> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Социалната дистанция – в епидемиологичен и социологически смисъл
- URL: https://www.toest.bg/sotsialnata-distantsiya/
- Published: 2020-04-03T21:05:25.000Z
- Updated: 2020-04-04T11:22:28.000Z
- Author: Светла Енчева
- Tags: общество, анализ, #wp, #wp-post, #Import 2023-02-06 13:46

Едно от най-често употребяваните словосъчетания в последните седмици и месеци е „социална дистанция“. Когато ни призовават към нея, искат от нас да си стоим вкъщи, когато е възможно, да не се събираме по групи, да пазим дистанция от 1,5–2 метра от хората, с които се разминаваме на обществени места или с които чакаме на опашка. В този смисъл социалната дистанция си е физическа дистанция. Какво ѝ е социалното?

Първият възможен отговор на този въпрос е, че епидемиологията работи основно с изследването на бактерии, вируси, паразити. Но в полето ѝ влиза и изследването на човешкото поведение, доколкото е свързано с разпространението на заразите. За разлика от реенето на вирусите, поведението на хората в обществото може да се определи като социално.

Ако се обърнем към класическата социология, може да намерим и друго обяснение, макар че епидемиолозите едва ли го имат предвид. Според немския социолог Макс Вебер, сочен за един от „бащите на социологията“, дадено човешко действие е социално, когато е ориентирано по смисъл към други човешки индивиди. Следователно ако аз съзнателно спазвам физическа дистанция, за да предпазя другите или себе си от тях, тази дистанция е социална.

От близо век обаче в социологията под *социална дистанция* се разбира нещо съвсем различно: **колко близо или далече хората допускат до себе си представителите на едни или други социални групи**. През 20-те години на миналия век американският социолог [Емъри Богардус предлага 7-степенна скала за измерване на социалната дистанция](https://en.wikipedia.org/wiki/Bogardus%5Fsocial%5Fdistance%5Fscale), която впоследствие претърпява множество вариации. Скалата на Богардус се използва за измерване на равнището на дискриминация най-вече на основата на етнос, раса или религия, но и по други признаци.

У нас един от изследователите на социалната дистанция от дълги години е социологът Алексей Пампоров. В книгата си [„Социални дистанции и етнически стереотипи за малцинствата в България“](https://www.toest.bg/content/files/wp-content/uploads/2018/04/OSI%5FPublication%5FRoma%5F3.pdf) той представя най-известните варианти на скалата на Богардус, както и множество критики към тях. Ето една от най-популярните вариации на скалата:

1. Бихте ли сключили брак с …?
2. Бихте ли имали като постоянен приятел …?
3. Бихте ли работили рамо до рамо в един офис с …?
4. Бихте ли живели в съседство с няколко семейства …?
5. Бихте ли имали … просто като познати, с които да разговаряте?
6. Бихте ли оставили … да живеят извън квартала ви?
7. Бихте ли оставили … да живеят извън страната ви?

Съществуват и версии на степените на социална дистанция, които се опитват да им придават физически измерения – например разстоянието между един човек и брачния му партньор е нула метра, съкварталецът е на един километър, а онзи, чиято смърт човекът желае – на 100 000 километра, образно казано.

Как ще модифицираме скалата на Богардус, зависи от това какво се опитваме да разберем. Класическият ѝ вариант например не дава яснота за статусните разделения. Наскоро публикувано [изследване на „Алфа Рисърч“](https://www.toest.bg/content/files/api/uploads/Articles-202020/March-20--20Religions/final%5Fanalyse%5Fresults%5Fgraphics%5F31%5F03%5F2020.pdf) под ръководството на проф. Евгения Иванова използва версия на скалата, която компенсира този недостатък. От резултатите става ясно, че близо 18% от пълнолетните етнически българи у нас, които са православни, неопределящи се в религиозно отношение или атеисти, биха имали ром за колега. И само 3% – за шеф. Дистанцията и с брачния, и със сексуалния партньор е нула метра, но има сексуални партньори, с които мнозина не биха искали да се покажат пред обществото – секс работници, хора от същия пол, транссексуални, хора от друга раса и т.н. В този смисъл липсата на физическа дистанция не означава липса на социална.

