> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Ще полети ли България в Космоса?
- URL: https://www.toest.bg/shte-poleti-li-bulgariya-v-kosmosa/
- Published: 2024-03-20T20:19:41.000Z
- Updated: 2024-03-21T06:03:14.000Z
- Description: На фона на случващото се в държавата е малко особено да си говорим за Космоса, обаче така като гледаме, само там ще е спасението. Извън шегата и проблемите на злободневието, в този текст Александър Нуцов хвърля поглед към космическата индустрия, която става все по-важна част от бизнеса в целия свят.
- Author: Александър Нуцов
- Tags: бизнес, космическа индустрия, сателити, космически храни

Наносателити, събиране на спътникови данни, космическа храна и създаване на лекарства в Космоса. Бихте ли асоциирали тези дейности с български компании и предприемачи? Всъщност това са само част от посоките, в които се развиват и космическата индустрия в България, и българи в чужбина, работещи в сферата. 

Защо е важно да разкажем тези истории? Глобалният пазар за космическата индустрия стремглаво [се разраства](https://www.euroconsult-ec.com/press-release/value-of-space-economy-reaches-424-billion-in-2022-despite-new-unforeseen-investment-concerns-2/), достигайки 464 млрд. долара през 2022 г. – ръстът е 8% спрямо предходната година. Очакванията са пазарът да се увеличи до цели 737 млрд. долара в рамките на десетилетие. Логично, глобалният тренд се отразява положително и на българския пазар и компаниите в сектора, докато инвестициите в космическите технологии [бележат](https://www.bia-bg.com/service/view/21979/) все по-значителна възвръщаемост. 

Освен това представата на хората за бизнеса в България все още почива на старомодните схващания за традиционни индустрии и съмнителни бизнесмени с неясни приходи и богатство. Това създава схващането, че България е застинала във времето, че в страната не се случва нищо иновативно, визионерско и смислено. Космическата индустрия обаче разбива тези стереотипи, защото извежда компании и предприемачи на световно ниво, които поставят България на глобалната карта в една от най-сложните и иновативни области на икономиката и науката. Истината е, че във всички отрасли в България има добри примери за успешни предприемачи и визионери, които създават висока добавена стойност и дърпат със себе си страната в правилната посока. 

### Държава и Космос

Един от първите въпроси, които си задаваме, когато говорим за бизнес, е доколко той е зависим от намесата на държавата и от взаимодействието с нея. Космическата индустрия е твърде сложна, разнолика и скъпа и едно от първите условия за успешното ѝ развитие е устойчивата връзка между бизнеса и институциите на национално и международнo ниво. Тук е редно да добавим и академичния сектор, от който пък зависи създаването на качествени научни разработки и подготвени професионалисти.

Тази триъгълна рамка между бизнеса, институциите и академичните среди, макар и още недоразвита у нас, създава добра почва за растеж на космическия сектор. Една от важните стъпки, които предстоят в укрепването ѝ, е създаването на космическа агенция в България. Специалистите се надяват това да стане до края на годината с водещата роля на държавата. Главната идея е да се изгради устойчива връзка между бизнеса, БАН и университетите. 

Министърката на иновациите и растежа в оставка Милена Стойчева наскоро [заяви](https://bntnews.bg/news/ministarat-na-inovaciite-predi-pregovorite-neobhodim-e-konstruktiven-razgovor-1270000news.html), че работна група вече подготвя стратегията за създаване на космическа агенция, като в процеса на работа ще се включат и най-добрите компании от частния сектор. Като първа важна крачка тя изтъкна, че България трябва да увеличи членската си вноска към Европейската космическа агенция и да получи статут на асоциирано членство, което ще разкрие възможност за по-сериозно финансиране на български компании в сектора по различни проекти и ще отвори допълнително пространство за навлизане на нови компании с пробивни технологии в космическата област. Към момента България е участвала в 9 тръжни процедури и е спечелила финансиране по 45 проекта за общо 8,6 млн. евро.

### Наука и бизнес

В предишни [материали](https://www.toest.bg/nevidimata-detsentralizatsiya-v-bulgaria/) разказахме за ролята на частния сектор за компенсирането на слабостите на държавата в различни области. И тук космическата индустрия не прави изключение. Съвсем наскоро българският производител на наносателити *EnduroSat* дари необходимите средства за [обновяване](https://digitalk.bg/kosmos/2023/10/31/4546577%5Fkak%5Fbulgarskiiat%5Fstartup%5Fendurosat%5Fi%5Ffizicheskiiat/) на лабораторията за космически изследвания „Проф. Стефан Александров“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Компанията подпомогна и създаването на най-голямата лаборатория за космически изследвания във Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна. Паралелно с това *EnduroSat* инициира [нова магистърска програма](https://www.bloombergtv.bg/a/16-biznes-start/127556-endurosat-izgrazhda-kosmicheskiya-sektor-u-nas-chrez-magistarska-programa-i-laboratorii) в областта на космическите изследвания в три университета у нас, в която 70% от обучението ще бъде практическо. Оттук и нуждата от качествени лаборатории и физическа инфраструктура, които предоставят на студентите необходимия софтуер и компютърни системи за цялостната разработка на космически продукти – например сателити. 

Първото издание на програмата започва през есента в Софийския университет и Висшето военноморско училище във Варна, както и във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“. Целта според изпълнителния директор на компанията Райчо Райчев е да се създаде образование от ново поколение, което, основавайки се на практиката, да подготвя висококвалифицирани инженери, които да са конкурентни на глобалния пазар на космическата индустрия. 

