> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://www.toest.bg/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Седмицата (6–11 ноември)
- URL: https://www.toest.bg/sedmitsata-6-11-noemvri/
- Published: 2023-11-11T05:00:38.000Z
- Updated: 2023-11-11T05:00:37.000Z
- Description: Ефектът от изборите, текстове за образование, бизнес, архитектура и изключителен разказ за един герой на Розовата къща. Такава беше седмицата за „Тоест“.
- Author: Светла Енчева
- Tags: редакционна

Местните избори отминаха и населените места в България се сдобиха с нова власт (или си преизбраха старата). С изключение на няколко, където ще се наложи прегласуване. Загубихме обаче проф. Ивайло Дичев, преподавател по културна антропология в Софийския университет, известен с ярките си либерални публични позиции. Затова по изключение започвам с една от препоръките си за тази седмица – (пре)прочитането на [редовните коментари и анализи на Ивайло Дичев на сайта на „Дойче Веле“](https://www.dw.com/bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE-%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%B2/person-35884789) е един от начините да продължим духовното си общуване с него. А в негова чест ми се ще да започна обзора на тазседмичните статии не с политиката, а с културата и образованието.

В „Тоест“ дебютира Донка Дойчева-Попова, а нейната първа статия [„Традиции в образованието, или урок в минало време“](https://www.toest.bg/traditsii-v-obrazovanieto-ili-urok-v-minalo-vreme/) поставя началото и на нова рубрика – „Възможното образование“. Образователната ни система е останала в далечното минало и прави плахи опити за преминаване към модерност. Но те са по-скоро по задължение, а тя продължава да не обръща внимание на единствения си продукт. Кой е той? Учениците, разбира се. Те са третирани като послушници, както по времето на килийното образование. Вкопчването на образователната система в миналото и традициите обаче не създава хора, способни да се справят в съвременния живот.

Чрез темата за урбанизма Анета Василева ни връща към местните избори, като ни предлага [три урока по архитектура и градски политики от Америка](https://www.toest.bg/arhitektura-i-gradski-politiki-tri-uroka-ot-amerika/). Първият е, че климатичните промени не са конспиративна теория. Отказът на много от републиканските щати да признаят проблема и да вземат мерки, за да го ограничат, има пагубни последствия. Вторият – че са нужни повече достъпни жилища, ако не искаме градовете да се напълнят с бездомници. Третият урок е, че концентрирането на живота в предградия и луксозни затворени комплекси води до смърт на градските центрове, които се превръщат в призрачни места. Добрата новина е, че на по-младите поколения американци вече не им се живее в предградията.

Юлия Георгиева ни разказва за [Славчо](https://www.toest.bg/slavcho/) – първият от героите на историите ѝ за Розовата къща, когото назовава с истинското му име. Славчо е „изплют“ от образователната система още във втори клас и е изпратен в интернат. А на такива места е малко вероятно децата да не се сблъскат с наркотиците, както се случва и със Славчо. Следва спиралата от зависимост, престъпност, затвор, бездомност… В Розовата къща Славчо намира не само място, където да изпере дрехите си, а с времето успява да спре наркотиците и дори да стане част от екипа ѝ, да получава заплата и най-сетне да има собствен дом. Мисля си, че ако Ваня Григорова беше станала кмет и беше успяла да реализира обещанието си НПО-та да не извършват социални услуги, нямаше да има шанс за хора като Славчо.

И понеже все се въртим около местните избори, да си дойдем на думата. Според Емилия Милчева след тях [нищо не е както преди, но всичко е същото](https://www.toest.bg/sled-mestnite-izbori-nishto-ne-e-kakto-predi-no-vsichko-e-sushtoto/). Политическата реалност след местните избори показва котерии и контролирани трусове, слабо лидерство, непреходни коалиции, „наши ’ора“ и липса на политическа алтернатива. Напрежението между ПП–ДБ и ГЕРБ е удобно и имиджово и за двете страни, а приоритетите като Шенген, еврозоната и правосъдната реформа не се променят. Само дето ДПС остана без председател. Възходът на „Възраждане“ секна, БСП тръгна нагоре, а Ваня Григорова оспорва резултатите от изборите.

Пък аз успях да напиша статия [как Ваня Григорова за малко не стана кмет на София](https://www.toest.bg/kak-vanya-grigorova-za-malko-ne-stana-kmet-na-sofiya/), без нито веднъж да употребя думата „лайномет“, което, повярвайте, не беше лесна задача. Смятам обаче, че на резултата ѝ трябва да се гледа сериозно. Според анализ на „Капитал“ този резултат нагледно показва, че [всъщност има две Софии](https://www.capital.bg/politika%5Fi%5Fikonomika/bulgaria/2023/11/08/4550472%5Fmestniiat%5Fvot%5Frazkri%5Fdve%5Fsofii%5Fkarta/). Кампанията на Васил Терзиев беше неадекватна и посланията му не се припознаха от „втората София“. Екипът му тепърва ще трябва да се опита да намери път към нея, но преди това трябва да се научи да я разбира.

След лявата Григорова правим скок директно към [капитала (не по Маркс)](https://www.toest.bg/kapitalut-ne-po-marks/). Александър Нуцов продължава поредицата си за предизвикателствата пред бизнеса у нас. Той разглежда заключения потенциал на България по отношение на капиталовите ресурси, необходими за развитието на бизнес средата. В статията се разказва за трудностите на стартиращите компании при набиране на инвестиции и защо понякога им е по-лесно да намерят средства на Запад, а не в България. Анализира и проблемите в законодателството, особено реформите, които все закъсняват, а от тях зависи бъдещето на икономиката ни.

Започнах с препоръка, но ще завърша с още няколко.

Чухте ли вече последната песен на „Бийтълс“, която видя бял свят преди малко повече от седмица? С гости от отвъдното – гласа и пианото на Джон Ленън и китарата на Джордж Харисън, както и с Пол Макартни, Ринго Стар и… щипка изкуствен интелект. В [12-минутен документален филм](https://www.youtube.com/watch?v=APJAQoSCwuA) (на английски език) се разказва за опитите още от 90-те години да се запише още една песен на легендарната ливърпулска четворка на основата на демозапис на Ленън на касетка от края на 70-те. Ако още не сте чули песента [*Now and Then*](https://www.youtube.com/watch?v=Opxhh9Oh3rg), сега е моментът:

Също и сега ви е паднало да наваксате, ако по някаква случайност сте пропуснали есето на Иван Ланджев „Българско селфи“ от новата му книга „За неизбежната случайност“ в [изпълнение на Захари Бахаров](https://www.facebook.com/bibliotekata.bnt/videos/328210856574597/).

В главата ми спонтанно се появи паралелът между есето на Ланджев и [песента на Стефан Вълдобрев „Обичам“, изпята от „Уикеда“](https://www.youtube.com/watch?v=9IN8Ve2Wh20). Замислих се как са се променили (и не са се променили) националните клишета от 90-те до наши дни. Въображението ми започна да си представя анализ на Георги Господинов по темата. Но млъкни, сърце.

Приятно четене, слушане и гледане!