> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Слонът в стаята на българския правопис - URL: https://www.toest.bg/slonut-v-stayata-na-bulgharskiya-pravopis/ - Published: 2024-06-27T11:36:51.000Z - Updated: 2025-02-05T10:26:28.000Z - Description: Ако ви се струва, че навигацията в употребата на слято, полуслято и разделно писане нещо ви се изплъзва, не се тревожете. Случва се и в най-добрите семейства. И във филологическите също. Павлина Върбанова обяснява защо и как. - Author: Павлина Върбанова - Tags: Порция език, език, правопис От десетилетия е там, но ние продължаваме публично да мълчим за него, продължаваме да игнорираме вероятно най-големия проблем в съвременния български правопис. И не, според мен това не са правилата за поставяне на пълен и кратък член, а за слято, полуслято и разделно писане. ### Да разчленим проблема Наистина ли е толкова сложно и трудно да се справим с тези правила? Ще се опитам да обясня в какво се състои проблемът, а отговорът на въпроса, мисля, няма да затрудни никого. #### 1\. Правилата за слято, полуслято и разделно писане са много на брой – [между 110 и 120](https://beron.mon.bg/rechnik/1213)**1**. За сравнение, следващият по обем раздел – за употреба на главни и малки букви – съдържа около [70 правила](https://beron.mon.bg/rechnik/818). Няма какво толкова да се коментира и анализира. И при най-добро желание редовият българин ще се обезсърчи само като се изправи пред такова количество разпоредби в един раздел. #### 2\. Прилагането на правилата изисква време и способности за лингвистичен анализ. Понеже летните жеги настъпиха със страшна сила още през юни, да се поразхладим с едно *айскафе*. Случаят е сравнително прост: имаме сложно съществително име, в което двете части са от чужд произход и първата пояснява втората. Тъй като *айс* не се употребява като самостоятелна дума в българския език, *айскафе* се пише слято. Ако си пием напитката в *кафе-ресторанта* обаче, ще трябва да прибегнем до полуслятото писане, защото тук смисловото отношение между двете части е равноправно: заведението е *кафе(не)* и *ресторант*. В случай че бързаме, може да си вземем кофеиновата доза от уличен *кафе автомат/кафеавтомат*. При тази сложна дума първата част пояснява втората и смисловото отношение е както при *айскафе*, но понеже и двете части (*кафе* и *автомат*)се употребяват самостоятелно, сложната дума може да се пише и слято, и разделно. В практиката масово се предпочита разделното писане в този случай, който може да илюстрираме с примери като *фитнес клуб, бизнес среща, рок група* **2**. При прилагането на някои правила е нужен по-обстоен анализ. Как например следва да пишем *компютърно-томографски* и *ядрено-магнитен*? И за двете прилагателни кодификаторът още не се е произнесъл, затова ще се наложи да се заровим в словообразуването и във... физиката. За да напишем правилно първата дума, е нужно **само**: 1) да знаем, че [ако едно сложно прилагателно е образувано от съчетание на прилагателно и съществително име, то се пише слято](https://beron.mon.bg/rechnik/1309); 2) да предположим, че има уред, наречен *компютърен томограф*; 3) да се уверим, че уредът съществува наистина. Е, вече уверено може да напишем *компютърнотомографски*. Второто прилагателно обаче явно не може да се свърже с *ядрен магнит* или с някакво подобно словосъчетание. Затова зарязваме за неопределено време текста, по който работим, и започваме да проучваме физичното явление ядрено-магнитен резонанс, стоящо в основата на едноименното медицинско изследване. Разбираме, че става въпрос за атомни ядра на вещество, поставено в магнитно поле. След като *ядро/ядрен* не пояснява *магнит/магнитен*, нито пък обратното, е логично да приемем, че са в равноправни смислови отношения в прилагателното, и да напишем *ядрено-магнитен*. А колко ценно време загубихме? #### 3\. Част от правилата за слято, полуслято и разделно писане не могат да се приложат обективно. Най-ярка илюстрация е [**слятото/разделното писане на сложни прилагателни**](https://beron.mon.bg/rechnik/1354)от типа *световноизвестен/безследно изчезнал*, които се срещат доста по-често, отколкото може да предположите. В първия пример съчетанието от наречие *(световно)* и прилагателно име *(известен)* образува смислово единство, а във втория – не (тук втората част *изчезнал* е причастие, функциониращо като прилагателно име). В пощата на „Как се пише?“ вече са ми задавали десетки, ако не и стотици въпроси за правописа на такива прилагателни имена. И това е съвсем естествено, защото, когато слято написаната дума липсва в Официалния правописен речник (вече в [БЕРОН](https://beron.mon.bg/)), човек изпада в двоумение, а и в триумение как да я напише. Лютеницата *едросмляна* ли е, или *едро смляна*? Обучението *проектнобазирано* ли е, или *проектно базирано* (досега съм получила 15 въпроса конкретно за това съчетание!)? Кучетата от породата „Басет“ *средноголеми* ли са, или *средно големи*? Едно е сигурно: полуслетият вариант се изключва и е добре това да се уточни, защото немалко питащи всъщност се колебаят между трите начина на писане. Кой трябва да определи дали дадено съчетание от наречие и прилагателно име/причастие вече представлява смислово единство, тоест едно цялостно понятие, и съответно се е лексикализирало, станало е нова дума в езика? Нима тази задача се вменява на пишещия, който в общия случай не е филолог? Но дори и да е филолог, той не притежава компетентността на висококвалифицирания специалист лексикограф. Според мен конкретно тези правила са едно от най-големите недоразумения в българския правопис и издават **определена кодификаторска немощ**. Да продължим със **сложните наречия**. [Правилото](https://beron.mon.bg/rechnik/1371) в този вид, в който е формулирано, не е кой знае колко полезно: > Сложни наречия, образувани от предлог и наречие, се пишат слято*.