### Как пандемията от новия коронавирус се отнася към социалните дистанции в социологическия смисъл? Дали потвърждава старите и създава ли нови?

Не може да се отговори прецизно на тези въпроси, без да се направи изследване. И без изследване обаче могат да се откроят някои стари и нови разделения и дискриминационни нагласи.

Първата дистанция, която епидемията донесе със себе си, е спрямо **китайците**. И спрямо хората от азиатски произход, чиито черти приличат на китайски. Причината за отбягването на китайци и други азиатци е ясна – самият вирус тръгна от Китай. Само че страхът от китайци бързо се еманципира от истинската опасност и заживя собствен живот.

Хората започнаха да ги отбягват – първо в азиатски страни като Тайланд и Малайзия, не след дълго дори в САЩ. И то дълго преди САЩ да започне да предприема каквото и да е за овладяване на заразата. [Особено ако и кашлят](https://www.theguardian.com/world/2020/mar/24/coronavirus-us-asian-americans-racism), независимо от какво кашлят. И независимо че например огромната част от хората в китайските квартали в САЩ не са били в Китай от години. Множество китайски ресторанти и магазини останаха празни. И до ден днешен хората, които приличат на китайци, са масово отбягвани в много страни, въпреки че вече всеки може да е заразен. За това немалка роля изигра и етикетирането на вируса като „китайски“ – расистки стереотип, експлоатиран и от Доналд Тръмп.

Пандемията засилва дискриминацията към **традиционно сегрегирани и живеещи в крайна бедност социални групи**. Липсата на достъп до хигиенни средства, а понякога дори до течаща вода и сапун често се интерпретира като вина на членовете на съответните групи – липса на хигиенни навици, култура и т.н. И те се възприемат като потенциални преносители на зараза.

### Как коронавирусът повлия на социалните дистанции в България?

У нас с развитието на епидемията се затвърдиха някои стари дискриминационни нагласи, а се усвоиха и нови.

#### Предразсъдъкът „бежанците пренасят зарази“

В края на февруари коронавирусът все още не се беше разпространил особено извън Азия (като изключим единични случаи в някои страни и по-тревожната ситуация в Италия). Този период съвпадна с решението на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган да [отвори границите към Европа](https://www.toest.bg/nenauchenite-urotsi-na-es/) за бежанците на турска територия. Хиляди бежанци се стекоха предимно към гръцката граница.

За българската нямаше много желаещи – било поради договорки между нашата и турската държава, било защото бежанците [си бяха „научили урока“](https://fakti.bg/world/451476-bejanci-balgaria-o-boje-biat-mnogo-), че у нас няма да получат добро отношение. Въпреки това традиционният страх „да не ни залее бежанска вълна“ и предубеждението, че „бежанците пренасят зарази“, успешно се съчетаха с новия страх от коронавируса. Сам [премиерът Бойко Борисов заяви](https://www.investor.bg/ikonomika-i-politika/332/a/boiko-borisov-ima-danni-za-strupvane-na-migranti-pri-odrin-299507/): „Налагаме тежки процедури за влизане и излизане от страната заради коронавируса. Представете си да почнат да влизат и излизат стотици хиляди мигранти. Това не можем да си го позволим.“

#### Ромите: обичайните заподозрени

При все че за разпространението на коронавируса допринесоха пътуващи хора с всевъзможна етническа принадлежност и социален статус, у нас вината бързо се хвърли върху завръщащите се от гурбет роми.

Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки [лансира версията](https://fakti.bg/bulgaria/456400-djambazki-za-covid-19-zatvorete-getata-navsakade-i-obarnete-specialno-vnimanie-na-obitatelite-im), че съпрузите, станали двете първи жертви на вируса в България, са се заразили на „циганско празненство“. Той използва случая, за да предложи да се затворят ромските квартали с аргумента: „Тaм живeят cтoтици хoрa в лoши битoви уcлoвия, бeз възмoжноcт дa cпaзвaт дoри eлeмeнтaрни хигиeнни нoрми, кaмo ли зaвишeнитe прeдвид пaндeмиятa. Нeмaлкa чacт oт прибрaлитe cе поcлeднитe cедмици oт Итaлия и Иcпaния бългaри живeят имeннo тaм.“

Версията на Джамбазки за „циганското празненство“ така и не беше доказана. Но още на другия ден прокуратурата даде благословията си [гетата да се завардят с контролно-пропускателни пунктове](https://www.mediapool.bg/prokuraturata-dade-zelena-svetlina-za-kpp-ta-kam-romskite-mahali-v-sofiya-news304893.html).

