващи граматичния тон в книжовната ни реч.

Що се отнася до *пленарна(та) зала*, не изключвам възможността да се стигне до ситуацията, която днес наблюдаваме при *училище(то)*, и нечленуваните употреби да станат легитимни. Но нека първо съхраним демокрацията, респективно възможността за парламентарна дейност в пленарна(та) зала.

**1** Буров, Стоян. Познанието в езика на българите. Граматично изследване на концептуалната категоризация на предметността. В. Търново: Фабер, 2024\. Както е отбелязано в анотацията, в основата на книгата е проучването на „отношението между концептуалната и езиковата категоризация на предметите като когнитивен процес, отразен в граматичните класове и категории на съществителните имена в съвременния български език“.  
  
**2** Преводът е на Румен Стоянов.  
  
**3** Буров, Ст. Цит. съч., с. 10.  
  
**4** Пак там, с. 13.  
  
**5** Всъщност в старата сграда на Народното събрание също има пленарна зала, но в даден момент функциониращата е само една.  
  
**6** Езиковата култура на мнозина депутати, за съжаление, е дори под критичния минимум за тази висока и отговорна длъжност, но това не е предмет на настоящата статия.  
  
**7** Благодаря на Екатерина Крумова, която преди години насочи вниманието ми към тези употреби.  
  
**8** Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2\. Морфология. София: Издателство на БАН, 1983, с. 139.  
  
**9** Ницолова, Руселина. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2008, с. 105\. 

*Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.*