Връзката между науката и бизнеса в космическата област е още по-важна, отколкото в други индустрии. Защото създаването на толкова високи технологии зависи преди всичко от човешките ресурси. А без бизнеса университетите страдат както от недостиг на финансиране, така и от липсата на необходимата инфраструктура и практически опит, необходим за изграждане на качествени специалисти. Без университетите и специализираните учебни програми пък бизнесите страдат от липса на кадри за развитието си в толкова конкурентна сфера на глобалната сцена. 

### Какви проблеми решава космическият бизнес в България? 

България има силни позиции в космическата индустрия още от времето на тоталитарния комунистически режим. През последните години активността на частния сектор и развитието на компаниите в сектора в комбинация с ускореното взаимодействие с държавата и академичния сектор очертават шанса България да възроди своите традиции и да се превърне в истински космически хъб в бъдеще. Не само защото развива високи технологии за изучаване на космическото пространство, но и защото създава решения за проблеми на Земята във все още неизследвани области.

Българската *Sfera Technologies* например [събира спътникови данни](https://homeport.network/) с идеята да помогне на бизнеси от различни индустрии да повишат качеството си и да оптимизират дейността и своите разходи. Нейните клиенти развиват бизнес в области като земеделие, сигурност и спедиторски услуги, но данните ѝ се използват и за управление на рисковете от климатичните промени, за умно управление на градовете (например за градския транспорт) и други сфери от обществено значение.

Друга българска компания – „Антарта“, се стреми да възобнови създаването на космическа храна у нас, след като през 1979 г. България се нарежда до САЩ и СССР като третата страна производител в света, преди тази дейност да бъде прекратена по-късно. Космическите храни минават през процес на дехидратация, наречен [лиофилизация](https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F). Те са специално пригодени за нуждите на астронавтите и са съобразени с промените в средата по време на техните мисии, които въздействат върху физическото и психическото им състояние. Благодарение на качества като дълготрайност и радиационна защита на опаковките, космическите храни [може да се използват](https://forbesbulgaria.com/2023/09/19/a-new-beginning-for-bulgarian-space-food/?cn-reloaded=1) и на Земята в екстремни обстоятелства от алпинисти или в случай на аварии, природни бедствия, при изпускания на радиационен материал и други извънредни ситуации.

Вече споменахме и за може би най-успешната в момента българска компания в космическата индустрия *EnduroSat*, която има ключово значение за развитие на сектора у нас. Компанията основно произвежда наносателити и т.нар. [*CubeSats*](https://bg.wikipedia.org/wiki/CubeSat). С екип от над 160 души, 250 клиента в целия свят и приходи от близо 27 млн. лв., *EnduroSat* започна да [произвежда](https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2024/02/09/4585285%5Fdvoino%5Fuskorenie%5Fna%5Fsofiiskata%5Fendurosat%5Fv%5Fmisiia/#) по 8 устройства на месец. Компанията изпрати най-силната си година, като през май успя да набере [нова инвестиция](https://digitalk.bg/biznes/2023/05/11/4481737%5Fendurosat%5Fnabra%5F10%5Fmiliona%5Fdolara%5Fza%5Fda%5Frazshiri%5Fsvoia/) от 10 млн. долара, с които да увеличи пазарния си дял и да усъвършенства технологиите си. 

### Българи зад граница 

През февруари тази година американската [*Varda Space Industries*](https://www.varda.com/) стана едва третата компания в света, която успя да [приземи](https://www.svobodnaevropa.bg/a/delian-asparuhov-kapsula-kosmicheska-misia/32830882.html) невредим космическия си кораб след 8-месечен полет в орбита. Първите две са *Boeing* с капсулата си *Starliner* и *SpaceX* на Илон Мъск със своите кораби *Dragon*. Мисията на компанията остава в историята и заради отгледаното в Космоса и върнато невредимо на Земята под формата на кристали антивирусно лекарство ритонавир. Именно това беше и целта на *Varda*, която е специализирана в производството на лекарства в орбита около Земята, където различните условия позволяват създаването на медикаменти с по-високо качество и по-добра структура. Компанията вече има [договори](https://www.capital.bg/biznes/startup/2023/08/11/4516211%5Fvarda%5Fkosmicheskata%5Ffabrika%5Fza%5Flekarstva%5Fna%5Fbulgarina/) с най-големите биофармацевтични фирми в света, както и с Военновъздушните сили на САЩ и с други партньори и е набрала 54 млн. долара от външни инвеститори. 

Мнозина едва ли предполагат, че неин съосновател и идеолог е българинът Делян Аспарухов, който заедно с *Varda Space Industries* е все по-разпознаваема фигура в Силициевата долина (повече за неговата история и връзката му с България може да прочетете [тук](https://www.svobodnaevropa.bg/a/delian-asparuhov-kapsula-kosmicheska-misia/32830882.html)).

Изтъкваме Делян Аспарухов не само заради българските му корени, а и заради ролята му в българската иновативна екосистема. Макар и физически откъснат от страната, той остава свързан с българската действителност и взема участие в различни форуми, събития и медийни формати у нас, като споделя опит, знания и идеи за бъдещето (може да го чуете [тук](https://www.youtube.com/watch?v=4wF-CMcK628)). 

Надяваме се, че все по-често ще срещаме вдъхновяващи фигури от българската космическа индустрия. Защото е иновативна, създава растеж и добавена стойност за цялото общество и има потенциала да постави страната ни на световната карта в областта на високите технологии.