#### Китайците: новият враг

Естествено, глобалният страх от китайците не подмина и страната ни. У нас той прие и институционално-репресивна форма, макар и инцидентна. Формалният повод беше същата съпружеска двойка, уж заради която бяха „наказани“ и ромските махали. Отнякъде се появи информация, че синът на починалата жена, който впрочем не е заразен с коронавирус, работел на базара „Илиянци“.

Всъщност мъжът работи не на базара, а [на гарата със същото име](https://nova.bg/news/view/2020/03/11/280915/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B0-%D1%83-%D0%BD%D0%B0%D1%81-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/). Въпреки това прокуратурата разпореди масирана акция… на базара „Илиянци“. Голяма част от магазините бяха затворени за нарушения, нямащи нищо общо със санитарно-хигиенните норми. Работещите бяха питани дали си носят трудовите договори и здравните книжки. Каква е връзката с китайците? Една трета от работещите на този базар са китайци, [както услужливо подчертава „Нова телевизия“](https://nova.bg/news/view/2020/03/12/280981/%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80-%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%8F-%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8/).

#### Стигматизиране на кашлящите

Сухата кашлица е един от основните симптоми за *COVID-19*. Кашлицата освен това спомага и за разпространението на вируса, ако кашлящият е без маска. Не всеки, който кашля обаче, е с коронавирус. Но вече всеки кашлящ на обществено място може да стане обект не само на лоши погледи, а и на агресия.

В началото на март например пътуващи в софийското метро [изхвърлили от влака възрастен мъж, защото кашлял](https://fakti.bg/bulgaria/451575-panika-v-metroto-stolichani-izhvarliha-ot-vlaka-zakashlal-se-pensioner). И се опитали да дезинфекцират вагона със собствени усилия. Въпреки обясненията му, че има алергична астма, и въпреки че извадил помпичката си, за да си впръсне лекарство.

### В заключение: ще възникне ли социална дистанция спрямо мобилните?

Живеем в глобализиран свят на усилена миграция и мобилност. Същевременно в книгата си [„От миграция към мобилност: политики и пътища“](https://bookshop.nbu.bg/bg/books/view/ot-migraciq-kym-mobilnost-politiki-i-pytishta) проф. Анна Кръстева обръща внимание, че мигриращите са по-малката част от световното население. Те са хората, които имат най-добри житейски шансове. Останалите не напускат родните си места дори за екскурзия или командировка. Като се замислим – ако го нямаше малцинството на мигриращите, вирусът щеше да си остане в Китай. И за останалата част от света нямаше да е проблем дали в Ухан ядат прилепи.

Днес наблюдаваме трансформация, при която мобилността, която до съвсем скоро беше един от основните символи на социално благополучие, се превръща в заплаха. Има много страни – сред тях и немалко от „първия свят“, – в които или от които ако се връщаш, трябва да стоиш под карантина. Някои държави забраниха изобщо да се влиза и да се излиза от тях. Вече е рисковано не само да пътуваш в друга държава, а и да излезеш от вкъщи. Движението на хора става подозрително само по себе си, правилни са покоят и уседналостта.

Дали здравословната дистанция към мобилността ще прерасне в дискриминация и омраза към мобилните и мигриращите? Дали се задава времето на уседналите? Дали секторът на туризма ще се превърне в новото зло?

На този етап става ясно, че много страни не могат да се справят без миграция. Поне – без сезонни работници. Да използваш някого обаче не означава да не го мразиш. Представителите на групи, които изпитват социалната дистанция в социологическия ѝ смисъл на гърба си, знаят това най-добре.

##### *Заглавна снимка: [Kate Trifo](https://unsplash.com/@katetrifo?utm%5Fsource=unsplash&utm%5Fmedium=referral&utm%5Fcontent=creditCopyText)*