* За *досега, отскоро, вдясно* се съгласяваме, че се подчиняват на правилото, но как да се досетим, че *до утре, от вчера, в повече* са на друг правописен режим? Добре че подобни съчетания не са необозримо много и може да се запомнят от хората, които са паметливи и държат на правописа. #### 4\. При правилата за слято, полуслято и разделно писане има непоследователност, противоречия, ненужни изключения. Нали си спомняте, че съществителното име *кафе автомат* може да се пише и разделно, и слято *(кафеавтомат)*, защото двете му части (от чужд произход) се употребяват самостоятелно? Би следвало това да важи например за *кинопремиера* и *радиопрограма*. Ами не, не важи, защото думи от този тип се пишат слято по традиция. Понеже сме на вълна Европейско първенство по футбол, да отбележим и една актуална дума с традиционно слят правопис – [*голмайстор*](https://beron.mon.bg/leksema/8a962c7dca8aef0bff1e6bf9fd952948). Но пък *голлиния* не е в този списък и може да се пише и слято, и разделно. Изпуснахте ли вече логиката? Добре, ще ви върна в нейното лоно: [*голлинията*](https://beron.mon.bg/leksema/f89ae0ada50038be863c2e3e37484df5) е на същия режим като *кафеавтомата*. И тъкмо нещата да се прояснят и да си дойдат на мястото, макар и с цената на известно умствено напрежение, ще изтичаме до [*тъчлинията*](https://beron.mon.bg/leksema/ae6491002c739a8e183c7c1fb78e0a03), която трябва да се пише само слято. Същото важи и за [*аутлинията*](https://beron.mon.bg/leksema/2c91ebb8e4ed266c27c81ebab32070ba). Не ме питайте защо. И *тъч*, и *аут* се употребяват като самостоятелни съществителни имена в българския език, следователно разделното писане трябва да е позволено. Ако продължавате да четете, със сигурност сте хвърлени в тъч и ви предлагам там да си останете, за да понесете по-лесно още едно противоречие, което може и да сте установили, в случай че сте се замисляли по въпроса. #### Няма логика – нито филологическа, нито обикновена човешка – *вкъщи* да се пише слято, а *у дома* – разделно. И двете представляват съчетание на предлог и стара падежна форма на съществително име**3**. Когато се променя правописът на дадена дума, редно е да се държи сметка за цялата система. Щом си казал А (вече ще пишем *вкъщи*), трябва да кажеш и Б (вече ще пишем *удома*). Иначе дискредитираш въпросната система. ### Какво да се прави? Представих ви само част от проблемите, свързани със слятото, полуслятото и разделното писане, но и те са достатъчни за извода, че в сегашния си вид правописните правила затрудняват значително не само средностатистическия българин, но и филолозите. Главната причина за тази зле функционираща система от правила според мен е в погрешната концепция, която е стъпила на смисловите отношения между частите, изграждащи сложните думи. [Така смята и професор Боян Вълчев](https://bgueorguiev.wordpress.com/wp-content/uploads/2013/04/d0b1d0bed18fd0bd-d0b2d18ad0bbd187d0b5d0b2-d180d0b5d186d0b5d0bdd0b7d0b8d18f-d0b7d0b0-d0bfd0bed181d0bbd0b5d0b4d0bdd0b8d18f-d0bfd180d0b0.pdf): > В частта за слятото, полуслятото и разделното писане \[...\] последователно се говори за главна и подчинена основа, за равноправно и неравноправно отношение \[...\]. Това означава, че когато човек пише, трябва да спре и да направи лингвистичен анализ на думата или думите и тогава да реши как да постъпи. Дори и аз в много от случаите не мога еднозначно да си обясня бързо коя е главната и коя – подчинената основа. Това е постановка, която по принцип е погрешна. Правописът трябва да има почти напълно автоматичен характер. Ако наистина искаме правилата за слято, полуслято и разделно писане да са функционални, с козметични промени нищо няма да се постигне. Нужна е промяна на концепцията, която да се основава на структурата на думите, а не на смисловите отношения между частите им. Лошото е, че белята вече е направена – макар и лоши, правилата са познати и хората, които държат на правописа, са свикнали с тях. Затова кардинална промяна ще се посрещне, меко казано, с неодобрение. Зле е, но е познатото зле. Би ли имал смелост кодификаторът да предприеме такава промяна? Надявам се, че поне мисли върху нея. **1** Поради начина, по който са формулирани, и поради включването на някои правила в различни подраздели е трудно броят им да се прецизира. **2** Правилно е също да се пише *фитнесклуб, бизнессреща, рокгрупа*. **3** *Дома* е падежна, а не членувана форма на съществителното *дом*, както биха възразили някои, и доказателство е най-малкото това, че произнасяме \[домà\], а не \[домъ̀\]. --- *Езикът може да е вкусен и извън блюдото – онзи, българският език, на който говорим от малки и на който около 24 май се кълнем в обич. А той в същността си е средство за общуване и за да ни служи добре, непрекъснато се променя. Да го погледнем в неговата динамика и да се опитаме да разберем какво става и защо, кои са движещите механизми и как те са свързани с обществените процеси. И тъй като задачата не е лека, ще го правим постепенно – на порции.*