> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (7–12 април)
- URL: https://www.toest.bg/siedmitsata-7-12-april/
- Published: 2025-04-12T05:00:16.000Z
- Updated: 2025-04-12T07:47:49.000Z
- Description: Кой се страхува от американските университети; интервю с Диана Димова; патриотизъм и протекционизъм; плаващите пясъци на институционалното недоверие; мръсна дума ли е лобизмът; каква искаме да е образователната система; държавата като престъпник. Това беше „Тоест“ тази седмица.
- Author: Светла Енчева
- Tags: редакционна

Докато разсъждавам върху въпроса, който Боряна Телбис задава в [предишния бюлетин](https://www.toest.bg/sedmitsata-31-mart-5-april/) – дали сме живи, или не, – [16-годишно момче падна от петия етаж](https://nova.bg/news/view/2025/04/09/493780/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B5-%D1%81-%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%B5%D1%82%D0%B0%D0%B6-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F/) на столична професионална гимназия. Лекарите се борят за живота му. Засега основната хипотеза е, че тийнейджърът е скочил сам. Новината мина някак между другото. Лесно е да сочим с пръст виновници за деца жертви и да искаме по-строги наказания. Лесно е да се опитваме да „поправяме“ учениците със сила – като ги накараме да зубрят православни догми и им слагаме оценки за дисциплина. Или по соломоновски да „разрязваме“ децата на две – с необмислени закони [за т.нар. споделено родителство](https://news.lex.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5-5050-%D0%BD%D0%B5-%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B5-%D1%86/). По-трудно е да разберем какво се случва в умовете и душите им.

Това е въпросът, който поставя [британският минисериал *Adolescence* („Юношество“)](https://www.youtube.com/watch?v=Wk5OxqtpBR4). Четирите му епизода станаха повод за сериозни разговори и в Европа, и в САЩ – за това как възрастните не разбират поколението Z, за токсичната мъжественост, за емпатията… В България обаче тези разговори така и не стигат до ушите на вземащите решения за бъдещето на децата. Така че, ако искате да поставите интереса на учениците в центъра на образованието, имате по-голям шанс за успех в [някое шведско училище](https://maikomila.bg/bylgarkata-koyato-preobrazi-edno-ot-nai-problematichnite-uchilishta-v-sweden/), отколкото тук.

И все пак в България има хора с ясна идея каква би трябвало да бъде образователната система. [Донка Дойчева-Попова разговаря с три специалистки по преподаване на чужди езици](https://www.toest.bg/razgovor-za-obrazovatelnata-sistema-kakvato-iskame-da-bude/), които са в час със съвременните методи в областта си – Мария Караиванова, Смиляна Ангелова и Ирина Мартинова.

Като стана дума за образование, се замислих и за американските университети от т.нар. Бръшлянова лига. Ореолът им рязко започна да потъмнява, когато администрацията на Тръмп взе да им реже държавното финансиране – било заради студентски протести в подкрепа на Палестина, било защото подкрепят разнообразието и социалното включване. Това е и темата на статията на Яна Хашъмова [„Политика, просвета и провал. Кой се страхува от американските университети?“](https://www.toest.bg/politika-prosveta-i-proval-koy-se-strahuva-ot-amerikanskite-universiteti/). В нея авторката развива тезата, че президентът Тръмп е емоционално незрял и се държи като тийнейджър.

Притеснявам се, че ако споделя чуденията си в коя ли фаза от психосексуалното развитие по Фройд се намира Доналд Тръмп, този бюлетин може да стане неприличен. В същото време самият американски президент се хвали колко държави му [„целуват задника“](https://www.youtube.com/shorts/EyGutR4O-TY) (не, няма да цензурирам думите на един държавен глава със звездички) заради митата, с които ги заплашва. Представете си как някой комплексар взема заложници и непрекъснато променя условията за освобождаването им, за да му звънят по телефона, а той да се кефи колко е важен и как всички му се молят. Е, в случая целият свят е взет за заложник.

От драмата с митата (тя вече заприлича на сапунена опера) се замислих дали [протекционизмът е патриотичен](https://www.toest.bg/patriotizum-li-e-protektsionizmut/). Всяка година преди Великден новинарските емисии изобилстват от репортажи за „лошите“ вносни яйца и агнешко. Но по-добре ли ще живеем, ако в България нищо не се внася, а се произвеждат и потребяват само български продукти? Представете си живот без кафе и шоколад, но с български смартфони, компютри и операционни системи. Ако изобщо е възможно да се направят тук.

Ала всякакви популистки идеи могат да намерят почва, когато хората не вярват в институциите. За [плаващите пясъци на институционалното недоверие](https://www.toest.bg/plavashtite-pyasutsi-na-institutsionalnoto-nedoverie/) е и статията на Валентин Вълканов. Колкото повече ни се обяснява, че така стоят нещата, толкова по-силно се убеждаваме, че те изобщо не са наред, казва авторът. Поводът за този безрадостен извод е решението на Конституционния съд след проверката на изборната документация в 2204 секции. От нея българските граждани разбраха, че не трябва да вярват на очите си и изобщо – че всичко е относително.

Изобщо – [държавата ни е престъпник](https://www.toest.bg/durzhavata-ni-e-prestupnik/), смята Емилия Милчева. Когато бащата на поредното дете, загинало на пътя – Сияна, казва, че българската държава е опасна за гражданите си, това е истина. Най-лесно е да се хвърли цялата вина върху един шофьор. Но проблемът с некачествените ремонти на пътищата е огромен, а политици и институции си прехвърлят топката. Колко от милиардите, отпуснати за пътища в последните 15 години, действително са вложени в пътища, а не в чували, пита Емилия.

И все пак в България има хора, които са решили да се борят и да не се предават, колкото и да е трудно. Ина Иванова ни среща с една от тях – [Диана Димова от „Мисия Криле“, за която пролетта започва от една птичка](https://www.toest.bg/diana-dimova-ot-misia-krile-proletta-zapochva-s-edna-ptichka/). Тя е посветила живота си на най-уязвимите – жени и деца в риск, бежанци. Заедно с колегите си се опитва да усилва гласа на онези, които нямат такъв, или пък той е много тих. Колкото и трудно и рисковано да е това.

Едни защитават членове на уязвими групи, други – едри бизнес интереси. Анахит Хачикян обяснява [мръсна дума ли е лобизмът и кога играта загрубява](https://www.toest.bg/mrusna-duma-li-e-lobizmut-ili-koga-igrata-zagrubyava/). Всяка организация, която работи за дадена кауза и цели да повлияе в процеса на вземане на политически решения, е вид лобистка организация и в това само по себе си няма нищо лошо, казва Анахит. Лобирането обаче трябва да се извършва по определени правила. Когато политици биват подкупвани със скъпи подаръци и луксозни пътувания, за да вземат някакво решение, вече имаме проблем.

Но да си отпуснем душата с десетия епизод на „Т.Е. от Е.Т.“. Любимата ни Елена Телбис няма да ни излъже, че всичко е наред, но поне ще се посмеем.

Не знам за смях ли е, или за сълзи, но Националният исторически музей има проблем със съвременното изкуство. Поне в степента, в която то е провокативно. Затова [инсталацията „Гранични цветя“ на Иван Мудов е премахната от двора на НИМ](https://www.segabg.com/category-culture/nim-izkustvo-li-e-ili-da-go-hvurlyame) още преди официалното ѝ откриване, без дори художникът да бъде уведомен за това. От музея очаквали хубавки найлонови цветя, а дворът им се оказал осеян с „отпадъци“. Тази история ми припомни как преди десетина години [парчето от Берлинската стена пред НДК беше „почистено“](https://www.mediapool.bg/parcheto-ot-berlinskata-stena-do-ndk-zamazano-sas-siva-boya-news242637.html) от графитите си и измазано със сива боя.

По традиция завършвам с препоръка.

Ако познавате млади хора, които не помнят социализма, но са убедени, че тогава хората са живели по-добре, пуснете им латвийския сериал „Съветски дънки“. Препоръчвам го и на всички, които искат да разберат тоталитарния режим отпреди 1989 г., както и на онези, които имат нужда да си го припомнят. Липсата на свобода каква музика да слушаш и какви дрехи да носиш, ченгетата, които те следят навсякъде, корупцията и неравенството, които уж ги нямаше, насилието над личността... 

Сериалът, съсценаристка на който е българката Теодора Маркова, е нещо като среща на „1984“ и „Полет над кукувиче гнездо“. И докато зрителят се чуди дали всъщност гледа комедия, или драма, го халосва по главата финал, който не се вписва в стереотипите за хепиенд и все пак е оптимистичен.

Винаги препоръчвам да ни ударите едно рамо, ако искате да ни четете и гледате. Защото благодарение на подкрепата ви съществуваме.

[Подкрепете ни](https://www.toest.bg/support/)